Мотиви по НОХД № 132  по описа за 2019 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Д.Н.А. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това,че „на 30.06.2019 г., около 22.20  ч.,на път II-51, км57+300, между с.С. и разклон за с.Г., общ.П., е  управлявал МПС –л.а. “Ауди А6“ с рег.№ **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 2.82  на хиляда ,установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047” – престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК.

Районна прокуратура Попово чрез прокурор Илиев в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано,пледира за определяне на наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства – ЛОС и глоба над средния размер, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, дава обяснения, в които признава вината си,  разкайва се и съжалява за извършеното.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Н.А. ***, бил с основно образование, безработен, неосъждан. Бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП, (справка л.8-9) за категории  „В” и „АМ”,  придобити през 2017 г., като до извършване на настоящото деяние бил наказван многократно по административен ред за други различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата.

Вечерта на 30.06.2019 г.  в компания на свои приятели подс.А. употребил значително количество алкохол /по негови сведения бира/. Тъй като не се чувствал повлиян от алкохола, решил да управлява л.а.“Ауди А6“ с рег.№ **, с който да отиде до съседното с. Г., общ.Т. В изпълнение на взетото решение подс.А. седнал зад волана на л.а. и потеглил, като непосредствено след излизане от с.С., преди разклона за с. Г., общ.П. допуснал ПТП. При разминаване се ударил в насрещно движещ се л.а. „БМВ“ с рег.№ **, вследствие на което били причинени вреди и по двата автомобила. На място пристигнал дежурен патрул в състава на който бил св.П.П., а след него и дежурния патрул по КАТ в състав свидетелите С.Я. и И.Р.. С помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр.№ 0047 св.Я. извършил на място проверка за употреба на алкохол на двамата водачи, като тази на подс.А. отчела 2.82 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил издаден талон за изследване № 0035610  /приложен л.5/, в който подсъдимия отбелязал, че приема резултата от техническото средство. Със служебният автомобил бил отведен до филиала на ЦСМП гр. П., където при стриктно спазване на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози бил съставен протокол /приложен л.6/, в който подс.А. саморъчно посочил, че отказва да даде кръвна проба за химическо изследване. При така установеното от фактическа страна започнало БП против подс.А. за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № 224/2019 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител от региона, АУАН, протокол за техническа годност на използвания „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047; както от показанията на изслушаните в с.з. свидетели Я., И. и П., на които съдът  даде вяра като прие, че са логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие. По същият начин съдът прие за достоверни обясненията на подс.А. депозирани в хода на съдебното следствие и ги постави в основата на постановената присъда. От цялостният анализ на доказателствата съдът направи  несъмнения и безспорен правен извод, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс.Д.Н.А. е осъществил състава на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК като на 30.06.2019 г., около 22.20  ч., на път II-51, км57+300, между с.С. и разклон за с.Г., общ.П., е  управлявал МПС –л.а. “Ауди А6“ с рег.№ **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 2.82  на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 с № 0047.От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е знаел, че е употребил значително количество алкохол и въпреки това е предприел да управлява МПС, при което е съзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените обществени отношения, а именно,  че поставя в опасност останалите участници в движението именно поради употребения алкохол.

При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и чл.54 от НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на специален минимум непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила, както наложи и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв./двеста лева/. При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи обстоятелства – високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и не на последно място допуснатото ПТП. На тази основа, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание 1 год. лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да прилага  разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.А.  да изтърпи ефективно наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.

         На следващо място, съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на кумулативното наказание съдът отчете и това, че съгласно чл.174,ал.1 от ЗДвП се налага такъв вид наказание в размер от 1 до 12 месеца за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Отнесено към текста на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК съдът приема, че лишаването от правоуправление следва да бъде в значително по висок размер от 1 г., който изцяло съответства на използваната от законодателя възходяща градация в наказанията по ЗДвП и НК. Съдът приема, че времето изминало от нарушението до постановяване на присъдата, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС не е достатъчно за преосмисляне на поведението му и съобразяването му занапред с установените в ЗДвП правила, поради което следва да бъде продължено до посочения размер. Доколкото при констатиране на нарушението от подсъдимия е било иззето СУМПС и контролен талон, съдът приема, че е налице хипотезата за временно отнемане лишаване от право да управлява МПС, поради което и са налице предпоставките за приложение на чл.59,ал.4 НК, като бъде зачетено времето от 01.07.2019 г. до влизане в сила на настоящата присъда.

Водим от изложените съображения,  съдът постанови присъдата си.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: