Решение по дело №593/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, депозирана чрез юрисконсулт Л.-А., против решение № 169 от 12.02.2025 г., постановено по АНД № 20243110203765/2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0819-001704 от 27.06.2024г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция", с което на Д. К. Н. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Д. Н. в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че неправилно ВРС е отменил НП по пункт 1, като е приел, че в НП не са описани всички съставомерни признаци на нарушението, а по пункт 2 е приел, че водачът не е разбрал, че евентуално е участник в ПТП. Двете нарушения са описани в достатъчна степен със всичките съставомерни признаци, изрично е посочено, че ПТП е причинено при движение назад. Налице е съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Обстоятелството, че в НП не е посочено чия собственост е съоръжението, на което са нанесени щети, не води до неяснота на вмененото нарушение. Неправилно ВРС е приел, че водачът не е разбрал за причиненото ПТП, тъй като след настъпването му той е излязъл от автомобила да го огледа. Ирелевантно е от кого е поставено съоръжението и на какво основание, съоръжението не е разположено на пътното платно и не е в нарушение на ЗДвП, което да обоснове невиновно поведение на водача. Тези обстоятелства са извън фактическия състав на деянието, очертано в нарушената разпоредба. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди НП, Излага доводи. Депозирани са писмени бележки от касатора, в които се поддържа жалбата и се прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. В депозиран отговор на касационна жалба, адв. А. поддържа, че правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Цифрово нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, но в АУАН и НП не са посочени имуществени или материални щети, такива не са отразени и в протокол за ПТП. Наличието на съприкосновение между автомобила и съоръжението тип люлка не налага извод за наличие на ПТП. След като водачът не е установил вреди по автомобила и други щети, се налага извод, че не е разбрал, че е участник в ПТП. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В молба вх. № 5385/2025 г., депозирана от адв. А. оспорва жалбата и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д. К. Н., против Наказателно постановление № 24-0819-001704 от 27.06.2024 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 20.04.2024 г. Н. паркирал автомобил с рег. № [рег. номер] в [населено място], [улица], до №**, в близост до магазин „***** Около 13.30 ч. Н. привел в движение автомобила, предприел маневра движение на заден ход. В близост до пътя било поставено съоръжение тип „люлка“ с метални опори. При движение на автомобила на заден ход настъпило съприкосновение между задната дясна част на автомобила и задния крак на люлката, при което тя се пречупила. Н. спрял, огледал автомобила, не установил увреждания и продължил управлението. На 24.04.2024 г. управителя на магазина установил състоянието на люлката, прегледал направените записи и установил рег. № на автомобила, който е извършил маневрата и депозирал искане до началника на ОДМВР – Варна. Образувана е полицейска преписка в хода на която Н. депозирал сведение, в което е посочил, че е закачил люлка до магазин „*******“, попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на 20.04.2024 г. е управлявал л.а. с рег. № [рег. номер]. На 3.05.2024 г. бил изготвен протокол за ПТП. Съставен е АУАН за извършено нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3б от ЗДвП. Акта е връчен на нарушителя. Въз основа на АУАН е издадено и НП. ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. За нарушението по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП въззивния съд е приел, че липсват данни за причинени имуществени щети и данни от кого са били причинени. Изложил доводи, че описанието на нарушението не освобождава АНО от задължението да посочи точно и ясно законовата разпоредба, която нарушена виновно, приел е, че не е посочено кое предложение на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП е нарушено, което е съществено процесуално нарушение. За второто нарушение приел, че водачът на МПС не е установил щети по автомобила си и по пътно или друго съоръжение, не е налице ПТП по смисъла на §6, т.30 от ПРЗ на ЗДвП. По изложените доводи НП е отменено.

Решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд, че административнонаказателните обвинения за допуснатите от Н. две нарушения са фактически, правно и доказателствено необосновани. Противно на приетото от Варненския районен съд, настоящия състав приема, че в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, са посочени релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Отговорността на Н. е ангажирана за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. В случая от събраните по делото доказателства – видеозапис от 20.04.2024 г., показанията на св. Д. и С. се установява, че на посочената в НП дата при движение на заден ход Н. е причинил ПТП с имуществени щети /счупил метален крак на съоръжение люлка, намиращо се извън обхвата на пътното платно/ последното представлява нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Съдът не споделя мотивите на ВРС, че АНО не е посочил ясно нарушената законова разпоредба в НП, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Действително в НП е изписан в цялост текста на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, но от друга страна съгласно константната съдебна практика привлеченото към адм.наказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на Н. нарушение както от обективна така и от субективна страна. От приложения по делото видеозапис ясно се вижда, че при движение на заден ход Н. е причинил имуществени щети на люлката, като при съприкосновението с управляваното от него МПС единия крак на люлката се е пречупил. Неправилно съдът се е позовал на приложения по делото протокол за ПТП, който е подписан само от Н., но не и от собственика на съоръжението.

По отношение на второто нарушение съдът намира, че АНО правилно от фактическа страна е приел, че Н. е управлявал лек автомобил, на 20.04.2024 год., участвал е в ПТП и не е съдействал за установяване на щетите от произшествието. В горната насока е изцяло съдържанието на случайно създадения видеозапис от охранителната камера на който ясно се вижда как Н. управлява МПС с рег. № [рег. номер], как се движи на заден ход, удря намиращата се в близост до пътя люлка, след което слиза от автомобила, установява, че по неговото МПС не са налице щети и продължава. От записа се установява, че от удара между автомобила и люлката, последната се разклаща, единия и крак се отделя от земята, а другия се пречупва. Съдът не споделя доводите на ВРС, че Н. не е разбрал, че е участник в ПТП. Това се опровергава от действията на наказаното лице, след съприкосновението с люлката, той слиза от автомобила и го оглежда, след което потегля отново, макар и да е нанесъл щети на люлката. Правомерността на поставяне на съоръжението люлка в случая е ирелевантно. Несъстоятелни са доводите на въззивния съд, че липсват заявени претенции от страна на собственика на съоръжението, напротив от приложената преписка се установява, че от управителя на магазин „**********“ е депозирано искане да бъде издирен водача, който е повредил люлката, до степен да не може да се възстанови. От управителя е предоставен и записа от охранителните камери на магазина. Именно по това искане са предприети действия по издирване на водача – Н..

Като не е спрял да установи какви са щетите от произшествието Н. е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“от ЗДП като не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице.

Досежно размера на наложените наказания за това нарушение съдът счете, че същите са съответни на извършеното нарушение. В случая АНО е наложил на Н. адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от един месец и глоба в размер на 50 лв. и двете в минимален размер.

По изложените съображения съдът приема, че касационната жалба е основателна, налице са отменителни основания по чл. 348, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК поради което следва да бъде отменено и бъде постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото наказателно постановление.

При този изход от делото, на ОДМВР – Варна, съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, като съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ то е в размер на 80 лв.

Водим от гореизложеното, Трети тричленен състав на Административният съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 169 от 12.02.2025 г., постановено по АНД № 20243110203765/2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0819-001704 от 27.06.2024г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция" и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-001704 от 27.06.2024г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция".

ОСЪДЖА Д. К. Н., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

 

Решението е окончателно.