Номер / .11.2021
год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2186 по описа на съда за 2021
година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба от Н.Р.К.,
ЕГН **********,***, против решение
№329/09.07.2021г по АНД №1395/2021г по описа на ВРС, ХХVІІІ с-в, в частта, с която е потвърдено издаденото от Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция” НП № 20-0819-002722/05.08.2020г и наложените на касатора административни наказания: Глоба в размер
на 20лв. на осн.чл.185 от ЗДвП, и Глоба в размер на 100лв. и Лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 2 месеца на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП. Касаторът релевира
основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1
от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
обжалваното решение, като оспорва изцяло изводите на въззивния съд за безспорна доказаност на
вменените му две административни нарушения, и въз основа на анализ на
приобщените по делото доказателства поддържа, че изобщо не ги е извършил.
Противно на възприетото от ВРС счита, че нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
може да бъде извършено само с пряк умисъл, какъвто не е доказан в случая;
алтернативно оспорва и отказа на съда да квалифицира случая като маловажен,
като изтъква и факта, че се грижи и обслужва с МПС двамата си незрящи възрастни
родители. С тези съображения настоява за отмяна на решението в обжалваната му
част и на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът се явява
лично и поддържа изцяло така депозираната жалба.
Ответникът ОДМВР – Варна, надлежно уведомени, не се
представляват; чрез ст.ю.к.К. А. са депозирали писмени бележки, с които
оспорват касационната жалба против законосъобразното и правилно решение на ВРС,
настояват за отхвърлянето й като неоснователна и претендират присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция
намира, че жалбата е основателна.
Анализирайки събраните в хода на
съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с оспореното си
решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в Сектор ПП
при ОДМВР-Варна постъпил сигнал, придружен с видеозапис, че на 26.06.2020г
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“с рег.№ ******, при движение на заден ход е
ударил л.а. „Алфа Ромео“ с рег.№ ******и му причинил материални щети. След
извършена проверка било установено, че автомобилът „Фолксваген Пасат“ бил
управляван от Н.Р.К., комуто – видно от справката за нарушител от КАТ – били
налагани множество наказания по ЗДвП. Бил извършен оглед на двата автомобила и
бил съставен протокол за ПТП от 08.07.2020г, снети били обяснения от водача на
л.а. „Алфа Ромео“. Въз основа на установените в хода на проверката данни против
К. бил издаден АУАН от 08.07.2020г за три нарушения: 1). по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че с
поведението си като водач на МПС е създал пречки на движението и е причинил
имуществени вреди; 2). по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че като участник в
ПТП не е спрял, за да установи последиците от него и го е напуснал без да
уведоми компетентните органи и да остане на място до тяхното пристигане; и 3). по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че не носи контролен талон към СУМПС. При
личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани
възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушенията, за които наложил на К. следните административни наказания: 1).
Глоба в размер на 20лв. на осн.чл.185 от ЗДвП; 2). Глоба в размер на 100лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП; и 3). Глоба в размер на 10лв. на осн.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
При така установената фактология
ВРС приел от правна страна, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, в
производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, актът и постановлението съдържат всички
минимално изискуеми за редовността им
реквизити от формална страна.
По приложението на материалния
закон приел, че нарушението по т.3 от НП е недоказано, понеже проверката,
при която К. не е представил СУМПС, била
извършена в дома му на 08.07.2020г, а той е наказан за непредставяне на
свидетелството на 26.06.2020г, когато изобщо не е бил проверяван. В този смисъл
ВРС счел, че касаторът е наказан за неизвършено нарушение, и отменил НП в тази
му част. Решението на въззивния съд не е обжалвано в тази част и е влязло в
законна сила.
По отношение на наложеното с т.1
от НП наказание ВРС анализирал гласните и писмени доказателства и приел, че на
26.06.2020г при движение на заден ход К. е причинил ПТП с материални щети –
така, както първото от нарушенията е описано в мотивната част на НП. При това
съдът посочил, че в случая е налице специална норма, която урежда задълженията
на водача на МПС при движение на заден ход, а именно – чл.40 ал.1 от ЗДвП, за
което със санкционната норма на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е предвидено наказание
глоба в размер на 20лв. Съдът отчел, че АНО неправилно е квалифицирал
нарушението по общия текст на чл.5 от ЗДвП, съответно го е санкционирал по
субсидиарно приложимия чл.185 от ЗДвП, вместо по специалния такъв – чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП, но приел, че в случая не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, нито неправилно приложение на материалния закон, което
да доведе до отмяна на НП, тъй като наказанието, предвидено и с двете
санкционни норми, е едно и също – глоба в размер на 20лв.
По отношение на наложеното с т.2
от НП наказание ВРС приел, че по делото действително няма доказателства Н.К. да
е разбрал за причиненото от него ПТП (в какъвто смисъл са дори показанията на
разпитания актосъставител). Посочил обаче, че нарушението е извършено
непредпазливо, понеже водачът е бил длъжен по всяко време да следи пътната
обстановка и да вземе предвид разположението на другите автомобили, вкл. и на
паркиралите. Ако не е разбрал за ПТП – това се дължи на собственото му виновно
поведение, от което не следва да черпи права, след като е бил длъжен и е могъл
да знае кога автомобилът му се удря в друг автомобил, поради което следва да
носи отговорност за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, независимо дали е
извършено умишлено или по непредпазливост.
В обобщение ВРС приел, че
наложените наказания по т.1 и т.2 от НП са справедливи и съответни да изпълнят
целите по чл.12 от ЗАНН, предвид и характеристичните данни на К.. С тези мотиви ВРС потвърдил НП и наложеното с
неговите т.1 и т.2 наказания.
Настоящият касационен състав
намира, че при постановяване на проверяваното решение са допуснати две
съществени и неотстраними в настоящата фаза на производството процесуални
нарушения.
Първото от тях се състои в
пропуска на въззивния съд да преквалифицира нарушението, описано и санкционирано
по т.1 от НП. След като изрично е посочил, че фактическото описание на това
нарушение в мотивите на НП съответства на правна квалификация по чл.40 ал.1 от ЗДвП (становище, което изцяло се споделя от настоящия състав), за което при
това е предвидено същото по вид и размер наказание – Глоба от 20лв, предходният
съд е бил длъжен да го преквалифицира с решението си, като на осн.чл.334 т.3
вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.84 от ЗАНН, измени НП
само относно правната квалификация на нарушението по т.1 и приложимата
санкционна норма. Това негово задължение е изрично уредено и с измененията на
ЗАНН с ДВ бр.109 от 2020г, в сила от 23.12.2021г. Пропускът да направи това
представлява съществено процесуално нарушение, състоящо се в неизпълнение на
задължението му като въззивна инстанция (втора първа инстанция по същество на
спора) по приложението на материалния закон, и е неотстранимо в касационната
фаза на съдебното производство съгласно актуалното разрешение, дадено с ТР №
8/16.09.2021г по т.д.№ 1/2020г, ОСС на ВАС – І и ІІ колегия. Извършването на
дължимото от съда преквалифициране на нарушението е от значение не само в
конкретното производство за ангажиране отговорността на нарушителя за
действително извършено от него административно нарушение, което намира
отражение в официален свидетелстващ документ - справката за нарушител на КАТ,
но и за последваща квалификация на евентуални нарушения от негова страна като
повторни, поради което и изрично е предвидено от законодателя с изменените норми
на ЗАНН.
Второто нарушение представлява
допусната техническа грешка – във втория абзац от диспозитива на проверяваното
му решение вместо действителния текст, по който е санкционирано нарушението по
т.2 от НП – чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, въззивният съд е посочил друг текст,
неотносим към настоящия казус – чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП, който
предвижда само едно, а не кумулативни наказания, и то в различен размер. Доколкото
техническата грешка е непозната като институт на НПК и е неотстранима в
касационното производство, допускането й на самостоятелно основание налага
отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото разноски
не следва да се присъждат в хипотезата на чл.226 ал.3 от АПК, приложим
съгл.чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.222 ал.2 т.1 от АПК касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №329/09.07.2021г по АНД №1395/2021г по
описа на ВРС, ХХVІІІ с-в, в частта, с която е потвърдено издаденото от
Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция” НП №
20-0819-002722/05.08.2020г и наложените на Н.Р.К., ЕГН **********,***, административни
наказания: Глоба в размер на 20лв. на осн.чл.185 от ЗДвП, и Глоба в размер на
100лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2 месеца на осн.чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на ВРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.