Решение по дело №894/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт М. М. против Решение № 197/14.03.2024г., постановено по НАХД № 467/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „ДИМИ-ТРАНС” ООД с ЕИК: *********, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева И Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати в полза на „ДИМИ-ТРАНС” ООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева,представляваща сторени в производството разноски.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на електронния фиш. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него Районен съд - Бургас в своето решение, давайки преценка на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е следвало да изясни смисъла на нормата като съчетае и обедини всички норми, както и да вземе предвид цялостната система от правила, в която се включва издаването на електронен фиш, за нарушения установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.З от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция. Намира, че от систематичното, логическото и теологичното тълкуване на нормите по недвусмислен начин, редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл.179, ал.Зб от ЗДвП. Позовава се и на изменение на закона от 13.02.2024г. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че е направено искане за присъждане на такова от ответника.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ДИМИ-ТРАНС” ООД, не изпраща представител. В писмена молба процесуалния му представител излага съображения по същество на спора, като намира обжалваното решение за законосъобразно. Поддържа съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. С отговора на касационната жалба претендира присъждане на разноски за въззивното и настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на Районен съд - Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„Н. 30.12.2020г. в 14:29 часа е установено с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС влекач „ВОЛВО ФХ 4х2 Т“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното бил издаден фиш нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на дружеството собственик – „ДИМИ-ТРАНС” ООД, с ЕИК: *********“.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш закона е приложен неправилно. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Преценил е, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Според съда, до извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е предвидена изрична възможност да се издава електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съдът е посочил, че настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя извода за процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал. 3б ЗДвП електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

С нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка е установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Неизпълнението на посоченото задължение е нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. В разглеждания случай съставомерните елементи на нарушението са доказани. Не е спазен обаче установеният в ЗДвП ред за налагане на наказанието.

Санкцията е наложена с електронен фиш, издаден на основание чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП.

С цитираната норма е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл.179, ал. 3б от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление.

Разширителното тълкуване, което предлага касатора, в административно наказателното производство е неприложимо.

Съдът отбелязва, че нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакция ДВ бр.13 от 13.02.2024г. в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

Последвалото изменение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно наказателното производство.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като няма доказателства, че такива са сторени в касационното производство. Що се касае до разноските, направени във въззивното производство такива са присъдени с обжалваното решение.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 197/14.03.2024г., постановено по НАХД № 467/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.