Решение по дело №158/2018 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2018 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20187200700158
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.Русе, 17 .07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 20 юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛГА ЦОНЕВА

 

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря                 НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА           и с участието на прокурора      ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ           като разгледа докладваното от съдия                  ВЪРБАНОВА                 КАН дело 158 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, (от 18.05.2018г.- А1 България ЕАД)  със седалище гр.София против Решение № 216 от 11.04.2018 г., постановено по АНД № 2503/2017 г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2017 - 0042046 от 09.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл.222 от ЗЗП е наложено  административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 500 лв. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответната страна в производството взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон, като е изяснена фактическата обстановка по случая. Към установеното нарушение са приложени относимите законови разпоредби, то е доказано по несъмнен начин въз основа на събраните допустими и относими доказателства, а наложеното наказание – индивидуализирано правилно на минимума, съгласно предвиденото от приложимата санкционна норма при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Решението на РРС е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са коректно и пълно описани както в АУАН, така и в НП. Фактическата обстановка, описана в акта и НП и изцяло подкрепяща се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е следната: Кристина Великова от гр.Русе закупила от магазин на касационния жалбоподател мобилно устройство, във връзка с нормалното експлоатиране на което на три пъти е предявила рекламации, които са удовлетворени чрез извършване на ремонт. За две от рекламациите – на 28.09.2016г. и на 20.10.2016г., в гаранционната карта на апарата са отразени само датите, на които телефонът е върнат на собственика му, не и датите, на които е предаден за ремонт. От тези отразявания не може да се направи заключение за продължителността на ремонта. При това положение изводът на районния съд, респективно на административнонаказващият орган, че е нарушен чл. чл.123, ал.2, предложение 2 от ЗЗП, съгласно който „Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.“, е обоснован.

 Решението е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е обсъждил относимите доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви относно наличието на съставомерните признаци на нарушението.  

Неоснователни са наведените касационни възражения. Твърди се, че не е ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя, тъй като нормата на чл. 123, ал.2 от ЗЗП визира две нарушения. Това безспорно е така и доводът би бил основателен, ако в НП беше посочена като нарушена само алинея втора. В случая, обаче, административнонаказващият орган е прецизирал обвинението си, като изрично е посочил изречение второ на чл.123, ал.2 от ЗЗП, което съдържа само един състав на нарушение. Цифровото посочване на нарушената законова разпоредба кореспондира с изложеното фактическо основание – „Предявяването на рекламации на 28.09.2016г. и на 20.10.2016г. и извършените ремонтни действия от 28.09.2016г. до 26.10.2016г. не са отразени в гаранционната карта, като това влияе на общия гаранционен срок на стоката.“ Изложеното сочи на неоснователност на касационното оплакване.

Наведено е и възражение за допуснато нарушение на материалния закон поради липса на реквизит в НП. Твърди се, че не е посочена датата на извършване на нарушението. Възражението е неоснователно. В наказателното постановление е посочена както датата, на която е установено нарушението, така и датите, на които е извършено. Текстът на чл.123, ал.2, изречение второ от ЗЗД недвусмислено посочва  моментът, в който трябва да бъде извършено вписването на срока на ремонта в гаранционната карта – след извършването му; в случая и за двата ремонта такова отразяване липсва, въпреки че данни за началото и края им наказаното дружество има. Тези дати са изрично посочени в НП неколкократно -  28.09.2016г. и на 20.10.2016г.

С оглед гореизложеното настоящият съд счита, че РРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216 от 11.04.2018 г., постановено по АНД № 2503/2017 г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2017 - 0042046 от 09.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

Решението не подлежи на обжалване.

        

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                                             

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                      

                                                                               2.