Решение по дело №4587/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260492
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330204587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                                                                    РЕШЕНИЕ

 

Номер   260492                                    30.10.2020 г.                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На петнадесети септември                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Тихомира Калчева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 4587 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 16-92 от 31.12.2019г. на  *** отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К.С.С.,  ЕГН ********** е наложена “Глоба” в размер на 400 лв. на снование чл.66, ал.3 от ЗРА за извършено административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

Е.К.

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-92 от 31.12.2019г. на  ***отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К.С.С.,  ЕГН ********** е наложена “Глоба” в размер на 400 лв. на снование чл.66, ал.3 от ЗРА за извършено административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

Жалбоподателят К.С.С. обжалва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като моли същото да бъде отменено по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а в писмено становище чрез пълномощник моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ИА „РА“, редовно призована, се представлява от Х. К. - ***отдел „РК-ЮБ“, който счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К.С.С. за това, че на 16.10.2019г. в 04:50ч. на яз.“Пясъчник“, в района на „Топлата вода“, община Хирася, лицето К.С.С. лови риба с три броя въдици, поставени в работно положение, във водата на язовира със закачени на тях примамки, през тъмната част на денонощието.

С това виновно е извършил административно нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 16.10.2019г., съставен от А.Г.Т. – *** в отдел „РК-ЮБ“ гр.Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така описаната фактическа обстановка по безспорен и несъмнен начин се установява и от събраната по делото доказателствена маса – гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на актосъставителя А.Г.Т., като логични, подробни, безпротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства по делото, а последните се възприемат като достоверни, обективни и взаимно подкрепящи се.

Съдът намира, че от събраните доказателства, се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано, в противовес на възражението на жалбоподателя в тази насока. Според редакцията на разпоредбата, действаща към датата на нарушението – 16.10.2019г., „Любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието през всичките дни на седмицата, извън периода на забраната по чл.32, ал.1“. Така в конкретния случай несъмнено се доказва, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов извън разрешената – светла, част на денонощието, като е сторил това в тъмната му част.

Правилно и законосъобразно деянието е било санкционирано по реда на чл.66, ал.3 от ЗРА, който в редакцията му към инкриминираната дата предвижда глоба от 400 до 650 лв. за този, който извършва любителски риболов в нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА. Размерът на наложената глоба правилно е бил определен в миминалния установен в закона с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото липсват доказателства в тази насока, обуславящи завишаване размера на санкцията. Съдът намира, че така определената и наложена като вид и размер санкция би изпълнила в пълнота целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, поради което и същата се явява справедлива.

В случая не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН с квалифициране на деянието като маловажно, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, същите съдържат законово определените реквизити, издадени са от компетентни лица и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което и неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в за наличие на процесуални нарушения.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка е направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, обаче, а именно - потвърждаване на процесното наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски не се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за неоснователна.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 16-92 от 31.12.2019г. на  ***отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К.С.С.,  ЕГН ********** е наложена “Глоба” в размер на 400 лв. на снование чл.66, ал.3 от ЗРА за извършено административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

               

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

Е.К.