№ 1370
гр. София, 25.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000500333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№
6408/23.03.2022 г. на въззивницата-ответница Ж. Б. П., чрез пълномощника й
адвокат И.-А. Ч. Н., с която заявява искане съдът да измени постановеното по
делото решение в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на
адвокат Н. на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете, възлизащо по 130,65 лв. с ДДС за всяка от
двете инстанции.
Поддържа се, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е
по-малък от посочените в действащата наредба минимални размери и
неправилно е определен като пропорционален на отхвърлената част от
исковете. Твърди се, че калкулацията спрямо разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е в размер на 300 лв., което прави 360 лв. с
ДДС за всяка от двете съдебни инстанции. Твърди се, че при определянето на
адвокатското възнаграждение, решаващият състав не е извършил комплексна
преценка на фактическата и правна сложност на делото, обосноваваща от своя
страна по-висок от минималния размер на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор само от въззиваемата
страна - третото лице помагач „ОТП Факторинг“ ЕАД. Счита молбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди се, че определеният в
решението адвокатски хонорар е съобразен с приложимите разпоредби от
1
НМРАВ, като е отчетена фактическата и правна сложност по делото и това,
че само минимален процент от исковите претенции са отхвърлени като
неоснователни.
Отговор от въззиваемата страна-ищец не е постъпвал.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК, а по същество е неоснователна.
В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78,
ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото
разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако
страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски
обаче се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за
всяка инстанция. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, която за него е спечелената част от делото.
В този смисъл Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
390/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 110 от 16.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 856/2021 г., II т. о., ТК, които се споделят от настоящия съдебен състав.
На настоящия съдебен състав е известна и практиката, обективирана в
Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК и
определение № 60388 от 09.11.2021 г. по ч. т. д. № 338/2021 г., съобразно
която съставът на ВКС е приел, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
2
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при
успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по
чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана
безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди
положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по
своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78
ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната
е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а
разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя
безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и
реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като
предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване с нормативно
предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския
труд (чл. 36, ал. 1 ЗА).
Настоящият съдебен състав не споделя тази практика.
Вярно е, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК, но представлява
осъждане за разноски на загубилата делото страна. По този начин дали
адвокатското възнаграждение ще е уговорено между адвоката и клиента, или
ще бъде определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, то винаги рефлектира върху
трето лице – загубилата делото страна. По основното правило за
разпределение на разноските тази страна дължи разноски, които са съответни
на уважената/отхвърлената част от иска. В конкретния случай ищецът дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат Н., осъществявал
безплатна правна помощ на ответницата, съответно на отхвърлената част от
исковете му, защото за тази част ищецът е загубил делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че противната страна, която е
3
загубила делото и която трябва да заплаща съдебните разноски, не е
обвързана да заплати и адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер,
било договорен, било определен по Наредба № 1.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК с вх.№ 6408/23.03.2022 г. на въззивницата-
ответница Ж. Б. П., чрез пълномощника й адвокат И.-А. Ч. Н., с която заявява
искане съдът да измени постановеното по делото решение в частта, с която
„Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на адвокат Н. на основание чл.38 от
ЗА адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете,
възлизащо по 130,65 лв. с ДДС за всяка от двете инстанции, като му присъди
такова в размер на по 360 лв.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4