№ 64
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507635 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20251101 от 13.11.2020 г. на СРС, Първо ГО, 38.ми състав
по гр.д.№ 18724 по описа за 2017 г. се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, за
периода м.07.2013г. - м. 04.2014г - 210,61лв ведно със законната лихва от
29.08.2016год. до изплащане. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до предявения
размер на главницата от 454,63лв.; Осъжда М. В. П. да заплати на ищеца 25
лева разноски;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД,
сумата от 454,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.07.201Зг. - 30.04.2014г., ведно със законната
лихва от 29.08.2016год. до изплащане. ОСЪЖДА В. В. П., действащ със
съгласието на М. Н. А.. – П.а, да заплати 67 лева разноски на ищеца;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. А. – П.а дължи сумата от
454,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
1
енергия за периода 01.07.201Зг. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от
29.08.2016год. до изплащане. ОСЪЖДА М. Н. А.. – П.а да заплати 67 лева
разноски на ищеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответниците пред СРС- М. В. П., В. В. П. и М. Н. А..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу въззивниците /ответници/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са
уважени.
Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение в частта за
сумата в размер на 711,57 лв., тъй като тази сума била изрично призната с
възражението по чл.414 ГПК. За сумата в размер на 600 лв. се твърди, че
претенцията на ищеца е неоснователна, а първоинстанционното решение-
неправилно. Сочат, че сумата в размер на 600 лв. била заплатена от
ответниците още на 28.10.2016 г. Искът по чл.422 ГПК бил предявен на
27.03.2017 г. Неправилно СРС бил приел, че плащането е сторено само от М.
В. П.. По делото били представени платежни нареждания за сторени
плащания от всички ответници. В този смисъл интересът на ищеца от
предявяване на иска бил отпаднал. Предявеният иск за сумата в размер на 375
лв. или по 125 лв. за всеки от ответниците, бил необоснован и недоказан. За
тази сума било направено възражение за липса на облигационно отношение.
За част от процесния период бил налице облигационен ползвател.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която
са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ срещу всеки един въззивник
/ответник/ и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор, в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема
становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник е бил уведомен на 17.11. 2020
2
г. Въззивна жалба е подадена на 01.12.2020 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
С определение № 20062386 от 09.03.2021 г. решението е изменено в
частта за разноските като същите по реда на чл.38 от ЗАДв. са присъдени в
полза на адв.Николай Илчев.
С определение № 20062355 от 09.03.2021 г. е оставена без уважение
молбата, вх.№ 25177842 за присъждане на разноски в полза на ответниците за
заповедното производство.
Горните определения не са били обжалвани.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим
процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.09.2016 г. , издадено по ч.гр.д.№ 48733по описа за 2016 г. е съобщена на
длъжника В. В. П. на 24.10.2016 г. ; на същата дата е съобщена и на М. П.,
както и на М. А..
Възраженията по чл.414, ал.1 ГПК са подадени на 03.11.2016 г. от М.
П., М. П.а и В. П..
Длъжницата Десислава П.а не е подала възражение по чл.414 ГПК и
СРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу нея.
Видно от съдържанието на възраженията длъжниците са оспорили
задълженията за които е била издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, както следва:
1- М. П. е оспорил главницата в размер на 345 лв. Същевременно е
признато вземане от този длъжник в общ размер на 217,19 лв., от които
3
главница – 109,63 лв. за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2014 г. /при
издадена заповед за изпълнение в размер на по 454,63 лв. за всеки един от
длъжниците/ и 107,56 лв. лихва за забава за периода от 30.04.2013 г. до
23.08.2016 г./или в пълен размер относно това вземане/;
2- М. П.а е оспорила главница в размер на 325 лв.
Същевременно е признато вземане в размер на 237,19 лв., от които 129,63
лв. за главница и 107,56 лв. за лихва като периодите са идентични с тези по
възражението на М. П.;
3- В. П. е оспорил главница в размер на 305 лв.
Същевременно е признато вземане в размер на 237,19 лв., от които
129,63 лв. за главница и 107,56 лв. за лихва като периодите са идентични с
тези по възражението на М. П.;
СРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу всеки един от
длъжниците относно лихвата за забава. Това разпореждане не е било
обжалвано и е влязло в сила.
Указано е на заявителя, че следва в 1-месечен срок от получаване на
разпореждането да ангажира доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията си срещу тримата ответници, подали възражение
по чл.414 ГПК относно главницата.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
27.02.2017 г.
Исковата молба е предявена на 27. 03.2017 г., т.е. в срок. Видно от
петитума на същата претендира се сума в размер на по 454,63 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.07.2013 г.- м.04.2014 г.
В частта в която вземанията са признати от длъжниците СРС е
прекратил производството по делото с определение от 12.11.2020 г. за
което липсват данни да е било обжалвано.
Ето защо Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в допустим
процес и е валидно.
По дължимостта на предявените за установяване вземания:
4
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответниците били
оттеглили възраженията си относно извършената доставка на енергия и
нейната стойност. Възражението за „липса на облигационни отношения“ без
посочване на период и при частично признание на задължението било
логически и правно несъстоятелно.
Относно представените платежни документи СРС е приел, че три
документа касаят плащане по дълга на М. П. в размер на 440 лв. при
издадена заповед за изпълнение срещу него за задължения в общ размер на
650, 61 лв. Стореното плащане покривало разноските, лихвата и част от
главницата като нямало доказателства за плащане на сума в размер на 210,61
лв. За тази сума претенцията на ищеца срещу този ответник е била уважена.
По отношение на останалите ответници не били представени
доказателства за плащане и затова претенциите са били уважени в размер
на по 454,63 лв.- главница, представляваща стойност на ТЕ за периода
м.07.2013 г. до м.04.2014 г.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С оглед уточнението на исковата молба, направено на 20.11.2017 г.
предмет на установяване по делото са задълженията на всеки един от
ответниците за главница в размер на по 454,63 лв., представляващи стойност
на доставена и потребена топлинна енергия или общо 1363,89 лв.
Доколкото ответниците не са ангажирали доказателства относно
наличието на ползувател за суми равни на по 125 лв. за всеки от тях, то това
възражение е неоснователно. Видно от първото по делото /пред СРС/
публично съдебно заседание същите са признали, че са универсални
правоприемници на В. Д. П., който е придобил чрез продажба процесния
топлоснабден имот на 06.05.1992 г. Самите ответници са се
противопоставили на събиране на доказателства в този смисъл.
Относно доводите за извършено плащане:
С отговора по исковата молба ответникът М. П. е представил
платежно нареждане за заплащане на сумата в размер на 220 лв.-главница,
което е с дата 28.10.2016 г./л.55 по делото пред СРС/, т.е. плащането е
сторено преди подаване на възражението по чл.414 ГПК, но след издаване
5
на заповедта за изпълнение от 07.09.2016 г. Представени са и още две
платежни нареждания, съответно от 13.02.2017 г. за сумата 110 лв.
/главница и лихви/, л.54 и от 16.11.2017 г. за сумата от 100 лв. /главница и
лихви/, л.56, т.е. общо в размер на 430 лв. с посочен вносител М. П.а. С
оглед отразеното плащането е сторено за погасяване на дълга на М. П..
Твърди се, че за сумата в размер на 125 лв. не е налице облигационна
връзка за периода до м.01.2014 г.
С отговора по исковата молба ответниците В. П. и М. П.а са
изложили идентични доводи и възражения. Представени са платежни
нареждания с дата 28.10.2016 г. /2 бр./ за суми в размер на 180
лв./главница/,л.60 за погасяване на задължение на В. П. и 200
лв./главница/, л.62 за погасяване на задължение на М. П.а; от 13.02.2017
г. за сумата в размер на 250 лв. /главници и лихви/,л.61 и от 16.11.2017 г.
за сумата в размер на 200 лв./главница и лихви/, л.59 или в общ размер на
830 лв. Всички с посочен вносител М. П.а като по отношение на сумата в
размер на 180 лв. по вносната бележка от 28.10.2016 г. е посочено, че се
погасява задължение на В. П.; по платежното от същата дата в размер на
200 лв., че се погасява задължение на М. П.а и по отношение на други два
платежни документа, съответно за 200 лв. и 250 лв., че се погасява
задължение на двамата ответника В. П. и М. П.а.
Или са налице данни за извършено плащане по отношение на всеки
един от ответниците, както следва:
М. П.- 430 лв./при прието от СРС 440 лв./;
В. П. – 180 лв. + ½ от 450 лв.= 405 лв.;
М. П.а – 200 лв. + ½ от 450 лв.= 425 лв.
Или платени общо в размер на 1 260 лв.
Задълженията по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК възлизат
в общ размер на 2602,46 лв., от които 353,69 лв. разноски в заповедното
производство. Или задължението на всеки един от длъжниците по
заповедта по чл.410 ГПК /ответници възлиза на 650,62 лв. /2602,46 лв.: 4/.
При приложение на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД и при спазване на
указанията в т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 27.03.2019 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 3/2017 Г., ОСГТК НА ВКС и съобразяване със сторените от
6
ответниците плащания след издаването на заповедта за изпълнение, дължима
главница от всеки един от тях е както следва:
М. П. –220,62 лв.;
В. П. – 245,62 лв.;
М. П.а –225,62 лв.
С оглед уточнението на исковата молба, направено на 20.11.2017 г.
предмет на установяване по делото са задълженията на всеки един от
ответниците за главница в размер на по 454,63 лв., представляващи стойност
на доставена и потребена топлинна енергия или общо 1363,89 лв.
Следователно обжалваното решение е правилно по отношение на
ответника М. П. за когото СРС е приел, че дължи по-малка сума и
въззивната инстанция не може да влошава положението му.
По отношение на ответника В. П. решението е неправилно в частта
в която в полза на ищеца е признато вземане за разликата над 245,62 лв.
до 454,63 лв.
По отношение на М. П.а обжалваното решение е неправилно в
частта в която в полза на ищеца в тежест на ответницата е присъдена
сума в размер над 225,62 лв. до 454,63 лв.
Затова и в горните части по отношение на ответниците В. П. и М.
П.а решението като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо
това за тези части исковете по чл.422, ал.1 ГПК ще бъдат отхвърлени.
По разноските:
В заповедното производство:
Доколкото плащането е сторено след издаване на заповедта за
изпълнение, то разноски се следват само на заявителя. В този смисъл е и
влязлото в сила определение № 20062355 от 09.03.2021 г. на СРС, ГО, 38-ми
състав.
С оглед приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД, разноските от длъжниците са
заплатени и следователно не се дължат.
В исковото производство:
На ищеца разноски се следват за юриск.възнаграждение като съдът
приема, че по всеки един иск /при наличие на три субективно съединени иска/
7
юриск.възнаграждение следва да е в размер на по 100 лв. Или при
съобразяване с изхода на спора ответниците дължат разноски, както следва:
М. П. -46,30 лв., В. П. – 54,05 лв. и М. П.а – 49,75 лв.
При това положение по отношение на ответника М. П. решението в
частта за присъдените в негова тежест разноски в размер на 25 лв. ще бъде
потвърдено.
По отношение на В. П. за разликата над 54,05 лв. до 67 лв.
решението като неправилно ще бъде отменено.
По отношение на М. П.а за разликата над 49,75 лв. до 67 лв.-
отменено.
Ответниците разноски не са правили и не затова не им се
присъждат.
На адвокатите, които ги представляват СРС е присъдил
адв.възнаграждения по реда на чл.38 от ЗАдв. с нарочни определения,
които не са били обжалвани.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника М. П. разноски не се следват.
На въззивниците В. П. и М. П.а разноски се следват в частта в която
се прие, че обжалваното решение е неправилно. Видно, обаче, от платежния
документ държавната такса е платена от М. П. поради което разноски не се
присъждат; липсват доказателства за действителното им извършване.
Въззиваемият също претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на по 100 лв. за
процесуално представителство по всеки един от субективно съединените
искове или всеки от въззивниците е задължен както следва: М. П. – 100 лв./по
отношение на него се прие, че обжалваното решение е правилно/ ; В. П. –
54,05 лв. и М. П.а – 49,75 лв.
В полза на адв.Любомиров на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ще бъде присъдено адв.възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20251101 от 13.11.2020 г. на СРС, Първо ГО, 38.ми
състав по гр.д.№ 18724 по описа за 2017 г. , в частта, в която се: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата над 245,62 лв.
до присъдения размер от 454,63лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.07.2013 г. - 30.04.2014г., ведно
със законната лихва от 29.08.2016год. до изплащане, както и се: ОСЪЖДА В.
В. П., действащ със съгласието на М. Н. А.. – П.а, да заплати разноски на
ищеца за разликата над 54,05 лв. до присъдения размер от 67 лева;
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т..С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, срещу В. В. П., ЕГН
**********, действащ със съгласието на законния си представител М. Н. А., с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК, за признаване за установено, че В. В.
П., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител
М. Н. А., дължи на „Т..С“ ЕАД, ЕИК *******, сумата в размер над 245,62 лв.
до пълния предявен размер от 454,63 лв., представляваща главница за
доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот с аб.№
176972, находящ се в гр.София, ж.к.“*******1, за периода 01.07.201З г. -
30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 29.08.2016 год. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 48733
по описа за 2016 г. на СРС, 38 състав.
ОТМЕНЯ решение № 20251101 от 13.11.2020 г. на СРС, Първо ГО,
38.ми състав по гр.д.№ 18724 по описа за 2017 г. , в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. А. – П.а дължи сумата над 225,62
лв. до присъдения размер от 454,63лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода 01.07.201Зг. - 30.04.2014г.,
ведно със законната лихва от 29.08.2016год. до изплащане, както и се:
ОСЪЖДА М. Н. А. – П.а да заплати разноски на ищеца за сумата над 49,75
9
лв. до присъдения размер от 67 лева.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т..С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, срещу М. Н. А., ЕГН
**********, с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че М. Н. А., ЕГН **********, дължи на „Т..С“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата в размер над 225,62 лв. до пълния предявен размер от 454,63
лв., представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот с аб.№ 176972, находящ се в гр.София, ж.к.“*******1, за
периода 01.07.2013 г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.08.2016
год. до изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 48733 по описа за 2016 г. на СРС, 38 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20251101 от 13.11.2020 г. на СРС, Първо
ГО, 38.ми състав по гр.д.№ 18724 по описа за 2017 г. , в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, за
периода м.07.2013г. - м. 04.2014г - 210,61лв ведно със законната лихва от
29.08.2016год. до изплащане, както и в частта за разноските в негова
тежест.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******1,, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 100 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на
законния си представител М. Н. А., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“*******1,, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 54,05 лв. –
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
10
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******1,, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 49,75 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., на адв. М.Л.Л., ЕГН
**********, гр.София, ул.“******* /офис-партер/ сумата в размер на 200 лв.
–адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11