Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 30.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд               І наказателен състав,

на двадесети февруари                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 2 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1789/16.10.2019 г. на Началника на  РУ- К. към ОД на МВР П., на Д.С.М., ЕГН ********** ***, П. обл., ул. „Т. К.“ № *** е наложено административно наказание на основание чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДЛ/- глоба в размера 30 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБДЛ. 

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи и оспорва извършване на твърдяното нарушение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата си. Излага доводи за незаконосъобразно, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление и пледира за отмяната му. 

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е основателна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители К. като актосъставител и Д. като свидетел при съставяне на акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № № 1789/16.10.2019 г., АУАН серия АА бл. № 208517 от 26.09.2019 г., заповед № 8121з-493/01.09.2014 г., съдът намира за установено следното:

          Жалбоподателят М. е ********

          На 23.09.2019 г. същият посетил магазина за хранителни стоки в селото. След извършените покупки поставил портмонето си, в което се намирала личната му карта, шофьорска книжка и сумата от 15 лв. върху покупките в чантата. След излизане от магазина посетил обществената тоалетна в центъра на селото. Докато бил в тоалетната кабинка оставил чантата си зад врата. След като излязъл взел чантата си и си тръгнал. У дома си установил, че липсвало портмонето му. Изчакал 2-3 дни, за да се обади някого, ако е намерил портмонето му. Това обаче не се случило, след което отишъл в Р.н.М.К. където подал документи за нова лична карта. Два дни след това намерил портмонето си, заедно с личната карта и шофьорската книжка зад дворната му врата. Взел личната си карта и отишъл отново до РУ- К., за да уведоми за случилото се. Било му отговорено, че вече е стартирала процедурата по издаване на нова лична карта.

          Междувременно, още на 26.09.2019 г. спрямо жалбоподателя М. бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че същият е осъществил нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, тъй като на 26.09.2019 г. в гр. К., П. обл., на ул. „А. С.“ № **** уведомил органите на РУ на МВР в гр. К., че не е изпълнил задължението си да предпази от изгубване  документа си за самоличност- лична карта.

          Жалбоподателят получил копие от съставения акт, като не направил възражения срещу констатациите  в него.

          Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя М. било наложено административно наказание на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБДЛ- глоба в размера 30 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБДЛ.

 Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 13.12.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 16.12.2019 г.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Прието е, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, съгласно която „Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване“.  Констатациите в АУАН се явяват доказани от показанията на полицейските служители- актосъставител и свидетел по акта. От друга страна доказателства за това, че личната карта на жалбоподателя е била предмет на кражба не се събраха по делото. С оглед изложеното съдът намира, че е осъществен от страна на жалбоподателя фактическия състав на нарушението по чл.7 ал.1 от ЗБДС.

 Съдът намира обаче, че деянието, осъществено от жалбоподателя се явява маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, маловажен случай е това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН).  Жалбоподателят формално е осъществил състава на административно нарушение, но са налице смекчаващи обстоятелства- жалбоподателят е на значителна възраст- 80 г., пенсионер с минимални доходи- 219 лв. пенсия и липсват данни за други нарушения. С оглед на посочените обстоятелства  процесното деяние разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер за това нарушение, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е дадена възможност на административно- наказващия орган да освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. №1/2005г. ОСНК- ВКС/. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за българските лични документи, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административно- наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай с оглед изтъкнатите по- горе смекчаващи обстоятелства, разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на административно нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД. Като не го е квалифицирал като такова, административно- наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28, б. “а” от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за неправилно, поради което следва за бъде отменено.   

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1789/16.10.2019 г. на Началника на  РУ- К. към ОД на МВР П., с което на Д.С.М., ЕГН ********** ***, П. обл., ул. „Т. К.“ № *** е наложено административно наказание на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБДЛ- глоба в размера 30 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБДЛ. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред А. с. гр. П..

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Ц.Ч.