Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 318 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 5 от 22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 47/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Пирдоп, „Е.М.” АД, с. М., е осъдено да заплати на Г.Й.У. следните
суми: сумата 48 956. 11 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука на 24.11.2002 г.,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получил като трудоспособен в ответното дружество на длъжността „механошлосер”, и
пенсията му за инвалидност за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г., заедно със
законната лихва, считано от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата
7 086. 08 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се разходи за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ
гръден корсет и хигиенни материали и принадлежности, за периода 01.09.2017 г. –
01.09.2020 г., заедно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното й
изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 700
лв., а в полза на районния съд - държавна такса от 2 242 лв., както и разноски
от 450 лева. За разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.
В
исковата молба ищецът твърди, че е бил страна по трудово правоотношение с
ответника, като в резултат на трудова злополука от 24.11.2002 г. му е причинено
следното увреждане: „счупване на гръбначния стълб с увреждане на гръбначния
мозък”. С влезли в сила решения по гр. д. № 151/2004 г., гр. д. № 41/2005 г.,
гр. д. № 214/2008 г., гр. д. № 367/2011 г. и гр. д. № 255/2013 г. на Районен
съд – гр. Пирдоп са му били присъдени обезщетения за причинените неимуществени
и имуществени вреди. С решение № 0822 от 28.09.2017 г. на ТЕЛК му е определена
намалена работоспособност 92 %, като е инвалидизиран
за срок от три години, със срок на инвалидността до 01.09.2020 г. и с водеща
диагноза „последици от травми на шията и тялото”. По силата на разпореждане на
РУ „Социално осигуряване” - София област му е отпусната пенсия за инвалидност в
размер на 576. 79 лева. Твърди, че е претърпял имуществени вреди: разликата
между трудовото възнаграждение, което би получил на заеманата преди злополуката
длъжност, и пенсията за инвалидност за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г. в
размер на 49 500 лв., както и направени разходи за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет и хигиенни материали и
принадлежности за горния период в размер на 10 500 лева.
Исковете са по чл. 200, ал. 1 КТ.
Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че ищецът не е претърпял претендираните имуществени вреди. Посочил е, че не подлежи
на обезщетяване бъдеща вреда, каквато се претендира, не са извършени разходи за
лекарства, както и че не е налице разлика между трудовото възнаграждение, от
една страна, и пенсията за инвалидност, от друга, тъй като ищецът бил достигнал
възраст за добиване на право на пенсия за изслужено време и старост.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителните части. Претендира се
отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете
да се отхвърлят. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие
с материалния закон и е необосновано. Изложени са съображения, че дължимото
обезщетение не е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 228 КТ. При
формиране на крайните си изводи районният съд неправилно кредитирал
заключението на вещото лице, което включило персонални награди и възнаграждение
за нощен труд като част от компонентните за определяне на обезщетението по чл.
200 КТ.
Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното.
Със сила
на пресъдено нещо между страните е установено съществуването
на трудово правоотношение за длъжността “механошлосер”,
както и че на 24.11.2002 г. в рудника – багер инв. №
24 – е настъпила трудова злополука с работника Г.Й.У., при която настъпило
увреждане - счупването на две ребра и увреждане на гръдния кош. С разпореждане
№ 179/03.12.2002 г. на Районно управление “Социално осигуряване” на основание
чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от осигурителя злополука вх. № 179/03.12.2002
г., настъпила на 24.11.2002 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Увреждането на ищеца се е осъществило през време и е по повод на
извършваната работа, като е причинило временна неработоспособност на
пострадалия.
С влязло
в сила решение по гр. д. № 151/2004 г. на Районен съд – гр. Пирдоп ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди – разходи за имобилизиращ гръден корсет и за лекарства, претърпени в
резултат на трудова злополука от 24.11.2002 г., за периода от 24.11.2002 г. до
01.10.2004 г.; обезщетение за имуществени вреди – разликата между трудовото
възнаграждение и обезщетението за отпуск по болест, за времето от 24.11.2002 г.
до 01.10.2004 година.
По
силата на решение по гр. д. № 41/2005 г. на същия съд на ищеца е присъдено
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства за периода от
01.10.2004 г. до 01.12.2007 г., както и обезщетение, съставляващо разликата
между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност, за времето от
01.10.2004 г. до 01.12.2007 година.
С влязло
в сила решение по гр. д. № 214/2008 г. на Районен съд – гр. Пирдоп
работодателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лекарства за периода от 01.12.2007 г. до 01.01.2010 г. и обезщетение
за имуществени вреди – разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за
инвалидност за същия период.
По
силата на решение по гр. д. № 367/2011 г. на същия съд на ищеца е присъдено обезщетение
за имуществени вреди– разходи за лекарства за периода от 01.02.2010 г. до
01.02.2013 г., както и обезщетение, съставляващо разликата между трудовото
възнаграждение и пенсията за инвалидност, за същия период.
С решение по гр. д. № 255/2013 г. по описа на Районен
съд – гр. Пирдоп работодателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден корсет за
периода от 01.02.2013 г. до 01.09.2017 г., както и обезщетение за имуществени
вреди – разликата между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност за
същия период.
От
представеното експертно решение № 0822 от 28.09.2017 г. на ТЕЛК за общи
заболявания се установява, че на ищеца е призната 92 % намалена
работоспособност, от която 78 % в резултат на трудовата злополука. Определен е
срок на инвалидността до 01.09.2020 година.
С
разпореждане от 25.10.2017 г. на Районно управление *** окръг, считано от
същата дата, на ищеца е определена лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест в размер на 542. 89 лв. и лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 33. 90 лв. или пенсия в общ размер от 576. 79
лева
Според
служебна бележка изх. № 60-18-02-1171/09.01.2018 г. на Агенция по заетостта
ищецът е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” – гр. Б., а от
констатацията по трудовата книжка на ищеца, извършена от районния съдия, се
установява, че след 23.10.2003 г. в нея отбелязвания липсват.
Установява се от заключението на съдебно - медицинска експертиза на вещото
лице И. - Б., изслушано в първоинстанционното
производство и изготвено въз основа на медицинската документация и преглед на
ищеца, че вследствие на трудовата злополука същият е получил тежка травма на
гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък. Необходимо е провеждането на
поддържащо медикаментозно лечение, както и на санаториално лечение. Разходите
за процесния период от три години за лекарства (обезболяващи, невропротективни и миорелаксанти), санитарно-хигиенни
материали и гръден корсет са на обща стойност 4 086. 08 лв., средствата за
балнеолечение са 3 000 лв. или общо – 7 086. 08 лева.
Видно от
изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза и устните разяснения на вещото лице от 12.06.2018
г., за процесния период 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г.
разликата (при отчетен размер на възнаграждението към м. август 2017 г.) между трудовото
възнаграждение, което работникът би получил на заеманата при ответника длъжност,
и реализираните от него доходи - пенсия за същия период е 25 800. 48 лв. (първи вариант). Тази разлика във втория вариант възлиза на 24 464.
88 лв., а в третия вариант (при изчисление на възнаграждението към 2013 г.) – на 26 361. 36 лева. Различните стойности се дължат на разликите в
размера на основните заплати за длъжността „механошлосер“ - 951. 00 лв., 962.00 лв., както и различният
процент допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж (клас прослужено време). Вещото лице дава
заключение, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено
от ищеца, е включвало 31. 6 % клас.
Според
допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 20.11.2018 г. и устните
разяснения на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 20.11.2018 г., разликата
за процесния период между трудовото възнаграждение,
което работникът би получил на заеманата при ответника длъжност, и пенсията за
инвалидност, е 48 056. 11 лв. (по вариант първи, при който за база е взето брутното
трудово възнаграждение на работник, заемащ позиция „механошлосер“,
в което се включва освен основна заплата от 951.00 лв., ДТВ за ТПСО 310.03 лв.,
както и суми за нощен труд и персонална награда). Според вариант втори тази разлика
е 48 731. 31 лева и тя се дължи на включени суми за извънреден труд и персонални награди, а според
вариант трети тя е 36 708.03 лева и при нея са отчетени размер на основно
трудово възнаграждение – 1076 лв., клас 350. 84 лв., както и купони за храна.
За да достигне до тези изводи, вещото лице е изследвало фишове за работна
заплата на трима работници при ответника и е включило суми за персонални
награди и “други“ (съобразно устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, проведено
на 20.11.2018 г., както и посоченото в констативно-съобразителната част от
заключението – л. 86 от делото).
Видно от допълнителното
заключение от 07.01.2019 г., след извършена проверка по ведомостите за заплати
при ответника, разликата за процесния период между
трудовото възнаграждение, което работникът би получил на заеманата при
ответника длъжност, и пенсията за инвалидност, без да се отчитат елементите от
брутното трудово възнаграждние с непостоянен
характер, е 40 546. 29 лв. (по вариант първи, при който за база
е взето брутното трудово възнаграждение на работник, заемащ позиция „механошлосер“, в което се включва освен основна заплата от
951.00 лв., ДТВ за ТПСО 310.03 лв., както и суми за нощен труд). Според вариант втори
тази разлика е 30 568, 29 лева и тя се дължи на включени суми за основна
заплата за длъжността „механошлосер“ в участък
„Ремонти“ 951. 00 лв. и ДТВ за ТСПО 310. 03 лв. (без суми за извънреден труд), а според вариант трети тя е 35 951. 98 лв. и
при нея са отчетени размер на основно трудово възнаграждение – 1076 лв., клас
350. 84 лв., както и купони за храна.
От показанията на
свидетеля У. (син на ищеца) се установяват следните факти: ищецът закупувал
постоянно лекарства, ползвал непрекъснато памперси, подлагал се на балнеолечение.
С оглед
на така приетото за установено от фактическа страна съдът обоснова следните
правни изводи.
В
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ е установена имуществена отговорност на
работодателя при професионален риск “трудова злополука”, причинила трайна
неработоспособност. В настоящата хипотеза травматичното увреждане на
здравословното състояние, както и функционалната връзка на увреждането с
работата по трудовото правоотношение, следва да се приемат за безспорно
установени.
Съгласно препращащата
норма на чл. 212 КТ намира приложение правилото за деликтната
отговорност, установено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД - на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се дължи
обезщетение за исковия период, тъй като същият е бъдещ период от време. С
експертно решение № 0822/28.09.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания е определен срок на инвалидността до 01.09.2020 г.,
поради което вредите до тази дата подлежат на обезщетяване. Аргумент за това е
и възможността при доказана трайна нетрудоспособност, определена пожизнено, да
се присъжда обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
за времето до навършване на пенсионна възраст (ППВС № 4 от
В случая
не се претендира обезщетение за вредите, причинени от влошаване на
здравословното състояние, а обезщетяване само на имуществените вреди, причинени
от травматичното увреждане като резултат на трудовата злополука за периода от
време, за който е призната инвалидността с експертното решение. Единствено
наличието на съпричиняване при настъпване на
трудовата злополука, което не е налице в настоящата хипотеза, би могло да
доведе до намаляване отговорността на работодателя. Вярна е тезата, че крайният
срок, в който може да се претендира горното обезщетение, е до навършване на
възрастта, предвидена за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, установена в чл. 68, ал. 1 КСО. Според цитираната разпоредба право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63
години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените
и 38 години и 2 месеца за мъжете, като до 31 декември 2017 г. възрастта за
мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Тази възраст не е
достигната от ответника по жалба. В параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е
предвидена възможност до 31 декември 2015 г., включително, лицата, които са
работили 10 години при условията на първа категория труд, или 15 години при
условията на втора категория труд, да могат да се пенсионират при навършване на
възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при
първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца
за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Следователно, установена е единствено
възможност в полза на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея,
която в настоящата хипотеза ищецът не е упражнил.
При
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид, че брутното
трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение - ”основна работна
заплата” според чл. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - и добавките към него,
които имат постоянен характер. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен
и за придобит трудов стаж и професионален опит /чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ/, т. е. тези, които са
предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор. Включените в допълнителното заключение от 20.11.2018 г. суми за
персонални награди и извънреден труд не представляват възнаграждение с
постоянен и предвидим характер, с оглед на което не следва да се възприема този
вариант за изчисляване размера на обезщетението. В цитирания смисъл е решение № 847 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., четвърто г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК. Съдът не възприема
и варианта по основното заключение от 04.06.2018 г., тъй като вещото лице е
взело предвид възнаграждения на работници с по-малък срок прослужено време (26, 6%, 30, 6 %) в сравнение с това на
ищеца, чийто размер на последното получено брутно трудово възнаграждение е формиран
и от 31. 6 % за прослужено време.
Искът е
основателен до установения в третия вариант от допълнителната счетоводна
експертиза от 07.01.2019 г. размер от 35 951.
98 лв., съставляващ разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получил като трудоспособен в ответното дружество на длъжността „механошлосер”, и пенсията му за инвалидност, в който следва
да бъде уважен. Същият подлежи на отхвърляне до присъдения от районния съд
размер от 48 956. 22 лева. За да приеме този вариант на изчисление, съдът
съобрази, че при определянето му вещото лице не е отчитало елементите от
брутното трудово възнаграждние с непостоянен
характер, като е изследвало възнаграждение на работник, заемащ същата длъжност
при ответника и притежаващ клас прослужено време, близко до това на ищеца.
По иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби - разходи за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ
гръден корсет и хигиенни материали и принадлежности за периода 01.09.2017 г. –
01.09.2020 година.
Според
съдебно-медицинската експертиза стойността на приложените медикаменти, необходимото балнеолечение, санитарно-хигиенни материали
и гръден корсет за исковия период възлиза на 7 086. 08 лева. Тези разходи са установени от
вещото лице въз основа на предписваните и закупувани от ищеца лекарства. Фактът
на тяхното закупуване трябва да се приеме за доказан със събраните писмени
доказателства – рецепти и гласните доказателства (видно от свидетелските показания,
които съдът кредитира, ищецът е закупувал лекарства със собствени средства). Искът е основателен до
размер от 7 086. 08 лв., установен от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в който
следва да бъде уважен.
Направените от настоящата инстанция изводи не съвпадат с тези на
районния съд в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, е уважен за разликата над сумата 35 951.
98 лв. до размер на 48 956. 11 лв., поради което решението в описаната
част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с
което искът да се отхвърли за за разликата над сумата
35 951. 98 лв. до размер на 48 956. 11 лв. В частта относно иска за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се разходи
за лекарства, балнеолечение, имобилизиращ гръден
корсет и хигиенни материали и принадлежности, за периода 01.09.2017 г. –
01.09.2020 г., решението следва да бъде потвърдено. Решението подлежи на отмяна и в частите, с
които са присъдени разноски в полза на ищеца за разликата над 1936.71 лв. до 2 700 лв., а в полза на
районния съд държавна такса за разликата над 1 721. 72 лв. до 2 242.00 лв.
и разноски за разликата над 322, 79 лв. до 450 лева. В частта, с която искът за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, е уважен за сумата от 35 951. 98 лв. обжалваното
решение трябва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на въззивното производство въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски по
компенсация за в размер на 991.15 лева.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
ОТМЕНЯ решение № 5 от 22.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 47/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, в ЧАСТТА, в която „Е.М.” АД, с. М., е
осъдено да заплати на Г.Й.У. разликата над сумата от 35 951. 98 лв. до присъдените
от районния съд 48 956. 11 лв., претендирана
като обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди от
трудова злополука на 24.11.2002 г., изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил като трудоспособен в ответното
дружество на длъжността „механошлосер”, и пенсията му
за инвалидност, за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г., както и в частите, в
които ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 1 936.71
лв. до присъдените 2 700 лв лв.,
а в полза на районния съд държавна такса за разликата над 1 721. 72 лв. до
2 242.00 лв. и разноски за разликата над 322, 79 лв. до 450 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.У. срещу „Е.М.”
АД, с. М., иск за заплащане на разликата над сумата от 35 951. 98 лв. до
присъдените от районния съд 48 956. 11 лв., претендирана
като обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди от
трудова злополука на 24.11.2002 г., изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил като трудоспособен в ответното
дружество на длъжността „механошлосер”, и пенсията му
за инвалидност, за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 22.02.2019
г., постановено по гр. д. № 47/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, в ЧАСТТА, в която „Е.М.” АД, с. М., е
осъдено да заплати на Г.Й.У. следните суми: сумата 35 951. 98 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди
от трудова злополука на 24.11.2002 г., изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, което ищецът би получил като трудоспособен в
ответното дружество на длъжността „механошлосер”, и
пенсията му за инвалидност, за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г., заедно
със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.01.2018 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 7 086. 08 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се разходи за лекарства,
балнеолечение, имобилизиращ гръден корсет и хигиенни
материали и принадлежности, за периода 01.09.2017 г. – 01.09.2020 г., заедно
със законната лихва, считано от предявяване на иска - 17.01.2018 г., до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 1 936.71 лв., а в полза на районния съд
държавна такса от 1 721. 72 лв., както и разноски от 322, 79 лева.
ОСЪЖДА „Е.М.” АД, ЕИК:, да заплати на Г.Й.У.,
ЕГН: **********, сумата от 991.15 лева (деветстотин деветдесет и един лева и
15 ст.) – разноски в производството пред окръжния съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: