Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32
гр. Русе, 10.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 140 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „ДИПОМ” ЕООД,
седалище с. Голямо Враново, ЕИК *********, чрез управителя П.П., насочена срещу
мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ гр.
София, за изплащане на финансова помощ по подадена от дружеството заявка №
18/04/1/0/02293/3/01 от 13.10.2020 г. за окончателно плащане по Договор №
18/04/1/0/02293 от 05.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ на основание чл. 146, т. 2-5 от АПК – неспазване
на установената форма, противоречие с материалните норми, съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Фактическите
съображения касаят основно възражението за неизпълнение на изискването за форма
на административния акт.
Иска се от съда да отмени като
незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие" – Разплащателна агенция и връщане на преписката на административния
орган за произнасяне по заявката за окончателно плащане.
Ответната страна – Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез пълномощник – ст. юрисконсулт
Я.К., изразява становище за 1. недопустимост на оспорването и 2. за
неоснователност на оспорването. Поддържа го в молби от 19.03.2021 г. (л. 16-17)
и от 08.07.2021 г. (л. 30-31). Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като съобрази преписката,
предоставена от административния орган и прецени в тяхната съвкупност всички
представени по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 05.12.2017 г., между жалбоподателя
„ДИПОМ” ООД и ДФ „Земеделие“ е сключен договор № 18/04/1/0/02293. Предмет на
договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя („ДИПОМ” ООД) на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка
4 „Инвестиции в материални активи“ от „Програма за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г.“, във връзка с изпълнение на одобрен проект
№18/04/1/0/02293 „Модернизация в производството на зеленчуци“. Първоначално
одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа
на кандидатстването по подмярка 4.1 документи е в размер на 918 263,35 лв.
и представлява до 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
осъществяването на проекта. Финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване
на действително направените и платени от ползвателя разходи, приети за
допустими за финансово подпомагане по подмярката, но не повече от посочения
по-горе размер (до 50%). Ползвателят може да получи авансово плащане по
договора в съответствие с условията по чл. 3, ал. 5 от договора, а така също и
междинно плащане – по реда на чл. 3, ал. 6 от договора. Съгласно чл. 4, ал. 1
от договора окончателният размер на помощта се изплащане на ползвателя се
определя от Фонда след подаване на заявка за окончателно плащане по реда на чл.
45 и чл. 46 от Наредба № 9 от 21.03.20015 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. – Наредбата), в срок не по-късно от
един месец след изтичане на срока по чл. 6, ал. 4, окомплектована с всички
изискуеми документи и след извършване от страна на Фонда на съответните
проверки и анализи, въз основа на резултатите, от които да бъде установено: 1.
Фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената по
проекта и реално извършената инвестиция, и 2. Спазването на всички условия за
изплащане на помощта, договорени между страните по този договор и/или регламентирани
в наредбата и други относими нормативни актове и актове на правото на
Европейския съюз, включително при спазване на чл. 63 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за
прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие и чл. 35 и чл. 36 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013. По
силата на чл. 5, ал. 1 от договора Фондът изплаща определения при условията на
този договор размер на финансовата помощ в срок до 3 месеца от подаването на
заявката за междинно/окончателно плащане. Този срок се удължава при наличие на
основани по чл. 47, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора
ползвателят на безвъзмездната финансова помощ (дружеството –жалбоподател) се
задължава да извърши инвестицията – предмет на договора в срок до 24 месеца , а
за проекти с включени строително монтажни работи (СМР) или създаване на трайни
насаждения – до 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г.
Към договора за предоставяне на
финансова помощ били сключени три анекса, касаещи промени в банковата сметка на
ползвателя на помощта, както и промени в избраните доставчици на одобрените за
закупуване активи. Промените не са свързани с условията при които се извършват
плащанията по договора, включително по отношение на окончателното плащане.
С искане от 13.07.2020 г., допълнено
с искане от 30.07.2020г. жалбоподателят е поискал от ДФЗ нова промяна на
договора. Във връзка с това искане е инициирано извършването на проверка от
Дирекция „Противодействие на измамите“, тъй като при извършване на
административни и други контролни проверки от дирекцията, администрираща
искането, възникнали съмнения за нередност и/или измама.
Преди извършване на исканата проверка
и произнасяне по направеното искане за изменение на договора за предоставяне на
финансовата помощ, на 13.10.2020 г. жалбоподателят подал заявка за окончателно
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, към която представил
изискуемите документи. С докладна записка № 03-0416/5644 от 11.11.2020 г. на
директора на Дирекция ОППМРСР от Дирекция ДПМРСР (и двете дирекции към ДФЗ)
била изискана информация относно предприетите действия по подаденото от
жалбоподателя искане за изменение на договора. В отговора на Дирекция ДПМРСР се
посочва, че е във връзка с процесното искане за изменение на договора и подаден
сигнал до Дирекция „Противодействие на измамите“ за извършване на проверка като
едва след приключване на тази проверка ще се пристъпи към произнасяне на ДФЗ
във връзка с исканото изменение на договора. Към 17.11.2020 г. тази проверка
все още не била извършена. Във връзка с подадената заявка за окончателно
плащане било изискано извършването на проверка на място от Дирекция „Технически
инспекторат“, която също не може да бъде проведена преди произнасянето на
административния орган по искането за изменение на договора за предоставяне на
финансовата помощ.
Междувременно с уведомително писмо за
отстраняване на нередовности изх. 01-2600/6254/26.11.2020 г. (№
18/04/1/0/02293/3/01) жалбоподателят бил уведомен, че в срок от 15 работни дни
следва да представи три броя документи към подадената от него заявка за
окончателно плащане. Изисканите от административния орган документи били
представени от жалбоподателя с писмо вх. № 01-2600/6254#1/11.12.2020 г. В
тримесечен срок от тази дата не последвало произнасяне на органа по подадената
от дружеството заявка за окончателно плащане по договора.
С жалба от 05.11.2020 г. „Дипом“ ЕООД
оспорило пред Административен съд – Русе мълчаливия отказ на изпълнителния
директор на ДФЗ да се произнесе по искането му за изменение на договора от
13.07.2020 г., допълнено на 30.07.2020 г. По жалбата е образувано адм.д. №
628/2020 г. по описа на АдмС – Русе, по което е постановено Решение №
3/22.02.2021 г. на АдмС – Русе, ІІІ състав, оставено в сила с Решение № 8249/07.07.2021 г. по адм. дело № 4850/2021 г. по описа на
ВАС, четвърто отделение.
С докладна записка №
02-2600-2975#15 от 24.02.2021 г. Директорът на Дирекция „Противодействие на
измамите“ е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ за резултатите от
извършената проверка на „Дипом“ ЕООД, при която не са установени случаи на
измама по смисъла на Директива (ЕС) № 2017/1371 на Европейския парламент и на
Съвета. Установените факти и обстоятелства пораждали съмнения за наличие на
изкуствено създадени условия, чието изясняване обаче не било в компетентността
на Дирекция „ПИ“.
С уведомително писмо изх. №
02-2600/2975#2 от 14.04.2021 г. във връзка с искането за изменение на договора
за предоставяне на финансова помощ, жалбоподателят е уведомен, че следва да представи
допълнително документи, включително с оглед подадената от него на 13.10.2020 г.
заявка за окончателно плащане, дали поддържа искането си за изменение на
договора по отношение на неговия срок. Исканите документи били представени с
писмо от 10.05.2021 г. като е потвърдено искането за удължаване на срока на
договора и едновременно с това е заявено искане за още по-голямо увеличение на
този срок, предвид забавеното (липсата на) произнасяне по предходното искане и
по заявката за окончателно плащане.
Междувременно на 22.01.2021 г.
„Дипом“ ЕООД е подало жалба до Административен съд – Русе срещу мълчаливия
отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе за изплащане на
финансова помощ по подадената на 13.10.2020 г. заявка за окончателно плащане.
Въз основа на тази жалба е образувано адм.д. № 54/2021 г., което е прекратено с
определение № 18/11.05.2021 г. като жалбата е оставена без разглеждане поради
недопустимост, тъй като към датата на подаването й все още не е формиран
оспорвания мълчалив отказ. Определението е влязло в сила.
Настоящото съдебно производство е
образувано по жалба на „Дипом“ ЕООД от 26.02.2021 г., насочена отново срещу
мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да изплати финансовата помощ
по сключения между страните договор за предоставяне на финансова помощ по
подмярка 4.1, във връзка с подадената на 13.10.2020 г. заявка за окончателно
плащане.
С определение № 6879/08.06.2021 г., постановено по адм.д. № 5495/2021 г. по
описа на ВАС, ІV отд., върховният съд се е произнесъл, че в настоящия случай не
е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК и настоящото производство не се
явява недопустимо на това основание.
С оглед изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав на
Административен съд – Русе намира от правна страна следното:
Оспорването е процесуално допустимо. Възражението на ответника в обратна
посока, доколкото се основава на наличието на предходно подадена жалба със
същия предмет, по която е образувано адм.д. № 54/2021 г. по описа на АдмС –
Русе, е неоснователно с оглед постановеното от Върховния съд определение по
адм.д. № 5495/2021 г. по описа на ВАС, ІV отд.
Предмет на разглеждане по настоящото дело е жалба срещу мълчалив отказ на
изпълнителния директор на ДФЗ гр. София, за изплащане на финансова помощ по
подадена от дружеството заявка № 18/04/1/0/02293/3/01 от 13.10.2020 г. за
окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/02293 от 05.12.2017 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Съгласно чл. 47 ал. 1 т. 3 от Наредбата в срок не по-късно от 3 месеца след
подаване на заявката за междинно или окончателно плащане, разплащателна агенция
одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или на цялата финансова
помощ. Нормата безспорно предвижда административният орган да изрази изрично
волеизявление относно това дали ще одобри исканото плащане или ще го откаже
изцяло или от части. Съгласно чл. 47 ал. 3 т. 1 от Наредбата, тримесечният срок
може да бъде удължен, когато Разплащателната агенция е упражнила правомощията
си по ал. 2 със срока за представяне на исканите документи, т.е. с 15-дневен
срок. В настоящия случай е безспорно установено от доказателствата по делото,
че с уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх.№ 01-2600/6254 от
26.11.2020г., получено на 02.12.2020 г., в срока по чл. 47 от Наредбата,
Разплащателната агенция е поискала представяне на допълнителни документи в срок
от 15 работни дни от уведомлението. Дадените указания са изпълнени, като са
изпратени документи, постъпили на 11.12.2020 г. Това означава, че срокът за
произнасяне на административния орган на основание чл. 47 ал. 3 т. 1 вр. чл. 47 ал. 2 от Наредбата, от тримесечен
може да бъде удължен със срока за представяне на исканите документи от
ползвателя, т.е. с още 15 дни. Така тримесечният срок за произнасяне, който
изтича на 13.01.2021 г. ( при подадена заявка за окончателно плащане на
13.10.2020 г.), се удължава с още 15 работни дни и изтича на 03.02.2021 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК от тази дата започва да тече 1-месечен
срок за оспорване на мълчаливия отказ на
изпълнителния директор на ДФЗ гр. София.
Жалбата срещу оспорения мълчалив отказ е подадена на 26.02.2021 г., т.е. в
рамките на законоустановения срок. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Защитата срещу това непроизнасяне в срок е чрез обжалването на мълчаливия
отказ, като упражняването на тази защита е обвързано със срока, посочен в чл.
149, ал. 2 АПК. По-голямата продължителност на срока за оспорване е в интерес
на оспорващия, т. е. на този, по чието искане органът мълчи.
Производството пред АдмС – Русе, по повод подадената от „ДИПОМ” ООД жалба,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл. 47, ал. 1 от Наредбата в срок не по-късно
от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА: 1.
извършва проверка на представените документи, заявените данни и други
обстоятелства, свързани със заявката за плащане; 2. може да извърши проверка на
място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и
за установяване спазването на критериите за допустимост, както и на ангажименти
или други задължения на ползвателя по настоящата наредба, договора за
предоставяне на финансова помощ и/или ПРСР 2014 – 2020 г., като: а) проверката
се извършва в присъствието на ползвателя на помощта или на упълномощен негов
представител; б) при приключване на проверката на място служителят на РА
изготвя протокол за резултатите от проверката и го представя за подпис на
ползвателя на помощта или на упълномощен негов представител, който има право да
напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации; в) след
приключване на проверката на място, ако е установено неспазване, на ползвателя
на помощта или упълномощен негов представител се изпраща копие от протокола по
буква "б"; г) в срок до 10 работни дни от получаването на протокола
по буква "б" ползвателят на помощта или упълномощен негов
представител може писмено да направи възражения и да даде обяснения по
направените констатации пред изпълнителния директор на РА; 3. одобрява или
мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен
анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи
между одобрената и реално извършената инвестиция; 4. изплаща одобрената
финансова помощ в съответствие с т. 3. Нормата регламентира както процедурата,
която административния орган следва да приложи, така и въведеното законово
изискване да се произнесе по подадената от ползвателя заявка за плащане като в
случай, че се стигне до решение за отказ (независимо пълен или частичен), то
този отказ следва да е мотивиран.
При тази
нормативна уредба безспорно оспореният в настоящото производство мълчалив отказ
е постановен от компетентен орган, предвид факта, че заявката за окончателно
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ е депозирана пред ДФЗ –
РА, чрез териториалната й структура в гр. Разград, и именно изпълнителният
директор на ДФЗ – РА е компетентен да се произнесе по нея.
Изискването
на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредбата, както вече се посочи, е за волеизавление
на административния орган, което да е мотивирано в случаите на отказ. Така
нормата задължава административния орган да издаде писмен акт, в който да
изложи своите мотиви за отказ. В случая очевидно не става въпрос за класическа
форма на мълчалив отказ, който би бил законосъобразен, стига да са налице
предпоставките за постановяване и на изричен такъв. Тук законодателят изрично е
предвидил, че административният орган следва задължително да мотивира взетото от
него решение за отказ, което по същество може да стане единствено в писмена
форма.
В тази
насока, според чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният акт се издава в
писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са именно
мотивите, които основават разпоредения от съответния орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Искането за обосноваване е
една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които
законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за
контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното не излагане
към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено
нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Изложеното
до тук налага извод за незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ за
плащане по заявката за окончателно плащане на „Дипом“ ЕООД от 13.10.2020 г.,
поради нарушаване на изискването за форма на акта.
Пълната липса на каквито и да е факти и обстоятелства, които да са обсъдени
от административния орган (каквито няма и как да има при така установения
мълчалив отказ) има и логично като последица, липса на посочване на каквито и
да е правни норми на които се основава властническото волеизявление.
Според чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Това в случая, при наличие на формиран
мълчалив отказ не е сторено от ответния в настоящото производство орган.
Наличието на данни по преписката за предприети действия за изясняване на
определени релевантни за плащането факти само по себе си не може да се приеме
за мотивиране на мълчаливия отказ. Още повече, че в случая се касае за
предприети действия, но не и за установени факти, което да обосноват едно или
друго решение на административния орган.
Изложеното до тук налага, оспореният мълчалив отказ да бъде отменен, като
преписката бъде върната на Изпълнителния директор на фонда, за издаване на
законосъобразен административен акт, при съобразяване на указанията дадени в
настоящото решение. Този акт, както сочи и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. може да
бъде както одобрение, така и отказ (пълен или частичен), но във всички случаи мотивиран
от административния орган. В случай, че административният орган счита, че
решението по искането на жалбоподателя за изменение да договора за предоставяне
на финансова помощ е с преюдициално значение за решаването на въпроса за
плащането по заявката на дружеството за окончателно плащане, то органът
разполага с възможността за спиране на административното производство по тази
заявка до решаване на преюдициалния въпрос, след което да постанови акта си по
отношение на исканото плащане.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Дипом“ ЕООД, със седалище
с. Голямо Враново, Общ. Сливо поле, обл. Русе, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.П., мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ, със
седалище гр. София, за изплащане на финансова помощ по подадена от дружеството
заявка № 18/04/1/0/02293/3/01 от 13.10.2020 г. за окончателно плащане по Договор
№ 18/04/1/0/02293 от 05.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за
произнасяне по подадена от „Дипом“ ЕООД Заявка № 18/04/1/0/02293/3/01 от
13.10.2020 г. за окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/02293 от 05.12.2017
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: