РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2549/20.12.2021г.
20.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при секретар Г.Г. и с участието на
прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2732/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Т.З.Т.,***, представляван от адв. Сл.Н.,
обжалва Решение № 1501/20.09.2021г., постановено по АНД № 4890 по описа за 2021г.
на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4725732
за наложена на Т.Т. глоба от 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П и Т. е осъден да заплати на ОД
МВР – Пловдив съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Решението е оспорено като незаконосъобразно
с твърдение, че при издаване на процесния електронен фиш е допуснат неотстраним
порок – електронният фиш противоречи на императивната разпоредба на чл.39 ал.4 ЗАНН, според която за случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. С позоваване на чл.39 ал.1, ал.2 и ал.3 съответно чл.59 ЗАНН
вр. с чл.186 ал.4 ЗДв.П, е посочено, че ако нарушителят оспори нарушението или
откаже да плати глобата, му се издава АУАН, въз основа на който НП, подлежащо
на обжалване по общия ред, а при липса на оспорване от страна на нарушителя за
маловажни случаи на нарушения, за които се предвижда глоба от 10 до 50лв. – се
издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон, но не повече от
50лв. Изтъкнато е, че измененията на чл.39 ал.4 ЗАНН са извършени едновременно
с изм. на чл.189 ал.4 ЗДв.П, което налага извод за изрично изразена
законодателна воля – електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с
глоба над 50лв., а за случаите, наказуеми с глоба до 50лв. вкл., санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл.186 ал.4 ЗДв.П при липса на
оспорване и по общия ред – с АУАН и НП при оспорване от нарушителя /цитирани решения
на АС – Пловдив в поддържаната насока, постановени по КАД №№ 2561/2020г.,
1789/2020г., 170/2015г., 2342/2013г./. По изложените съображения се поддържа,
че в случая доколкото предвиденото наказание по чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П е във
фиксиран размер от 50лв., за наказващият орган е съществувала забрана да
реализира отговорността на дееца с електронен фиш. Поискана е отмяна на
решението с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции - претенция за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът ОД МВР – Пловдив не
изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Тодорова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е основателна.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К № 4725732 от 13.04.2021г. – на 13.04.2021г. в 11:40ч., в
гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе, пътен възел Скобелева майка, северно платно
на надлеза в посока гр.Пловдив, при въведено ограничение на скоростта за
населено място 50 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч
в полза на водача, е установено нарушение с АТСС CORDON-M2 1196, извършено с МПС Форд Мондео, вид лек
автомобил, рег.№ ****, собственик Т.Т.. При разрешена стойност на скоростта –
50 км/ч, е установена стойност на скорост 69 км/ч, като превишената стойност на
скорост е 19 км/ч. Наложена е глоба в размер на 50 лв. – на основание чл.189
ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П.
Преписката съдържа : снимков
материал към електронния фиш от 13.04.2021г., 11.40ч., с данни за : измерена
скорост 72 км/ч, ограничение 50 км/ч, посока – приближаване, координати, радар
АТСС CORDON-M2 1196,
конкретна локация - бул.Цариградско шосе, пътен възел Скобелева майка, северно
платно на надлеза в посока запад, Пловдив; справка за собственик на МПС –
жалбоподателя; протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г. при
заснемане с АТСС CORDON-M2 1196,
съдържащ информация за дата на ползване на АТСС, вид и номер на АТСС, общо
ограничение на скоростта – 50 км/ч, режим на измерване, посока на задействане,
номер на служебен автомобил – ****, информация за премината метрологична
проверка – протокол № 10-С-ИС ИС от 12.02.2021г. с годност за експлоатация до
21.02.2022г. /съдържащ се в преписката/, период на работа - 09.00ч. до 21.00ч., дата на използване на
посоченото АТСС – 13.04.2021г.; снимка, онагледяваща разположение на
преносимото устройство за контрол на скоростта. С представяне на
административнонаказателната преписка ОД МВР-Пловдив е потвърдило, че
автоматизирано техническо средство CORDON-M2 1196 е мобилно съгл. §6 т.65 б.”б” ДР
ЗДв.П и видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON-M2 е вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под № В-46.
ПРС правилно е приел въз основа на
доказателствата към преписката, че фактическата обстановка е безспорно
установена - на датата, отразена в електронния фиш – описаният в него лек
автомобил е извършил движение със скорост, превишаваща максимално разрешената
такава. Изложени са съображения за правилно определен адресат предвид данните
за собственост на МПС и отсъствие на представена от жалбоподателя декларация по
см. на чл.189 ал.5 ЗДв.П. По отношение реквизити на електронния фиш е посочено
съответствието им с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДв.П. Отразено е, че в случая
са налични доказателства за годност на ползваното техническо средство,
преминало и периодична метрологична проверка, вкл. снимков материал с
необходимата информация относно заснето в нарушение МПС – дата, място, посока
на движение, рег.номер на автомобила, географски координати на разположение на
техническото средство, измерената скорост.
2. Приложените доказателства са
коментирани с правилни изводи, при установена връзка между оспорения електронен
фиш, приложения снимков материал и протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05. 2015г. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че
данните в съставения протокол съответстват на тези в ел.фиш, поради което същият
представлява доказателство за това, че нарушението е установено и измерено с
АТСС, посочено в ел.фиш и с отразената информация от измерването. Установяването
на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на
който е придадена доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П.
По отношение реквизити и изисквания за
форма на ел.фиш е приложимо Т.Р.№ 1 от 2014г. С Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата. По см. на §6 т. 65 ДР ЗДв.П /нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./:
„Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от цитираната наредба -
Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение.
Протоколът по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. е официален свидетелстващ документ, оспорването на
който касае съществото на спора, поради което същия се преценява не по реда на
чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото.
Географските координати в снимковия материал не са оспорени, поради което не е
внесено съмнение за мястото, на което е извършено нарушението, респект. където
е заснето. Действително, в Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 09.03.2020г., не са
отразени номер на първо статично изображение и номер на последно статично
изображение, което не отрича наличието на представената снимка към ел.фиш,
която е датирана, вкл. в която е отразен номера на средството за измерване - CORDON-M2
1196. В реда на
изложеното – протоколът съдържа данни за начало и край на работа /09.00 до 21.00/,
в който период е осъществено заснемането – 11:40ч. Протоколът съдържа и данни за
брой установени нарушения – 300. Тоест, единствено отсъствието на номера на
първо и последно статично изображение в конкретиката на фактите – не
разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и
на снимковия материал /официалният документ служи за доказване на факти от
предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими
процесуални способи/. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от
протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени
реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката.
Ведно с посоченото, в случая
електронният фиш е издаден в нарушение на чл.39 ал.4 ЗАНН : „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.”, като
необжалваемият минимум по ал.2 е в размер от 10 до 50лв. Нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН е приоритетна спрямо чл.182 ЗДв.П и несъобразяването й е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му. В тази
насока са решенията по касационни административни дела на АС – Пловдив, от
които не е налице повод за отклонение / № 1789/2020г., № 1418 / 2021г.,
2561/2020г. – „…електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39
ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш”. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена
глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. При това
положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно “маловажен случай”, като по правилата на цитираните по – горе законови
разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен
такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН,
респ. издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената
разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата”. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП,
при наличие на съответно правило в него, както е в случая. Следва да отбележи,
че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани
с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е
именно изменението, с което се въвежда и института на „електронния фиш“, респ.
и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП. Или всъщност основното изменение е в самия
ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН. След това
изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата
се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни. Освен това
новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП(с оглед съдържанието и) няма как да се яви и като
специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от
публичен ред.“/.
При основателност на касационната
жалба се присъждат разноски за касатора за двете съдебни инстанции в размер на
по 300лв. - адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1
от Закона за адвокатурата /ЗА/. Пред ПРС е представен договор за
правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на жалба против електронен
фиш серия К № 4725732 и процесуално
представителство пред РС – Пловдив, в който е посочено, че договореното възнаграждение
е безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, съответно –
пред АС – Пловдив е представен договор за правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на жалба против Решение № 1501/2021г. по АНД №
4890/2021г. по описа на ПРС и процесуално представителство пред АС – Пловдив, в
който е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата . В тази вр. се съобрази, че правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от обхвата на чл.38
ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е установено със закон. За упражняване на
това право е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че се сключва на основание чл.38
ал.1 - т.2 ЗА в случая, при безплатна адвокатска помощ. Претенцията е
основателна, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 300лв. - чл. 18 ал. 2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
всяка съдебна инстанция.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 1501/20.09.2021г.,
постановено по АНД № 4890 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив.
Отменя електронен фиш серия К №
4725732 от 13.04.2021г., издаден от ОД МВР – Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Т.З.Т.,***,
ЕГН **********, съдебни разноски в размер на общо 600 лв. – адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: