О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 752

Гр. Бургас, 20.04.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия :  ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  420 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази  следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Х.Д.Д. с ЕГН ********** представляван от адв. Радева – БАК, съд. адрес *** против Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. Витоша № 2 чрез Окръжна прокуратура – Бургас.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.

Съдебните книжа по делото са съставени и  разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищецът основава исканията си:

 Ищецът твърди, че към момента на повдигане на обвинение срещу него е бил женен с едно дете и е работил в системата на МВР от 19 години. Бил привлечен като обвиняем, впоследствие и подсъдим за извършване на тежки умишлени престъпления, извършени в качеството му на полицейски служител в съучастие с негов колега: 1/ за престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК и 2/ за престъпление по чл. 310, ал.1, вр. чл. 308, ал.1, предл. второ, двете подробно описани.

 По тези обвинения ищецът бил оправдан  с присъда № 90/18.04.2017 г. по НОХД № 681/2016 г. на БОС, потвърдена с решение по ВНОХД № 174/2017 г. на АС-Бургас.

По повод образуваното и водено срещу него наказателно преследване ищецът понесъл тежки неимуществени вреди, причинени са необратими психологически травми, емоционален дискомфорт, страдания, злепоставянето му пред близки, обществото и колеги. Хронологията на наказателното преследване е следната:

Разследването е започнало на 30.12.2013 г. и няколко пъти е бил разпитван. Ищецът винаги е давал подробни обяснение, представял е доказателства, които го оневиняват. Независимо от това на 01.09.2014 г.  с постановление по ДП № 158/2013 г. на ОСО при БОП ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, ал.1, вр. чл. 301, ал.1 НК. Наред с това било образувано и дисциплинарно производство приключило със заповед за уволнението му. На 20.10.2014 г. е бил привлечен повторно като обвиняем с прецизиране на обвинението срещу него. На 29.10.2014 г. били предявени доказателствата по разследването, като неговата позиция и на защитника му била, че е невинен. Независимо от това прокурорът не само не прекратил производството, но и предявил ново обвинение за престъпление по чл. 310 НК. На 17.08. 2015 г. бил привлечен отново да отговаря и по двете престъпления. След нови процесуални действия на 09.10.2015 г.  било извършено ново предявяване на материалите от разследването – ок. 15 тома, което наложило продъжение на 19.10.2015 г. и 21.10.2015 г. Последователната позиция на ищеца и защитата му през целия период на разследване била, че е невинен. Съдебната фаза на наказателното преследване започнала на 04.10.2016 г. Били проведени множество съдебни заседания с разпит на свидетели, вкл. бивши колеги на ищеца. Съдебната фаза приключила с присъда, влязла в законна сила на 28.11.2017 г., с която след четири години наказателно преследване ищецът бил окончателно оправдан.

  В резултат на наказателното преследване ищецът бил уволнен, разпитите му били водени от бивш негов колега, бившите му колеги също били многократно разпитваи, както и прекия му началник. Всичко това го е злепоставило по недопустим начин пред служителите от системата на МВР. Ищецът претърпял стрес, притеснение от несправедливо осъждане, неудобство пред близки и познати Всичко това, въпреки доказателствата че еневинен създало у ищеца дискомфорт и страх. Обсъжданията и коментарите сред неговите бивши колеги, както и сред познати създали допълнително изнервяне и срам. Това довело и да трайно създадени негативни нагласи спрямо него сред приятелския му кръг, колеги близки и познати в резултат на което се е почувствал сам, безпомощен, изолиран и опозорен. Не маловажно е и факта, че ищецът живее в малко населено място – с. Маринка, където създал семейство и където расте детето му. В малкото населено място обвинението срещу него получило веднага гласност и рефлектирало върху съпругата и детето му, коеуто е с увреждане, родителите и съседите, което допълнително го депресирало, тъй като ищецът имал добро име в обществото.  Не на последно място обвинението срещу него дало повод и за негативни публикации в медиите поставящи под общ знаменател всички служители в системата на МВР. Това продължило въпреки оправдателната присъда. Негативните преживявания никога не ще бъдат заличени в неговото съзнание.

  

   Ищецът отправя исканията: да бъде постановено решение, по силата на което  да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати сумата от 65 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди предизвикани от обвинения за извършени престъпления, за които е бил оправдан; ведно със законна лихва от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата, представляваща разноски по делото.

 

Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

 

Обстоятелства, на които Прокуратурата на РБ основава възраженията си:

 Прокуратурата на РБ оспорва иска.

 Искът се оспорва, като недоказан. Наличието на действително претърпени вреди е елемент от състава на отговорността, но не са ангажирани доказателства за претърпени морални вреди, пряка последица от обвинението.

Оспорва се размера. Твърди, че претенция е изключително завишена и не е съответна на вредите, на икономическия стандарт в Р България и съдебната практика. Позовава се на ППВС № 4/1968 г. за фактическа преценка с оглед конкретни доказани факти и обстоятелства, личността на увредения и определянето на размера на обезщетението. Средния годишен доход е икономически критерий, който към 2016 г. е 5404 лв., а ищецът претендира обезвреда за дванадесетгодишен доход.

Възразява по ангажираната отговорност за целия срок на преследването, вкл. съдебна фаза, където за продължителността е отговорен съда. Това, че е бил уволнен не е обстоятелство, което следва да се има предвид в насока увеличение на обезщетението, тъй като прокуратурата не е страна в дисциплинарното производство. На следващо място прокуратурата не носи отговорност и за публикации в пресата.

 

Относно доказателствата:

С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да се допуснат. Поискано е прилагане на НОХД № 681/2016 г. на БОС и ДП 158/2013 г. на ОСО-БОП. Поискано е разпит на свидетели, което е допустимо.

По доказателствената тежест. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

В случая върху ищецът е доказателствената тежест да доказва претърпените от него  неимуществени и, както и размера им и връзката с наказателното преследване. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното, на осн. чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК  БОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за 07.06.2018 г. от 10.20 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА се изиска НОХД № 681/2016 г. на БОС и ДП 158/2013 г. на ОСО-БОП.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при довеждане.

УКАЗВА на страните доказателствената тежест, според мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

 

                                Окръжен съдия: