Р Е Ш Е Н И Е
№ 3669, 31.10.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 23.10.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4343 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ....... С.П., твърди, че по силата на чл. 153,
ал. 1 Закон за енергетиката като собственик на апартамент ...., на етаж .. в
блок .., в ж. к. ....., гр. ....... Р.К.К. има качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е длъжна да заплаща месечните дължими суми
за доставената й топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода,
за който се отнасят, като в противен случай по силата на чл. 35, ал. 1 от
Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се още, че за периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. ищецът доставил за
горепосочения топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на обща стойност
447.68 лева, цените на която не са заплатени в срок, поради което по партидата
на ответницата са начислени обезщетения за забава за периода 02.02.2015 г. –
07.02.2018 г. в общ размер на 66.89 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2267 по описа на Районен съд -
Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което дружеството предявява настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в Районен съд –
Пловдив, по което е образувано ч. гр. д. № 2267/2018 г. – 08.02.2018 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата
Р.К.К. с ЕГН **********,***/105, не взема становище по предявените искове.
Продължение на решение по гр. д. № 4343/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
Съдът като обсъди твърденията на
ищеца във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 2267 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г. на 09.02.2018 г. е издадена
Заповед № .... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено Р.К.К. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от
447.68 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. ....., ж. к. ....., бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., за периода
01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 08.02.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от
66.89 лв. – обезщетение за забава за периода 02.02.2015 г. – 07.02.2017 г. и
сумата от 75 лв. разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Ответницата не оспорва, а и видно от приетия като
доказателство по делото заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № .., том ..., рег. № ..., дело № ... от 2009 г. на Нотариус .........,
същата се легитимира като собственик на апартамент ....., на етаж ...., във
вход ... на блок .. в гр. ......, ж. к. ......, който блок според заключението
на вещото лице инж. Ш. е присъединен към топлопреносната мрежа, като през
периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. абонатната станция, обслужваща сградата,
е работила и е захранвала обектите, присъединени към нея само с топлинна
енергия за отопление. Установява се още от заключението на инж. Ш., че : в
апартамента на ответника има монтирани 3 броя отоплителни тела, за които е
начислявана топлинна енергия за отопление въз основа на отчетените показания от
монтираните на тях индивидуални разпределителни уреди за дистанционен отчет; за
имота на ответника е начислявана и топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е
меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради –
етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
Продължение на решение по гр. д. № 4343/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
тази,
в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово
разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /. Топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответницата е собственик на горепосочения апартамент,
който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през периода
01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. тя е имала качеството на клиент на топлинна
енергия, поради което следва да заплати цените на доставената й топлинна
енергия – в процесния случай за отопление на имота, а също и на тази, отдадена
от сградната инсталация.
Според заключението на вещото лице инж. Ш. за
горепосочения времеви отрязък количество топлинна енергия разпределено за имота
на ответницата е 4,91509 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за
услугата дялово разпределение съгласно заключението на вещото лице К., което
съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги
на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на
лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно,
451.56 лв., от която сума към датата на проверката от вещото лице след извършено
прихващане незаплатени остават 447.68 лв. Съобразно последното дължимите лихви
за забава за периода 02.02.2015 г. – 07.02.2018 г. възлизат на 66.89 лв.
И тъй като до датата на приключване на съдебното
дирене по делото ответницата не ангажира доказателствени средства за
погасяването на горните задължения, то предявените главни и акцесорни установителни
искове за същите се явяват доказани по основание и размер, поради което следва
да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 355 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 280 лв. депозитни разноски/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските Продължение на решение по гр. д. № 4343/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
по производството по ч. гр. д. № 2267/18 г. 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.К. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 447.68 лв., представляваща сбор от цени на топлинна енергия, доставена в обект на потребление - апартамент ....., на етаж ...., във вход ... на блок .. в гр. ......, ж. к. ......, през периода 01.12.2014 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 66.89 лв. - обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 02.02.2015 г. – 07.02.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ..........2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2267 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
Р.К.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 355 лв. разноски по производството по гр. д. № 4343 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 4343 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 2267 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА Вярно с оригинала! ММ