Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 27. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесети ноември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6053
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „К.Б.“ ЕООД *** против Р.Б.Ц. ***. В молбата се твърди, че по силата на договор за кредит № **********/ 20. 07. 2015 год., сключен по
реда на чл. 6 от ЗПФУР между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „***“, и ответницата Р.Б.Ц. на последната е бил
предоставен кредит в размер на 350 лв.,
която сума е била отпусната за период от 30 дни, с падежна дата 19. 08. 2015
год. Твърди се, че съгласно заявката на ответницата и условията по договора
сумата е отпусната от кредитодателя в Изипей на дата 20. 07. 2015 год. Твърди
се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че
е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка*** редитодателят дава право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит. Твърди се, че съгласно т. 3.1 от Общите условия на „***“
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора- 19. 08. 2015
год. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава.
Твърди се, че съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия от 20. 08.
2015 год. „***“ ЕООД (***) е започвало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10, 01 %
към договорния лихвен процент- в конкретния случай- 40, 98 % върху
неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че от „***“ са били
изпратени три броя напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора
за кредит, като в писмата се е съдържала информация относно просрочения кредит- актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Твърди се, че писмата, съгласно т.
13.5. от Общите условия към договора за кредит се таксуват по 10, 00 лв. за
всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди се, че
въпреки отправените покани ответницата не е погасила процесните вземания. Твърди
се, че на 01. 02. 2018 год. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/ 01. 02. 2018 год. между „***“ ЕООД в качеството си на цедент и ищеца „К.Б.“ ЕООД в качеството си на
цесионер. Твърди се, че силата на този договор цесионерът е придобил
вземане срещу длъжника Р.Б.Ц. при
условията на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Твърди се, че вземанията по договор
№ ********** са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. Твърди се, че по силата на сключения договор за цесия,
в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че
съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3
от ЗЗД ответницата е била уведомена за извършената цесия чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, получена лично на 28. 03. 2018
год. Твърди се, че в изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл. 99
ал. 4 от ЗЗД „***“ ЕООД е предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01. 06. 2018 год. Твърди се, че от получаване на
уведомлението за цесия до настоящия момент забавата на ответницата продължава. В заключение ищцовото дружество моли
съда да осъди ответницата за следните суми:
-сумата от 350,
00 лв., представляваща главница по договор
за кредит № **********/ 20. 07. 2015 год.;
-сумата от 11,
79 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20. 07. 2015 год. до 19. 08.
2015 год.;
-сумата от 54,
71 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, и
-сумата от 439,
53 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 20. 08. 2015 год. до 31.
01. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
не е взела становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно основание в разпоредбите
на чл. 240 във вр. с ч. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Разгледани по същество, исковете
са основателни. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-исковете
са вероятно основателни с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че предявените от ищцовото дружество обективно
кумулативно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло, като ответницата
следва да бъде осъдена да заплати процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото
производство деловодни разноски в размер на 510, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Р.Б.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на „К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1606,
представлявано от Р.Х.В., следните суми:
-сумата от 350, 00 лв., представляваща
главница по договор за кредит № **********/ 20. 07. 2015 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20. 08. 2018
год./ до окончателното изплащане на сумата.;
-сумата от 11, 79 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20. 07. 2015 год. до 19. 08. 2015
год.;
-сумата от 54, 71 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане;
-сумата от 439, 53 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 20. 08. 2015 год. до 31. 01.
2018 год., и
-сумата от 510, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: