№ 494
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЛТТ - 91“ ЕООД, подадена против Решение
№ 261610 от 17.12.2021 г., постановено по т. д. № 1106/2020 г. на СГС, ТО, VI – 4 –ти
състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против “3Д Зона“ ЕООД
искове за заплащане на сумата от 151 502, 83 лв., представляваща заплатено по развален
Договор за проектиране от 12.10.2018 г. възнаграждение, ведно с лихвата за забава върху
сумата за периода от 09.03.2020 г. до 16.06.2020 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради
необоснованост. Излага се във въззивната жалба, че възложената от въззиваемото дружество
работа е станала безполезна за ищеца, поради забава на изпълнителя с повече от 180 дни.
Към момента на получаване на волеизявлението за разваляне на Договора изпълнителят
длъжник не би сторил възражение да е изпълнил задължението си по същия. Твърди се, че
Възложителят не е бил уведомяван и поканен да приеме извършената работа, а определените
от вещото лице размери на дължимо на изпълнителя възнаграждение били базирани на
неподписан от възложителя ищец анекс. За неправилни намира и изводите на решаващия
състав на СГС, че забавата на длъжника е незначителна и по вина, за която последният не
носи отговорност. Липсата на пълен технически проект представлявала липса на
изпълнение, тъй като непълният технически проект подлежал на връщане от
административен орган за допълване. На последно място, страната намира за неоснователни
възраженията на ответника, че е бил в невъзможност да изпълни възложената работа поради
липса на изходни данни предвид факта, че последният бил надлежно упълномощен за това.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявените искове – уважени, както и за заплащане на съдебни разноски за
1
производството пред двете инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така
подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за проектиране от 12.10.2018 г., съгласно който „ЛТТ
91“ ООД, в качеството му на Възложител, е възложило на „3Д зона“ ЕООД, в качеството му
на Изпълнител, да изработи: 1.1 работен устройствен план (РУП) за УПИ II 709- за жс, маг,
оо и т.п, кв. 33б, м. „Люлин – 2мр“, район „Люлин“ – СО; 1.2 технически проект за обект
„Сграда със смесени функции – жилищно строителство, магазини и обществено обслужване
в УПИ II 709- за жс, маг, оо и т.п, кв. 33б, м. „Люлин – 2мр“, район „Люлин“ – СО“,
включващ: част Архитектура, част Конструктивна, част Ел, част ОВК, част ЕЕ, част ВиК,
част ПБ, част ПБЗ, част ПУСО, част Геодезия, част Верт, пл. и Тр. План; 1.3 одобряване на
проектната документация на техническия проект.
В чл. 2 от Договора е уговорено, че Възложителя се явява инвеститор на проекта,
а дължимото се от същия възнаграждение е както следва: по чл. 1.1 – 5000 евро без ДДС, а
по чл. 1.2 и чл. 1.3 – 12 000 кв. м. х 7.5 евро = 90 000 евро без ДДС.
В чл. 3 са уговорени срокове за извършване на възложените работи - до 60
работни дни след подписване на Договора и превеждане на аванс по чл. 1.1, до 120 работни
дни по чл. 1.2. след подписване на Договора и превеждане на аванс, а по чл. 1.3 – в
законовоустановените срокове. Страните са постигнали съгласие течението на сроковете да
спре за времето, през което Възложителят е в забава да предостави необходимите изходни
данни от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти или не е отговорил на поставените му от Изпълнителя въпроси.
В чл. 4.2 е предвидено възнаграждението да не включва разноските, свързани със
заплащане на такси за одобряване на проектните разработки и вземане на разрешения от
одобряващите и съгласуващи органи.
В чл. 3 е предвидено за работата по чл. 1.1 Възложителят да заплати 100% от
възнаграждението по т.1 или 5000 евро без ДДС в 5-дневен срок от подписване на Договора,
аванс от 40% или 36 000 евро без ДДС до 10 дни след подписване на Договора, аванс в
размер на 40% или 36 000 евро без ДДС до 10 дни след одобряване на проектната
документация по всички части във фаза технически проект, както и сумата от 18 000 евро
или 20% след одобряване на проектната документация от оторизираните органи.
С разпоредбата на чл. 12 от Договора страните са постигнали съгласие
извършената работа да се приема от Възложителя с протокол, подписан от представители на
страните, а с тази на чл. 19 – Изпълнителят да предава всички изработени проекти и
спецификациите на хартиен и електронен носител.
Между страните няма спор, че Възложителят е заплати на Изпълнителя следните
суми: с платежно нареждане от 16.10.2018 г. - сумата от 9779, 15 лв., с платежно нареждане
от 15.10.2018 г. – сумата от 1955, 83 лв., с платежно нареждане от 16.10.2018 г. сумата от
70 000 лв., с платежно нареждане от 16.10.2018 г. – сумата от 409, 88 лв., с платежно
нареждане от 06.11.2018 г. – сумата от 14 081, 98 лв., с платежно нареждане от 14.03.2019 г.
– сумата от 97 010, 97 лв., а като основание са приложените по делото и издадени от
2
ответника фактури по процесния Договор.
С получена от ответника на 25.02.2020 г. нотариална покана поради забава на
Изпълнителя и безполезност за Възложителя от насрещната престация, последният е
отправил волеизявление за едностранно разваляне на Договора, както и е поканил
насрещната страна да възстанови получените 181 502, 83 лв. с ДДС.
С връчен на 06.03.2020 г. на Възложителя отговор, въззиваемото дружество е
възразило срещу така постановената покана като е посочило, че сроковете по Договора са
спирали да текат поради независещи от страните причини, както и поради непредставяне на
изходни данни от страна на Възложителя.
Представен е протокол на специализирания ОЕСУТ от 04.02.2020 г., в който се
сочи, че РУП за УПИ II, кв.33-б, м.“ж.к. Люлин -2 м.р“ е бил приет с решение по протокол
от № EС-Г-46/18.06.2019 г., както и че със заявления от 30.01.2020 г. и от 03.02.2020 г. е
внесен преработен проект за РУП и проектът е приет.
С представената заповед № РА50-251/30.03.2020 г. на главен архитект на
Столична община е одобрен работният устройствен план за УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и
Т.п, кв. 33б, м. “Люлин -2мр“.
С отговора на исковата молба ответникът е представил работен устройствен план
на УПИ, технически проект на сградата, както и идейни проект част „конструкции“ и
„електротехническа“.
С допълнителната искова молба ищецът е представил пълномощно, по силата на
което последният е упълномощил служителя на въззиваемото дружество А. Д. да
представлява дружеството пред Столична община и нейните райони и надлежни технически
служби, ДАГ – София, ГИС – София, Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и
пред всички държавни органи, пред НЕК, „ЧЕЗ Електро България“, “ЧЕЗ
Електроразпределения - България“, „Виваком“ АД и др. за действия по получаването на
надлежни разрешения и одобрения във връзка с проектирането и застрояването на
процесния имот.
По делото не се спори, а и сам ищецът сочи, че е възложил работа в същия обем
на трето за производството лице – „Планинг“ ЕООД.
По делото пред СГС е прието от съда заключението на изслушаната съдебно –
техническа експертиза, изготвено от вещото лице С.. Вещото лице е заключило, че общо
проектираната надземна и подземна площ на секции А, Б и В възлиза на 15 230 кв. м. и
съставлява 80% от обема на фаза „Технически проект“. При така установения размер при
цена от 3,75 евро/кв. м. експертът е посочил, че дължимото се възнаграждение възлиза на
89 362 лв. Съгласно констатациите на експерта, част „ЕЕ“ е изготвена изцяло, а част „ОВК –
частично, като и двете части са изпълнение на 40% от обема на фаза „технически проекти“,
а дължимото се възнаграждение за извършената работа възлиза на 4 469 лв. Част
„строителни конструкции“ е изпълнена на 50%, а дължимото възнаграждение е в размер на
27 851 лв., част „електротехническа“ - за сумата от 4 469 лв., част „Геодезия“ – за сумата от
1730 лв. Изпълнителят бил извършил геодезическо заснемане и експертна оценка на
съществуващата растителност на стойност 3000 лв., транспортно – комуникативно
проучване на стойност 12 000 лв. и обемно проучване /визуализация и албум/ на стойност
9400 лв. или допълнителни работи на обща стойност от 24 400 лв. В отговор на поставения
му от ответника въпрос, експертът е посочил, че преписката е процедирана двукратно - на
13.12.2018 г. от Изпълнителя и на 03.02.2020 г. – от Възложителя. Вещото лице заключава,
че втората разработка на РУП се различава минимално от първата такава, поради промяна в
инвестиционните намерения на ищеца. Съгласно уточненията от открито съдебно заседание
от 08.06.2021 г., за тази промяна вещото лице съди по липсата на документ, с който
Възложителят да уведомява Изпълнителя за това, а втората разработка ползвала
3
разработките по първата такава.
По делото е прието като неоспорено от страните и заключение на изготвената от
вещото лице Р. съдебно – техническа експертиза, имаща за задача да провери разменената
между страните електронна кореспонденция. След проверка в офисите на двете дружества
последният е установил, че приложените от ищеца електронни писма са били изпратени от
имейла на ответника и получени от ищеца. Налице е и двупосочна кореспонденция. В
заключението не са приложени прикачените файлове, като вещото лице е посочило, че
същите се отварят.
Съгласно удостоверение от 12.11.2021 г. на НАГ при Столична община, към
11.11.2021 г., след извършена справка в деловодната система не се установяват данни да е
входирана преписка за одобряване на инвестиционен проект за процесната жилищна сграда.
Останалите събрани писмени доказателства съдът намира за неотносими към
правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК съдът намери от правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД и
евентуален такъв по реда на чл. 268 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, този, който е получил нещо
на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Както бе посочено по–горе, между страните няма спор, че ищецът, в качеството
си на Възложител, е заплатил на насрещната страна сумата от общо 193 237,81 лв. с 6 бр.
платежни нареждания, а, поради признаване на извършена от Изпълнителя частично работа
по Договора за проектиране от 12.10.2018 г., въззивникът е заявил претенция в общ размер
на 151 502, 83 лв.
За успешното провеждане на главния иск, както правилно е посочил решаващият
състав на СГС с проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 261234 от
26.02.2021 г., доколкото между страните не се спори относно възникването на валидна
облигационна връзка помежду им като последица от сключване на Договора за проектиране,
в тежест на ищеца е да докаже виновно неизпълнение на длъжника – Изпълнител, както и
наличие на волеизявление до последния за разваляне на сключения Договор по вина на
последния.
Както бе посочено по–горе, с получена от ответника на 25.02.2020 г. нотариална
покана, Възложителят е уведомил Изпълнителя, че упражнява потестативното си право да
развали договора, както и е поканил въззиваемото дружество да върне получената под
формата на възнаграждение сума в размер на общо 181 502, 83 лв. с ДДС.
Предвид изложеното, разгледано следва да бъде правопогасяващото възражение
на ответника, че последният не е бил в забава, а напротив – в неизпълнение на договорните
задължения е бил Възложителят, поради което отправеното волеизявление за развалена на
Договора не е породило желаните от ищеца последици.
За да уважи стореното от ответника възражение, а именно че е изпълнил
частично, а забавата се дължи на виновното поведение на ищеца чрез непредставяне на
необходимите изходни данни, решаващият състав на СГС е приел, че извънпроцесуалното
поведение на ищеца опровергава тезата му за „безполезност“ и за отпадане на интереса му
от изпълнение на Договора поради ползването на извършената от Изпълнителя работа с
нанесени корекции поради промяна в инвестиционните намерения при входиране на втората
преписка.
Тези мотиви не могат да бъдат споделени.
Както бе отбелязано по – горе, с процесния Договор ответникът се е задължил да
4
изготви посочените в същия работи, а именно - по чл. 1.1 работен устройствен план (РУП)
за процесното УПИ; по чл. 1.2 технически проект за сградата, включващ различни части;,
както и по чл. 1.3 да осигури одобряване на проектната документация на техническия
проект. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не отрича, а напротив –
признава изпълнението на работата по чл. 1.1 от Договора за изработването на работен
устройствен план (РУП) за процесното УПИ, като не претендира уговореното за същата
възнаграждение в размер на 5000 евро без ДДС.
Предвид изложеното, без значение е констатацията на вещото лице С., че втората
разработка на РУП се различава минимално от първата такава, поради промяна в
инвестиционните намерения на ищеца, както и възлагането на същата работа на трето за
производството лице - „Планинг“ ЕООД.
Следва да се държи сметка, на следващо място, че разработката на работен
устройствен план (РУП) и тази на технически проект са отделни работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от специалния ЗУТ подробните устройствени планове
конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и
землищата им, както и на селищните образувания, а предвижданията на подробните планове
са задължителни за инвестиционното проектиране, а съгласно разпоредбата на чл. 110 от
същия закон подробните устройствени планове могат да бъдат: план за регулация и
застрояване, план за регулация, план за застрояване, работен устройствен план и парцеларни
планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните
територии. От своя страна, чл. 139 от ЗУТ предвижда, че инвестиционните проекти могат да
се изработват в следните фази - идеен проект, технически проект и работен проект. В този
смисъл е и представеното удостоверение от 12.11.2021 г. на НАГ при Столична община, към
11.11.2021 г., съгласно което, след извършена справка в деловодната система, не се
установяват данни да е входирана преписка за одобряване на инвестиционен проект за
процесната жилищна сграда, съотв. на технически проект.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че е изпълнил
частично задължението си за посочените в чл. 1.2 от Договора работи поради виновното
поведение на ищеца. Както бе отбелязано по – горе, за осигуряване на необходимите за
изработването и одобряването на проекта изходни данни да се прилагат към заданието за
проектиране (Договора за проектиране) съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4 от 21.05.2001
г. за обхвата и съдържанието на ивестиционните проекти, Възложителят е упълномощил
посоченият от въззиваемото дружество представител А. Д. да представлява дружеството
възложител пред Столична община и нейните райони и надлежни технически служби, ДАГ
– София, ГИС – София, Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и пред всички
държавни органи, пред НЕК, „ЧЕЗ Електро България“, “ЧЕЗ Електроразпределения -
България“, „Виваком“ АД и др. за действия по получаването на надлежни разрешения и
одобрения във връзка с проектирането и застрояването на процесния имот.
Макар по правило необходимите за изработването и одобряването на проекта
изходни данни да се прилагат към заданието за проектиране (Договора за проектиране)
съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
ивестиционните проекти, както бе отбелязано по – горе, Възложителят е упълномощил
служителя на въззиваемото дружество А. Д. да представлява дружеството пред Столична
община и нейните райони и надлежни технически служби, ДАГ – София, ГИС – София,
Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и пред всички държавни органи, пред
НЕК, „ЧЕЗ Електро България“, “ЧЕЗ Електроразпределения - България“, „Виваком“ АД и
др. за действия по получаването на надлежни разрешения и одобрения във връзка с
проектирането и застрояването на процесния имот. Извод в тази посока може да се направи
и от факта, че първата преписка за изготвяне на РУП е инициирана и входирана от
ответника.
5
Предвид изложеното и доколкото по делото няма данни, а и Изпълнителят не
твърди да е уведомявал Възложителя за невъзможност да се сдобие с необходимите изходни
данни, както и предвид твърдяното изготвяне на отделни части от техническия проект, за
което също са били нужни изходни данни, настоящият състав намира, че възражението на
Изпълнителя за неоказване на съдействие от страна на Възложителя е неоснователно. В
подкрепа на този извод е и уговореното в чл. 4.2 от Договора допълнително
възнаграждение за разноски, сторени от Изпълнителя за заплащането на такси за
одобряване на проектните разработки и вземане на решения от одобряващите и
съгласуващите органи, както и представеното заявление за предоставяне на изходни данни
за проектиране на сградни отклонения, депозирано именно от служител на ответника като
пълномощник на Възложителя.
На последно място, за недоказано съдът намира твърдението на ответника, че е
изготвил техническия проект на процесната сграда съгласно изискванията на чл. 1.2 от
Договора. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и
след представяне на изрично посочени документи, като съгласно т. 3 – две копия от
инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал. 5 на
хартиен и електронен носител, като форматът на записа на цифровите копия на
инвестиционните проекти и на документите и данните към тях се определят с наредбата по
чл. 139, ал. 5, а съгласно редакцията на нормата – преди изменението ДВ бр-13/2017 г. - три
копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139,
ал. 5. Изискването за представяне на проектната документация, както на хартиен, така и на
електронен носител, не е самоцелно, а е задължителен елемент от възложената работа, с
оглед нейното естество и предназначение. Липсата на този елемент е неизпълнение както в
количествен, така и в качествен аспект. В този смисъл е и Определение № 12 от 9.01.2020 г.
на ВКС по т. д. № 910/2019 г., II ТО, ТК.
Предвид изложеното, твърдяното от Изпълнителя изпълнение чрез изготвяне на
технически проект по различните части и изпращането му на Възложителя не може да се
счете за изпълнение на Договора. В подкрепа на този извод е и чл. 12 от последния,
съгласно който приемането на работата се удостоверява с протокол, подписан от страните
по Договора, за което няма данни и твърдения да се е случило.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът не доказа в
условията на пълно и главно доказване твърдението си да е изпратил частично изготвения
технически проект на Възложителя. В подкрепа на това свое твърдение въззиваемото
дружество е представило оспорени своевременно от ищеца изработени отделни части от
техническия проект, които, по своята същност, представляват частни документи и, като
такива, нямат материална доказателствена сила, а същите следва да бъдат кредитирани от
съда наред с другите доказателства по делото, поради което и не може да бъде прието за
установено, че частично изготвения технически проект е получен от възложителя.
В конкретния случай, от приетото заключение на изслушаната съдебно –
техническа експертиза се установява, че между страните в действителност е разменена
кореспонденция по електронен път, но вещото лице признава в проведено на 08.06.2021 г.
по делото пред СГС открито съдебно заседание, че прикачените към електронните писма
файлове не са приложени, а е констатирано, че същите се отварят. Независимо от това
следва да се отбележи, че в тежест на ответника изпълнител е установяване съдържанието
на файловете, а не на възложителя ищец, който оспорва и отрича, че е получавал изобщо
техническия проект.
С оглед горното и поради неоснователност на възраженията на ответника за
забава на Възложителя, както и за изпълнение на възложената работа, разгледаният иск
следва да бъде уважен в пълния предявен размер доколкото ищецът претендира връщане на
6
заплатеното от него възнаграждение, само за неизпълнените части от договора, признавайки
дължимостта, респ. извършването на работите по чл.1.1 от Договора, както и допълнителни
работи в размер на 24 400 лв. - геодезическо заснемане и експертна оценка на
съществуващата растителност на стойност 3000 лв., транспортно – комуникативно
проучване на стойност 12 000 лв. и обемно проучване / визуализация и албум/ на стойност
9400 лв.
Предвид изложеното, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното
такова да бъде отменено на основание чл. 271 от ГПК като вместо него да бъде постановено
друго такова, с което главният иск на ищеца по чл. 55, ал. 1, пр. III да бъде уважен.
Поради основателност на главния иск, уважен следва да бъде и акцесорният
такъв за заплащане на лихва за забава върху главницата от 151 502, 83 лв. за периода от
09.03.2020 г. до 16.06.2020 г. или сумата от 4208.75 лв.
Предвид несбъдване на вътрешнопроцесуално условие- отхвърляне на главния
иск – евентуалният такъв не следва да бъде разглеждан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от последния съдебни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции, а именно сумата от 11 238,51 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
за производството пред СГС и сумата от 3 144, 23 лв. за настоящото производство,
представляващи заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261610 от 17.12.2021 г., постановено по т. д. № 1106/2020
г. на СГС, ТО, VI – 4 –ти състав, в неговата цялост, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „3Д Зона“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, комплекс „София Скай“, ул. „Симеон Пиронков“ №
2А, вх. А, ап. 4.5.5, да заплати на „ЛТТ - 91“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Овча купел, ул. „Роден кът“ № 2а, ет. 3, ап. 5, сумата от
151 502, 83 лв. (сто петдесет и една хиляди петстотин и два лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща заплатено възнаграждение по Договор за проектиране Дв/Из
04.2018.005 от 12.10.2018 г., развален от „ЛТТ - 91“ ООД с нотариална покана от 25.02.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА „3Д Зона“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, комплекс „София Скай“, ул. „Симеон Пиронков“ №
2А, вх. А, ап. 4.5.5, да заплати на „ЛТТ - 91“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Овча купел, ул. „Роден кът“ № 2а, ет. 3, ап. 5, сумата от
4208,75 лв. (четири хиляди двеста и осем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 151 502, 83 лв. за периода от 09.03.2020
г. до 16.06.2020 г..
ОСЪЖДА „3Д Зона“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, комплекс „София Скай“, ул. „Симеон Пиронков“ №
2А, вх. А, ап. 4.5.5, да заплати на „ЛТТ - 91“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Овча купел, ул. „Роден кът“ № 2а, ет. 3, ап. 5, сумата от
11 238,51 лв. (единадесет хиляди двеста тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки),
представляваща разноски за производството по делото пред Софисйки градски съд, КАКТО
И сумата от 3 144, 23 лв. (три хиляди сто четиридесет и четири лева и двадесет и три
7
стотинки), явяваща се разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8