№ 1508
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501389 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ПК 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу решение
№260517/ 17.02.2021г., постановено по гр.д. № 11698/2020г. на ВРС, с което
са отхвърлени предявените от него срещу „Дашка“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, 9010, ж.к. „Левски“, ул. „Дружба“
№ 24, ап. 1, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 402,46 лв. – цена на месечни абонаментни такси
и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 21.06.2018
г. до 20.11.2019 г. (период на изискуемост на задълженията 24.07.2018 г. до
21.12.2018 г.), по договор № ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер Д1021971, приложенията към него и общите
условия и сумата от 57,00 лева – неустойки, начислени за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл. 54.12. от
ОУ, ведно със законната лихва върху сборната сума от 352.78 лева от датата
на образуване на ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав до
1
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
В жалбата се прави искане за обезсилване на решението поради
недопустимост на предявения иск, произтичаща от нередовност на
подаденото възражение по чл.414а от ГПК. Поддържа се, че същото е
подадено от ненадлежно упълномощено лице. Представеното с възражението
пълномощно е издадено от С.Н.К. в качеството й на съдружник, а не на
управител на дружеството, не включва представителство пред ВРС и не
съдържа данни пълномощникът да е юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Качеството на пълномощника на съдружник в
ответното дружество също не е предпоставка същият да действа като негов
процесуален представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с Определение
№2069/11.06.2021г., ищецът – въззивник в настоящото производство, прави
уточнения на исковата молба, като поддържа, че законна лихва считано от
подаване на заявлението се претендира върху главницата от 402,46 лв., а не
както погрешно е посочено в исковата молба – 352.78 лева. Уточнението
съдът счита за допустимо по аргумент от чл.214, ал.2 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с Определение
№2305/01.07.2021г. ответникът – въззиваем в настоящото производство,
„Дашка“ООД чрез управителя С.К. изрично заявява, че потвърждава
действията по подаване на възражение по чл.414а от ГПК
№52257/03.08.2020г. по ч.гр.д. №6276/2020г. на ВРС и на отговор на искова
молба №280417/10.11.2020г. по гр.д. № 11698/2020г. на ВРС.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „А 1 България“
ЕАД, срещу „Дашка“ ООД, обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 402,46 лв. – цена на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 21.06.2018 г. до 20.11.2019 г. по договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971,
приложенията към него и общите условия и сумата от 57,00 лева – неустойки,
начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при
условията на чл. 54.12. от ОУ, ведно със законната лихва върху главницата от
402.46 лева (съобразно уточнителна молба от 25.06.2021г.), считано от датата
на подаване на заявлението – 12.06.2020г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
2
Ищецът твърди, че по силата на договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971 и приложения
към него за периода 24.07.2018 г. до 21.12.2018 г. на ответника са
предоставени услуги, за които същият дължи абонаментни такси и цена на
обща стойност 402,46 лева. На 21.12.2018 г. поради неплащане в срок на
просрочени задължения Договорът № ********* бил прекратен по вина на
ответника. В тази връзка и съгласно договора и общите условия на
„Мобилтел“ ЕАД била начислена неустойка в размер на 57,00 лева за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната на основание
чл.54.12 от ОУ и разпоредбите за отговорност на Приложение 1 към договора.
За събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът е подал възражение, с което обосновава и правния си
интерес от предприетата форма на защита.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в
който изразява становище за неоснователност на претенциите с твърдения, че
на 23.07.2018 г. е подал заявление за прекратяване на договора, поради което
между страните отсъства договорна връзка за процесния период.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна
проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с
правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 1 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК,
инкорпорирано във възражение по чл.414а от ГПК за частично погасяване на
дълга. Същото е депозирано чрез Генади Кознецов, който се е легитимирал с
пълномощно от С.К. в качеството й на съдружник в „Дашка“ООД,
ограничено единствено до действия по упражняване на правата й на
съдружник в ответното дружество. Касае се за нередовност на предприетото
без представителна власт процесуално действие, която е отстранима при
всяко положение на делото. Същата е санирана пред въззивната инстанция
чрез депозираното от управителя на ответното дружество потвърждение на
подаденото възражение. По този начин на основание чл.101, ал.2 от ГПК
3
поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на
извършването му, а оттам произтича допустимостта и на учреденото въз
основа на него исково производство. С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в неоказано дължимо съдействие по чл.101 от ГПК, не
опорочава постановеното решение. Отделно от изложеното на липса на
представителна власт е легитимиран да се позовава единствено мнимо
представляваният, но не и насрещната страна в процеса. По тези съображения
релевираното от въззивника оплакване за недопустимост на решението се
явява неоснователно.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въззивното производство се
развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и
заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв
по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността
на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната
жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното
обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически
доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и
основанията за това - процесуални нарушения, включително доказателствена
и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във
връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон.
Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само когато
служебно следи за точното приложение на императивните материалноправни
норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи,
въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на
въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания.
В разглеждания случай във въззивната жалба, с която настоящата
инстанция е сезирана, не са изложени абсолютно никакви конкретни
оплаквания извън вече разгледаните за недопустимост на иска. При служебно
извършената проверка на законосъобразността на акта и при липсата на
конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при
постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на
закона. Дадената правна квалификация на спора кореспондира на наведените
в исковата молба фактически твърдения. В обхвата на дължимата от
въззивния съд служебна проверка, не се констатират пороци на решението,
водещи до неговата неправилност, поради което следва да се приеме, че
постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат и следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция
4
разноски в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260517/17.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 11698/2020г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „А 1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ПК
1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „Дашка“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 9010, ж.к.
„Левски“, ул. „Дружба“ № 24, ап. 1, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 402,46 лв. – цена
на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 21.06.2018 г. до 20.11.2019 г. (период на изискуемост на
задълженията 24.07.2018 г. до 21.12.2018 г.), по договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер Д1021971,
приложенията към него и общите условия и сумата от 57,00 лева – неустойки,
начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при
условията на чл. 54.12. от ОУ, ведно със законната лихва върху главницата от
402.46 лева от датата на подаване на заявлението – 12.06.2020г., до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6267/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
ОСЪЖДА „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, ПК 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, да
заплати на „Дашка“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, 9010, ж.к. „Левски“, ул. „Дружба“ № 24, ап. 1, сумата
от 300 лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5