Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……01.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 64 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 64/2019г. по
описа на ВОС е образувано по искова молба на Й.Д.К. с ЕГН ********** от гр.Варна, ******, чрез пълномощник адв.А.П.,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
загубата на нейната сестра В.Д.О., поч. на 06.10.2014г., вследствие на
настъпило на 06.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие в с.Тополовец,
общ.Ружинци, обл.Видин на ул.Волгоград срещу дом №11 по вина на водача И.Й.И.
със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
л.а. марка „***“ с д.к. № ***. Настоява се за присъждане на законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.10.2014г. до
пълното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 06.10.2014г.
около 17 часа в с.Тополовец, общ. Ружинци, обл. Видин на ул. „Волгоград",
срещу дом № 11, застрахованият по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с покритие при ответника ЗД "Бул Инс" АД И.Й.И. при
управление на МПС - л.а. „***" с peг. № ***, във
връзка с управлението и притежаването на което е сключен застрахователният
договор, напуска пътното платно и се блъска челно в бетонен стълб. При
гореописаното произшествие загива возещата се на задната седалка на автомобила В.Д.О.
– сестра на М. С. О.. С влязла в сила присъда № 10 от 01.02.2018г., постановена
от Видинския окръжен съд по НОХД № 258/2017г., И.Й. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква «б», предл.
1-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че по непредпазливост е причинил
смъртта на В.Д.О. и средна телесна повреда на К.И.М..
В исковата молба и уточнителната молба ищцата
твърди, че е преживяла силен шок от смъртта на своята сестра. Двете били
изключително близки, тъй като си оказвали взаимна помощ и подкрепа както по
отношение на обичайни битови затруднения, така и при преодоляването на
по-значими трудности от финансов и емоционален характер. Поради това внезапната
смърт на В.О.причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка.
Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Внезапната
смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и
ще продължават, тъй като загубата на най-близките е непрежалима. Излага, че към
момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, което обосновава интереса й от
предявяване на настоящия иск срещу застрахователя.
В срока за отговор на исковата
молба, ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* оспорва иска като неоснователен по основание и
размер. Оспорва се твърдението за настъпили за ищцата вреди от смъртта на
нейната сестра. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното
деяние и настъпилите вреди. Ответното дружество оспорва размера на заявените
претенции, като се позовава на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.493а, ал.4 и § 96 от ДР на КЗ,
като предвид липсата на влязла в сила наредба относно размера на
неимуществените вреди, настоява, че обезщетение може да бъде присъдено от съда
по справедливост в определените рамки до 5000 лева. Въвежда се възражение
относно наличието на трайна и дълбока близка и емоционална връзка между ищцата
и починалия неин родственик, както и естеството и продължителността на
търпените болки и страдания. Въвежда се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години датата на подаване на
исковата молба. Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в
нарушение на чл.137 от ЗДвП, с което поведение починалата сама се е поставила в
риск. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът черпи
правно основание от разпоредбите на чл.226 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищцата
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от водача на ППС И.Й.И., настъпили вреди – смъртта на сестрата на ищцата,
съотв.за последната – душевни болки и страдания от загубата,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет
и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове размера
на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината –
се предполага - до доказване на противното.
Ответникът носи доказателствена
тежест да установи възражението за съпричиняване на вредите от наследодателя на
ищеца, както и останалите
релевирани възражения.
Не се спори между страните
и се установява от влязлата в сила на 16.02.2018г. присъда № 10 от
01.02.2018г., постановена по нохд № 258 по описа за 2017г. на Окръжен съд
Видин, че на 06.10.2014г. около 17 часа в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин,
на ул.Волгоград срещу дом №11, при управление на МРС л.а. *** с рег. № ***, И.Й.И.
с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно
„При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да се
превишават следните стойноста на скоростта км/ч : категория „В“ –населено място
– 50 км/ч“, като се движел с 69 км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в
бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О. с ЕГН **********
и средна телесна повреда на К.И.М. с ЕГН **********, изразяваща се в трайно
затруднение движението на горен, десен крайник. На осн.чл.343 ал.4 във вр.с
ал.3, б „б“, предл.първо във вр.чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП
във вр.чл.36 и чл.54 И. е осъден на две години лишаване от свобода,
изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е изпитателен срок от 5
години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява определена
професие или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 години.
От представеното удостоверение за
наследници, изд.от Община Варна, с.Казашко с изх. № АУ028349КЗШ, се установява,
че ищцата Й.Д.К. е наследник - сестра на загиналата в произшествието В.Д.О..
По делото не е спорен и въпроса относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователният договор е сключен между ЗК „Бул Инас“ АД
гр.София и И.Й.И., на 26.06.2014г., за лек
автомобил марка ***, с рег.№ ***. Застрахователният договор е със срок до 26.06.2015г.,
застрахователна полица № 02114001708835.
На 04.07.2018г., чрез пълномощник, ищцата Й.Д.К.
е отправила покана до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди. При застрахователя е образувана преписка
по щета № **********, като на експертен съвет от 05.07.2018г. е решено и е
постановен отказ за изплащане на обезщетение поради липса на установени особено
близки взаимоотношения между молителя и починалата и действително претърпени
вреди.
По делото е назначена и изслушана САТЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира, и съгласно което вещото лице докладва,
че ПТП-то е било запазено по
отношение на автомобила, като от огледния протокол не се извличат данни за типа
и позицията на седалките и вещите в обема на автомобила. По следите описани в
огледния протокол и видно от снимковия материал в ДП могат да се направят следните заключения:
-удара за процесния автомобил е бил челен с централно петно на застъпване по
отношение на предната част на автомобила; -автомобилът е бил със сработили
предни въздушни възглавници при шофьора и пътника в дясно - предна дясна
седалка; -автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на втори ред седалки -
задна седалка, от отделящ се самопозициониращ тип, с коланен механизъм основно
захванат към купето на автомобила - две точки начална и крайна относно купето
на автомобила и средна относно седалката; - багажния обем на автомобила не е
бил отделен от пътническата част на обема на купето, и е бил изпълнен с
неукрепен единично или сумарно багаж, преместил се към предната част на автомобила
при удара; - установява се, че облегалката на задна дясна седалка е силно
деформирана напред към точката на удара в сравнение с лявата седална облегална
част. Облегалката на задна дясна седалка е затрупана от преместил се багаж.
Облегалката на задна лява седалка е в неестествено положение за използване
походно от пасажер - преместване напред към точката на удара следствие на
претоварване от преместения напред багаж от багажното отделение. Тази позиция
на задния ред седалки показва, че категорично гърбовете именно на тези втори
ред седалки са подействали като преграда за багажа, разпределен в задната част
на процесния автомобил. Тъй като багажа не е бил укрепен, последният е придобил
инерционна сила, откъдето седалките не са устояли на напора на багажа и са се
деформирали напред към предната част на автомобила.
Според експерта процесния автомобил марка ***, с рег.№*** с
производствена линия 1996 година е бил оборудван с 4 триточкови колана и един
двуточков колан при задна средна седалка. Пояснено е, че триточковите колани
обхващат телата на пътниците в ляво отляво рамо към дясно бедро и отдясно бедро
към ляво бедро, а при дясно стоящите от дясно рамо към ляво бедро, и от ляво
бедро към дясно бедро. Двуточковият обхваща единствено седалищните части на
пасажера. При настъпване на произшествие коланния механизъм обхваща долната
част на коремната област и бедрата в зависимост от интензитета на удара,
стегнатостта на ремъка и направлението на политане на тялото, а горната част е
обхваната съответно спрямо позицията на пътуване. В конкретния случай,
нараняванията на пострадалата са установени по лява ребрено-мишнична част,
откъдето може да се съди, че починалата е била обезопА.а с колан при дясно
задно място.
Автомобилът е разполагал с въздушни
предпазни възглавници на предните места -шофьорска въздушна възглавница,
разположена във средата на волана, и дясна за пътника на предно дясно място,
разположена в арматурното табло.
Според вещото лице, при съобразяване
с приложените медицински данни за конкретно установени наранявания на тялото и
с оглед типа на конкретния обезопасителен колан, преминаващ при долната коремна
област и от дясно рамо към ляво бедро, с условия за нараняване предимно на леви
ребра, то пострадалата В.Д.О. е седяла при задно дясно място. Ударът е бил с
интензитет, непревишаващ държащата способност на коланния ремък. В момента на
удара пострадалата е изпитала инерционна сила на преместване напред към
предната част на автомобила. Тежестта на получените наранявания е била
предизвикана от преместИ.се неукрепен багаж, определил допълнителна приложена
сила в гърба на заеманата седалка, при което тялото е било премазано между
коланния ремък и гърба на седалката. Според наличните данни по делото
пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. По мнението на вещото лице
по САТЕ при конкретния механизъм на получаване на травмите на В.Д.О., дори и
при непоставен предпазен колан, е щяло да настъпи затискане на тялото от багажа,
преместил се от багажното отделение. Допълнително се позовава на липсата на
счупени крайници, съответно удари в главата, което обичайно се наблюдава при
непоставен обезопасителен колан, независимо дали пътника е на предно или на
задно място.
Вещото
лице по приетата по делото СМЕ докладва, че в съответствие с извършената
съдебномедицинска експертиза на трупа на В.О.е установена съчетана травма съчетана травма: гръден кош, корем, изразена чрез следните
тежки травматични увреждания: гръдна травма контузия на гръдния кош; фрактури
на множество ребра двустранно странично по гръдния кош - в дясно фрактури на V,X,XI и XII ребра по мишнична а линия, в ляво на
V,VI,VII,VIII,X,XI и XII ребра по същата линия: кръвонасядане на междуребрени мускули;
излив на кръв в двете гръдни кумиш - общо 600 мл: напълно колабирал ляв бял
дроб и частично колабирал десен бял дроб: контузионни огнища предимно по
предните повърхности на двата бели дроба: налепи от кръвни сгъстаци; разкъсване
но хилусните области двустранно, разкъсване на кръвоносни съдове, аспирирана
кръв; коремна травма - контузия па коремната област, разкъсване на слезката
около прикрепващата част: травматични пукнатини по черпня дроб: отлепяне и
разкъсване на оментума /булото/ на червата; отлепяне на тънките и дебелите
черва от залавните им части: пълно отлепяне па бъбреците от капсулите и масивен
кръвоизлив; разкъсване на уретерите /пикочопроводите/.
В обобщение смъртта на В.Д.О. е настъпила вследствие на
травматично-хеморагичен шок, резултат от множество тежки травматични увреждания
по вътрешни органи, в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Механизмът на причиняване на травматичните увреждания па О.
е резултат от удари /притискане/ с или върху твърди тъпи предмет в купето на
автомобила при възникналото пътно-транспортно произшествие. Вещото лице
пояснява, че при внезапното спиране от сблъсъка със стълба, пътниците и
неукрепените предмети в купето и багажника на автомобила са получили резки
инерционни движения напред, като пътуващата на задна седалка пътничка е
получила и допълнителен тласък напред от инерционното придвижване и удар в
областта на облегалката и от необезопА. товар от багажното отделение чанти /видно
от фотографския
материал към ДП/. При това положение, облегалката на седалката, където е седяла
О., се е изместила напред и горната част на тялото й е било притиснато между
облегалката и поставения предпазен колан. Това притискане на горната част на
тялото е обусловило травматичните увреждания в областта па гръдния кош
двустранно симетрично счупване на ребра по страничните мишнични линии, както и
контузията на белите дробове предимно по предните повърхности. Едновременно с
възникването на инерционните сили на тялото, вътрешните органи също изпитват
реки движения в посока на тези сили и в прикрепващите ги части се получават
разкъсвания до пълно откъсване /в случая на белите дробове, опорака на червата,
бъбреците, слезката и др./ и съответно от разкъсаните големи кръвоносни съдове,
кръвоснабдяващи органите. Настъпват масивни кръвоизливи в гръдната и коремната
кухини, които са пряката причина за смъртта.
Според
вещото съдебния медик наличието на ивичесто ожулване
и кръвонасядане с хоризонтално направление и ширина около 5-6 см по кожата на
долната част на корема, свидетелства за поставен обезопаситслеи колан, при
който долната част на тялото се фиксира към седалката от колана, преминаващ
хоризонтално и обхващащ долната част на корема и бедрата. Съответно при аутопсията
на трупа на В.О.са установени травматични увреждания, които биха могли да се
получат от поставен предпазен колан, причинил
ожулване с кръвонасядане по долната част на корема, с характерна ивицовидна
форма, ширина около 5-6 см и хоризонтално направление. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че липсват данни за удар на тялото в предната седалка
доколкото не са установени типични в такъв случай травматични увреждания. В
конкретния случай са налице характерни счупвания на ребра, странично по гръдния
кош, под двете мишнични линии вляво и вдясно, които показват притискане на
гръдния кош между стегнатия колан и облегалката на седалката.
За
обследване психическото състояние на ищцата след смъртта на сестра й, по делото
е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице изнася, че по време на психиатричното
освидетелстване ищцата е била психомоторно спокойна, но на моменти вътрешно
напрегната, когато разкрива преживяванията си свързани с ПТП - то на сестра си;
осъществен е и поддържан добър словесен и визуален контакт. Ищцата е цялостно
ориентирана; не споделя и не се установяват разстройства от сферата на
възприятно-представната дейност; има нормален по темп, без структурни нарушения
мисловен процес, със свръхценни идеи за вина към близкия кръг. Споделя
сомато-вегетативна симптоматика - сърцебиене и повишаване на артериалното
налягане. Емоционално - лабилна, на моменти - тревожна на хиподепресивен фон.
Споделя за нарушен нощен сън - късно и трудно заспИ.е, с чести пробуждания, а в
миналото и с кошмарни съновидения. С намален енергетичен потенциал. Памет и
интелект - съответни на възрастта, образованието и социалния опит.
Според
лекаря по
диагностичните критерии на Международната класификация на болестите - 10
ревизия /МКБ-10/ К. е била с Разстройство в адаптацията. При изготвянето на
експертизата на вещото лице са представени амбулаторни листи от проведени
медицински прегледи. Съгласно амбулаторен лист № 261/29.10.2014г., изд.от д-р К.К.
ищцата била тревожна, с непрестанен плач и липса на сън. В обективното
състояние е било отразено следното: тревожна, напрегната, дистимна,
непрекъснато плаче, липса на нощен сън, изказва мисли за безнадеждност и
безперспективност, свързани с възможността й да се грижи за болната си дъщеря,
с изразена вегетативна симптоматика - промяна в апетита е гадене, поддържа
високи стойности на кръвното налягане. Психиатърът е поставил следната
диагноза: Р43.2 Разстройство в адаптацията, протрахирапа реакция на скръб и с
придружаващо заболяване: Хипертонична болест, I стадий. Била е изписана
следната терапия: Бриека табл.150 мг. по две таблетки и Магнезий. Втората
консултация е била на 06.08.2015г. /№305, д-р К.К./ на фона на редовно
приеманата терапия ищцата е била в следното състояние: леко напрегната,
тревожна при разговор па тема. свързана с ПТП па сестра си, емоциопалио-лесно
се разплаква, персистират проблемите с кръвното налягане като стойностите се
променят в зависимост от емоционалното й състояние. Била е диагностицирана с F43.2
Разстройство в
адаптацията, тревожно-депресивно разстройство. Третият преглед от психиатър е
бил през ноември 2017 година /№4/28.11.2017, д-р К.К./. Тогава е била в
следното състояние: тревожна, плаче и се чувства виновна, че не е могла да
обгрижва близките си след смъртта на сестра си, накъсан нощен сън. Изразена
хипобулия. Декларирала, че й липсват положителни усещания. Терапията е била
сменена с Неолексан и Тритико. Според
вещото лице данните от анамнезата, медицинската документация, експертното
интервю и наблюдение и психичния статус доказат категорично, че в резултат на
преживяното след ПТП - то и последвалата загуба на сестра й К. е отключила
психично разстройство с код F43.2 Разстройство
в адаптацията, протрахирана реакция на скръб по Международната класификация на
болестите — 10 ревизия и е била с придружаващо заболяване: Хипертонична болест.
Към настоящият момент Й.К. страда от F43.21 Протрахирана депресивна реакция, след
Разстройство па адаптацията, защото по критериите на Международната
класификация на болестите - 10 ревизия, ако симптомите, които отговарят на
критериите за това разстройство се появяват в тясна зависимост от значима
жизнена промяна или стресогенно събитие, тогава се използва категорията F43.2
Разстройство в
адаптацията, а не Тревожно-депресивно разстройство. В съдебно заседание
докладва, че по време на разговора, в периодите на обсъждане на въпросите,
свързани със сестра й, почти през цялото време ищцата плакала; спомените, в
които се връщала, били много болезнени, имала соматични вегетативни симптоми
като зачервяване на лицето, изпотяване, което показва искреност на
преживяванията. Това обстоятелство, според експерта сочи, че въпреки наличието
и на други неблагоприятни психотравми и житейски събития, съпътствали бита на
ищцата, загубата на сестра й представлява най-тежката травмена ситуация, довела
до констатираното към момента на освиделстването състояние на психичното здраве на ищцата.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водения от ищцата
свидетел – Й.З.К., и свидетеля на ответното дружество – М.К.М..
Св.Й.К.е дъщеря на ищцата. С оглед близката
родствена връзка между страната и свидетеля, при съобразяване с възможността от
проява на заинтересованост от последния при изнасяне на факти и обстоятелства,
релевантни за спора, съдът изцяло кредитира показанията му, доколкото същите
кореспондират с останалите доказателства по делото и заключението на СПЕ, и
доколкото не са опровергани от насрещната страна. Св.К. е живяла заедно с майка
си до
2015 год., след което в началото на 2016 год. се омъжва и заживява отделно. Свидетелят изнася, че майка й и леля й имали
малка разлика във възрастта и били много близки. Леля й живяла в чужбина около 8-9
год. Прибирала се в годината два, три пъти, тъй като се грижела за възрастните
си родители. Когато В.О.била в България се виждали всеки ден, постоянно, а
когато била извън страната леля й търсела майка й по телефон; звъняла и се интересувала
какво се случва с тях. Това било голяма емоционална подкрепа. Помагала и
финансово. Когато леля й починала, това било голям шок за нея, и най-вече за
майка й.
След смъртта на В.О.съня
на майка й се нарушил; плачела много и до ден днешен; било й много трудно. Й.К.
започнала да пие хапчета, защото не могла да се справи сама. През месец
октомври, когато леля й починала, майка й ходила на психиатър като й били изписани
хапчета - Бриека, Неолексан и Тритико,
което тя редовно приемала. След инцидента майка й станала много разсеяна;
забравяла и е била нервна. След смъртта на сестра си, майка й поела грижата на
родителите. Било й трудно, защото преди това сестра й помагала, когато се
връщала у дома, а като останала грижата само на майка й, тя се притеснявала дали
добре се грижи за тях, дали успява.
Св. М.М. живее в дома, намиращ се
непосредствено до мястото на ПТП; на около 10 метра. Чул се силен трясък след
обяд; събитието станало в светлата част на денонощието при нормални метеорологични
условия - суха пътна настилка, добра видимост. Излязъл от дома си и видял
шофьора, който според свидетеля бил заспал и се ударил в стълба. Жената, която свидетелят
извадил от колата агонизирала. Дошла линейка от Белоградчик; според него тя
била интубирана, но починала в линейката около 30 – 40 минути след ПТП-то.
Свидетелят няма точен спомен дали жената е била с предпазен колан, но е почти
сигурен, че е била с такъв, тъй като имала наранявания на гръдния кош. Изнася,
че в автомобила пътували шофьорът и пострадалата, като тя седяла отзад в дясно.
Автомобилът бил доста деформиран, което затруднило изваждането й. Стълбът, в
който се е блъснала колата бил съборен от сблъсъка. Автомобилът бил пълен с
багаж. Шофьорът превозвал пътници към Италия и връщал багаж и хора срещу
заплащане. Багажът на потърпевшата останал при свидетеля. Той се обадил на
близките й като първо им казал, че се е случило нещастие и дъщеря им е в
болница, а другия ден им казал, че е починала. Те дошли и получили багажа на пострадалата.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи по иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./ :
Произшествието е настъпило по време на
действието на КЗ /отм./, поради което и искът намира своето правно основание в
чл.226 КЗ /отм./, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от
застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както
и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при
застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения
договор, при настъпило застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно
застрахователно правоотношение не се оспорва между страните. Налице е и влязла
в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите,
разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината,
поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта
на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пострадалата поради непредпазливост, поради което
този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд, а и отделно от това съдът
кредитира и заключението на вещото лице по СМЕ относно наличието на пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на В.О.и ПТП-то.
Гореизложеното обуславя извода, че следва да
се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за
доказан по основание.
При определяне размера съдът намира, че
следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както
настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното
състояние на ищеца.
Не се оспорва от ответника, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че
ищцата е сестра на загиналата при
описаното пътно-транспортно произшествие.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за спазване актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които са въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните права в ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П. №4/1961 г. и П. №5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От свидетелските показания се установява, че
е съществувала силна връзка между ищцата и починалата. Смъртта й е причинила
значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната
възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на
пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП. Преценката за
размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на
конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на
ищците и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност,
доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др.
зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от
загубата с оглед на личния живот на ищцата, наличието на други източници на
морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки
роднини. Починалата била опора на своята сестра; разликата във възрастта между
тях била ниска и връзката силна; доколкото починалата нямала собствени деца,
помагала на сестра си с възможното, за да лекува дъщеря й – св.К. – с
информация как и къде да се лекува, с пари,
с лекарства; Особено й помагали взаимните разговори. От заключението на
вещото лице по СПЕ се установява, че към настоящия момент при ищцата е налична
протрахирана депресивна реакция, при което е желателно лечение и наблюдение от
психиатър.
Поради изложените съображения съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за претърпени
неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи,
съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът
намира, че сумата от 40 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът
съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след
01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1
000 000 лв. /един милион лева/.
Наведеното от ответника възражение касае
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и
размера на обезщетението.
С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането.
Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка
между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното
съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на
дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е
налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на
увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането.
Както по настоящото дело, така и в съдебното
производство, приключило с влязлата в сила присъда, липсват данни, които
директно да сочат наличието, съотв.липсата на поставен от пострадалата
обезопасителен колан. Това налага съдът да се довери на изводите, направени от
вещите лица по СМЕ и по САТЕ, от които следва да се приеме, че по време на
настъпване на ПТП В.О.е била с правилно поставен обезопасителен колан, при
което възражението на ответника остава недоказано.
Следователно като основателен и доказан
искът следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лева, а за разликата над
присъдената сума до първоначално предявения размер от 100 000 лева –
отхвърлен. Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателно и акцесорното искане за присъждане на мораторни лихви върху
главницата, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие, поради което той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, като при
съобразяване с основателността на заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията за лихвите, на осн. чл.111, б.в от ЗЗД, предхождащи
с три години датата на подаване на исковата молба, то за периода от 06.10.2014г
до 25.11.2015г. следва да бъде отхвърлена като погА.а по давност.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода по иска и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 1727.52 лева,
от които за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на
процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 и
ал.2 от ЗА, което възлиза на сумата от 1730 лева
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за САТЕ и
СМЕ, както и адв.възнаграждение в размер на 2827.20 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на Й.Д.К. с ЕГН ********** от гр.Варна, ******
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от загубата на нейната сестраВ.Д.О., поч. на 06.10.2014г.,
вследствие на настъпило на 06.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие в
с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин на ул.Волгоград срещу дом №11 по вина на
водача И. Й.И. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество л.а. марка „***“ с д.к. № ***, ведно със законната лихва от
26.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
40 000 лева до първоначално предявения размер от 100 000 лева, и за при присъждане
на законна лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2014г. до
25.11.2015г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. В. П.
с личен номер ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета на съдебната власт
разноски в размер на 1727.52 лева, от които за държавна такса и възнаграждение
на вещото лице по СПЕ.
ОСЪЖДА Й.Д.К. с ЕГН **********
от гр.Варна, ****** да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”,
ул.„Джеймс Баучер” №87, съдебно-деловодни разноски в размер на 2827.20 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: