П Р
О Т О
К О Л
гр. София,19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 3-ти състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Секретар: Ели Гигова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Желявска гр.д.№
7736 по описа за 2020 година.
На именното повикване, на второ четене в 15:30 часа се
явиха.
ЗА ИЩАЦА се явява адв.Н..
ЗА ОТВЕТНИКА се явяват адв. К. и адв. С..
Адв.Н.:Да се даде ход на делото.
Адв. С.:Моля да не се дава ход на делото. Поддържаме становището си за
прекратяване на настоящето производство, на основание чл.126 ГПК. Подробни
съображения сме изложили с допълнително становище от 08.01.2024 година. Във
връзка с възражението на колегата от 05.10.2023 година, представихме, с извадки
от приложима съдебна практика, във връзка с възражение на изложените твърдения,
че е налице преюдициалност, тъй като колегата твърди за изваждане на
имуществото, което е предмет на настоящето производство. Законът не предвижда
такъв механизъм, а напротив това което ГПК предвижда е предявяване на
претенциите като главно и евентуално в едно и също производство. Ако ищецът е
твърдял по отношение на два,едни и същи имот, е налице или трансформация на
лично имущество, тоест то никога не е
било част от СИО, или по - голям
принос,то е следвало като господар на процеса, да заяви, кое от основанията си
счита за главно, и кое за евентуално. В настоящият случай завеждайки две
различни производства по чл.23 и по чл.29 , в две различни съдилища, но по
отношение на два еднакви имота,се получава невъзможността съдът да прецени, тъй
като второто по време производство се
явява недопустимо, доколкото двете основания са алтернативни.Двата процесни
имота са или СИО и са съответно с по-голям принос , или са трансформирани в
лично имущество.
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира че са налице основания за даване ход на делото,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на ДЕЛОТО:
Адв.Н.: Поддържам молбата си от 05.10.2023 година, по искането за
прекратяване.
С писменото становище единственото, с което бих се съгласил от изявлението
на процесуалните представители на ответника е това,че би могло да се касае за
преюдициалност между двата иска.
За да следва извода за идентитет е необходимо, както посочих по-рано
субективен и обективен идентитет.Субективен идентитет означава, че делото
трябва да се гледна между едни и същи страни, това е налице безспорно..От там,
нататък обаче, за да се приложи разпоредбата на чл.126, ГПК за прекратяване трябва да е налице, така
наречения обективен идентитет, това означава, че следва двата иска да бъда
абсолютно идентични, както от гледна точка на правното основание, така от
гледна точка на искането, а и на предмета на делото. Действително предмета на
двете дела са тясно свързани, обаче за да може да върви производството по чл. 29 СК, преди това трябва да бъде решен
въпросът, кое имущество представлява СИО и кое не. Защото предмет на иска на
производството по чл.29 от СК е само имущество СИО, за да може за да може, да
бъде решен този въпрос.
Исковото производството по чл. 29 не е върху индивидуализирани имоти, там
се касае за цялото имущество, а не определени имущества, а не определени
недвижими имущества.
Този иск тук, който е заведен пред вас
касае конкретно определени имущества, които ние твърдим, че не са СИО,
тъй като е налице института, който е описан от законодателя, така наречената
трансформация. Няма никаква забрана в
закона, тези два иска да бъдат поотделно инициирани, няма такава забрана в
законодателството ни. Това е въпрос на процесуално решение.
Второ двата иска са с различна подсъдност, трето според мен двете искови
производства се намират в състояние преюдициалност и исковото производство пред СРС да бъде спряно и
логиката е такава, че докато се реши в това производство,дали тези два имота ,
за които ние сме образували това дело представляват СИО или не. Това нещо не
може да го реши СРС, защото той не е сезиран с такова искане. Правното
основание пред СРС е по чл. 29 от СК, касателно принос върху цялото имущество,
което представлява СИО. Разбирате ли, няма как да не разбирате разликата между имущество което представлява СИО и имущество което не е СИО.
Тук ще се преценява САМО, дали това имущество е лично или, а не СИО. Предметът на делото тук не е принос, а
не по чл.29 от СК и няма нищо общо с приноса.
Предметът на делото тук е, дали това имущество е придобито
по време на брака и е придобито с лични средства на съпруга и от там нататък,
дали е приложим института на трасформация и от там извода, установителния иск и
решението което да каже, че то й е лично имущество. Задавам и един въпрос, ако
не се реши въпроси по чл.23 тук Районния съд няма правна възможност да го реши,
защото той не е сезиран, с такова искане.
Адв. С.: Моля искането за прекратяване на настоящето производството да бъде уважено.В допълнение
на изложените със становището твърдения и във възраженията на изложените в
настоящето съдебно заседание ,обръщаме внимание на няколко неща.На първо място
за неподсъдност на двата спора, тоест че
не е било възможно да бъде разгледани в един и същи съд и са били заявени като
главна и алтернативна претенция, това е
неоснователно твърдение, доколкото константната практика на ВКС приема, че
подсъдността на Окръжен съд в настоящия случай би следвало да се приложи и няма
пречка да бъдат предявени в едно и също производство пред Окръжния съд по подсъдност
на иска, по чл.23 СК.
На следващо място не е налице хипотезата на преюдициалност на
производството по чл.29 от СК, доколкото в случая едното производство не
обуславя другото, а двете правни основание по чл.23 и чл.29 се намират в
условията на алтернативност.Ако имотите, които ищецът твърди, че са изцяло
трансформирани и не са станали част от СИО и те няма как да бъдат с по-голям
принос, бъдейки част от СИО в цялата имуществена общност, която се изследва в
производството по чл.29 от СК.
С оглед на което ищецът като господар на процеса има възможност да заяви
претенции си така, каквато правна защита
е искал да потърси, а именно да заяви главното си искане, за трансформация,
като евентуално, за по- голям принос, да бъдат разгледани в едно и също производство, а не в момента с две
заведени производства, да се домогва, реално да поправи процесуалния си пропуск.
Адв.Н.: Отново да наблегна на това, ищецът каква възможност той е имал, и
той решава по какъв път ще проведе, съответно ще сезира съдът с искова
претенция, ние сме могли, но не сме задължени.
В случая районния съд няма възможност да се произнесе по предмета на
настоящето дело и да иска не може, защото би попаднал в хипотезата, на
свръхпетитум би могъл, но ищецът не е длъжен да обедини това производство пред
един съд . би попаднал би могъл ищецът не е длъжен. При прекратяване на това
производство се прегражда пътя на моята доверителка да докаже, да докаже, дали
е налице или не трансформация по чл.23 от СК. Според мен едно такова решение
или определение ще бъде незаконосъобразно, защото моята доверителка няма да има
друга възможност, по която да проведе исково производство, по този предмет на
спора, дали това имущество е лично или не. Пак обръщам внимание, че искът по
чл. 29 от СК е за цялото имущество, но не се конкретизират отделните, недвижими
имоти.
СЪДЪТ намира,че предвид образуваното в СРС гр.д.№ 32930/20 г.на 83
състав по иск с правно основание чл.29 СК- за определяне на по-голям дял от общото имущество, производството по
настоящето дело по предявен иск по чл.23 СК, за трансформация на вещи от същото
имущество, следва да се прекрати, като по- късно заведено, на основание
чл.12 ГПК и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7736/2020 г. по описа на СГС, I - во, ГО, 3-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - мо дневен срок считано от днес
пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: