Р Е Ш Е Н И Е № 155
гр. Пловдив, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Диана
Плачкова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 745 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.311п вр.чл.229 КЗ /отм./ вр. §22 ПЗР КЗ.
Ищецът Т.Д.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. В.Р.,***, офис ***, моли
съда да осъди „Гаранционен фонд”, гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4,
представляван от изпълнителните директори Б.М.и С.С., да му заплати сумата от 39 000лв. и сумата от 1000лв.,
представляващи заплатени на 01.03.2017г. от ищеца на Ц.С.В., Т.А.В. и К.А.В. обезщетение
за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, съответно
обезщетение за причинените им имуществени вреди, причинени от смъртта на А.Т.В.,
настъпила на ***г. при ПТП, причинено по непредпазливост от ищеца при
управлението на л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ РВ7814ХВ, за което е имал
задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № ***/***г. със ЗК
„Юпитер“ АД. Претендира разноски.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че ищецът е имал валидно сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № ***/***г. със ЗК
„Юпитер“ АД, за л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ РВ7814ХВ, със срок на действие
от 01.01.2004г. до 31.12.2004г. Твърди, че на ***г., в срока на действие на
застрахователната полица, е настъпило застрахователно събитие, като при
управлението на посочения автомобил ищецът по непредпазливост е извършил
престъпление по чл.343а, ал.1, б “б“ във вр. чл.343, ал.1, б. “в“ във вр.
чл.342, ал.1 от НК във вр. чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия водач на ППС — А.Т.В., за
което е било образувано наказателно производство НОХД № 186/2004г. по описа на
Окръжен съд – ***, като в същото срещу ищеца е предявен граждански иск от
съпругата и двете деца на починалия при ПТП, както и че гражданските искове са
частично уважени за сумите от по 13 000 лева за всеки от гражданските ищци,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и
страдания, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми
начиная от ***г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лева,
представляваща възнаграждение за адвокатска защита. Твърди, че увредените лица Ц.С.В.,
Т.А.В.и К.А.В. са подали искане до застрахователя ЗК „Юпитер“ АД за репариране
на причинените им имуществени и неимуществени вреди, присъдени по НОХД №
186/2004г. по описа на Окръжен съд – ***, и е била образувана при
застрахователя щета №***, но до изплащане на същите не се е стигнало, поради
откриване на производство по несъстоятелност срещу застрахователя, в което увредените лица са предявили своето вземане
до синдика на застрахователя, последният не е приел вземането им и увредените
лица са били вписани в списъка на неприетите вземания, което е било оспорено от
тях пред съда по несъстоятелността и съдът със свое определение от 25.07.2008г.
по т.д.№665 по описа за 2006г. на СГС е оставил без уважение възражението им за
невключването им от синдика в списъка на приетите вземания. Твърди, че на 01.03.2017г. ищецът и увредените лица са
сключили спогодба, по силата на която ищецът е заплатил на увредените лица общо
сумата от 87 000лв., представляваща сумата от по 13 000 лв. за всеки от
гражданските ищци, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди - болки и страдания, както и сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение общо за тримата за причинените им имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тези суми начиная от ***г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 1500 лв. общо за тримата представляваща възнаграждение за
адвокатска защита по нохд.№ 186/2004г. на Окръжен съд - ***, както и изтеклите
до момент лихви. Твърди, че така всеки от увредените лица е получил по 29 000
лв. на 01.03.2017г., от който момент за ищеца е възникнало правото на иск по
чл.435 от КЗ, поради което е отправил до ответника искане за изплащането на
сумата, което не е било уважено. В тази връзка се развиват съображения, че
съдът по несъстоятелност и ответника са действали в противоречие с правото на
ЕС, конкретно с директива 103/2009 и
директива 138/2009 г.
В срока за отговор по чл.367 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4,
представляван от изпълнителните директори Б.М.и С.С. чрез пълномощник юрисконсулт Й.Ш., с който се оспорва
основателността на исковата претенция, като моли съдът да отхвърли иска.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Развиват се
съображения, че спрямо ищеца не са налице законоустановените предпоставки, за
да може същият да получи от обезпечителния фонд плащане на претендираните от
него суми, тъй като вземането на ищеца не е включено в представените на
Гаранционния фонд от синдика първоначален и два допълнителни списъци на
приетите вземания по чл.692 ТЗ на ЗК „Хилдън“ АД, както и не са включени и
вземания на увредените лица Ц.С.В., Т.А.В. и К.А.В., напротив същите фигурират в
списъка с неприетите вземания. Отделно от това се развиват доводи, че не е
изпълнена законоустановената процедура, за да се стигне до плащане от
Обезпечителния фонд, в хипотезата, когато застраховател е станал
неплатежоспособен или свръхзадължен.
С
допълнителната искова молба ищецът развива съображения, че изложените от
ответника възражения за неоснователност на исковата претенция са в противоречие
с Директива 2009/ 138/ ЕО на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2009г.
относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна
дейност.
С
допълнителния отговор ответникът поддържа направените с отговора на исковата
молба възражения за неоснователност на иска, по изложените съображения, че съгласно
чл. 311п от Кодекса за застраховане КЗ), Гаранционен фонд изплаща на
оправомощените потребители на застрахователни услуги от средствата на
обезпечителния фонд задълженията на съответния застраховател, обявен в
несъстоятелност, само въз основа на предоставен от синдика списък на приетите
вземания по чл. 692 от Търговския закон, съответно на списък на последващи
допълнително предявени извън срока по чл. 134, ал.1 от КЗ и приети вземания,
като в настоящия случай вземането на ищеца не е включено в предоставените на ГФ
от синдика първоначален и два допълнителни списъци на приетите вземания по чл.
692 от ТЗ на ЗК „Хилдьн“ АД, както и че застрахователят „ЗК Хилдън“ АД е
заличен като търговец и процедурата по обявяването му в несъстоятелност е
приключила, съответно кредиторите, включени в одобрителните списъци, са
удовлетворени.
По
същество ищецът чрез пълномощника си адв. Р. пледира за уважаване на иска, като
основателен и доказан, и за присъждане на разноските в производството.
По
същество ответникът чрез пълномощника си адв. М. пледира за отхвърляне на иска,
като неоснователен. Развива подробни съображения с писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не са спорни фактите, че ищецът е имал валидно сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № ***/***г. със ЗК
„Юпитер“ АД, за л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ РВ7814ХВ, със срок на действие
от 01.01.2004г. до 31.12.2004г., както и че на ***г., в срока на действие на
застрахователната полица, е настъпило застрахователно събитие, като при
управлението на посочения автомобил ищецът по непредпазливост е извършил
престъпление по чл.343а, ал.1, б “б“ във вр. чл.343, ал.1, б. “в“ във вр.
чл.342, ал.1 от НК във вр. чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия водач на ППС — А.Т.В., за
което е било образувано наказателно производство НОХД № 186/2004г. по описа на
Окръжен съд – ***, като в същото срещу ищеца е предявен граждански иск от
съпругата и двете деца на починалия при ПТП, както и че гражданските искове са
частично уважени за сумите от по 13 000 лева за всеки от гражданските ищци,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и
страдания, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми
начиная от ***г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лева,
представляваща възнаграждение за адвокатска защита. Не се спори, че увредените
лица Ц.С.В., Т.А.В.и К.А.В. са подали искане до застрахователя ЗК „Юпитер“ АД
за репариране на причинените им имуществени и неимуществени вреди, присъдени по
НОХД № 186/2004г. по описа на Окръжен съд – ***, и е била образувана при
застрахователя щета №***, но до изплащане на същите не се е стигнало, поради
откриване на производство по несъстоятелност срещу застрахователя, в което увредените лица са предявили своето вземане
до синдика на застрахователя, последният не е приел вземането им и увредените
лица са били вписани в списъка на неприетите вземания, което е било оспорено от
тях пред съда по несъстоятелността и съдът със свое определение от 25.07.2008г.
по т.д.№665 по описа за 2006г. на СГС е оставил без уважение възражението им за
невключването им от синдика в списъка на приетите вземания. Страните и не
спорят, че ищецът и увредените лица са сключили спогодба, по силата на която
ищецът е заплатил на увредените лица общо сумата от 87 000лв., представляваща
сумата от по 13 000 лв. за всеки от гражданските ищци, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, както и
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение общо за тримата за причинените
им имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми начиная от ***г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лв. общо за тримата
представляваща възнаграждение за адвокатска защита по нохд.№ 186/2004г. на
Окръжен съд - ***, както и изтеклите до момент лихви. Така посочените факти се установяват и от
представените по делото писмени доказателства- полица № 0571140/ 01.01.2004г.,
сключена между ищеца и ЗК „Юпитер“ АД; присъда, постановена по НОХД №
186/2004г. по описа на Окръжен съд – *** и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист; договор за спогодба, сключен на 01.03.2017г., между ищеца и увредените
лица Ц.С.В., Т.А.В.и К.А.В.; преводни нареждания от 01.03.2017г. с получатели Ц.С.В.,
Т.А.В.и К.А.В. за изплатени съгласно споразумението суми; определение от
25.07.2008г., постановено по търг. дело № 665/ 2006г. по описа на СГС.
Установява се също така от представените по делото писмени доказателства –
договор за поръчка, сключен на 20.02.2017г. и платежно нареждане от
21.02.2020г., че при плащането на процесните суми, третото лице наредител по
преводните нареждания Д.Т.М. – *** на ищеца, е действал по поръчка на ищеца и
по силата на сключен между тях договор е заплатил сумите по спогодбата на
увредените лица.
Спорът между страните
е от правен характер и се заключава в това дали при така установените
фактически обстоятелства ищецът има право да получи от ответника изплатените от
него суми на увредените от ПТП лица.
Като взе предвид
установените по делото факти и приложимата нормативна уредба съдът намира
предявените искове за неоснователни по следните съображения:
Процесната
застрахователна полица е сключена при действието на Закона за застраховането,
обн. ДВ, бр.86/ 1996г., в сила от 01.01.1997г., отм. ДВ, бр.103/ 2005г., в сила
от 01.01.2006г. С цитирания закон не са нормативно регламентирани хипотезите,
при които се гарантират вземанията на потребителите на застрахователни услуги
при несъстоятелност на застраховател със седалище. Такава възможност е
предвидена нормативно с Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр.103/ 2005г., в
сила от от 01.01.2006г., отм. бр. 102/ 2015г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно разпоредбата
на чл.311п от КЗ /отм./ Гаранционен фонд изплаща на оправомощените потребители
на застрахователни услуги от средствата на обезпечителния фонд задълженията на
съответния застраховател, обявен в несъстоятелност, само въз основа на
предоставен от синдика списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ, съответно
списък на последващи допълнително предявени извън срока по чл.134, ал.1 КЗ и
приети вземания.
От събраните по делото
доказателства е безспорно, че каквото и да е било вземане на ищеца не е
включено в одобрения от съда по несъстоятелност списък с приети вземания на
застрахователя ЗК „Хилдън“ АД (с предишно наименование ЗК „Юпитер“ ). Във
въпросните списъци не са включени вземания и на увредените лица Ц.С.В., Т.А.В.и
К.А.В. При това положение не са налице условията на чл.311п КЗ /отм./, ищецът
няма качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
на обявения в несъстоятелност застраховател, с оглед на което липсва основание
за присъждане на претендираните с исковата молба суми.
На следващо място
сключената между ищеца и увредените лица спогодба от 2017г. не обвързва
ответника и не би могла да бъде основание претендираните от ищеца суми да му
бъдат заплатени от последния, тъй като съгласно разпоредбата на чл.228 КЗ
/отм./ спогодбата между увредения и застрахования има действие за
застрахователя, ако последният одобри спогодбата. Аналогична е разпоредбата и
на чл. 434 КЗ /обн.бр.102/ 2015г./, на която се позовава ищецът, но по
отношение на която следва да се посочи, че не е приложима, независимо от датата
на сключване на спогодбата между ищеца и увредените лица, с оглед нормата на §22 ПЗР КЗ /обн.бр.102/ 2015г./ Безспорно е, че няма одобрение на застрахователя,
който обективно към датата на сключване на спогодбата не съществува като правен
субект, тъй като същият след приключване на производството по несъстоятелност и
съответно към датата на сключване на спогодбата е заличен търговец. Правото на
застрахования да получи застрахователно обезщетение по реда на чл.229 КЗ /отм./
не е безусловно, тъй като ако същият е удовлетворил увреденото лице на
основание сключена между тях спогодба, то последната следва да е одобрена от
застрахователя, за да има правно действие по отношение на него и съответно да
го обвърже. Сключената спогодба не обвързва и Гаранционен фонд, като е
ирелевантно, че към датата на сключването й застрахователят е бил заличен. Последното
обстоятелство не означава, че при липса на застраховател, който да одобри
спогодбата, тъй като същият не съществува като правен субект в резултат на
приключило производство по несъстоятелност, Гаранционен фонд е обвързан от
спогодбата и следва да възстанови на застрахования изплатените от него на
увреденото лице суми.
С оглед наведените от ищеца доводи относно пряко
приложение на цитираните от него в исковата молба директиви следва да се
посочи, че същите нямат пряко действие както регламентите и съответно в
настоящия случай приложимо е националното законодателство, така както то урежда
процесната хипотеза.
Гореизложеното обосновава неоснователност на исковата
претенция, предвид на което предявените искове следва да отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Т.Д.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. В.Р.,***, офис ***, против Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев”, № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори Б.М.и С.С., за заплащане на сумата от 39 000лв. и сумата
от 1000лв., представляващи заплатени на 01.03.2017г. от ищеца на Ц.С.В., Т.А.В.и
К.А.В. обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания,
съответно обезщетение за причинените им имуществени вреди, причинени от смъртта
на А.Т.В., настъпила на ***г. при ПТП, причинено по непредпазливост от ищеца
при управлението на л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ РВ7814ХВ, за което е имал
задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № ***/***г. със ЗК
„Юпитер“ АД, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: