№267
гр.
Велико Търново,21.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура С.И.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 293/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление –
Специализирано звено към АПИ, гр. София чрез
...Е.П.против Решение № 375 /11.7.2023г.
постановено по НАХД 231/23г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново,
с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП №
008461/8.12.2022г. на Директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с
което на И. В. П. *** за извършено нарушение – незаплатена за МПС дължима такса
па чл. 10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, съставляващо такова по чл. 139, ал.
7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно
наказание“Глоба“ в размер на 1800- хиляда и осемстотин – лева. Със същото
решение АПИ е осъдена да заплати на И.В.П. разноски в производството в размер
на 720 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение,
които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на
разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП. Оспорва изводите на въззивния
съд за недоказаност на авторството на деянието, като се позовава на липсата на
направени от нарушителя възражения в този смисъл в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Посочва, че констатациите в АУАН не са оборени и нарушението е безспорно
установено. Счита, че описаната фактическа и правна обстановка е подкрепена от
събраните по делото доказателства. По тези съображения моли решението да бъде отменено
и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира присъждане на
разноски, като при условие на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В о.з. редовно призован,
се представлява от юк
Корфонозова, която поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Посочва, че процесното пред ВТРС
НП е издадено в предвидения от закона ред и форма, съдържа всички изискуеми от
закона реквизити като по делото е доказано по безспорен начин твърдяното
нарушение. Съгласно законовите разпоредби – водачът на ППС от категорията по
чл. 10 б, ал. 3 от ЗП, е длъжен преди движение по път , включен в обхвата на
платената пътна мрежа да закупи маршрутна карта за участъците на пътя, които ще
използва и да изпълни съответните задължения , свързани със заплащането на
дължимата тол – такса. В конкретния случай това не е
извършено, поради което решението на ВТРС е незаконосъобразно.
Ответник касационна
жалба И. В. П. редовно призован не се явява, не се представлява от *** А.,
негов процесуален представител е постъпило писмено становище по хода на делото
ведно със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя изводите
на съда за недоказаност авторството на нарушението по несъмнен начин. Правилно
съдът е посочил , че в тежест на АНО е доказването на обстоятелството, че
именно наказаното лице е управлявало МПС на датата, посочена в НП и тъй като това не е сторено, то е издадено
незаконосъобразно НП. Споделя всички останали изтъкнати от съда обстоятелства и
правни аргументи. Счита, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Административният съд – Велико Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение
№ 375 /11.7.2023г. постановено по НАХД
231/23г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление – НП № 008461/8.12.2022г. на Директора на Национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на И. В. П. *** за извършено
нарушение – незаплатена за МПС дължима такса па чл. 10, ал.1, т.2 от Закон за
пътищата, съставляващо такова по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 1800-
хиляда и осемстотин – лева. Със същото решение АПИ е осъдена да заплати на И.В.П.
разноски в производството в размер на 720 лева.
За
да постанови този правен резултат, ВТРС
е установил фактическата обстановка, като от значение за спора е
следното. На 10.06.2022г в 5:17 часа , ППС с рег.№ В 7523НА,марка и модел ИВЕКО
СТРАЛИС с обща техническа допустима
максимална маса от 18 т. , попадащ в категорията на ППС, за които е дължима
такса по чл. 10, ал.1 т.2 от ЗП е засечено на път I-4
,км.133+194-Велико Търново –Шереметя 2, включен в обхвата на платената пътна
мрежа от св. Д. и св. М., без горепосочената такса да е била заплатена. За
извършеното нарушение е съставен АУАН № 008461/10.6.2022г.,.на водача на ППС – И.П.,
комуто същият е предявен. След което в законоустановения
срок е издадено и процесното пред ВТРС - НП.
Тези
факти съдът е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства: снимков материал и доказателствен
запис от електронната система, приложен по делото, от който се установява
движението на посоченото ППС на 10.6.2022г. в 5:17:47 на горепосоченото място
от платената пътна мрежа , без валидна маршрутна карта или валидна тол- декларация за преминаването, приложено е СРМПС за ППС,
приложен тристранен договор от 28.2.2020г. с А1 и Интелигентни трафик системи
АД и П. ЕООД, от който първите двама се задължават да предоставят на
собственика на ППС услуга по електронно събиране на тол
такси , да предоставят за ползване бордови устройства, както и да заплащат на
АПИ в пълен размер сумите , генерирани от И.П. ЕООД в следствие използване на
услуги на електронно таксуване на база изминато разстояние, приложение от
договора, от което е видно, че на ППС е монтирано такова устройство, Заповед №
РД -11-167/8.2.2021г. и Заповед № РД 11-760/19.8.2022г. на Председател на УС на
АПИ за определяне на Г. Т. за оправомощен да издава
НП. По делото са били разпитани като свидетели актосъставителя
Д. , който не фигурира в представените Заповеди като лице, което може да
осъществява контрол по ЗДвП, и св. М.- вписан като свидетел в АУАН.
В
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН НП е обжалвано пред ВТРС, който е отменил НП със
следните мотиви :
АУАН
не е издаден от длъжностно лице, надлежно оправомощено
по реда на чл. 167а, ал.2 вр. с чл. 37,б.“б“ от ЗАНН,
поради което се явява акт на некомпетентен орган.
Освен
това макар издадено извън инструктивния срок по чл. 52, ал.1 от ЗАНН, НП е
издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Въпреки това е налице
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на описание на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, доколкото
никъде в него не е отразен правнорелевантния факт, че
П. е управлявал процесното ППС на посоченото място и
време, което съставлява процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
От
обективна страна е налице неяснота коя от двете хипотези на нарушението по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП е приета за осъществена от страна на ответник касационна
жалба от АНО: управление на ППС, за което не са изпълнени съответните
задължения по установяване на изминатото разстояние , съгласно изискванията на
ЗП за участък от пътя , вкл. В обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна
карта за посочената мрежа. Двете хипотези е посочил съдът, че могат да се
проявяват заедно и поотделно, като кореспондират на задължението по чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП водачът па ППС да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал.1 т.2 от ЗП , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В
конкретната хипотеза няма спор, че на посочената дата няма получени тол декларации и закупени маршрутни карти и не е получено
надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението,
но органите е следвало да изяснят обективно фактическата обстановка. Същите не
са взели предвид, че е сключен и приложен тристранния договор за оказване на е-
услуги по заплащане на тол такси, че ППС е снабдено с
бордово устройство, не са събрани дали същото е функционирало. С оглед на така изложеното ВТРС е намерил, че
по този начин АНО не е изследвал и въпроса за приложението на разпоредбата на
чл. 179, ал. 3г от ЗДвП , който съдържа предпоставките за неналагане на
наказание,ако е монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол – данни, същото не функционира, и при извършена проверка
на място се установи, че това неподаване
на декларирани данни не се дължи на
умишлена намеса във функционирането на устройството. Всчико
това ВТРС е приел че води до извод за необоснованост на НП.
Съдът
е посочил, че не е доказана и субективната страна на деянието, доколкото
съгласно чл. 14 от НК, която намира субсидиарно
приложение и в административно- наказателното
производство, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението изключва както умисъла , така и
непредпазливостта В посочения случай липсват доказателства, че наказаното лице
е знаело за проблема с функционирането на бордовото устройство.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Изводът, че авторството на нарушението не
е доказано, е правилен. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водачът, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на
9.06.2022г. датата на проверката на
граничен контролно-пропускателен пункт Кулата ответник-жалба е
управлявал посоченият в АУАН и НП влекач рег.
...При проверката, която му е извършена тогава е установено, че за това ППС не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП на 22.05.2022г в часа
за движение по път I-3
Горна Студена, отсечка 25+271. Обстоятелството, че ответникът по касация е
спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил, не
означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение на
посочената в АУАН и НП дата. Не може да бъде споделено становището на АНО, че
след като в АУАН не е направено възражение, че на посочената дата ответник
касация не е управлявал ППС и такива не
са постъпили в законоустановения срок, то това се
приравнява на признание от страна на нарушителя и това обстоятелство не следва
да се доказва. На първо място, предварителен отказ от права се явява
недействителен съгласно нашата правна система. Отразяването на конкретни
писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето
и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност
на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.
На следващо място АНО не може да се позове
на нормата на чл. 189, ал.2 от ЗАНН, АУАН
не се ползва с презумптивна доказателствена сила в производството пред районния съд.
Съгласно правната теория (П..Л.; И..Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009 г.)
съставеният АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща наказващия орган
функции, като се застъпва становището, че всяка от констатациите, залегнали в
проверявания санкционен акт следва да бъде доказана с всички допустими по НПК
доказателствени средства, но не и с АУАН. Доколкото процесуалният
административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в
административно-наказателното производство доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в
съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл.84
от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс
указания, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), както и че тежестта да
се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в
процеса (чл.103, ал.1 от НПК) и приложимостта в административно-наказателното
производство на презумпцията за невиновност, презумптивната
доказателствена сила на акта следва да се счита за
отречена (вкл. съгл. т.7 от ППВС №10 от 28.09.1973 г.). По тези съображения
съдът приема, че АУАН не само че няма презумптивна доказателствена сила, на същия е отречено и възможността да
се ползва като доказателствено средство.
Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че в процеса по обжалване
на НП, издадено въз основа на АУАН, придаването на презумптивна
доказателствена стойност на последния акт по силата
на специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП е в явно противоречие с
разпоредба от по-висок ранг, каквато е тази по чл.14, ал.2 от НПК, приложима на
основание препращането на чл.84 от ЗАНН. В съдебния процес по обжалване на НП,
АУАН няма обвързваща доказателствена сила, още повече
, че в конкретната хипотеза АУАН е издаден от некомпетентен орган, доколкото аксосъставителят не е бил надлежно оправомощен
да издава АУАН. За да се ангажира административно-наказателна отговорност на
привлеченото лице е необходимо органът, върху когото лежи доказателствената
тежест, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното административно
нарушение е извършено от соченото за нарушител лице. В процесния
случай това не е сторено във въззивното производство
въз основа на събраните допустими доказателства. Освен това АНО не е обсъдил
представените в преписката писмени доказателства, че касаторът
е сключил тристранен договор с трети лица, които се задължават да заплащат тол таксите по електронен път, като за това МПС е било
снабдено с бордово устройство. Не е изследвал въпроса при горепосочените данни
дали е налице умишлено намеса във функционирането му или не, както и не е
изложил мотиви по приложението на чл. 179, ал.3г от ЗДвП, който изключва
наказуемостта на деянието при липса на умисъл за повредата на бордовото
устройство.
Както правилно е указал районният съд,
съответна на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП е императивната разпоредба на чл. 139, ал.
7 от ЗДвП, която вменява на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП дължимото поведение преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа – да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
който ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Изцяло се споделят
доводите на ВТРС досежно процесуално нарушение,
изразяващо се в нарушение на формалните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като като нарушител е посочен собственикът
на ЕООД, за когото липсват каквито и да било доказателства да е управлявал МПС
на посочената дата в НП. Споделят се и изводите на ВТРС, че АНО не е посочил
коя от двете хипотези на нарушението по чл. 179,ал. 3а от ЗДвП е приета за
осъществена от ответник касационна жалба: дали неизпълнение на задължението за
установяване на изминатото разстояние , съгласно ЗП за участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа или няма закупена маршрутна карта за тази
мрежа.
Правилни са изводите на ВТРС и досежно липсата на субективната страна на деянието, като за
да е съставомерно едно деяние като административно
нарушение е необходимо най- малко от субективна страна да е осъществено при
условията на непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. Съгласно чл. 14, ал.2 от НК ,
която намира субсидиарно приложение в настоящия
казус, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на нарушението , изключват какато умисъла, така и
непредпазливостта , когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост. След като ответник касационна жалба е сключил договор
с трети лица за заплащане по електронен път на тол
такси, снабдил е ППС с бордово устройство, същият надлежно е изпълнил вменените
му от закона задължения по чл. 139 ,ал. 7 от ЗДвП. Липсват по делото каквито и
да било доказателства, че посоченият в НП като нарушител е бил длъжен и е могъл
да узнае обстоятелството, че бордовото устройство не работи, но въпреки това е
извършил вмененото му нарушение.
В рамките на служебна проверка по чл. 218
от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Поддържаните
от касатора възражения не се оправдават от гледище на
закона и на доказателствата по делото. По тези съображения касационната жалбата
е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.
При този изход на делото, в полза на ответник по
касация следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно
представеният списък по чл. 80 от ГПК във вр.с чл.144
от АПК . Доколкото от ответната страна е направено възражение за прекомерност
на същите по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , съдът го намира за основателно. Съгласно нормата на чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 23.7.2004г. на ВАС размерът за една инстанция е 480 лева при този
материален интерес на наложената глоба. В този размер следва да се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 375 /11.7.2023г. постановено
по НАХД 231/23г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново
ОСЪЖДА АПИ гр. София да заплати на И. В. П. *** разноски в производството в размер на 480-
четиристотин и осемдесет лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.