№ 334
гр. Пазарджик , 13.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ц. Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ц. Вълчева Гражданско дело №
20205220103749 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Н. Н. С. не се явява, редовно призована на посочения по делото
съдебен адрес. За нея се явява адв. Г., редовно упълномощена да я
представлява, с приложено пълномощно по делото.
Ответникът М. А. Б. не се явява, редовно призован чрез пълномощникът
си. За него се явява адв. Б., редовно упълномощена да го представлява, с
приложено пълномощно по делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Доверителката ми пребивава във
Франция, където работи. Налице е уважителна причина, тъй като тя имаше
готовност да дойде, но предвид пандемията в целия свят са прекратени
полетите. Представям декларация-съгласие от ищцата от 10.03.2021 г., препис
от пълномощното ми и препис от трудовия й договор, който е на френски
език. Нямах достатъчно време за превод на същия, затова го представям само
на френски език.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото. Моля да приемете, че от
представения трудов договор е видно, че ищцата работи извън пределите на
страната и предвид затрудненията сега при пътуването, моля да приемете, че
има обстоятелство препятстващо да се яви ищцата лично в съдебното
заседание, а и нейното процесуално представителство е гарантирано.
АДВ. Г.: С пълномощното от 10-ти март тя изрично ме упълномощава
1
от нейно име да потвърдя волята й за развод.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на пълномощника на ищцата и
представените по делото документи счита, че неявяването на ищцата в
днешното съдебно заседание е по уважителни причини, а именно
пребиваването й в чужбина, където тя работи. Освен това, адв. Г. е изрично
упълномощена от ищцата да я представлява в настоящото бракоразводно
дело, поради това съдът приема, че не е налице процесуална пречка по хода
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИЕМА декларация - съгласие на ищцата от 10.03.2021 г. в заверено
копие и заверен препис от пълномощното дадено от ищцата на адв. Г.
ПРИЛАГА представения заверен препис на трудовия договор на ищцата
на френски език.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба за развод. В момента
водим един свидетел. Отказваме се от втория свидетел. Отказваме се от
семейното жилище, тъй като те нямат деца и смятаме, че не е задължително
да се произнасяте по този въпрос.
АДВ. Б.: Налице е постигнато споразумение между страните, по силата
на което бракът да бъде прекратен, поради дълбокото и непоправимо
разстройство, без да се произнасяте по въпроса за вината. Страните нямат
други спорни отношения, включително за фамилното име на ищцата. Затова
предлагам да разпитаме по един свидетел и това е достатъчно да обоснове
дълбокото и непоправимо разстройство.
АДВ. Г.: Не поддържам искането съдът да се произнася по въпроса за
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ние също водим
един свидетел.
Искам да уточня, че като са сключили брак страните са заминали
2
веднага за Германия и в България нямат семейно жилище, тъй като не са
живели като съпрузи тук, в България.
АДВ. Б.: Страните като съпрузи не са имали жилище, което да
представлява семейно по смисъла на закона в България, тъй като през цялото
време са живели извън пределите на страната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Подадена е искова молба от ищцата, чрез пълномощника си твърди, че с
ответника са съжителствали на семейни начала от месец декември 2018г.
Малко след това заминали да работят заедно във Федерална Република
Германия. Установили се в град Щайнфурт. На 16.05.2019г. Н. и М. сключили
граждански брак в град Асеновград, за което бил съставен акт за граждански
брак №0096 от 16.05.2019г., изд. от община Асеновград. Съпругата след
брака запазила предбрачното си фамилно име- С.. От брака си страните нямат
родени деца.
Твърди се, че в началото на брака отношенията между съпрузите се
развивали нормално, но след няколко месеца брачен живот, отношението на
ответника се променило, проличали сериозни разминавания и несъответствия
във вижданията му за семейство и съвместен живот. М.Б. не проявявал
никаква заинтересованост, уважение и морална ангажираност към Н.. В
Германия ищцата работила на две места, като почиствала офиси. Ответникът
я накарал да напусне едната работа. В случаите, когато Н. закъснявала от
работа, ответникът вдигал скандали и нанасял побой. Влачил я за косите,
стискал е за гушата и изхвърлял дрехите на двора. М. имал достъп до банкова
сметка на Н., като взимал цялата и заплата. Не разрешавал на ищцата да ходи
никъде, а само от работа в къщи и обратно, като засичал и времето на
придвижване. Свидетели на това агресивно поведение от страна на ответника
били родителите на ищцата Ц. и Н. С., които заминали за Германия и се
установили временно при тях, докато се устроят.
Твърди се, че от месец август 2019г., съпрузите се намират във
фактическа раздяла, като Н. напуснала М. и се върнала в България. Малко
3
преди раздялата тя му казала, че иска да се разделят, тъй като не издържала
повече на тормоза, на който е подложена. М. започнал да заплашва Н., че ще я
заколи ако отиде при друг мъж, нанесъл и побой и я насилил против волята й.
След като ищцата се върнала в България, била принудена да се крие за
известно време от ответника, защото той също се върнал в България и се
опитвал да я намери, като обикалял роднините й.
По- късно страните постигнали споразумение да прекратят брака си по
взаимно съгласие, за което било образувано гр.дело №3936 по описа на
Районен съд Пазарджик, но същото било прекратено поради неявяване на М.
А. Б..
От месец август 2019 г. съпрузите се намират във фактическа раздяла и
не поддържат контакт помежду си, вследствие на което между тях се
задълбочило физическото и духовното отчуждение. Не съществуват взаимна
любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски
отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи
усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране
проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на
студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на
неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. В случая е
настъпил пълен и окончателен разрив на отношенията между съпрузите, като
не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака.
Налице е дълбоко разстройство на брака между Н. и М., като общността
между тях е напълно унищожена. Разкъсани са всички духовни и физически
връзки, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която
съществува единствено по документ. Всички устои на брака между страните
са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание,
обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува,
тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване,
което е безсмислено, неоправдано и представлява само тежест за съпрузите и
обществото.
Моли се съдът да прекрати брака между съпрузите Н. Н. С. и М. А. Б.,
като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпруга М. А. Б.; да
предоставите на основание чл. 56, ал. 1 от СК, ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив,
4
кв. Долни Воден, ул. „*****“ № *“ № 6, собственост на родителите на
ответника, на М. А. Б.; след прекратяване на брака съпругата- Н. Н. С., ЕГН
********** ще запази фамилното си име - С., нейно предбрачно такова.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощникът си, с който се твърди, че ответникът желае брака му с
ищцата да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, но ищцата превратно пресъздава факти
и обстоятелства, въз основа на които въвежда исканията си. Ответникът
счита, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпилото разстройство
на брачните им отношения.
Твърди се, че между страните няма спорове, които да препятстват
възможността страните да постигнат споразумение.
Сочи се, че твърденията въведени в исковата молба са неверни, а
обстоятелствата са интерпретирани превратно.
Твърди се, че ответникът е настоявал съпругата му да учи немски
език,тъй като той самия вече бил убеден ,че който знае езика може да си
намери по-добра работа. Той не искал съпругата му да работи като чистачка, а
да научи езика. Тя обаче не приемала сериозно това негово настояване и по
свой си начин интерпретира нещата.
Твърди се, че ответникът не е упражнявал физическо насилие над
съпругата си и това според него е недопустимо и в противовес с виждането
му за съдържание на семейните отношения. В Германия е недопустимо да се
случи това, което твърди ищцата, тъй като органите реагират мигновено и се
рискува престоя и работата там.
Твърди се, че според ответника, съпругата му е позволила на
родителите си да се намесят по един недопустим начин в семейните им
отношения, което е довело и да настъпилата раздяла между тях.
Твърди се, че двамата се запознали в Германия средата на месец
октомври 2018 год. Към този момент - 2018 год. Ответникът извършвал
5
превози от България до Германия, управлявал пътнически микробус. След
запознанството им той се установил да живее и работи в Германия, в дома на
негов приятел и колега - Александър Захов , който сам му предложил да се
установи в жилището,в което живеел под наем.
Твърди се, че през март месец 2019 год. ищцата отишла при родителите
си, които живеели в град близо до Франкфурт, за да им сподели радостта
си,че е бременна, което и двамата с радост приели. Той също отишъл и
двамата заедно се върнали в жилището, в което живеели. На другия ден
ищцата му се обадила по телефона и му споделила, че има болки, той веднага
се прибрал, приели я по спешност в болница, но загубили бебето. След
случилото се ищцата изпаднала в депресия и за да й докаже любовта си към
нея, ответникът й предложил да сключат, граждански брак. През месец май
2019 год. сестрата на ответника организирала сватбеното тържество. Двамата
се прибрали само за три дни в България, сключили граждански брак в
гр.Асеновград и се върнали в Германия.
Твърди се, че по настояване на съпругата си, ответникът наел жилище
под наем, независимо от това, че се разбирали със семейството на колегата си
Захов. Двете семейства живеели в голяма къща, имало удобства за всяко едно
семейство.
Твърди се, че от 24.05.2019 год. съпрузите заживели в голяма къща под
наем. Невярно е твърдението,че ищцата работела на две места. На следващия
ден при тях пристигнали нейните родители. Ответникът бил изключително
изненадан. Имало разговор, че ще им дойдат на гости, но не и на следващия
ден. Той ги приел с представата, че са им на гости. Къщата дори все още не е
била изцяло обзаведена. Тяхното „гостуване“ продължило три месеца.
Ответникът не издържал на случващото се, не успявал да смогне с парите и се
скарали. Съпругата му ходела на училище за да учи немски. Нейната майка не
работела, а с негово съдействие баща й започнал работа. Ответникът заявил
на родителите на ищцата, че иска те да напуснат жилището им, тъй като той
не желаел повече да съжителстват заедно и да ги издържа. По негово
настояване те напуснали жилището и се установили при свои роднини в друг
град в Германия. Това породило недоразумения между съпрузите. Ищцата
обвинявала ответника, че той е виновен за случилото се. Ответникът
единствено е искал да живеят със съпругата си спокойно, без намеса на
6
негови или нейни близки.
Вярно било, че през август месец 2019 год. Ищцата се върнала в
България, като идеята е била да се запише да учи в България - задочно и да се
прибира само за изпити. Когато е тръгвала за България не е дори
споменала,че има намерение да се разделят и да прекъсне брачното им
съжителство.
Твърди се, че от лятото на 2019 год. страните са разделени и не
поддържат никакви отношения като съпрузи, изцяло са дезинтересирани един
от друг. Бракът им съществува формално, лишен изцяло от своето
съдържание. Страните нямат семейно жилище в България. Жилището, в което
са живели като съпрузи е наето под наем в Германия.
Към писмения отговор е приложен в превод Договор за наем от
23.05.2019 год. и адвокатско пълномощно. Прави се искане за събиране на
гласни доказателства.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните като е уважил същите.
Ищцовата страна не поддържа искането за разпит на втори свидетел.
Освен това в днешното съдебно заседание двете страни заявиха, че не желаят
съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Заявиха също, че съпрузите не са имали семейно
жилище в България, тъй като не са живели в пределите на Република
България, а веднага след сключването на брака са заминали в чужбина.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и приложени към исковата молба
на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени доказателства.
АДВ. Г.: Водим бащата на ищцата Н.С. – Н. С..
7
АДВ. Б.: Водим свидетеля М. А. Б.а.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Н. С. и
като свидетел на ответната страна - М. А. Б.а.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. С. С. – роден на **.**.**** г. в с.Варвара, живущ в с. Ветрен дол,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща съм на Н.С., с
основно образование, работи в „Еко мес“ – с. Величково. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: Мисля, че от 2019 г. дъщеря ми и зет ми не живеят заедно.
Не се търсят. От нейна страна не се търсят. От началото той я търсеше по
различни поводи и се наложи тя да си смени телефона. Като съпрузи не се
търсят. В момента дъщеря ми е във Франция. Там живее и работи в селското
стопанство. Зет ми знам, че е някъде в Германия, но не ме интересува. В
България те са живели като семейство няколко дни в едно село - Садово.
Живяха много кратко там. После заминаха за Германия.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. А. Б.А – родена на 27.11.1987 г. в Асеновград, живуща в Асеновград,
туркиня с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, М. ми е брат, със
средно специално образование, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.А: Брат ми и снаха ми живяха много малко заедно. В България
почти не са живели. Живееха в Германия. От година и нещо не са заедно. От
февруари беше брака мисля, изкараха няколко месеца в Германия. Общо
8
заедно са били 6-7 месеца, кратко беше. От година и половина не са заедно.
Той е в Германия, почти не си идва. Има от друг брак дете на 10 години и
идва да си го вижда него. Н. не знам къде е. Тя дойде в България с оправдание
да учи. Записа се в ПУ-то, но не учи всъщност. Брат ми и Н. не поддържат
никаква връзка. В началото брат ми търсеше връзка с нея, но после вече не.
Брат ми си дойде, когато получи писмото за развода в Германия и с първия
полет си дойде и се свързахме с адвокат. Стоя само два, три дни. Като
семейство не са живели тук в България. Преди да си дойдат тук, в Германия
се установи, че тя има здравословни проблеми и затова си дойдоха, за да
сключат брак, за да може тя да ползва здравна застраховка.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, видно от доказателствата по
делото ищцата и ответникът са във фактическа раздяла от 2019 г., с оглед на
което моля да прекратите сключения между тях брак, без да се издирва вината
и доверителката ми да запази фамилното си име С.. Не претендираме
издръжка от ответника.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо Председател, моля да приемете от
събраните по делото доказателства, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен.
Това разстройство се обосновава и от желанието на двамата съпрузи,
той да бъде прекратен. Брак, който е съществувал изключително кратко
време. Раздялата между страните е настъпила през лятото на 2019 г. Двамата
9
са изцяло дезинтересирани един от друг. Живеят и работят в различни
държави. Моля да съобразите всичко което изложихме пред Вас като
елементи по смисъла на ал. 4. Те нямат други спорни неща, които да решават.
Моят доверител няма претенция за издръжка и не претендира такава.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:29
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10