№ 3311
гр. Варна, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110103122 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. И. К. срещу Детска
градина „Щастливо детство“ – гр. Белослав обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане
на сумата от 1586,34 лв. (след направено изменение на размера на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК в о.с.з., проведено на 05.09.2024 г.), представляваща разликата между
изплатеното трудово възнаграждение и дължимото за периода от 01.01.2023 г. до
31.05.2023 г., както и на сумата от 3592,60 лв., представляваща разликата между
изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и
осигурителен стаж и дължимото такова за 11 месеца, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищцата работила като „старши учител детска
градина“ при ответника от 01.09.1987 г. до 01.06.2023 г. С допълнително споразумение
№ РД-08-42/09.09.2022 г. към трудовия договор било договорено основно трудово
възнаграждение от 1533 лв. и допълнително възнаграждение: за придобит трудов стаж
и професионален опит - 42% от основното трудово възнаграждение, за V ПКС - 30 лв.,
за работа с документация - 22,00 лв. Сочи се, че трудовото й правоотношение било
прекратено на 01.06.2023 г. със Заповед № РД-08-10/31.05.2023г. издадена от
Директора на детска градина „Щастливо детство“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Със същата заповед било определено да бъде изплатено на ищцата обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за 34 платен отпуск и обезщетение по чл.222, ал. 3, КТ вр. чл. 31, ал. 1, т.
2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование в размер на брутната работна заплата за 11 месеца.
Навежда се довод, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. МОН,
СРСНПБ, СДСОРБ, СБУ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и НУС към
КНСБ договорили, че текстът на чл. 27 се изменя, като в т. 2, буква „а“ на същия е
предвидено, за педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши
възпитател, считано от 01.01.2023 г. минималната основна работна заплата е 1763 лв.
1
В чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса било предвидено, че индивидуалните основни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %, като този анекс влиза в сила от 01.01.2023 г. В
параграф 2 на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75/01.09.2023 г, е посочено, че
Приложение № 3 за минимални размери на основните месечни работни заплати за
педагогическия персонал се изменя, като за старши учител минималната основна
работна заплата от 01.01.2023 г. е 1763 лв. В ЗР на тази наредба, параграф 3 е
посочено, че същата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на
параграф 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г.
Излага се, че ищцата работила като старши учител при ответника, с основна
заплата от 1533 лв., равняваща се на минималната основна работна заплата за старши
учител. Поради това, според разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса основното й
месечно трудово възнаграждение следва да бъде увеличено в размер на 1763 лв., като
към тази основна работна заплата следва да се прибави допълнително възнаграждение
отговарящо на 42% от основната работна заплата за придобит трудов стаж и
професионален опит, а именно 740,46 лв. или общо основната й работна заплата
месечно заедно с класа е равна на 2503,46 лв. Сочи, че преди увеличението са й
заплатени 2176,86 лв., като разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение от 2503,46 лв. след преизчисляване и реално полученото от 2176,86
лв. е 326,60 лв. Поддържа, че увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023 г., която дата е началният момент на преизчислението на
възнаграждението до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя. Така
дължимият размер на брутното трудово възнаграждение, което следва да изплати
ответника, за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. е в общ размер на 1633 лв.
Поддържа се, че въз основа на анекса към КТД следва да бъде преизчислено и
изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като неплатената разлика между
изплатеното такова и дължимото след преизчислението възлиза на 3592,60 лв. (326,60
лв. х 11 месеца).
На 15.11.2023 г. ищцата отправила писмено заявление с вх. № РД -
130/15.11.2023 до Директора на Детската градина, касаещо преизчисляване на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 до 31.05.2023 г. с искане за
изплащане на увеличения размер на работната заплата и разликата в обезщетението
при пенсиониране. Получила писмен отговор изх. № РД-17/28.11.2023 г., в който
ответника отговорил, че към момента на постигане на договореността и подписване на
Анекса към КТД от 06.12.2022 г. ищцата не е била в трудови правоотношения с
Детската градина и не съществувала правна възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения да получат разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период от време.
Ищцата счита това становище на работодателя за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като в Наредба за изменение и допълнение на наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда и в Анекса към КТД от 06.12.2022 г. е
предвидено действие на разпоредбите им „ех tunc“, а именно от 01.01.2023 г. Предвид,
че е работила в детската градина до 01.06.2023 г. ищцата намира, че разпоредбите на
на анекса към КТД важат и за нея. За периода на работата си е била член на Синдиката
на българските учители (СБУ) и като такава се ползва от всички права по КТД и
основание за претендираните доплащания към основното трудово възнаграждение и
класа от 42 %, който следва да бъде изчислен на по-високата основна работна заплата.
Поддържа се, че изменението на КТД, договорено с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., се прилага и за работниците или служителите, които към датата на
сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение, т.е. изменението на
КТД се прилага и по отношение на тях, тъй като с анекса са предвидени нови размери
2
на основните възнаграждения, които се прилагат считано от 01.01.2023 г., а не от
датата на сключване на анекса, т.е. преуредени са и вече възникналите в предходен
момент правоотношения между страните по КТД. По същия начин е процедирал и
законодателят с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66
от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г.
за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), като е предвидил
същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С оглед на това, измененията на КТД,
извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат и по отношение на лицата, които към
01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения, обхванати от действието на
КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния период ищцата е била
служител в детската градина и е полагала труд по трудово правоотношение с
ответника, както и член на синдикална организация - страна по изменения с анекса
КТД. Същата се явява адресат на нормата на §2 от Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от
01.09.2023 г.) и се ползва от създаденото с нея по-благоприятно положение, така както
всички други служители на ответника към същия момент. Съответно отказът за
преизчисляване на трудовото й възнаграждение, противоречи на предвиденото с
нормативния акт, който не съдържа такова изключване, поради което не може ползва
ответника.
При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане
на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Детска градина „Щастливо детство“ – гр. Белослав, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се,
че на ищца са изплатени от ответника всички дължими суми, полагащи й се по КТ и
ОКТД за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г. Навежда се довод,
че към момента на приемане на изменение на основната месечна заплата на учители с
дата 10.08.2023 г., ищцата не е имала качество на работник/служител по КТ. Излага се,
че считано от 01.06.2023 г., ищцата не попада в категорията служители, определени по
нормативна уредба в КТД и Анекса към него. Договорените клаузи влизат в сила от
10.08.2023 г. и като начален момент, от който се индексира увеличение на заплатите от
01.01.2023 г. е приложим по отношение на лицата, притежаващи качество на работници
и служители към 10.08.2023 г. Ищцата не е имала качество на педагогически служител
към 10.08.2023 г. Счита се, че не съществува правна възможност за лица с прекратени
трудови правоотношения, да получават разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период. Сочи, се че с разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ е
предвидена възможност за увеличение на заплатите на лица, които имат действащи
трудови договори. В този случай увеличаването се извършва със заповед на
работодателя за всеки работник/служител, в която се посочва от кога влиза в сила
увеличението и не е необходимо да се подписва допълнително споразумение по чл.
119 КТ. Наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка
за увеличение на размера на заплатата. В този смисъл ответникът моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Варна е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
В тежест на ищцата е да установи наличието на валидно трудово
правоотношение в заявения период, за който се претендира трудово възнаграждение,
по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищцата трудово
възнаграждение, както и че в процесния период ищцата реално е полагала труд при
3
ответника, както и че е с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от
06.12.2022 г. е изменен размерът на минималната заплата за длъжността на ищцата в
посочения от нея размер. Ищцата следва да докаже, че трудовото й правоотношение с
ответника е прекратено след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като с Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование е договорено в този случай заплащането на обезщетение в
размер на брутната работна заплата за 11 месеца.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 5792/21.05.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
12.07.2024 г., че ищцата е полага труд при ответника по трудово правоотношение на
длъжност „старши учител детска градина“ в периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., което
е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 01.06.2023 г. със Заповед №
РД-08-10/31.05.2023 г., издадена от Директора на детска градина „Щастливо детство“,
като за исковия период на ищцата й е заплащано месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2176,86 лв., а със заповедта за прекратяване й е
определено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за 11 месеца, съгласно уговореното в Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – копие от трудова книжка (л. 15 от делото),
Допълнитено споразумение от 09.09.2022 г., Заповед № РД-08-10/31.05.2023 г.,
издадена от Директора на детска градина „Щастливо детство“ и фишове за работна
заплата за м. 02.2023 г. и м. 06.2023 г. От фиша за работна заплата за м. 02.2023 г. е
видно, че основната работна заплата на ищцата възлиза на 1533 лв.
Изяснява се по делото от приложените членска карта на Синдикат на СБУ при
ОДЗ „Щастливо детство“ – гр. Белослав и служебна бележка, издадена от СО на СБУ
ДГ „Щастливо детство“ – гр. Белослав, че ищцата е членувала в синдикалната
организация на детското заведение до 31.05.2023 г. Според представеното
Разпореждане № ********** от 12.07.2022 г. ищцата получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 09.03.2022 г.
Представен е по делото Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., според който
минималната основна заплата в сила от 01.09.2022 г. за старши учител е 1533 лв. – чл.
27, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КТД. В същия е договорено в чл. 31, ал. 1, т. 2 на
педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са
заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция
на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование,
да се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати,
изплащани от Националната програма.
С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. е изменана
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от КТД като са изменени определените минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за длъжността на ищцата
„старши учител“ възлиза на 1763 лв., a в ал. 2 и 3 на същата разпоредба са описани
начините на изразходване и разпределяне на идвидуалните работни заплати на
работещите в системата.
С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 към чл.
16, ал. 1 от Наредбата, с което се определя минимална основна работна заплата от
01.01.2023 г. за педагогически специалисти, като за старши учител е в размер на 1763
лв. Съгласно §3 от ЗР на НИД на Наредба № 4 от 2017 г. новопределените минимални
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти,
4
Наредбата в тази част влиза в сила от 01.01.2023 г.
Приобщени към доказателствения материал са становище на Изпълнителния
комитет Синдиката на българските учители и Становище на КНСБ, в които се
застъпва, че на учителите и непедагогическите специалисти, които са били в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г., независимо дали е прекратено към 01.08.2023 г., им
се полага увеличение на трудовото възнаграждение на основание Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. За целта следва да отправят заявление до
директора на образователната институция за преизчисление на трудовите им
възнаграждения, а при отказ имат правото да потърсят правата си по съдебен ред.
На 15.11.2023 г. ищцата е подала заявление до ответника да й бъде преизчислено
трудовото й възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г. и разликата в
обезщетението при пенсиониране въз основа на горното становище на КНСБ, Наредба
№ 4 за нормиране и заплащане на труда и НСС-19, „Доходи на персонала“, „Доходи
след напускане“.
С писмо с изх. № РД-17/28.11.2023 г. ответникът е отговорил на ищцата, че с
оглед обстоятелството, че трудовият й договор е прекратен на 01.06.2023 г., към
10.08.2023 г. когато е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. няма право на
преизчисляване и изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за минал
период.
При така констатираните обстоятелства по категоричен начин по делото се
установява, а и не се спори между страните, че ищцата е полага труд при ответника на
длъжност „старши учител детска градина“ в периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., за
което й е заплащано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2176,86 лв. и
трудовото й правоотношение е прекратено след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на 01.06.2023 г. със Заповед № РД-08-10/31.05.2023г.,
издадена от Директора на детска градина „Щастливо детство“, като с Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е
договорено в този случай заплащането на обезщетение в размер на брутната работна
заплата за 11 месеца.
Настоящият съдебен състав е запознат с противоречивата практика по въпроса
подлежи ли на преизчисление трудовото възнаграждение на служители от системата на
предучилищното и училищното образование, полагали труд към 01.01.2023 г., но чието
трудово правоотношение е прекратено преди сключването на Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г., като счита че отговорът на този въпрос
следва да е положителен по следните съображения:
С цитирания анекс текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: „За
системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: 2. „б“ старши учител
и старши възпитател – 1533 лв.“. Така с посоченото изменение се предвижда
изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към
началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени
трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е
посочено неговото темпорално действие, а именно от минал момент - считано от
01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. След
като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира
като нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на
минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е и
моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за
приложимостта му към всеки служител.
С оглед на това, настоящият съдебен състав възприема становището,
5
поддържано в преобладаващата съдебна практика по въпроса, че от значение е
съответният служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към
01.01.2023 г., заемайки съответна длъжност в системата на училищното и
предучилищното образование, както и да е членувал към същата дата в синдикалната
организация - страна по колективния трудов договор. Аргумент за това е и
съдържанието на уговорката в чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД, съобразно изменението й с
анекса от 10.08.2023 г., в която е предвидено, че от значение при определяне размера
на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на
увеличението е реално получаваното от него възнаграждение „към момента на
увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал.
1 е 01.01.2023 г.
В подкрепа на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена
от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от
01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
„Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А
именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със
заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното
и училищното образование. Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на
част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е
придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и
спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер.
Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра на образованието и науката,
така и КТД, респ. анексът към него, страна по които е също министерството на
образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по-късното приемане
на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от
1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като
ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
В случай че се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на училищното
и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право
на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение
преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното
неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след
тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали
труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпця за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за това не е
налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика
основание, а както бе обосновано и по-горе, извод в този смисъл не следва и от
съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г., в който изрично е предвидено да се
прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност
към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се
заема и към 10.08.2023 г.- датата на формалното подписване на допълнителното
споразумение към КТД.
За пълнота на изложението следва да бъде изяснено и че след като действието
на Закона за държавния бюджет за 2023 г., в който е предвиден и бюджетът за
образователната система, в частност за училищното и предучилищното образование, е
от 01.01.2023 г., и въз основа на който са разчетени и средствата за увеличаване на
възнагражденията на заетите в тази сфера, именно към тази дата е и следва да бъде
6
съобразена и заетостта в системата на образованието. Обратното би означавало на
последвалото прекратяване на трудовото правоотношение да се придаде правно
действие, каквото същото не притежава, като се приеме, че с прекратяване занапред на
трудовия договор се изменя съдържанието на трудовото правоотношение за предходен
период, през който същото е съществувало и е било регулирано съобразно КТД, вкл.
съобразно изменението му с обратна сила с анекса от 10.08.2023 г., а и съобразно
законодателната воля в изяснения вече смисъл.
В заключение съдът приема, че въз основа на сключения Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г., както и с влизане в сила на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г.) за ищцата е възникнала правната възможност да търси
защита на субективните си облигационни права посредством предявените искове.
Според приетото по делото заключение на неоспорената от страните съдебно-
счетоводна експертиза разликата между изплатеното трудово възнаграждение на
ищцата и дължимото й след преизчисляване, съгласно договореното с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. е в размер на 1586,34 лв., а сумата, която се дължи за обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ след преизчисление, съгласно посочения анекс възлиза на 3592,60 лв.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски по делото в размер на 1100 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за
неоснователно своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищцата, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е към
минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 на Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 1117,89 лв.
Макар да не е длъжен да се съобразява със същата, предвид постановеното от СЕС
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на друг нормативен акт,
съдът счита, че следва използва Наредба № 1/2004 г. за своеобразен ориентир при
остойностяване на възнаграждението на адвокатските услуги, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК да заплати по сметка на съда дължимите държавни такси в размер на
207,15 лв. и разноските за назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 300 лв. или общо 507,15 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО“ – гр. Белослав,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1586,34 лв. (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща представляваща разликата между изплатеното трудово
възнаграждение и дължимото за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., на основание
чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО“ – гр. Белослав,
7
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 3592,60 лв. (три хиляди петстотин деветдесет и два лева и шестдесет
стотинки), представляваща разликата между изплатеното обезщетение за придобито
право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж и дължимото такова за 11
месеца, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО“ – гр. Белослав,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на А. И. К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща сторени съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО“ – гр. Белослав,
БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 507,15 лв. (петстотин и седем лева и
петнадесет стотинки), представляваща дължими държавни такси и разноски за
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6, във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок, считано от получаване на препис от него.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8