РЕШЕНИЕ
№ 2440
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330100780 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д. Г. М. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от претърпяна от него
трудова злополука, настъпила на 27.10.2020 г. в гр. ***, заедно със законната лихва от
датата на увреждането, както и сумата 320, 28 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разходите му за закупуване на самолетен билет за прибирането му в *** и на лекарствени
изделия за лечението на уврежданията му от трудовата злополука, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, по изложените в исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение
за пълномощника си при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът ***– гр. ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани, а ако съдът ги приеме за основателни – да намали отговорността на ответника
за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като уважи
този иск до размера от 10 000 лева, а ако се докаже твърдяното съпричиняване – тази сума да
бъде редуцирана минимум с 50%, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от
страна на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ответника – *** – гр. ***, оспорва исковете и моли
1
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност –
ако съдът ги приеме за основателни, да присъди обезщетенията на ищеца в намален размер,
предвид направеното възражение за съпричиняване, по изложените в писмен отговор на
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение
за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното
дружество като „***“ от 28.10.2011 г., както и, че действително късно вечерта на 27.10.2020
г. на автомагистрала А12 в района на гр. ***, ***, по време на командировката му до ***
през периода 24.10.2020 г. – 18.11.2020 г. включително с товарен автомобил „МАН“, рег. №
*** на влекача и полуремарке рег. № ***, със задача „***“, в процеса на изпълнение на
служебните му задължения, ищецът, след като е разтоварил, е претърпял ПТП – по негова
вина, доколкото при управлението на моторното превозно средство не се е съобразил с
пътните условия, като камионът и ремаркето са били дръпнати с депанаж, била е извикана
Спешна медицинска помощ и Д.М. е бил транспортиран и впоследствие хоспитализиран в
медицинско заведение Болнична мрежа Антверпен – като при приемането му ищецът е бил
с болки в ляв хемиторакс, замаян и агресивен, откъдето е бил изписан на 03.11.2020 г., като
в реквизита анамнеза на документа е било записано „***“, а също – че след проведени
медицински прегледи и образни изследвания е установено: с компютърна томография на
торакс – множество фрактури в лява страна с ограничен хематом в гръдната стена и по-
малък плеврален кръвоизлив (хемотракс), като няма пневмотракс; с компютърна томография
на череп – перивентркуларна съдова левкоенцефалопатия в мозъка, без да има остри
интракраниални аномалии, освен това ищецът е получил множество други увреждания –
фрактури на ребра (от които шест преместени), била му е поставена епидурална помпа за
болката, а след проведеното лечение по собствено желание М. е напуснал болничното
заведение на 03.11.2020 г., за да се прибере в България въпреки медицинските съвети за
оставане за лечение; при проведена на ищеца в *** образна диагностика (рентгенография на
гръден кош в условията на спешност) е било констатирано, че двустранно паренхимът
изглежда разгърнат, налице са фрактури на ребра вляво – 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 –
известни, воалиране на паренхима вляво аксиларно и базално – вероятно контузионни
промения, а левия КД синус и диафграгмален купол не се визуализира от най-вероятен
плеврален излив и състояние след стернотомия; от *** е било издадено на ищеца
Медицинско направление с вписана диагноза „***“, а съгласно Епикриза, издадена от
Клиниката по хирургия на ***, ищецът е постъпил за болнично лечение на 13.11.2020 г. и
изписан на 19.11.2020 г., с поставена окончателна диагноза по МКБ 10 J90 – Плеврален
излив, некласифициран другаде – като с Разпореждане № Ц5104-15-230/14.12.2020 г. на
Длъжностно лице при ТП на НОИ - гр. ***, злополуката е била приета за трудова злополука
по чл.55, ал.1 от КСО.
С оглед представените от ответника писмени доказателства, съдът намира, че се явяват
2
неоснователни наведените от ищеца доводи за неизпълнение на задължението на ответника
за осигуряване на безопасни условия на труд, обучения и инструктажи на ищеца.
Както се установява от заключението от 26.10.2021 г. на вещото лице по СМЕ М.Б.,
показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. М. (съпруга на ищеца – като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства) и събраните по делото писмени доказателства,
от злополуката ищецът е получил счупване от 3-то до 11-то леви ребра (довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата) и малък излив на кръв в лявата гръдна половина
(неналагащ извършването на оперативна намеса и довел до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК) – които увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с посоченото ПТП и са довели до умерени по сила и интензитет болки и страдания,
на моменти и значителни, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихнали –
до пълното им изчезване след приключването му, около два месеца след изписването му от
болницата в *** на 19.11.2021 г., като в *** му е било проведено консервативно лечение,
следствие на което състоянието на Д.М. е започнало да се подобрява, но след
стабилизирането му самият ищец по свое желание е бил изписан от болницата и, въпреки, че
му е било забранено да лети със самолет, се е прибрал със самолет в *** – поради което
което състоянието му се е влошило и след пристигането му в *** той е бил приет отново в
болница и му е било проведено лечение с торакоцентеза и активна аспирация – като именно
преждевременното напускане на болницата в *** и летенето със самолет до *** е довело до
влошаване на здравословното състояние на ищеца, посредством увеличаване на излива на
кръв и течност в лявата гръдна половина, наложило извършване на оперативната
интервенция (торакоцентеза и активна аспирация) и това е довело до удължаване на
оздравителния процес и по-дълго изпитване на болки и страдания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца
неимуществени вреди от трудовата злополука. Що се отнася до размера, в който следва да
бъде уважена претенцията, съдът, изхождайки от характера и степента на търпените от
ищеца болки и страдания, възрастта му (69 години), и преди всичко - от общественото
разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 100 000
лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищеца (което съдът определя в
размер на 90 % - предвид, че сам е предизвикал пътно-транспортното произшествие като не
се е съобразил с пътните условия, и е напуснал болничното заведение в *** по свое
желание, което е довело до влошаване на здравословното му състояние), този размер следва
да бъде намален с 90 % и искът да бъде уважен до размера от 10 000 лева, заедно със
законната лихва от 27.10.2020 г. (датата на настъпване на злополуката, като за разликата над
него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед самоволното напускане от ищеца на болничното заведение в *** и прибирането му
до *** със самолет – въпреки изричната забрана да лети със самолет, както и предвид
обстоятелството, че всички разходи за лечението на ищеца в болницата, са били покрити от
3
НЗОК – както се установява от посоченото заключение на СМЕ, съдът намира, че искът с
правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите му за закупуване
на самолетен билет за прибирането му в *** и на лекарствени изделия за лечението на
уврежданията му от трудовата злополука, се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв.
Н.М., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. в размер, съобразно уважената част от исковете, на 300 лева, а на основание чл.78,
ал.6 от ГПК – 400 лева ДТ и 100 лева депозит за СМЕ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на съда.
С оглед отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответното дружество
разноски по съразмерност в размер общо на 3 200 лева – платено адвокатско
възнаграждение и депозит за СМЕ – като с оглед фактическата и правна сложност на спора
и общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** П.
А. П., със съдебен адрес: ***, **. Й.Я., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Г. М., ЕГН **********, от ***,
със съдебен адрес: ***, *** адв. Н.М. и адв. П.Д., СУМАТА 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от претърпяна от него трудова злополука, настъпила на 27.10.2020 г. в гр. ***,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.10.2020 г., до окончателното й
изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд –
Пловдив – 400 лева ДТ И 100 лева депозит за СМЕ, КАТО този иск ЗА РАЗЛИКАТА над
уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева, И искът с правно основание чл.200 от
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 320, 28 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходите му за закупуване на самолетен билет за прибирането му в *** и
на лекарствени изделия за лечението на уврежданията му от трудовата злополука, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Н.А. М., със служебен адрес: ***, ***,
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В РАЗМЕР НА 300 лева
4
ОСЪЖДА Д. Г. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 3 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** Й. К. и П. Д. П., със съдебен адрес: ***, ***, **.
Я.А. – трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на
ответника.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5