Р Е Ш Е Н И Е
№ 2127 / 16.5.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 19.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар АТАНАСКА И., сложи за разглеждане гр. дело № 17083 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на А.Г.
Б** ЕГН **********, със съд.адрес ***, чрез адв.М ***срещу Н.М.
М*** ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 ГПК, който след
допуснато изменение на основание чл.214, ал.1, пр.3 от ГПК, с протоколно
определение от с.з., проведено на 19.04.2019г., посредством намаляване размера
на първоначалния иск, е както следва:
за приемане установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 404,10 лева (хиляда четиристотин и четири лева и десет стотинки)
- главница, представляваща
дължима сума за консумирана вода от длъжника като наемател по договор от
16.07.2014 г. за наем на недвижим имот – апартамент 10 в кв. Възраждане, ул. ***
1, ет. 5, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 13.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13811/2018г. по
описа на ВРС, 40-ти състав.
Претендират се за присъждане и
сторените разноски.
Ищецът
навежда следните фактически твърдения в исковата молба: Ищецът сочи, че е сключила с Н. М***
на 16.07.2014г.
договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 10, находящ се в гр.Варна, кв."Възраждане" ул."***"
1, ет.5, и от
датата на слючването му, последната е в негово
владение.
Ищцата е сключила договора като
упълномощен представител на съпруга си Б***, чиято собственост е процесният имот. Според договореното в чл.13 от договора,
наемателят е длъжен да заплаща консумативните разходи - ел.енергия, вода и др. в наетия
имот.
Излага се, че при направена от А.
***ООД, същата установява, че вода не е заплащана за целия период, в който е
живяла наемателката в имота, т.е. от 16.07.2014 г. до датата на освобождаването
на апартамента 22.05.2018
г., която
сума на задълженията за непллатени сметки за
доставени ВиК услуги, възлиза в размер на 1 500.00лв.
Видно от справка за облога и
плащанията на частен абонат с клиентски №
1017554, изд. от „ВиК -
Варна"ООД, партидата за вода по отношение на процесния
имот, се води на името на съпруга на ищцата Б***, както и на бившата му съпруга Р***.
Между страните се е водила
телефонна кореспонденция, като ответницата обещала да заплати дължимите суми за
неплатени, но ползвани от нея ВиК услуги в наетия
имот за процесния период, но въпреки многобройните
разговори и обещания това не се случило.
В исковата молба ищецът твърди,
че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от ответникът.
С отговора се изразява становище, че
иска е недопустим, тъй като е
предявен от лице, което няма активана процесуална
легитимация от воденето, липсва и правен интерес за това. Към исковата молба е
приложен договор за наем на недвижим имот от 16.VII.2014 год., сключен между
ищцата и ответницата. Липсват обаче приложени доказателства относно
собствеността върху недвижимия имот. Приложено е още пълномощно, нотариално
заверено per. №2*** и per.
№ 2***, т. 1, акт ** от 14.IV.2015 год. от нотариус № 196, от което се
установява, че ищцата по делото е упълномощена от Б*** да извършва
разпоредителни действия с имота, предмет на договора за наем, както и да
извършва фактически и правни действия, но единствено във връзка с
разпоредителната сделка, а останалите дадени й права не са във връзка
недвижимия имот, т.е. липсват дадени пълномощия по отношение отдаването му под
наем, както и относно управлението му.
Сочи се с тоговора, че са представени извлечения за облога и плащанията на
клиентски № 1017554, от които се установява, че до 2.IV.2015 год. партидата е
била на Р***, а едва след тази дата на Б***. В лист втори от справката, на
последните два реда са вписани и задължения на титуляра
по съдебни дела към „ВиК-Варна " ООД, относими към процесния период.
От представените доказателства, се налага категоричния извод, че ищцата А.
Г***, не е имала право да сключи договора за наем. Дори и представеното пълномощно
да е било с дата предхождаща сключването му, а не с последваща
такава, то не дава такива права на упълномощеното лице. Липсват и доказателства
относно собствеността на имота, предмет на договора, индиция
съставляват единствено представените справки, и то с дата значително по-късна
от датата на сключване на договора.
Не са налице и доказателства кой е собственик на имота, от кой момент и
до кога, което би обусловило и процесуалната легитимация от водене на настоящия
иск. Липсват и доказателства, сочещи ищцата да е титуляр на партидите на „ВиК- Варна" ООД за които са претенциите.
От изложеното се налага извода, че ищцата е предявила искове за
задължения за вода, които самата тя не дължи, нито пък се следва да й бъдат
заплащани /т.к. липсват и доказателства, че самата тя ги е заплатила,
встъпвайки в чужд дълг/, поради което и не е активно процесуално легитимирана
за водене на иска и производството по делото следва да бъде прекратено.
В случай, че
се приемат предявените искове за допустими, същите се заявява, че се оспорват
по основание и размер.
Оспорват се твърденията на
ищцата, че е собственик на имота или надлежно упълномощено лице, като
съображения за това са изложени в т. I на отговора. От друга страна, чл. 9 на
договора за наем задължава наемодателят да изплати консумативните разходи на
имота /които вкл. и разходваната вода/ до наемането на имота, което той не е
сторил, видно от приложените от самия ищец справки. Нещо повече, същата
разпоредба се сочи, че съдържа задължение за наемодателя да предаде имота с
писмен приемо-предавателен протокол, в който да се
отразят и показателите на измервателните уреди, вкл. и водомер. Към договора
липсва такъв протокол, поради което и не може да бъде установено какви са били
показанията на водомера при предаването му, както и дали са били заплатени
сумите за вода към този момент. Ноторно известен е и
факта на т.нар. „служебно начисляване" на вода, съгласно Общите условия на
„ВиК - Варна", в случаите на липса на достъп до
съответния имот за извършване на отчитане на потребено
количество вода, поради което и не може в настоящия случай да бъде установено
/предвид и липсата на приемо - предавателен
протокол/, дали отразените в приложените справки количества вода са
действително потребени през периода или са правени
служебни начисления и дали са били изършвани
изравнявания на действително потребеното количество
вода и начисленото такова и към кой момент.
При изложеното се настоява, че
се налага извод за неоснователност на исковете, както и за недоказаност на
техния размер.
Ето защо, се отправя искане да се оставят исковете без
уважение и за присъждане сторените
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №13811/2018г. по
описа на ВРС, 40-ти състав, се установява,
че същото е образувано по подадено
от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството
й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
13.09.2018г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед №7349/03.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжника Н.М. М*** ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора А.Г. Б** ЕГН ********** с адрес ***,
следното вземане: сумата от 1 500.00
лева (хиляда и петстотин лева) - главница, представляваща дължима сума за консумирана вода от длъжника като
наемател по договор от 16.07.2014 г. за наем на недвижим имот – апартамент 10 в
кв. Възраждане, ул. ** 1, ет. 5,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 13.09.2018 г., както и сумата от 30 лева, представляваща
направени по делото съдебно деловодни разноски за държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума за консумирана вода съгласно
договор от 16.07.2014 г. за наем на недвижим имот – апартамент 10 в кв.
Възраждане, ул. ** 1, ет. 5.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене
на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №13811/2018г.
на ВРС, 40-ти състав. Вследствие на изложеното,
съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
От представен по делото Договор за
наем на недвижим имот, се установява,
че на
16.07.2014г. А.Г. Б** ЕГН **********, в качеството си на наемодател е
предоставила за временно и възмездно ползване на ответната страна по делото Н.М.
М*** ЕГН **********,
в качеството й на наемател, следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
кв."Възраждане" ул."***" 1, ет.5, при договорена наемна цена
от 200.00лв. месечно, платими от първо до пето число
на текущия месец – арг.чл.-5 и чл.7 от Договора.
Договорът е безсрочен.
Видно от чл.13 на договора, е че
страните са постигнали съгласие, че наемателят е длъжен да заплаща в срок
уговорения месечен наем и консумативните разходи /ел.енергия, вода, парно
отопление и др./, вкл. и разходите за поддържане на Общите части, с изключение
на тези, които представляват полезни и луксозни подобрения.
Основното възражение на
ответницата по делото е, че ищцата не е собственик на отдадения под наем
недвижим имот. Същото съдът намира за неоснователно.
Ищцата по делото е посочила, че
собственик на процесния недвижим имот, отдаден под
наем на ответната страна, е съпруга й Б*** ЕГН **********, като е представила и
нотариално заверено от Варненски нотариус на 14.04.2015г. пълномощно от съпруга
й в нейна полза, предоставящо й права за извършване на всякакви фактически и
правни действия с този имот.
Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му заплати
определената цена. От легалното определение е видно, че се касае за двустранно
възмездно отношение, по което плащане се дължи само ако е предоставена вещта (в
случая недвижим имот) за ползване.
Никъде в закона не се поставя
изискването вещта да се предоставя от собственика.
Ако тя е предоставена против неговата воля, то той ще има право да претендира
обезщетение от обогатилия се за негова сметка. Договорът за наем обвързва
валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви право върху
наеманата вещ /наем на чужда вещ/. Такъв договор не поражда действие единствено
за действителния собственик, в който
смисъл е и последователната съдебна практика.
Видно от процесният
договор за наем, с подписването му, наемателя по него е поела задължение да
заплаща месечен наем в размер на 200.00лв., съгласно чл.5 на договора, както и
консумативните разходи за вода, съгласно чл.9 от договора.
Тези разпоредби са в пълно
съответствие с чл.
232, ал. 2 ЗЗД, където е казано, че наемателят е длъжен да плаща наемната
цена за имота и разходите, свързани с него, т. е. касае се за разходи направени
от наемателя на собствено основание и
отново несвързани с личността на собственика
на имота. При това положение обстоятелството дали ищцата е собственик на имота или не, е ирелевантно за спора, щом договорът за наем е сключен с нея
и недвижимият имот е представен за ползване.
Наведените доводи, че ищцата не
била собственик на имота, са
неоснователни, тъй като договорът няма за предмет разпореждане с право на собственост, същият създава облигационни
отношения между страните, съгласно клаузите на договора, които са валидни и
задължават страните, съобразно уговорките в тях. За сключване на договор за
наем не е изискуемо условие наемодателят да е собственик
на отдавания под наем имот.
Страните валидно са се задължили
по договора и същият има действието на закон за тях.
По настоящото дело, ответната
страна не е оспорила твърдението на ищцата, че от датата на сключване на
договора за наем//16.07.2014г./, е в
негово владение.
В отговора си, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответната страна е навела
доводи, че предвид неизпълнение от страна на наемодателя на предвиденото в чл. 9
на договора за наем негово задължение да изплати консумативните разходи на
имота /които вкл. и разходваната вода/ до наемането на имота, съответно да предаде имота с писмен приемо-предавателен протокол, в който да се отразят и
показателите на измервателните уреди, вкл. и водомер, не може да бъде установено какви са били
показанията на водомера при предаването му, както и дали са били заплатени
сумите за вода към този момент.
Тези възражения на ответника, съдът намира също
за неоснователни.
Действително не
се опровергава от ищцовата
страна, че не е бил съставен посочения
в чл.9 от договора приемо-предавателен протокол, но липсата на такъв не обосновава извод, че към датата на предаване
на процесния недвижим имот
на ответната страна като наемател за ползване, консумативните разходи за вода не
са били платени.
Видно от представена справка за облога и плащанията
на частен абонат Б***, с аб.№1017554, издадена от «ВиК-Варна»ООД
на 23.05.2018г., обхващата периода от 01.01.2014г. до
23.05.2018г., начислените количества за потребени ВиК услуги са изцяло заплатени
за отчетен период до 06.01.2015г. Посоченото
обосновава извод, че при предаване
на процесния недвижим имот
на ответницата, за ползването
му под наем на 16.07.2014г., в същия
не са били налични неплатени разходи за вода, като видно от цзитираната справка
на «ВиК-Варна»ООД, не само към датата на сключване
на процесния договор за наем, т.е
към 16.07.2014г., но и към началото на следващата календарна година - към
06.01.2015г., за имота не са
били налични неплатени
сметки за вода.
Видно от заключението на вещо лице по допусната и приета по делото ССчЕ, неоспорено
от страните по делото, по
справка в имотния регистър процесният недвижим имот
се води на лицето Б*** ЕГН **********, който е клиент на „ВиК-Варна“ООД, с кл.№ 1017554 и два
абонатни номера № 107554 и 1017555. Сочи се, че за процесният
период от 16.07.2014г. до 22.05.2018г., в счетоводната документация на ВИК
оператора, са начислени като неплатени следните задължения за доставени ВиК услуги и съответните към тези задължения начислени на
основание чл.31, ал.2 от Общите условия на оператора липхви,
обективирани в издадени фактури, както следва:
За абонатен номер 1017555
|
Фактура №/дата |
Показания |
Период на консумация |
Сума
с лихва |
||
|
старо |
ново |
разлика |
|||
|
**********/04.02.2015 |
766 |
773 |
7 |
06.01.15-15.03.15 |
23.63 |
|
**********/06.03.2015 |
773 |
781 |
8 |
03.02.15-05.03.15 |
26.84 |
|
**********/02.04.2015 |
781 |
789 |
8 |
05.03.15-02.04.15 |
26.69 |
|
**********/05.05.2015 |
789 |
795 |
6 |
02.04.15-05.05.15 |
19.90 |
|
**********/04.06.2015 |
795 |
802 |
7 |
05.05.15-02.06.15 |
23.80 |
|
**********/03.07.2015 |
802 |
810 |
8 |
02.06.15-02.07.15 |
26.21 |
|
**********/05.08.2015 |
810 |
818 |
8 |
02.07.15-04.08.15 |
26.03 |
|
**********/06.10.2105 |
818 |
819 |
1 |
04.08.15-05.10.15 |
3.22 |
|
**********/05.10.2016 |
819 |
844 |
25 |
05.10.15-04.10.16 |
75.53 |
|
**********/04.11.2016 |
844 |
851 |
7 |
04.10.16-03.11.16 |
22.01 |
|
**********/08.12.2016 |
851 |
900 |
49 |
03.11.16-05.12.16 |
152.88 |
|
**********/06.01.2017 |
900 |
920 |
20 |
05.12.16-04.01.17 |
61.99 |
|
**********/03.02.2017 |
920 |
935 |
15 |
04.01.17-02.02.17 |
46.19 |
|
**********/09.03.2017 |
935 |
950 |
15 |
02.02.17-08.03.17 |
45.83 |
|
**********/05.04.2017 |
950 |
965 |
15 |
08.03.17-04.04.17 |
45.55 |
|
**********/05.05.2017 |
965 |
**0 |
15 |
04.04.17-03.05.17 |
45.68 |
|
**********/08.06.2017 |
**0 |
995 |
15 |
03.05.17-05.06.17 |
51.60 |
|
**********/06.07.2017 |
995 |
1010 |
15 |
05.06.17-04.07.17 |
51.25 |
|
**********/04.08.2017 |
1010 |
1015 |
5 |
04.07.17-02.08.17 |
16.97 |
|
**********/05.09.2017 |
1015 |
1025 |
10 |
02.08.17-05.09.17 |
33.68 |
|
**********/13.10.2017 |
1025 |
1035 |
10 |
05.09.17-03.10.17 |
33.37 |
|
**********/02.11.2017 |
1035 |
1045 |
10 |
03.10.17-02.11.17 |
33.21 |
|
**********/07.12.2017 |
1045 |
1055 |
10 |
02.11.17-02.12.17 |
32.93 |
|
**********/04.01.2018 |
1055 |
1065 |
10 |
02.12.17-04.01.18 |
32.74 |
|
**********/05.02.2018 |
1065 |
1075 |
10 |
04.01.18-05.02.18 |
32.97 |
|
**********/06.03.2018 |
1075 |
1085 |
10 |
05.02.18-06.03.18 |
32.73 |
|
11392800**/04.07.2018 |
1085 |
119 |
34 |
06.03.18-03.07.18 |
107.90 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо |
|
|
|
|
1131.33 |
|
|
|
|
|
|
|
За абонатен номер
1017554
|
Фактура №/дата |
Показания |
Период на консумация |
Сума
с лихва |
||
|
старо |
ново |
разлика |
|||
|
**********/06.01.2017 |
216 |
223 |
7 |
05.12.16-04.01.17 |
17.08 |
|
**********/09.03.2017 |
223 |
228 |
5 |
04.01.17-08.03.17 |
15.28 |
|
**********/05.04.2017 |
228 |
233 |
5 |
08.03.17-04.04.17 |
15.18 |
|
**********/05.05.2017 |
233 |
238 |
5 |
04.04.17-03.05.17 |
15.22 |
|
**********/08.06.2017 |
238 |
243 |
5 |
03.05.17-05.06.17 |
17.20 |
|
**********/06.07.2017 |
243 |
248 |
5 |
05.06.17-04.07.17 |
17.09 |
|
11378174**/05.09.2017 |
248 |
252 |
4 |
04.07.17-05.09.17 |
13.47 |
|
**********/13.10.2017 |
252 |
256 |
4 |
05.09.17-03.10.17 |
13.34 |
|
**********/02.11.2017 |
256 |
260 |
4 |
03.10.17-02.11.17 |
13.28 |
|
**********/07.12.2017 |
260 |
264 |
4 |
02.11.17-02.12.17 |
13.17 |
|
**********/04.01.2018 |
264 |
268 |
4 |
02.12.17-04.01.18 |
13.09 |
|
**********/05.02.2018 |
268 |
272 |
4 |
04.01.18-05.02.18 |
13.18 |
|
**********/06.03.2018 |
272 |
276 |
4 |
05.02.18-06.03.18 |
13.09 |
|
**********/05.10.2018 |
276 |
277 |
1 |
06.03.18-02.10.18 |
3.10 |
|
Общо |
|
|
|
|
192.77 |
Общо сумите по неплатените
фактури, издадени за консумирани ВиК услуги и
начислени лихви към тях, възлизат на 1324.10лв.
Посочено е от вещото лице, че за
същия период са начислени и такси за съдебни дела в общ размер на 80.00лв.
Тъй като съгласно договора за
наем/чл.13/, разходите за консумативи за вода се поемат от наемателя,
последния следва да бъде осъден да възстанови на наемодателя сумата от
1324,10лв. От тази сума следва да се приспаднат 200.00 лева, представляващи
депозит, задържан от наемодателя на основание чл.18 от Договора за наем,
предвидена в случай на наличие на неуредени суми за консумативни разходи за
имота, каквито в случая са налице.
Няма основание за присъждане на сумата от общо
80.00лв., посочена от вещото лице като начислена сума за такси за съдебни дела,
доколкото няма никакви наведени твърдения и представени доказателства ищцовата страна да е заплатила тази сума като такси във
връзка с водени съдебни производства спрямо ответната страна за процесните разходи за вода, за да се приеме, че тя се явява
дължима от нея.
При изложеното, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищцата по делото сумата от 1124,10лв.,
представляваща сторени разходи за вода в наетия от нея недвижим имот, съгласно
Договор за наем от 16.07.2014г., като за горницата над 1124,10лв. до претендирания размер на иска от 1404,10лв., претенцията
подлежи на отхвърляне.
За неоснователни съдът намира и последните възражения, наведени от
ответната страна, че задълженията за вода, не се дължат на ищцата, предвид че
не е собственик на процесния недвижим имот, който е
бил отдаден под наем, съответно и не следва да й бъдат заплащани, т.к. липсват
и доказателства, че самата тя ги е заплатила, встъпвайки в чужд дълг.
По силата на чл.13 от Договора за наем, сключен на 16.07.2014г.,
наемателят се е задължил да заплаща в срок консумативните разходи за вода,
което обуславя извод за поето задължение за плащане на тези разходи към
съответното предприятие, което в случая е „Вик-Варна“ООД.
По настоящото дело, предявеният
иск, съобразно наведените в исковата молба фактически обстоятелства, не е за
реално изпълнение на задължението за заплащане на разноските, свързани с
ползването на отдадения под наем имот/чл.232, ал.2 ЗЗД/, а е за обезщетение за
вредите от неизпълнение на договорното задължение на наемателя да заплаща
консумативните разходи за вода в наетото жилище/чл.79, ал-.1, пр.2-ро ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД/.
Неплащането на свързаните с
ползването на вещта разходи за вода, поражда отговорност и съответно вреда за
наемодателя-собственик, който е страна по правоотношението с предприятието „Вик-Варна“ООД.
Действително ищцата е наемодател, но не и собственик на процесния отдаден под наем недвижим имот. Но в случая,
задължението на ищцата А.Г. Б**, за заплащането на консумативните разходи за
вода за този имот, дължими към „Вик-Варна“ООД, е възникнало съгласно дадените й
права с представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 14.04.2015г., на нотаруис
Орлин Стефанов, с р-н на действие РС-Варна, с рег.№ 196 на Нотариалната камара.
Видно от същото, Б***
ЕГН **********, в качеството си на собственик на процесния отдаден под наем в
полза на ответната страна по делото недвижим имот, е предоставил права на
ищцата А.Г. Б** за извършване на всякакви фактически и правни действия от
негово име, както и да го представлява всякакви административни, финансови,
данъчни и др. държавни и общински служби или учреждения
на централна и местна власт, вкл. и пред
Дружествата на „ВиК“.
При изложеното, позоваването от
ищцата на договора за наем и твърдението й за неизпълнение от страна на
ответника Н.М. М*** на задължението й, поето в чл.13 от договора за плащане на
консумативните разходи за вода, дължими към трети лица/в случая към „ВиК-Варна“ООД/, предвид дадените на ищцата пълномощия от
собственика на имота Б***, следва да се приеме като възникнало за ищцата
задължение за заплащане на тези консумативни разходи за вода, а това от своя страна
дава основание да се приеме, че сумата от 1124,10лв., на която възлиза
стойността на тези разходи, следва да се присъди в полза на ищцата като
обезщетение за вреди от неизпълнението от страна на ответницата по делото
договорно задължение, поето с процесния договор за
наем, по смисъла на чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД във вр.
с чл.232, ал.2 от ГПК.
В този смисъл е Решение № 11 от
01.02.2011г., постановено по гр.д.№ 560/2010г. на ВКС, ІІІ-то ГО.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца поисканите и направени по делото разноски, съобразно с уважената част от
исковете.
Съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК/л.43/, ищецът е направил разноски в настоящото исково производство с правно основание чл.422 ГПК,
както следва: за заплатена държавна такса в размер на 30,00лева, за адв.възнаграждение 300.00лева, за депозит за проведена ССчЕ 120.00лева.
При изложеното, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 337,23лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното
производство, съобразно с предявения
и уважен размер на вземането в исковото
производство. В заповедното производство, ищецът
е направил разноски в размер общо на 330.00лева, от които 30,00лв. за държавна такса
и 300.00 лева за адв.възнаграждение,
от които ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца 247,30лева.
В полза на ответната страна, съразмерно на отхвърлената част
от иска, се дължат разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е
заявил претенция за присъждане
на сторени разноски за адв.възнаграждение в размер на 335.00лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, на същия се дължат разноски в размер от 62,53лева.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ГПК, в отношенията между ищецът А.Г. Б** ЕГН **********, със съд.адрес ***, от една страна и ответника Н.М. М*** ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 1124,10лв.(хиляда сто двадесет и
четири лева и десет стотинки) - главница, представляваща дължима сума за консумирана вода от
ответника-длъжник, като наемател по Договор от 16.07.2014г. за наем на недвижим
имот, представляващ апартамент №10, находящ се в
кв.Възраждане, ул. *** 1, ет.5 в гр.Варна,
ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 13.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13811/2018г. по описа
на ВРС, 40-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата
над сумата от 1124,10лв. до първоначално претендираната
сума в общ размер от 1 404,10 лева (хиляда четиристотин и четири лева и десет стотинки),
т.е. за сумата от 280,00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.М. М*** ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.Г. Б** ЕГН **********, със съд.адрес ***, сумата в общ размер на 337,23лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК,
както следва: / за заплатена държавна такса в размер на 30,00лева, за адв.възнаграждение 300.00лева, за депозит за проведена ССчЕ 120.00лева/, явяващи се съразмерна част от уважената искова
претенция, както и сумата в общ размер на 247,30лв., представляваща сбор от сторени разноски по ч.гр.д.№ 13811/2018г. по описа на
Варненски районен съд, 40-ти състав,
както следва: /30,00лв. за държавна такса и 300.00 лева за адв.възнаграждение/, явяващи се съразмерна
част на уважените искови претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А.Г. Б** ЕГН **********, със съд.адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н.М. М*** ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 62,53лв., представляваща
сбор от сторени разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, както следва: / за адв.възнаграждение
в размер на 335.00лева/, явяващи се съразмерна част от отхвърлената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: