№ 20493
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110113143 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба с вх.№ 77119/07.03.2024
от ищеца А. Г. Й., ЕГН **********, срещу ответника Т***, като моли съдът да се
произнесе с решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ - 5000 лева/лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, стрес, страх от повторно увреждане, безпокойство за живота си, негативни
емоции от обективно загрозения му външен вид и дискомфорт, причинени в резултат на
настъпила на 8.12.2022г. трудова злополука по време на превоз на товар при спиране за
разтоварване в гр.Р***, ведно със законната лихва от дата на подаване на ИМ в съда на
7.3.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 762,97 лв., представляваща
мораторна лихва за период 9.12.2022г.-25.2.2024г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
поддържа, че е изпълнявал длъжността „Шофьор- тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона“ при ответното дружество. Излага, че в периода от 19.9.2022г. до 18.12.2022г. бил
командирован да извършва превоз на товари до клиенти на ответното дружество в България
и чужбина на територията на ЕС. Твърди, че на 8.12.2022г., около 5,00 часа е спрял товарния
автомобил на рампа на обект в гр.Р***, като при отваряне на вратите на контейнера пале със
стока пада върху главата на ищеца, в резултат на което получава сериозни травми на главата.
След направен преглед на ищеца бил издаден болничен лист, съгласно който била
определена временна неработоспособност на ищеца за периода от две седмици. Процесното
увреждане било квалифицирано от НОИ като трудова злополука с влязло в сила на
14.1.2023г. Разпореждане № 5104-04-92/22.12.2022г. В резултат на същата ищецът получил
застрахователно обезщетение в размер на 30 лв. от ЗК „У***. Ищецът
претендираобезщетение за неимуществени вреди, които са в следствие на интензивна болка,
страдание, стрес и безпокойство, негативни емоции, невъзможност да полага труд временно,
затруднение в ежедневието, негативни преживявания и дискомфорт, страх, че от травмата на
1
главата могат да последват трайни увреждания. Изпитвал шок от външния си вид, тъй като
главата му е била „разцепена“. Затворил се в себе си, изпитвал стрес при социални контакти
и излизане навън, които в продължителен период от време били ограничени. Излага, че след
претърпяната злополука се прибрал с МПС, пратено му от ответното дружество, като бил на
домашно лечение от 10.2.2022г.- връщането му от Франция. Сочи, че се върнал на работа на
27.12.2022г.
Излага, че е изпитвал силни болки 3 месеца след настъпване на трудовата злополука,
като след това изпитвал леки болки още 9 месеца, изразяващи се в лек световъртеж,
временна и спонтанна замаяност, невъзможност за извършване на по-сложна интелектуална
дейност. Към датата на исковата молба продължава да изпитва лек световъртеж и замаяност
от спонтанен и спорадичен характер.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адвокат П. Н., с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
ищецът е отказал да бъде настанен за лечение в болница в Реймс. Сочи, че на 24.12.2022г.
ищецът се е свързал със служител на ответното дружество, на който е съобщил, че е готов за
тръгване през януари 2023г. Оспорва, че ищецът е изпитал сериозен стрес от това, че е било
под въпрос дали ще получи спешна медицинска помощ. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото на последния е бил проведен
инструктаж за безопасност и здраве, съгласно който шофьорът е длъжен да обезопаси товара
си и при разтоварване следва да използва средства за безопасност като каски, специални
обувки и др. Твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, доколкото не е изпълнил
задължението си да укрепи правилно товара и да използва личните си предпазни средства. С
оглед неоснователността на главната претенция оспорва да се дължи и мораторна лихва.
Ако се уважи претенцията на ищеца се посочва, че същата следва да бъде в размер като
се прецени, че има съпричиняване на злополуката поради неправилните действия на ищеца.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
сторените по делото разноски, или намаляване на размер, ако се присъди сума, като се
отчете съпричиняването.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адвоката си по пълномощно, поддържа ИМ
и предявените искове и моли да се уважат.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез адвоката си по пълномощие, поддържа
ОИМ и наведените възражения, и моли да се отхвърлят предявени искове или да се намали
размера, като се отчете съпричиняването от ищец.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и правните
норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства-
Амбулаторен лист от 19.12.2022г. с peг.№ 308712/л.7/; Магнитно-резонансна томография:
главен мозък от 23.12.2022г. на А. Г. Й./л.8/; Разпореждане № 5104-04-92 от 22.12.2022г. на
ТП на НОИ - В***/л.9/; Съдебномедицинско удостоверение № 435.12/2022г./л.10/;
Декларация за трудова злополука № 07 от 15.12.2022г./л.11-12/; Трудов договор/ТД/ №
465/26.05.2021г./л.13/; длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил,
връчена на 26.5.2021г./л.14-15/; Болничен лист № Е *** за временна
неработоспособност, причина - Трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО за период 14.12.2022г.-
27.12.2022г./л.16/; Протокол за разследване на трудовата злополука от 13.12.2022г./л.17/;
Снимка на глава на ищец от 9.12.2022г./л.18/; снимка на бележка на чужд език без превод
2
на български/л.19/; Списък номера на електронни направления за Гастроентеролог от
15.12.2022 г. и 06- Рентгенови от 14.12.2022г. изследвания 06.28 на А. Й./л.20/; пълномощно
за ищеца/л.21/; Разпореждане № 5104-04-92 от 22.12.2022г. на ТП на НОИ - В*** с
отбелязано влизане в сила на 14.01.2023г./л.27/; молба за прекратяване на ТД по взаимно
съгласие от 1.9.2023г./л.28/; Пълномощно за ответник/л.40/; Договор за правна защита и
съдействие от 30.4.2024г./л.41, л.102/; Декларации от 26.5.2021г. подписана от ищец за
получен екземпляр от Наредба за орг.на раб.време и запознаване и задължаване за спазване с
Наредба за орг.на раб.време/л.42, л.85/; Служебна бележка № 425/26.5.2021г. за проведен
начален инструктаж/л.43, л.86/; Правилник за вътрешен трудов ред на „Т*** с приложения
от 15.1.2020г. /л.44-55, л.87-92/; Инструктаж по безопасност и здраве при работа/л.56-73,
л.93-101/, копие на Вайбър кореспонденция водена между ищец и служител на ответника от
8.12.2022г. до 29.12.2022г./л.114-120/.
По делото са разпитани свидетелите Л*** Й.а /майка на ищеца/ и Я*** /без дела и
родство със страните, приятел на ищеца/, и Б*** Г. /без дела и родство със страните,
служител при ответник на позиция оперативен мениджър, отговарящ за международните
превози/.
Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От показанията се установява, че ищецът е бил в болница, след инцидента, като не е
останал за лечение повече от 24 часа, че се е върнал в Р.България с транспорт осигурен от
ответника, като дори сам е шофирал, както и че още на 2-3 януари 2023г. се е върнал на
работа по негово искане. Установява се, че в България ищецът по своя инициатива е провел
медицински изследвания, без да е бил насочван от застраховател или от лекарите във
Франция. Свидетелите описват ищеца, като спортна натура, грижещ се за здравето си, но
малко особен, като в работата си не говорел с много от другите служители. Напуснал работа
при ответника през септември 2023г.
Свидетелите, водени от ищеца в о.с.з., не дават точни показания как се е чувствал след
инцидента обективно, тъй като преразказват повече това какво са чували от самия ищец, но
все пак посочват, че като поведение е станал малко по-затворен и по-малко е говорел, от
колкото преди инцидента.
Съдът преценява показанията на свидетелите по реда на чл.172 ГПК, доколкото
свидетелите може да се считат пряко заинтересувани от изхода на делото.
Съдът кредитира събраните свидетелски показания, доколкото същите са ясни,
последователни, непротиворечиви в тяхната цялост и достоверни с оглед останалите
събрани доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение помежду
им в процесен период, както и факта на настъпване на трудова злополука по време на
съществуване на правоотношението по трудов договор сключен между тях. От приетото и
събрано като писмено доказателство Разпореждане № 5104-04-92/22.12.2022г. на ТП на НОИ
- В***, влязло в сила на 14.1.2023г., се установява наличието на необходимите елементи от
фактическия състав на трудовата злополука, съобразно чл.55, ал.1 КСО, а именно: внезапен
и травматичен характер на увреждането, получено по време на работа, резултата от
увреждането, и причинната връзка между резултата и извършваната работа. Отразените в
разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице да приеме злополуката за
трудова, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема посочените факти за
установени.
3
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя и неговата
отговорност е обективна, безвиновна и независеща от това, дали негов орган или друг
работник имат вина за настъпването на вредите. На репарация подлежат понесените
имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза.
В настоящия случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ищецът е
претърпял телесни увреждания, поради което съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука.
Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като същевременно се
съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и
страдания на ищеца.
При така събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че ищеца е
получил травма в лявата теменна област на главата, почти успоредно на срединната линия с
дължина около 8см., което е установено при преглед на 15.12.2022г. от специалист по
съдебна медицина, който дава заключение за временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
По делото в тежест на ищеца е било да докаже необходимото време за възстановяване
в конкретния случай, но това не е сторено. Единствено се установява, че злополуката е била
на 8.12.2022г., а на 2-3 януари 2023г. ищецът отново се връща на работа, което е в много
кратък срок след злополуката. Не са събрани никакви доказателства за проведено
медицинско лечение, нито период на възстановяване, освен свидетелски показания, които не
кореспондират с факта на бързото връщане на работа на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, че всички посочени в ИМ болки и страдания са
преживени в следствие на травмата и са в пряка причинно-следствена връзка със
злополуката от 8.12.2022г., което в конкретния случай е частично доказано, доколкото се
установява, че ищецът не е останал на лечение във Франция нито е провел такова по
лекарско предписание след връщането му в България. Показанията на свидетелите в тази
посока също водят до този извод, независимо, че може да се считат за заинтересовани
свидетели от изхода на делото.
Поради всичко изложено съдът достига до извод, че предявените искове за
обезщетяване на неимуществени вреди в следствие на трудова злополука по чл.200 КТ са
основателно предявени, поради което иска следва да се уважи, но само частично, доколкото
се доказва нараняване и бързо възстановяване след него, за да е годен ищеца за нормално
полагане на труд при същите условия, както преди злополуката.
Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС
се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки
и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства. Справедливостта се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
Въз основа на съвкупната преценка на гласните доказателства по делото чрез разпита
4
на свидетелите, които при преценката им следва да бъдат ценени като ясни, последователни,
житейски логични и частично кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото, съдът приема за установено, че получените травматични увреждания - повърхностна
травма на главата е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като възстановяването е в рамките на 2-3 седмици след инцидента.
В контекста на изложеното и на основание приетото за характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо естество след
увреждането, които са били с нормална продължителност, в т.ч. периода на възстановяване,
причинените неудобства в битов и личен план, възрастта на ищеца - около 52 години към
датата на трудовата злополука, претърпял е травма в областта на главата, по време на
извършване на служебните си задължения на шофьор на тежки товари, травматичните
увреждания са причинени от падане на неукрепен товар при отваряне на вратите на
камиона, управляван от ищеца, травматичните увреждания са отшумели за период от 2-3
седмици, а психическите страдания са продължили за период от около 6 месеца, след
инцидента, като към настоящия момент ищецът се връща към поведението, което е имал
преди инцидента, съдът счита, че с определянето на обезщетение в размер на 3500 лева/лв./
ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В тази насока съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, и неговата
продължителност, като това е бил само няколко часов престой в болница за обработка на
раната и поставяне на превръзка; физическите и психически болки и страдания, претърпени
при самото увреждане, доколкото са под въпрос дали същите са търпяни и по време на
възстановяване и в какъв интензитет; възрастта и отрицателното въздействие върху
качеството на живот на пострадалия, но за не дълъг период от време.
Съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
присъди в размер на 3500 лв., като иска се уважи до този размер и се отхвърли за разликата
до предявените 5000 лв. Съдът достига до извод, че ищецът успешно доказва, че е претърпял
трудовата злополука, както и получената повърхностна травма на главата, а също и краткия
период, който му е бил необходим да се възстанови от нараняването, както и това, че се е
почувствал годен да полага отново труд в период около 20 дни след злополуката, като не
успява да докаже по безспорен начин твърденията си в ИМ за: „страх от повторно
увреждане, безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно загрозения му
външен вид и дискомфорт от загрозен външен вид на главата“, затова искът подлежи на
частично уважаване в по-нисък от претендирания размер. Все пак връщайки се на работа в
началото на януари 2023г. ищецът е бил в повечето време сам, и едва ли е имал загрозен вид
в степен, че да му създава дискомфорт по време на работа или някакви неудобства от среща
с други хора.
Съдът установи, че ищецът не е имал задължение да укрепва товара, затова
възражението на ответника в тази посока не следва да се разглежда от съда. По отношение
на това, че ищецът не е ползвал лични предпазни средства ответникът не е представил
никакви доказателства, че такива са предоставени на ищеца, затова и това възражение не
следва да се разглежда. Съдът намира възраженията на ответник за проявена груба
небрежност от ищец, доколкото не е изпълнил задължението си да укрепи правилно товара и
да използва личните си предпазни средства за неоснователни, поради което не ги взема
предвид при определяне на размер на обезщетението, което да присъди. Ответникът не
проведе успешно доказване на възраженията си за съпричиняване на злополуката поради
действия на ищеца, затова съдът не следва да намалява определения размер с определяне на
процент на съпричиняване от ищеца.
По отношение на претенция за обезщетение за забава в размер на 762,97лв. съдът
5
счита същата за частично основателна, доколкото главния иск се уважава частично,
изчислена върху уважен размер от 3500лв., т.е. искът следва да се уважи за размер от
533,07лв. за периода 9.12.2022г.-25.2.2024г., като се отхвърли за разликата до 762,97лв.
Съдът изчислява размер на обезщетението за забава в размер на законната лихва с
електронен калкулатор на НАП.
Следва да се присъди върху сумата от 3500лв. законната лихва от дата на подаване на
ИМ в съда – 7.3.2024г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съобразно направеното искане от двете страни и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК,
следва да се присъдят сторените разноски, които се изчерпват единствено с платени от двете
страни адв.хонорари.
И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК/л.122-ищец, и л.123-ответник/,
които съдът е приел по делото, като и двете страни правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК
срещу адв.хонорар на другата страна в о.с.з. Съдът намира, че възражението на ищецът е
неоснователно, а възражението на ответник е основателно, доколкото съгласно предявен
размер на иск и предвид хода на делото съдът намира, че адв.хонорар от 550лв. е напълно
обоснован с оглед свършената работа по делото от адвокат на всяка от страните.
Така адв.хонорар на ищеца следва да се намали на 550лв. от поискания от 1000лв.
Съразмерно с уважена част на искове на ищеца следва да се присъдят разноски за
платен адв.хонорар в размер на 384,90лв., а съразмерно с отхв.част от искове на ответник
следва да се присъдят разноски за адв.хонорар в размер на 165,10лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СРС сумата от 190 лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от иск от 3500 лв. - 140 лв., а за иск от 533,07лв. – 50лв. по правилата на ГПК
и Тарифата за държавните такси по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник Т***, със съдебен адрес гр.Б*** С***, да заплати на ищеца А. Г.
Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** 5, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 3500 лева/лв./,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, страх
от повторно увреждане, безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно
загрозения му външен вид и дискомфорт, причинени в резултат на настъпила на 8.12.2022г.
трудова злополука по време на превоз на товар при спиране за разтоварване в гр.Р***, ведно
със законната лихва от дата на подаване на ИМ в съда на 7.3.2024г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 533,07 лв., представляваща мораторна лихва за период
9.12.2022г.-25.2.2024г., на основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ поради
неоснователност и недоказаност иска за главница над уважения размер от 3500 лв. до
предявения от 5000 лв., и иска за лихва за забава над уважени 533,07лв. до предявени
762,97лв. за период 9.12.2022г.-25.2.2024г.
ОСЪЖДА Т***, със съдебен адрес гр.Б*** С***, да заплати на ищеца А. Г. Й., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С*** 5, сумата от 384,90 лева, представляваща сторени от
ищец разноски пред СРС за платен адв.хонорар, съразмерно с уважена част от искове, на
основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** 5, да заплати на Т***,
със съдебен адрес гр.Б*** С***, сумата от 165,10 лева, представляваща сторени от ответник
6
разноски пред СРС за заплатен адв.хонорар, съразмерно с отхвърлената част от искове, на
основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Т***, със съдебен адрес гр.Б*** С***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СРС сумата от 190 лева/лв./, представляваща сбор от
дължимата държавна такса по уважените части на исковете, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 2-седмичен срок от уведомяване със съобщение, че е обявено.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7