Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 17.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 083 по описа на 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415
ал.1 от ГПК.
Ищците А.И.Г. и И.Б.В. – Г. твърдят, че съгласно договор за
покупко-продажба от 06.06.2017 г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112, том V, рег. № 11846, дело 748/2017 г. по описа на нотариус И.Д.с рег. № 039 на
регистъра на НК и район на действие – СРС са продали на ответниците Д.Т.М. и С.Н.М.
собствените си недвижими имоти, изградени в груб строеж, находящи се в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „*****, а именно ап. 3, със застроена площ от 119,
91 кв.м.заедно с 28,355% идеални части от общите части на сградата, заедно с
21,603% идеални части от дворното място, както и гараж № 1, със застроена площ
от 25,62 кв.м., заедно с 2,091% идеални части от общите части на сградата,
заедно с 1,059% идеални части от дворното място при обща продажна цена от
80 000 евро. Твърди се, че страните постигнали съгласие цената да бъде
платена, както следва: 66 300 евро – чрез отпуснат кредит от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, а остатъкът в размер на 13 700 евро да се
заплати по сметка на А.И.Г. в „ПИБ“ АД в петдневен срок от получаване на
разрешение за ползване на сградата. Твърди се, че удостоверението за въвеждане
в експлоатация на сградата било издадено на 28.03.2019 г. На 07.04.2019 г.,
копие от същото било връчено на купувачите. Въпреки многократните опити на
продавачите да получат остатъка от уговорената продажна цена същата не била
платена. Поради което ищците -продавачи депозирали заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 13 700 евро и за сумата от 1 287,
64 лв. – лихва за забава в периода 13.04.2019 г. – 02.10.2019 г., по реда на
чл. 417 от ГПК и по същото им била издадена заповед за изпълнение в
образуваното гр.д. 56 897/2019 г. на СРС, 45 състав респ. издаден бил и изпълнителен
лист. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражения.
При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и
от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че същите
дължат солидарно сумата от 13 700 евро – главница, представляваща част от
уговорената продажна цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 287, 64 лв. –
лихва за забава в периода 13.04.2019 г. – 02.10.2019 г. Претендират се
разноски.
Ответниците Д.Т.М. и С.Н.М.
оспорват исковете в писмен отговор като заявяват, че сумата е издължена по изп.дело
2218/2019 г. При условията на евентуалност е заявено възражение за съдебно
прихващане със сумата от 13 700 евро, платена на ищците с банкова
референция на 11.04.2017 г. и основание
– предварителен договор, прието за съвместно разглеждане в рамките на
настоящото производство. Претендират разноски.
Исковата молба се поддържа в открито съдебно заседание от
адв. Н.В..
Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. П.П..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 56 897/2019 г. на СРС, 45 състав,
на 04.10.2019 г. А.И.Г. и И.Б.В. - Г. са депозирали заявление по реда на чл.
417 от ГПК пред СРС, въз основа, на което е образувано горецитираното дело.
В заявлението е отправено искане до съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Д.Т.М. и С.Н.М.
за солидарното им осъждане за сумата от 13 700 евро – вземане за част от продажна
цена на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2019
г., сумата от 1 287, 64 лв. – лихва за забава в периода 13.04.2019 г. –
02.10.2019 г. и сторените по делото разноски на основание нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112, том V, рег. № 11846,
дело 748/2017 г. по описа на нотариус И.Д.с
рег. № 039 на регистъра на НК и район на действие – СРС.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 112, том V, рег. № 11846,
дело 748/2017 г. по описа на нотариус И.Д.с
рег. № 039 на регистъра на НК и район на действие – СРС, от съдържанието, на който се установява, че на 06.06.2017 г. А.И.Г. и И.Б.В. -
Г. са продали на Д.Т.М. и С.Н.М.
собствените си недвижими имоти, изградени в груб строеж, находящи се в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „*****, а именно ап. 3, със застроена площ от 119,
91 кв.м.заедно с 28,355% идеални части от общите части на сградата, заедно с
21,603% идеални части от дворното място, както и гараж № 1, със застроена площ
от 25,62 кв.м., заедно с 2,091% идеални части от общите части на сградата,
заедно с 1,059% идеални части от дворното място при обща продажна цена от 80 000
евро, от която цена продавачите са се съгласили да получат сумата от 66 300 евро с усвояването на кредит
от купувачите от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, а остатъкът в размер на
13 700 евро да се заплати по сметка на А.И.Г. в „ПИБ“ АД в петдневен срок
от получаване на разрешение за ползване на сградата.
По делото е представено удостоверение № 256/28.03.2019 г.
на СО – направление „АГ“ за въвеждане в експлоатация на строеж „Надстройка на
жилищна сграда и промяна предназначението на първия етаж в индивидуално
жилище“, находящ се в ПИ 68134.904.457 по КККР на гр. София.
На 20.11.2019 г. СРС, 45 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата от 13 700 евро – задължение по договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 1 287, 64 лв. – лихва в периода 13.04.2019 г. – 02.10.2019 г. и сумата от 1 531, 66 лв. –
разноски.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 20.11.2019 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя на 25.11.2019 г.
Представени са покани за доброволно изпълнение респ.
възражения по чл. 414 от ГПК.
С разпореждане от 24.02.2020 г. СРС, 45 състав, по гр.д. 56
897/19 г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК, връчени на
заявителя на 06.03.2020 г.
На 20.05.2020 г. заявителите чрез процесуален
представител са представили доказателства по гр.д. 56 897/19 г. за предявяване
на установителен иск, съгласно дадените му указания. Същите са предявени на
19.05.2020 г.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок и с оглед чл.
3 т.1 от ЗМДВИПОРНС, съгласно който
процесуалните срокове по съдебни арбитражни и изпълнителни производства спират
да текат за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение в
страната.
Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е
идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираните
възражения от страна на длъжника в заповедното производство са в срока по чл.
414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото
производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно
правоотношение с ответника по силата на което същият се е задължил да заплати
процесната сума, размер и период на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата
от него сума, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт съдът приема, че между страните
по настоящия спор са възникнали валидни облигационни отношения по повод сключен
договор, по силата на който ищците са продали на ответниците собствени недвижими
имоти срещу насрещното им задължение да платят уговорената продажна цена по
начина и в сроковете, уговорени по договора.
Не се спори по делото, че процесната сума е част от продажната цена по
сключения между страните договор. Ищците заявяват твърдение, че до датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК този остатък от продажната цена, уговорена
между страните, не е платена от купувачите - ответници, въпреки настъпилия
падеж на задължението. Ответниците са противопоставили възражение за сторено надлежно плащане преди
сключване на окончателния договор с оглед преводно нареждане от 11.04.2017 г.
за сумата от 13 700 евро респ. при условията на евентуалност са заявили
възражение за прихващане със същата сума, прието за съвместно разглеждане в
рамките на настоящото производство. Видно от представения от самите ответници
предварителен договор от 10.04.2017 г., страните по него са уговорили обща
продажна цена на двата недвижими имота, платима на три транша в размери и
срокове, уговорени в чл. 2 от същия, а именно 10% / 13 700 евро/ в
3-дневен срок от подписване на предварителния договор, служещ и за задатък, 80%
/109 600 евро/- след изповядване на сделката и вписване на нотариалния акт чрез
банков кредит и собствени средства, 10% - /13 700 евро/ - в тридневен срок от
получаване на разрешение за ползване на сградата. В нотариалния акт,
обективиращ окончателния договор за покупко-продажба е уговорено заплащане на
продажна цена в размер на 80 000 евро, от които 66 300 евро чрез
банков кредит и 13 700 евро, платима в петдневен срок от получаване на разрешение
за ползване на сградата. При съвкупна преценка на тези данни по делото,
настоящият съдебен състав намира, че извършения банков превод от 11.04.2017 г.,
с оглед датата на самото плащане и датата на сключване на предварителния
договор съставлява плащане на първата част от продажната цена, уговорена в
договора от 10.04.2017 г. /чл. 2.1.1 от договора/. Процесната по делото сума с
оглед използваните словесни конфигурации и в предварителния договор /чл. 2.1.3
от договора/ и в окончателния такъв съставлява окончателното плащане на
уговорената продажна цена, платима в бъдеще и при настъпване на условието,
посочено в двата договора – снабдяване на сградата с разрешение за ползване.
Наведеното възражение от страна на ответниците за плащане на тази сума преди
подписване на окончателния договор не намира подкрепа в постигнатите уговорки
между страните и по предварителния договор, и по окончателния такъв. Нещо
повече, в чл. 2.2 от предварителния договор страните са постигнали съгласие, че
уговорената по този договор продажна цена е окончателна и не подлежи на промяна.
Няма данни, въпреки така постигнатата уговорка, цената да е редуцирана до
размера на посочената в нотариалния акт, за да се възприеме тезата на
ответниците. При ангажираните по делото писмени доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че разликата в продажната цена като аритметично
изражение в предварителния договор и последващия окончателен такъв е с оглед
желанието на страните да платят по-нисък размер на такси по нотариалното
оформяне на договора, които с оглед нормата на чл. 7.2 от предварителния
договор са изцяло дължими от купувачите – ответници, което кореспондира и с
изявлението на продавачите – ищци в горния смисъл, заявено в хода на
производството. Поради което, възраженията на ответниците за сторено плащане
преди датата на нотариалното оформяне на договора респ. заявеното възражение за
прихващане не могат да бъдат споделени от съда в настоящия му решаващ състав.
Заявено е и твърдение, че сумата е платена и в хода на съдебното производство, което се установява и от представените писмени доказателства – съобщения
по паралелно развиващото се изпълнително производство със сторено отбелязване,
че сумата е постъпила на 12.12.2019 г. /стр. 39/.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които
са от значение за спорното право, а това са и фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Преценката предполага
провеждане на разграничение дали става
въпрос за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумата по издадения изпълнителен лист или за действително относими факти, свързани с евентуално доброволно
погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство, както
това последователно е разяснено с т. 9 от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид всички новонастъпили погасителни факти, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Под принудително
събиране се има предвид постъпване на суми по сметка на съдебния изпълнител,
които са разпределени в полза на взискателя.
Плащането в настоящото производство е осъществено именно в хода на паралелно
развиващото се изпълнително производство, поради което същото не следва да се взема предвид в рамките на
настоящото производство. В този смисъл е и решение
99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО на ВКС. При съобразяване на
събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на
съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на
обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към
момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед
основателността на главния иск респ. липсата на данни за плащане на паричното
задължение на уговорения между страните падеж, основателна се явява и
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чийто размер за процесния по
делото период, изчислен на основание чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че възлиза на сумата от 1 287, 64 лв.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед основателността на ищцовите претенции присъдените разноски в
заповедното производство са дължими на общо основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на 1 971, 04лв., съобразно списъка
по чл. 80 от ГПК /стр. 69/.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.И.Г., ЕГН ********** и И.Б.В. – Г., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Н.В. искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК
срещу Д.Т.М., ЕГН ********** и С.Н.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. П.П., че Д.Т.М. и С.Н.М. дължат солидарно на А.И.Г. и И.Б.В.
- Г. сумата от 13 700 евро – главница, представляваща
част от уговорената продажна цена на основание нотариален
акт № 112, том V, рег. № 11846,
дело 748/2017 г. по описа на нотариус И.Д.с
рег. № 039 на регистъра на НК и район на действие – СРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 1 287, 64 лв. – лихва за забава в периода 13.04.2019 г. –
02.10.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН ********** и С.Н.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. П.П. да заплатят на А.И.Г., ЕГН ********** и И.Б.В. – Г., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Н.В. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 531, 66 лв. –
разноски в заповедното производство и
сумата от 1 971, 04 лв. – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 56 897/2019 г. на СРС, 45 състав.
СЪДИЯ: