РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 19.03.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                               ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при   секретаря       ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА        и в присъствието на прокурора …….…..…………...............………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА  въззивно гражданско дело № 39 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

          Постановено е решение № 434/ 30.11.2017 година по гр.д. 1519/ 2016 г. на Ловешкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, срещу Р.А.М., ЕГН **********, и С.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно съединени искове при условията на алтернативност, както следва: иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради заобикаляне на закона, на договор за покупко-продажба от 15.05.2003 г., обективиран в Нотариален акт № 77, том III, рег.№ 3438, дело № 262/2003 г. на Нотариус рег.№ 138 на НК, с район на действие РС-Ловеч, на следния недвижим имот: поземлен имот в с. Хлевене, община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (VII-седми) в квартал 26 (двадесет и шест), заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 85,24 (осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, както и иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на същия договор, поради накърняване на добрите нрави при неравностойност на насрещните престации, като неоснователни и недоказани. Отхвърлено е откритото производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК по оспорване истинността на съдържанието на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2003 г., в частта, имаща характер на разписка за продажната цена, с твърдението, че реално не е осъществено плащане, като недоказано.    

С решението е признато за установено, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС, по отношение на Р.А.М. и С.М.М., че С.А.М. и А.М.М., са собственици по давностно владение на процесния недвижим имот и М.Е.М., на основание чл. 108 от ЗС, е осъден да предаде на ищците, владението на собствения им недвижим имот. При съдени са и направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от Р.А.М., С.М.М. и М.Е.М. *** чрез пълномощник адв. Ж., против Решение № 434/30.11.2017 г. по гр.д. № 1519/2016 г. по описа на ЛРС, в частта, в която по отношение на първите двама е признато за установено на основание чл.124, ал,1 от ГПК, във вр.с чл.79,ал.1 от ЗС, че истците С.А.М. и А.М.М. са собственици на процесния недвижим имот в с.*** по давностно владение, а третият М.Е. М. на основание чл.108 от ЗС е осъден да предаде владението на процесния имот на С.А.М. и А.М.М., ведно със законните последици. Считат, че то е незаконосъобразно и постановено в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Молят да бъде постановено решение, с което бъде отменено атакуваният съдебен акт в обжалваната част и постановено друг за отхвърляне на предявените искове и им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Безспорно е по делото,че истците са наследници на М. М. б.ж. на с.Хлевене,починал декември 2001 година.Безспорно,че на 15 03.2003 година истците са продали недвижимия си имот на първите двама жалбоподатели, като са уредили и сметните си отношения-пред нотариуса са се подписали и заявили, че са получили в брой продажната цена на имота. Твърденията им за фиктивна сделка останали недоказани, поради което и съда е правилно е отхвърлил иска им за нищожна сделка.

Излагат се подробни съображения, относно липсата на изтекла в полза на ищците десетгодишна придобивна давност. Посочва, че след смътта на общия наследодател С. и А. заминават за Испания, като С. се връща, а А. живее и по настоящем там. От свидетелските показания се установява, че от 2011 година С. заживявя на съпружески начала в свид. И., с когото се е запознала в Испания и се установяват да живеят в с.Български извор, а в с.Хлевене се появяват едва 2014 година. Счита, че събраните гласни доказателства не установяват по безспорен начин изискуемото давностно владение, от което да се направи правния извод,че ищцата е придобила имота по давностно владение, за себе си като владетел и държател за дъщеря си. Няма начало на владението, за да установи от кога започва да тече и кога изтичат тези десет години на за давностното владение.

Считат, че за да се придобие имота по давност съгласно ЗС се изисква освен непрекъснато владение 10 години при недобросъвестен владелец, владението да не е прекъсвано повече от 6 месеца, да е явно и необезпокоявано. В конкретния случай съгласно представеното удостоверение С. е отсъствала 3.5г в Испания,преди това една година в с.Български извор,след 2004г до 2011г пътувания,връщания в РБ се вижда ,че е налице прекъсване на давността и няма 10г непрекъснато владение.

От доказателствата по делото не се установява владението да е явно, което освен да демонстрираш желание да го владееш като свой, да заплащаш данъци, такси, да декларираш имота като владелец, да има открита партида във ВиК, ЧЕЗ и да заплащаш задълженията си.

Купувачката Р. не й е пречила да ползва имота, тъй като са били и са добри приятелки, че няма друг имот къде да отиде и още повече, че С. не е ползвала постоянно имота, тъй като повече е била в чужбина.

В този смисъл решението на ЛРС е незаконосъобразно, неправилно и постановено при противоречиви свидетелски показания, поради което молят да бъде отменено и постановено решение, с което бъдат отхвърлени уважените искове по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. С чл.79,ал,1 от ЗС и чл.108 от ЗС.като ни присъдите е разноските в настоящата инстанция. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от адв. М.П. от ПлАК, като пълномощник на С.А.М. и А.М.М.,***, в който се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че с нея е направена собствена интерпретация на доказателствения материал, като чрез избирателен и фрагментарен анализ на отделни обстоятелства, без да се вземат предвид връзките между тях и смисъла, който всъщност имат, жалбата обосновава единствено неверни съждения.

Излага подробни съображения, че фактическият състав на чл. 79. ал. 1 от ЗС е безспорно и категорично установен със събраните по делото доказателства, които решаващият съд е ценил правилно и законосъобразно, след като ги е подложил на внимателен анализ, видно от изложените в обжалваното решение убедителни и логични мотиви, по които е признал ищците за собственици. Безспорно е установяно, че след сделката през 2003г. двете ищци не са загубвали фактическата власт върху имота. Те не са изнасяли багажа си от нея. Напуснали са дома си едва през май 2016г. Дотогава С. е живяла в жилището като в свой дом при знанието и без противопоставянето на купувача по сделката от 2003г. Р.М.. Последната в къщата е получавала достъп само със съгласието на С. и то като гост. Не е имала свой ключ за този имот никога. Подобренията, които са правени в жилището, не са били съгласувани с нея. Отстъпването на къщата не е било по силата на договор за наем. Представата на С., че счита за свой имота не е била тайна за Р.М.. Тъкмо обратното. Посочват, че М. е била наясно с това и го заявявала пред трети лица и това предстъвлява извънсъдебно признание, като в този смисъл се цитира практика на ВКС.

И тъй като по делото няма данни фактическата власт върху имота да е отнета в срока по чл.79 от ЗС, по силата на презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС законосъобразно в решението е прието, че имотът е владян от С. за себе си и чрез нея от дъщеря й без прекъсване в сочения законен период. Тази оборима презумпция не е опровергана независимо, че А. не е живяла постоянно в България тя е завладяла правата по сделката чрез своята майка. А от това, че С. е ходила да я посещава през 2015г. в Испания, че в някакъв друг кратък период от време е била в Б.Извор, не следва по никакъв начин, че владението на ищците е било прекъснато. В дома им друг освен тях не живял през тези кратки интервали от време. Единствено е доказано, че Р. М. за няколко месеца е живяла в къщата през 2015г. и то след позволение от С.. Ето защо по делото няма данни фактическата власт на А. М. и С. в законния 10 годишен срок от сключване на сделката да е била отнета от други лица.

В този смисъл моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски. 

Считат за недопустимо по чл. 266, ал.1 от ГПК искането за събиране на посочените в жалбата доказателства, тъй като страните е следвало да ги представят пред PC - Ловеч.

В съдебно заседание въззивникът М.Е.М. се явява лично, за всички се явява адв. Ц. Ж., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

От въззиваемите лично се явява С. А. М., представляват се от адв. М.П., която заявява, че поддържа подадения писмен отговор, и счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира съдебно-деловодни разноски. Представя писмено становище.

Решението е обжалвано в частта, в която по отношение на Р.А.М. и С.М.М. е признато за установено на основание чл.124, ал,1 от ГПК, във вр.с чл.79,ал.1 от ЗС, че С.А.М. и А.М.М. са собственици на процесния недвижим имот в с.***, по давностно владение, а М.Е. М. на основание чл.108 от ЗС е осъден да предаде владението на процесния имот на С.А.М. и А.М.М., ведно със законните последици.

При проверката по реда на чл. 269 от ГПК не се установяват пороци, водещи до нищожността на решението, както до недопустимост в обжалваната част.

От представените доказателства, приложени към гражданско дело № 1519/ 2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, от становището на процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема, за установени следните фактически обстоятелства:

Ищците – въззиваеми в настоящото производство,

С.А.М. и А.М.М. са наследници по закон на М. М. М., починал на 28.12.2001 г., видно от Удостоверение за наследници № 9/16.04.2003 г., издадено от Кметство – с. Хлевене. По делото е представена декларация за идентичност на имената на наследодателя, с която се установява, че а именно, че М. М. М. и М. М. М. са имена на едно и също лице. 

По силата на договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 94, том II, дело № 764/1986 г. на Районен съд-Ловеч Нотариален акт № 94, том II, дело № 764/1986 г. на Районен съд-Ловеч, М. М. М. е придобил собствеността върху следния недвижим имот дворно място в с. Хлевене, община Ловеч, с площ от 1300 кв. метра, съставляващо парцел V пл.№ 282 в квартал 46 по плана на с. Хлевене. В дворното място е построена жилищна сграда, видно от удостоверение ТСУС/ 439 от 23.04.2003 г., издадено от Община Ловеч.

На 07.05.2003 година е съставен констативен Нотариален акт № 33, т. ІІІ, рег.№ 3140, дело № 234/2003 г. на Нотариус Цветослав Лазаров с рег. № 138, с район на действие РС - Ловеч, с който ищците – сега въззиваеми, са признати за съсобственици въз основа на наследство по закон, процесния имот, представляващ поземлен имот в с. Хлевене с площ около 1 340 кв. метра, с пл.№ 262-VII в квартал 26, заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 85,24 кв.м, при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, при права: 3/4 идеални части за С.М. и 1/4 идеална част за А.М..

С.А.М. и А.М.М. продали на Р.А.М., недвижимия имот, предмет на спора с договор за продажба, сключен на 15.05.2003 г., обективиран в Нотариален акт № 77, том III, рег. № 3438 дело № 262/2003 г. на Нотариус Цветослав Лазаров с рег.№ 138, район на действие РС-Ловеч.

На 13.04.2016 година Р.А.М. и С.М.М. продават на М.Е.М. горния имот с договор, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба № 67/13.04.2016 г., том II, рег.№ 1565, дело № 167/2016 г. на Нотариус Цв. Лазаров, рег.№ 138 на НК.

По делото се представени разписки за заплатена ел.енергия, консумирана в процесния имот за периода 03.11.2009 г. – 03.06.2010 година, от които е видно, че партидата е останала на името на наследодателя на ищците.

По реда на чл. 176 от ГПК Р.М. сочи, че била в приятелски отношения със С.М.. По молба на С. и И. за периода от октомври до декември 2016 г., живяла в имота, като ключове за къщата получила от тях.

Според обясненията на С.М. действително през септември 2015 г. е била за за два месеца в Испания на гости. В този период Р.М., тъй като имала проблеми със съпруга си, ги помолила да живее в имота и останала три месеца. След като се върнали. Посочва, че живее на съпружески начала с И. К. от 2011 година в процесния имот. През 2012 г. отишли да живеят с. Български извор, но тъй като не намерили работа се върнали в с. Хлевене през 2013 година.

Депозирани са и гласни доказателства, като свидетелката М. посочва, че знае от С. и Р., че са прехвърлили къщата, за да не й я отнеме С.. Р.М. лично на нея е казвала, че децата й знаят как е придобита тази къща и ако нещо се случи с нея, няма да злоупотребят. Уговорката им била като се оправят паричните задължения към С., ще прехвърлят къщата обратно. Твърди, че и след продажбата не са напускали къщата, С. си живеела там, никой не я гонел, „тя си беше нейна”. В този смисъл са й показанията на св. И. К., с когото от 2011 година С.М.  живее. Твърди, че Р. искала да ходят при нотариус и са ходили, но мъжа й не искал. Посочва, че Р. му разказала историята с къщата, освен това ако е считала, че къщата е нейна, нямала да ги моли да я пуснат в къщата. Заявява още, че правил тоалетна, ремонти и т.н., с мисълта, че имотът е на С.. Едва през м. юни 2016 г., напуснали къщата и отишли на квартира, тъй като третият ответник М.М. им определил седмичен срок да освободят имот, като им показал нотариален акт за покупка на къщата.

От показанията на св. П. И., която има в съседство дворно място и познава С. от 1998-1999 г., се установява, че това цялото семейство е живяло в тази къща, като не знае след смъртта на съпруга си, С. да е живяла на друго място. Твърди, че ищцата-въззиваема в настоящото производство е ходила при дъщеря си в Испания през 2015 г. Узнала за продажбата през м. юни 2016 година и, че на ищците е даден срок да напуснат имота и в момента С. и И. живеят на квартира. Св. И. заявява, че се изненадала от това, че отнемат къщата на С., тъй като знаела, че е строена от С. и съпруга й, пък и тя се отнасяла с къщата като със своя. Виждала Р.М. да ходи в къщата на С., но С. не й е споделяла за първата сделка, едва след продажбата през 2016 г. споделила, че много пъти е искала да си възстанови къщата, но съпругът на Р. не бил съгласен.

Според показанията на св. К. А. (първи братовчед на починалия съпруг на С. – М., племенник на отв. С.М. и отв. Р.М., и вуйчо на отв. М.М.) през 2003 година след смъртта на М. през 2001 г. съпругата му С. и дъщеря им продали къщата, защото М. имал задължения към С.. Твърди, че живеели в процесната къща в с. Хлевене, като известно време били и в с. Пелово, но се върнали. През 2004 година С. и А. заминали за Испания, но С. се връщала и отивала. Посочва, че след като заживяла с И. били в с. Български извор, но подробности не знаел и не можи да уточни периода. От м. октомври 2014 година до април 2014 година С. работила при него. След това пак ходила в Испания и се върнала. Според свидетеля, през 2003 г.  С. продала къщата на Р. заради стари дългове към нея и съпруга й С., като твърди, че е узнал за това от С. и от С.. Не знае да е имала съдебни спорове и конфликти брат му С. М.. Според него С. и Р. били в добри отношения, като през 2015-2016 г. Р. живеела в къщата заедно със С. и И., макар, че имала четири къщи. Последно влизал в къщата през 2016 г. и според него след смъртта на М., няма никакви ремонти по къщата. 

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС, за установяване право на собственост въз основа на давностно владение върху поземлен имот в с. Хлевене, община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (VII-седми) в квартал 26 (двадесет и шест), заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 85,24 (осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, предявен от С.А.М. и А.М.М., против Р.А.М. и С.М.М., както и ревандикационен иск – чл. 108 от ЗС, за собственост по отношение на същия имот предявен от С.А.М. и А.М.М. против М.Е.М..

Ищците, въззиваеми в настоящото производство, се позовават на придобиване правото на собственост върху имота чрез давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС след продажбата от 2003 година до юни 2016 година.

При действието на чл. 154 от ГПК те следва да установят по несъмнен начин при пълно главно доказаване признаците на владението, като предпоставка за придобиване правото на собственост по оригинерен начин по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно: упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение за своене, като владението е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно в продължение на повече от десет години.

В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите А.М., И. К. и П. И. се установява по безспорен и несъмнен начин че след продажбата на имота С. и А.М. са владели процесния имот  явно и непрекъснато в продължение на десет години. М. посочва, че всички са знаели, че къщата е прехвърлена на Р.М., за да им бъде отнета за парични задължения, а това е споделяла с нея и самата приобретателка. В този смисъл владението е явно, т.е. било е демонстрирано освен пред обществото и пред собственика. В този смисъл са и показанията на св. К., като съдът съобразява факта, че той живее е на съпружески начала със С.М. и при действието на чл. 172 от ГПК, счита че не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката И. е считала, че ищците-въззивеми са собственици на имота и се изненадала, че ги гонят от имота 2016 година, като едва тогава разбрала за първата продажба. Дори самата Р.М. е поискала разрешение и ключовете от С. и И., за да живее в имота, когато били в Испания, а тя имала проблеми с мъжа си. От гласните доказателства се установява още, че М. имала намерение да прехвърлят обратно имота, дори са ходили при нотариус, но мъжът й отказвал да стори това.

Единствено свидетелят К. А. вуйчо на ответника М.Е.М. свидетелства, че имотът е прехвърлен за парични задължения на С. и покойния й съпруг към С.М..

Неоснователно е възражението на ответниците, че владението не е непрекъснато, предвид на това, че както С., така й дъщеря й А. не са живели постоянно в имота, тъй като били в Испания. Действително от събраните гласни доказателства се установява, че от 2010 година една от ищците живее и работи в Испания, а майка й я е посещавала за около три месеца, освен това със св. К. за около година са живели в с. Български извор, но това само по себе си не прекъсва владението върху имота. Съгласно чл. 81 от ЗС давността се прекъсва с изгубване на владението за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС, както и при условията на чл.84 от ЗС, вр. чл. 116 от ЗЗД – с признаване правото на собственост на действителния собственик от владелеца, с предявяване на собственически иск срещу владелеца и предприемане на изпълнителни действия за освобождаване на имота. В конкретния случай такива действия, водещи до прекъсване на давността, не се установяват. С оглед изложеното предявеният от С. А. М. и А.М. М. против Р.А.М. и С.М.М. установителен иск за собственост върху недвижимия имот, придобита по оригинерен способ въз основа на давностно владение при хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен. 

При изложените по-горе съображения към момента на втората продажба на имота, първите двама ответници не са могли валидно да прехвърлят собствеността върху него на третия ответник, тъй като не са не са притежавали това право. Страните не спорят, че М.М. владее имота от юни 2016 година, след покана от негова страна към ищците С. и А. М. за освобождаването му. С оглед изложените съображения предявеният по отношение на М. ревандиакционен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед така мотивираното становище, настоящата инстанция, счита решение № 434/ 30.11.2017 година по гр.д. 1519/ 2016 г. на Ловешкия районен съд, в обжалваната част по отношение на исковите претенции по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС и по чл. 108 от ЗС, следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход от процеса в настоящата инстанция въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата С.А. М. съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева, представляващи адв. възнаграждение.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р      Е      Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 434/ 30.11.2017 година по гр.д. 1519/ 2016 г. на Ловешкия районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС, по отношение на Р.А.М. и С.М.М., че С.А.М. и А.М.М., са собственици по давностно владение на поземлен имот в с. Хлевене, община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (VII-седми) в квартал 26 (двадесет и шест), заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 85,24 (осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, и М.Е.М., на основание чл. 108 от ЗС, е осъден да предаде на ищците, владението на собствения им недвижим.

ОСЪЖДА Р.А.М., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и М.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на С.А.М., ЕГН **********, и с адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, съдебно-деловодни разноски.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: