№ 159045
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110163845 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 341254/28.10.2024 г., подадено от „***, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. В. за следните суми:
1/ сумата от 1300,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем № *** от 06.05.2020 г., сключен между длъжника и „***, ведно със законната
лихва за периода от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 179,24 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.05.2020 г. до 08.03.2021 г.; 3/
сумата от 374,16 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; 4/ сумата от 387,85 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 08.03.2021 г. до 02.10.2024 г.; 5/ сумата от 540,90 лева,
представляваща такси по договора.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя неустойка в размер на 374,16
лева и такси в размер на 540,90 лева.
В тази си част заявлението е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал претендираните вземания в достатъчна степен – посочен е техният
размер, както и правопораждащото ги основание – неизпълнение на договора за заем,
изразяващо се в непредоставяне на обезпечение и забава по дължимите плащания.
Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
така претендираните суми.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
1
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Настоящият съдебен състав намира, че договорните клаузи, въз основа на които
са начислени претендираните от заявителя неустойка и такси, имат неравноправен
характер. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, включително такава, която задължава
потребителя при неизпълнение на задължения по договора да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Претендираната неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение попада в обхвата на цитираната
разпоредба, тъй като размерът възлиза на повече от двойния размер на
предоставения заем (1450,59 лева, съгласно чл. 8 от договора, при предоставен заем в
размер на 1300,00 лева), а същевременно начисляването се обосновава с
неизпълнение на вторично за договора за заем задължение.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. Претендираните такси (разходи) за извънсъдебно събиране на
вземането, от своя страна, са свързани с управлението на кредита (в случая – с
неговото събиране). Чрез така претендираните вземания се нарушават принципите на
справедливост и еквивалентност на престациите, от което се налага изводът за
неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането им.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че начисляването на
претендираните неустойка и такси води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитор и длъжник по договора за заем, съответно – противоречи на
закона и добрите нрави.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 341254/28.10.2024 г., подадено от „*** по реда на чл.
410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Д. В.
за сумата от 374,16 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, и за сумата от 540,90 лева,
представляваща такси по кредита и разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3