Р Е Ш Е Н И Е № 153
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 04.06.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 128 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано
е по повод подадена въззивна жалба от жалбоподателите М.Е. ЕООД, ЕИК *********,
и П.З.Г., действащ
като ЕТ с
наименование М.-К.-П.Г., ЕИК *********, против постановеното по търг. дело № 262/2018 г. по описа на Окръжен
съд П. решение №135 от 17.10.2019 г. в частта му, с която са уважени обективно и субективно съединените искове и те са осъдени да заплатят солидарно
посочените в диспозитива на решението суми, а именно:
-
сумата от 42 837,47 лв. с вкл. ДДС, представляваща продажна
цена на доставена и получена от М.К. ЕООД стока: лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти, за които са издадени
438 бр. фактури в периода 30.11.2015 - 05.05.2016 г., подробно описани в заключението по съдебносчетоводната
експертиза на л. 750-763 от делото,
което да се приложи към решението и да се счита неразделна част от същото,
- сумата от 10 717,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница от 42 837,47
лв.
за периода, считано
от падежа за плащане, отразен във всяка издадена фактура до датата на
предявяване на исковата молба – 03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
- сумата от 2 435,21 лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за първата инстанция съразмерно
уважената част на исковете.
Жалбоподателите считат решението в така
посочената от тях обжалвана част за
неправилно.
По
отношение на М.Е. ЕООД посочват, че не е отчетена волята на страните, че
встъпването се отнася само бъдещите
задължения, които произтичат от договора от 18.12.2013 г. и анексите към него,
а не изобщо за бъдещите задължения на М.К. ЕООД, вследствие от сключените с
това дружество сделки. Некоректно е позоваването на решение на ВКС. Посочват, че в настоящия
случай не е определен максимален размер
на парично задължение за всеки един търговец и не възникнала солидарна
отговорност за тях.
По
отношение на П.З.Г., действащ като ЕТ с наименование М.-К.-П.Г., са налице същите
оплаквания, както и са развити подробни съображения, че може да бъде само
поръчител, но не и солидарен длъжник при положение, че не е имал самостоятелно сключени, за своя сметка сделки със С.Т. АД.
Молят решението в обжалваните части да бъде
отменено, ведно със законните последици. Претендират направените разноски.
Ответникът С.Т. АД е представил отговор, в който
счита въззивната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения.
Моли да
се отхвърли въззивната жалба, като се
потвърди решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежни страни срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт.
Видно
от данните по делото, ищецът С.Т. АД е
предявил срещу ответниците искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД във връзка
с чл.318 и чл.327 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.294 от ТЗ.
Твърди, че по
силата на договор за търговска продажба
на лекарствени продукти с отложено плащане от 18.12.2013 г. и анекси №1 от
11.03.2014 г. и №2 от 16.06.2014 г. между него, като продавач, и ответниците М.К.
ЕООД, М.Е. ЕООД и ЕТ М.-К.-П.Г., като купувачи, се задължил да извършва
периодични доставки срещу задължението на посочените ответници да отговарят
солидарно за всички настоящи и бъдещи задължения, вкл. и за евентуални лихви, неустойки съгласно чл.17 от договора.
Твърди, че страните са уговорили за дата на
продажбата да се счита датата на издаване на фактурата за всяка конкретна
покупко-продажба, а за дата на прехвърляне на собствеността да се счита датата
на ефективното предаване на стоката, като фактурата служи за
приемо-предавателен протокол за това. Уговорили са и падеж на плащане в
Приложение № 2 към договора, където е предвидено купувачът да заплати цената на
стоката веднага или в 60 дневен отложен срок след предаване на оригинална
фактура. С анексите падежите са променени – 30 дни отложено за лекарствени
продукти на свободна продажба и 60 дни за лекарствени продукти, заплащани
напълно или частично от бюджета на НЗОК.
Твърди, че в периода
30.11.2015 г. – 04.05.2016 г. и по заявки на М.Е. ЕООД и М.К. ЕООД доставил и
продал при условията на отложено плащане стоки на обща стойност 69 788,67
лв. с вкл. ДДС, за което са съставени 611 бр. фактури, надлежно подписани от
ответната страна, които изпълняват ролята на предавателен протокол. Във
фактурите е посочен падеж на всяко
задължение за плащане на цената на получената стока.
Тъй като купувачите не са изпълнили
задължението си да заплатят цената на доставените лекарствени продукти по издадените фактури, описани в
исковата молба, предявява исковете за главница и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът
М.К. ЕООД не е подал отговор. Не е обжалвал с въззивна жалба постановеното
решение и по отношение на него същото е влязло в сила. Ответниците М.Е. ЕООД
и ЕТ М.-К.-П.Г. оспорват исковете. Възразяват, че отговарят
солидарно пред продавача. Считат, че част от исковете са основателни по
отношение на М.Е. ЕООД, но за част от процесните фактури, по които дружеството
е страна за общата сума 16 215 лв., която сума е преведена на 23.10.2018
г. на ищеца. За фактурите, издадени с получател М.К. ЕООД за сумата над
16 215 лв. до 69 788,67 лв., претенциите са неоснователни, тъй като
не са солидарно отговорни по тях.
В допълнителната искова молба ищецът се
позовава на чл.17 от договора и чл.6 от анекс №2 за възникналата солидарна отговорност.
В допълнителния отговор се поддържа отговора. Възразява се, че липсва
съгласие от М.К. ЕООД за привличане като участник по първоначалния договор на
ответниците, вкл. и като поръчители. Липсва и нотариална заверка на подписа за
дружеството.
От представените доказателства се установява, че на 18.12.2013 г. е сключен договор за търговска продажба на
лекарствени продукти на отложено
плащане. Продавач е търговското дружество С.т. АД или това е т.нар.първа страна
по договора, купувач - М.Е. ЕООД или това е т.нар. втора страна, а П.З.Г. е
подписал договора като поръчител или
т.нар.трета страна. По силата на този договор продавачът се е задължил да
доставя по заявка лекарствени продукти на купувача в посочения обект в
Приложение №1 при условие на отложено плащане-стоков кредит, чиято стойност не може да надвишава лимита в
Приложение №2. Съгласно чл.17 от договора, всички търговци, участници и
подписали като втора страна настоящото споразумение, отговарят пред продавача
солидарно за всички настоящи и бъдещи задължения по настоящия договор, вкл. и
за евентуални лихви, неустойки и принудително събиране на вземанията. Уговорени
са и обезпеченията на поръчителите. Договорът
е с нотариална заверка на подписите.
На 11.03.2014 г. между страните по
първоначалния договор е сключен анекс №1 относно минимални лимити на заявките и отложеното
плащане. Анексът е с нотариална заверка на подписите.
На 16.06.2014 г. е сключен анекс
№2, също с нотариална заверка на подписите на страните по договора от
18.12.2013 г. Считано от датата на анекса 16.06.2014 г. страните приемат втора
страна, като купувач, наред с М.Е. ЕООД, а именно търговците ЕТ М.-К.-П.Г. и М. К. ООД. Съгласно чл.6 от
анекса, всички търговци, участници и подписали като
втора страна настоящото споразумение, отговарят пред продавача солидарно за
всички настоящи и бъдещи задължения по договора от 18.12.2013 г. и анексите към
него, в т.число и настоящия анекс, вкл. и за евентуални лихви, неустойки и
принудително събиране на вземанията. Уговорени са и обезпеченията на
поръчителя, а в чл.9 страните са постигнали съгласие, че всеки от поръчителите
е задължен солидарно с втората страна за задълженията по договора от 18.12.2013
г. и всички анекси към него. Уговорени са начини и срокове на отложеното
плащане, както и кредитен лимит относно максимална неплатена сума за цената на доставени при отложено
плащане лекарствени продукти.
Установява се, че анексът не е подписан
от името на М. К. ООД. Съгласно вписаният начин на представляване в Търговския
регистър, към този момент управители и представляващи дружеството са П. З.Г. и О. П. Т., заедно и поотделно. П. З.Г. също така е управител и представляващ дружеството М.Е. ЕООД към момента на
подписване на договора и анексите.
Приложени са издадените фактури за
посочения период в исковата молба - 611 бр. фактури от 30.11.2015 г. до 04.05.2016 г., от които 173 бр. с
получател „М.Е.“ ЕООД, а останалите 438 бр. с получател „М.К.“
ЕООД. Няма спор, че описаната в тях стока е получена.
Назначена по делото е и съдебно-счетоводна
експертиза, които констатации съдът възприема, като компетентни и неоспорени от
страните.
Видно от констатациите, продажната цена на
доставената стока по 173 бр. фактури за периода
07.03.2016 г. – 04.05.2016 г. с получател М.Е. ЕООД е 13 223,27
лв. с
ДДС, а на мораторната лихва за забава, изчислена от падежа за плащане по всяка
една фактура до 03.09.2018 г. - общ размер от 3 022,65
лв.,
или общо 16 245,92 лв.
Продажната цена
на доставената стока по 438 бр. процесни фактури за периода 30.11.2015 г. – 12.04.2016 г. с
получател М.К. ЕООД е 42 837,47
лв. с
ДДС, а на мораторната лихва за забава, изчислена от падежа за плащане по всяка
една фактура до 03.09.2018 г. - общ размер от 10 717,48 лв., или
общо 53 554,95 лева.
Общият размер на
задължението по всички описани фактури, издадени от ищеца на получателите М.Е.
ЕООД и М.К. ЕООД за главница е 56 060,74 лв. с ДДС и за мораторна лихва - 13 740,13
лв., или общо 69 800,87 лв.
Издадените
фактури са осчетоводени от съответния получател на стоката по фактура - М.Е.
ЕООД и М.К. ЕООД, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС в срока за
ползване на данъчен кредит и за тях е ползван данъчен кредит.
Сумата от
16 215 лева е платена от М.Е. ЕООД в полза на
ищеца на 23.10.2018 г. след завеждане на делото, като тази сума включва:
главница в размер на 13 223,27
лв. с
ДДС
и сумата 2 991,73 лева мораторна лихва за периода от падежа за плащане,
посочен във всяка фактура до 03.09.2018 г. Изплатена е и сумата от 183.66 лева
законна лихва за забава върху главницата от 13 223.27
лева за периода след подаване на исковата молба от 04.09.2018 г. до датата на
плащането 23.10.2018 г.
Установява се и,
че изплатените от М.Е. ЕООД суми за главница и лихви касаят
единствено и само издадените от ищеца с получател М.Е. ЕООД фактури,
но не и фактурите, издадени от ищеца с получател М.К. ЕООД.
Въз основа на така събраните доказателства следва да се отговори на основния въпрос, повдигнат във въззивното
производство в съответствие с оплакванията във въззивната жалба, а именно
дължат ли жалбоподателите солидарно наред с главния длъжник М.К. ЕООД сумата по фактурите, издадени от ищеца с получател М.К. ЕООД.
Солидарна отговорност е налице, когато кредиторът има възможност да изисква
от всеки длъжник цялото си вземане, като изпълнението на един от длъжниците
освобождава останалите. Възниква в определените от закона случаи или когато е
уговорена. Затова и следва да се определи нейният вид.
Съгласно наведените обстоятелства от ищеца в исковата молба, той се
позовава на договорни отношения между страните, по силата на които ответниците
са се задължили солидарно.
От посочените по-горе
доказателства се установява, че ответниците - жалбоподатели са подписали анекс
№2 към процесния договор, както и че са се съгласили да отговарят пред
продавача солидарно за всички настоящи и бъдещи задължения, произтичащи от
договора и анексите, в това число и настоящия анекс, включително и за евентуални
лихви, неустойки и разноски по принудителното събиране на вземанията. При
положение, че като купувач в анекса е посочено дружеството М.К. ЕООД,
следва да се приеме, че е налице съгласие на жалбоподателите за поемане на
отговорност за бъдещите задължения на това дружество към продавача. Налице е и
съгласие на продавача, т.е. на кредитора.
В
закона е предвидена възможност всяко трето лице да може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Тази възможност е уредена в чл.101 от ЗЗД, като последица от встъпването е
възникването на солидарна отговорност. Съгласно чл.101,изр.3 от ЗЗД,
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници. За да се породи действието от това съглашение, необходимо е валидно
съществуващо облигационно задължение. Няма пречка това задължение да е бъдещо и
да има встъпване в бъдещ дълг при положение, че дължимата престация по него е
определена или е определяема.
В
случая страните по анекс №2 са уговорили пасивна солидарна отговорност, като
жалбоподателите са се задължили да отговарят солидарно за задълженията на
купувачите по договора и всички анекси, в т.ч. и по настоящия анекс. Те са
поели отговорността за задълженията и на
купувача М. К. ООД. Без правно значение
е, че това дружество не е подписало този анекс.
Процесните задължения са възникнали през
периода 30.11.2015 г. – 12.04.2016 г.,
когато са издадени процесните фактури, и са бъдещи по своя характер спрямо
датата на подписване на анекс №2. Видно от съдържанието на фактурите, в тях е
постигнато съгласие относно доставки, падеж, цена и отложено плащане. То
съответства на уговорките в анекс №2 относно доставки, падеж, цена и отложено
плащане. Фактурите са подписани от получателя М. К. ООД и са отразени в
счетоводството му, което води до извод за наличието на търговско
правоотношение между продавача и получателя на стоката по фактурите – търговска
продажба по заявки при отложено плащане. От съдържанието на фактурите във връзка с
падежа и уговорките за плащане се установява, че същите са еднакви със
съответните уговорки в процесния договор и анексите към него, както е посочено
и в исковата молба.
При тълкуване на посочените по-горе
доказателства поотделно и взаимно, както и на основа на добросъвестността,
следва да се приеме, че няколко търговски субекта с един и същи представляващ към момента на сключване на договора и
анексите към него, а именно М.Е. ЕООД, М. К. ООД и ЕТ М. К. - П.Г., са
постигнали съгласие с търговец на едро с
лекарствени продукти за доставки в посочени аптеки по заявки и при
издаване на фактури относно
доставените продукти при условие на
отложено плащане /стоков кредит/. Условията
на доставките са описани в договора и анексите към него. Процесните
фактури възпроизвеждат уговорките в договора и анексите относно цената и начин
на плащането и. Постигнатото съгласие е за
търговски продажби при отложено плащане между посочените страни, чиято цел е да
се заплати стоката със средства,
придобити от нейната реализация. Правоотношението включва два елемента -
покупко-продажба и кредитна сделка, като това е т.нар. стокова форма на кредит.
Размерът на предоставения стоков кредит зависи от общия лимит на сумата, определена за продажби с отложено плащане, а
той от своя страна - от страните по правоотношението, вида на стоките, техния
обем и други конкретни условия, договорени между страните, имащи значение в
отношенията им. С подписването на анекс №2 жалбоподателите са се съгласили да
отговарят за задълженията на купувачите съгласно уговорения кредитен лимит в
т.4 в размер на 45 000 лв. относно максимална неплатена сума за доставени
при условие на отложено плащане на цената лекарствени продукти. Определен е
максималният размер на бъдещото задължение, който не може да се надвишава при
определените срокове на отложено плащане. Ето защо и с оглед вида на
правоотношението следва да се приеме, че е налице съществуващо определяемо облигационно
задължение. Няма данни правоотношението,
въз основа на което е възникнало посоченото облигационно задължение да е
прекратено към момента на издаване на процесните фактури. Оттук следва, че съществува валидно
облигационно задължение, определяемо по своя размер. При положение, че се
установяват пасивна солидарна отговорност
и валидно облигационно
задължение, следва да се приеме, че ответниците са се задължили солидарно за задълженията на М.К. ЕООД.
До този извод е достигнал и окръжният съд,
поради което неговото решение в частта му, с която жалбоподателите са осъдени солидарно да
заплатят задълженията на длъжника М. К. ООД следва да бъде потвърдено.
Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за неправилност на
решението, тъй като самите жалбоподатели са се съгласили М.К. ЕООД да се включи като купувач при
условията на договора и анексите към него, към момента на съгласието
представляващ на търговците е едно и също лице П.З.Г., а впоследствие това
дружество е приемало и подписвало процесните фактури, като получател, при
условията на анекс №2. Ето защо и въз основа на събраните доказателства и
направеното по-горе тълкуване не се установява процесните търговски продажби да
са осъществени на друго основание, освен въз основа на договора и анексите към
него. В тази връзка са и неоснователни оплакванията, че ЕТ е можел да има само качеството на
поръчител по договора и анексите, тъй като нямал самостоятелно сключени сделки.
Видно от исковата молба, ищецът не сочи факти и обстоятелства, свързани с
поръчителството, съответно няма правопогасяващи възражения от ответниците по
този въпрос. Ето защо въззивната жалба
следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските – ответникът е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. Ето защо, следва да се
присъди в размер на 450 лв.
С оглед гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по търг. дело № 262/2018
г. по описа на Окръжен съд П. решение №135 от 17.10.2019 г. в частта му, с
която М.Е. ЕООД, ЕИК *********, и П.З.Г., действащ като ЕТ с наименование М.-К.-П.Г.,
ЕИК *********, са осъдени да заплатят солидарно на С.Т. АД сумите, както следва:
- сумата от 42 837,47 лв. с вкл. ДДС,
представляваща продажна цена на доставена и получена от М.К.
ЕООД стока: лекарствени продукти, медицински
изделия, хранителни добавки, козметични и санитарно хигиенни средства и други
продукти, за които са издадени 438 бр. фактури в периода 30.11.2015 - 05.05.2016 г.,
- сумата от 10 717,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница от 42 837,47
лв.
за периода, считано
от падежа за плащане, отразен във всяка една от издадените 438 бр. фактури, до датата на предявяване
на исковата молба – 03.09.2018 г.,
- сумата от 2 435,21 лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за първата инстанция съразмерно
уважената част на исковете.
Осъжда М.Е. ЕООД П.З.Г., действащ като ЕТ с наименование М.-К.-П.Г.
да заплатят С.Т. АД юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 450 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.