№ 14819
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110133745 по описа за 2023 година
„Т.С. ЕАД е предявило срещу Л. Д. Д.-И, Д. Г. Д., Р. Г. Д. и И. Г. Й.
/последните трима конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалия Г Д. Д. / кумулативно обективно съединени установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 4883,84 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., 774,08 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
19.06.2020 г., 26,23 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 5,82 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020 г. до окончателното им заплащане, за
които суми по ч. гр. дело №28971/2020 г. по описа на СРС, 69 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при квоти, както следва:
- Л. Д. Д.-И – 3/6 част, а именно сумата от 2442,92 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 387,04
лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 13,12 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 2,91 лева, представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.07.2020 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
28971/2020 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
- Д. Г. Д. – 1/6 част, а именно сумата от 813,97 лева, представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., както и 0,97 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020
г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
- Р. Г. Д. – 1/6 част, а именно сумата от 813,97 лева, представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., както и 0,97 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020
г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
- И. Г. Й. – 1/6 част, а именно сумата от 813,97 лева, представляваща цена
2
на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., както и 0,97 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020
г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Ищецът „Т.С. ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до горепосочения топлоснабден имот, като те
не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от всеки
съответна част от горепосочените суми , съобразно наследствените им дялове
след смъртта на Г Д. Д..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. Д. Д.-И е депозиран отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове по основание. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Депозиран е отговор от И. Г. Й., в който се сочи друг собственик на
имота.
3
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, респ.
наследодателя им, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за 2 тях е възникнало насрещно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираните вземания в случаи, че твърдят това.
Видно от приложения по делото нот. акт № 45, том VII, дело № 932 от
1984г., процесният имот е собственост на Г Д. Д. и Л. Д. Д.-И.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. В мотивите по т. 1 от същото обаче, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопренос-ното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а от § 1 ДР на ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие, като договорът между това ползващо лице и
4
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното право-отношение с топлопреносното
предприятие, не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим, както
за гражданските, така и за търговските сделки. Ако е договорено нещо
различно от установеното в ЗЕ, то следва да бъде зачетено при прилагане на
принципа за договорна свобода. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Тази постановка важи и в случай, че това
съгласие за сключване на договор директно с топлопреносното предприятие
касае само един от съсобствениците на топлоснабдения имот. Когато
ползващият съсобственик сключи писмен договор при публично известни
общи условия с топлопреносното предприятие /която не е форма за
действителност, а за доказване/, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
притежаваната от другия съсобственик/ци идеална част, поради което той
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за битови нуж-ди за целия имот. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, всеки съсобственик дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо от това как се ползва имотът.
В конкретния случай от приложената с исковата молба молба-декларация
30.11.1999г. съсобственикът Г Д. Д., ЕГН ********** е заявил изрично искане
до ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия и откриване на
партида на негово име за целия имот – предмет на спора. По своята правна
същност това искане има характер на оферта за сключване на договор по
5
смисъла на чл. 13 ЗЗД, което е било прието от ищеца "Т.С. ЕАД, доколкото
липсват доказателства в обратна посока. В самата декларация е направено и
изявление от Л Д.-И, че не живее в процесния имот и е съгласна сметката със
задължения към ищеца да се прехвърли на нейния брат. При тези данни
настоящият съдебен състав приема, че облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот е възникнало
само между ищцовото дружество и Г Д. Д., с оглед изрично заявената от
последния воля единствено той да встъпи в облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия относно този имот. Доколкото същият
е починал в хода на процеса, неговите наследници са тези, които следва да
отговарят за задълженията на своя наследодател. Същият след смъртта си е
оставил трима наследници – неговите деца Д. Г. Д., Р. Г. Д. и И. Г. Й. или всеки
е носител на 1/3 част от задължението на своя баща.
Ответницата Л Д.-И, независимо, че е съсобственик на недвижимия имот-
предмет на спора, няма качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди в исковия период и за същата не се е породила отговорността в рамките
на съществуващо договорно правоотношение с ищеца за заплащане на цената
на доставената топлинна енергия за имота през исковия период.
Що се отнася до твърдението на И. Д., че собственик на нейната част от
имота е друго лице, съдът го намира за недоказано, доколкото не са
ангажирани данни в тази посока.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
6
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена. Предвид изложеното, съдът приема, че
по делото е доказана продажбата (доставката) от страна на ищцовото
дружество на топлинна енергия до топлоснабдения имот на стойност 4883,84
лв. или всеки от наследниците на Г Д. дължи по 813,97 лв., представляващи
1/3 част от претендираното от него от страна на ищеца.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С. ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Всеки от наследниците на Г Д. дължи по 4,37 лв., като искът
по отношение на Л. Д.-И следва да бъде отхвърлен.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от 06.07.2020г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
7
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват
да са погасили необхванатите от погасителната давност парични задължения
на падежа, поради което същите са изпаднали в забава и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва. За отчетния период м.05.2016г. - м.4.2017г.,
м.05.2017г. - м.4.2018г. и за период м.05.2018г.-м.04.2019г. са издадени
фактури по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на
задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който
се отнася. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване
на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на
фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това върху дължимата цена за ТЕ за
процесния период се дължи обезщетение за забава за периода 16.09.2017г. –
19.06.2020г., която предвид липсата на оспорване, досежно нейния размер,
възлиза на сумата от 774,08 лв., от които всеки от наследниците на Г Д. дължи
по 129.01 лв.
Искът по отношение на Л. Д.-И следва да бъде отхвърлен, доколкото за
същата се установи неоснователност на претенцията за главница.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,82
лв. за периода от 01.05.2017г. до 19.06.2020г. се явява неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни.
8
В заповедно производство ищецът е доказал разноски в размер на 113,80
лв. за държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50 лв. По съразмерност на ищеца се
дължи сумата от 81,82 лв. Разноски му дължат единствено Д. Г. Д., Р. Г. Д. и И.
Г. Й., като всеки от тях дължи по 27,27 лв.
По отношение на Л. Д.-И е представен договор за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Заповедното производство е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 50 лв.
/приложима редакция към датата на сключване на договора-преди изм. ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022 г./.
За исково производство направените разноски от ищеца включват 132,60
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал.8 ГПК. По съразмерност се дължат 116,18 лв. или Д. Г. Д.,
Р. Г. Д. и И. Г. Й. дължат по 38,73 лв.
9
В исковото производство е представен договор за оказана безплатна
правна помощ на Л. Д.-И на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 60345 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя
върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно.
Съдът следва да определи възнаграждението на процесуалния представител
на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, като няма основание за изменение
на приетото в постановеното решение. Още повече, че и съгласно
разрешението дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази националната правна
уредба / Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения/
във връзка с определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На адв. М.Л.Л. се дължи възнаграждение в размер на 584,50
лв.
От ответниците Д. Г. Д., Р. Г. Д. и И. Г. Й. не са претендирани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *** срещу Л. Д. Д.-И, ЕГН: ********** адрес: гр.
10
София, ул. „*** по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2442,92 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2019г., сумата от 387,04 лева, представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., сумата от 13,12 лева, представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г.,
както и сумата от 2,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020
г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, срещу Д. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. **, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 813,97 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020 г. до окончателното
им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020 г. по описа на СРС,
69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 0,97 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 19.06.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, срещу Р. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 813,97 лева, представляваща цена на
11
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020 г. до окончателното
им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020 г. по описа на СРС,
69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 0,97 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 19.06.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, срещу И. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 813,97 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., 129,01 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2020 г., 4,37 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2020 г. до окончателното
им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28971/2020 г. по описа на СРС,
69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 0,97 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 19.06.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. ** да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 27,27 лв.-разноски в
заповедното производство и сумата от 38,73 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „*** да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 27,27 лв.-разноски в
заповедното производство и сумата от 38,73 лв. – разноски в исковото
12
производство.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати на „Т”
ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 27,27 лв.-разноски в заповедното
производство и сумата от 38,73 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. *** да заплати на адв. К. Б., ЕГН: **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 50 лв.- разноски за
оказана безплатна правна помощ в заповедно производство.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. *** да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН: **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 584,50 лв.-разноски за
оказана безплатна правна помощ в исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13