ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Велико Търново, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Евгений Пачиков
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно наказателно
дело № 20224100600144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на ИВ. ИЛ. М., управител на „А“ ООД, гр. С, с адрес на
управление ул. „Г“ № с ЕИК срещу Определение № 36/11.03.2022 г., постановено по ЧНД
№ 78/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено
Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица от
26.01.2022 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на
наказателното производство по досъдебно производство № 22/2021 г. по описа на РУ –
Стражица, прокурорска преписка № ТОГ-1121/2020 г. водено за престъпление по чл. чл. 209,
ал. 1 от НК.
С жалбата се оспорват направените от първоинстанционния съд констатации и
мотиви за потвърждаване на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. Страната излага фактическа обстановка, сходна с тази
установена от прокурора и районния съд, като твърди, че е станала жертва на измама, тъй
като съконтрахента и по сключения договор за продажба на земеделска продукция е
действал с предварително намерение да не изпълни задълженията си по договора, като
присвои сумата платена му от другата страна.
Излага доводи сходни с изложените пред първоинстанционния съд и прилага като
писмени доказателства фактури за закупена от управляваната от него фирма пшеница за
реколта 2019 г., списък на кредиторите на „Р “ ЕООД с. Р по чл. 668, т. 1 от ТЗ и
удостоверение от ЧСИ Д К, рег. № , за задължението на „Р“ ЕООД с. Р към „А“ ООД гр. С в
размер на 284 691,63 лв. към 18.01.2022 г.
Препис от постъпилата жалба в изпратен на РП – Велико Търново, ТО – Г.
Оряховица, които не излагат становище по жалбата.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази подадената частна жалба, доводите
изложени в нея, доказателствата по делото и след като в изпълнение на законовите си
правомощия служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, от процесуално легитимирана
1
страна, срещу подлежащ на контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните
съображения:
Досъдебно производство № ЗМ-22/2021 г. по описа на РУ– С е образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че през месец
юни 2019 г. в гр. Стражица с цел да се набави имотна облага е възбудено и поддържано
заблуждение у ИВ. ИЛ. М. от същия град, че ще му бъде доставена 1000 тона пшеница, с
което е причинена имотна вреда на М. в размер на 250 000 лева.
От събрания по делото доказателствен материал напълно се подкрепя фактическата
обстановка, до която са достигнали наблюдаващия прокурор и районния съд. Дружествата
„А“ ООД – гр. С и „Р “ ЕООД – с. Р имали трайни търговски взаимоотношения още от 2010
година. Основния ресурс, с който търгували било бутилирано олио, като от 2015 г.
започнали да сключват сделки за доставка на пшеница.
На 10.06.2019 г. между двете дружества бил сключен договор за покупко-продажба
на 1000 тона пшеница – реколта 2019 г. по 250 лева за тон. Като съгласно сключения
договор дружеството „А“ ООД – гр. С, следвало да заплати на „Р “ ЕООД – с. Р, сумата от
250 000 лева до два дни след сключване на сключване на договора, а дружеството „Р“ ЕООД
следвало да достави пшеницата до 30.07.2019 г. В изпълнение на договорното си
задължение на 11.06.2019 г. от банкова сметка на дружеството „А“ ООД по сметка на
търговското дружество „Р“ ЕООД била преведена дължимата сума, за което била издадена
фактура **********/11.06.2019 г. за удостоверяване на получената по договора сума.
След сключване на договора и преди да е настъпил крайният срок за предаване на
пшеницата, М. издал кредитно известие за неусвоен баланс в размер на 250 000 лева и
поискал връщане на платената сума обратно. Между страните бил сключен и втори договор,
за паричен заем в полза на купувача, с оглед допълнителна гаранция, че сумата ще му бъде
върната. Било постигнато споразумение за прихващане на сумата от 36 556,78 лева, след
което дължимата от Георгиев сума възлизала на 213 443,22 лева.
В последствие пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано търговско дело №
198/2019 г. по заведена искова молба от „А“ ООД срещу „Р“ ЕООД, за заплащане на
дължимата сума, ведно със законната лихва и разноски по делото, приключило с решение с
което ответника „Р“ ЕООД – с. Р е осъден да заплати на ищеца „А“ ООД - гр. С сума в
размер на 213 443,12 лева.
По делото са събрани множество писмени доказателства и са назначени и изготвени
съдебно-оценъчна и агротехническа експертизи. Според заключението на вещото лице по
съдебно-оценъчната експертиза, пазарната стойност на хлебната пшеница реколта 2019 към
10.06.2019 г. е 300 лева, без ДДС или 360 лева с ДДС. От това заключение, следва изводът,
че сключената между „А“ ООД и „Р“ ЕООД сделка е била изгодна за купувача, предвид
сравнително по-ниската стойност на предлаганата стока.
При тази фактическа обстановка прокурорът е прекратил образуваното ДП № 22/2021
г. /пр.пр. № ТОГ-1121/2020 г./ по описа на РУ Горна Оряховица, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е счел, че в случая се касае за гражданско-правен
спор, а не за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, или каквото и да е друго
престъпление. До този краен извод е достигнал и първоинстанционният съд в обжалваното
определение, с което е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
След съобразяване с горната фактическа обстановка, подкрепена от събрания
доказателствен материал и идентична с тази, до която са достигнали прокурорът и
първоинстанционният съд, както и след като съобрази доводите на жалбоподателя,
въззивният съд направи следните изводи:
На първо място от приложения по делото доказателствен материал се установява, че
производството е водено всестранно и пълно, като са направени усилия за максимално ясно
установяване на фактическата обстановка по делото. Същото е попълнено с всички
възможни, необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина.
Правилно прокурорът е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Според разпоредбата на този член - който с цел да
2
набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение
и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от
свобода от една до шест години. За да е изпълнен фактическият състав на това престъпление
извършителят действа освен с умисъл за извършване на този вид престъпление и съзнание за
последиците, които биха или ще настъпят, още и с користна цел – да набави за себе си или
другиго имотна облага. От данните по делото не се установява М. да е бил въведен в
заблуждение. Не се установява от събрания доказателствен материал някое от лицата да е
действало с особена цел – да набави за себе си или другиго имотна облага.
Напротив, по делото се установява, че двете дружества, чрез управляващите ги лица
са били в дълготрайни търговски отношения, което предполага, че и при сключване на
настоящата сделка и двете страни са имали намерение да изпълнят задълженията си по нея.
По отношение на дружеството „Р“ ЕООД са налице данни за извършвана търговска дейност,
както към момента на сключване на сделката така и преди и след нея. Не може да бъде
споделено твърдението на жалбоподателя, че още към момента на сключване на договора
насрещното дружество не е имало намерени да изпълни задълженията си по него. Няма
данни в тази насока, както и няма данни управителят на дружеството при сключване на
договора да е действал с изискуемата от закона користна цел. Предвид факта, че става
въпрос за търговски взаимоотношения между страните и данните, че същите са имали и
минали такива, не може да се изведе и изводът, че М. е бил въведен в заблуждение.
Същият, предвид дългогодишният му опит в тази сфера и предвид търговското му
качество е бил наясно, че сключва сделка на цена по-ниска от пазарната за момента, както и
че предмет на сключения договор е пшеница – реколта, която все още не е налична при
съконтрахента му, а предстои той да се снабди с нея. Следва да бъде отчетено и наличието
на търговски риск в конкретния случай, тъй като за М. е било ясно, че е възможно да
настъпят такива пазарни промени, които да доведат до промяна на цената, качеството или
количеството на реколтата.
Действително дружеството „Р“ ЕООД се е задължило да продаде на купувача
неналична към онзи момент продукция, но този факт е бил известен за „А“ ООД и не може
да се тълкува като опит за въвеждане в заблуждение, още по-малко с тези си действия Г. да е
целял да причини имотна вреда някому. Не на последно място следва да се отчете и фактът,
че именно купувачът е поискал разваляне на договора и то преди настъпване на крайния
срок за изпълнение.
Измамата по чл. 209 и сл. НК, независимо от нейните различни разновидности, има
обща особеност от обективна страна - във всички случаи актът на имуществено
разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа
относно правното основание или условията за това разпореждане.
В конкретния случай имуществено разпореждане /плащане на уговорената цена/ от
страна на жалбоподателя не е следствие на въвеждане в заблуждение или пък чрез
използване заблуждение или неосведоменост на жалбоподателя.
Предвид изложените по-горе констатации се извежда изводът, че в случая е налице
гражданско-прано, а не наказателно-правно отношение. Спорът между дружествата е решен
с цитирано по-горе решение на Окръжен съд – Велико Търново, с което „Р“ ЕООД е осъдено
да заплати дължимите суми на „А“ ООД, вследствие на развалянето на сключения между
тях договор.
С оглед на горното въззивният състав прима, че не е налице осъществен от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, предвид което
потвърждавайки постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 22/2021 г. /пр.пр. № ТОГ-1121/2020 г./ по описа на РУ Горна
Оряховица, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, районният съд е
достигнал до крайно решение, което съвпада с това на настоящата въззивна инстанция,
поради което определението на ГОРС, предмет на обжалване пред ВТОС, следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 243, ал. 8 от НПК настоящото определение е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 36/11.03.2022 г., постановено по ЧНД № 78/2022
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4