Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.06.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№6154 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - В.Ф.Т.,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Ф.А.Т., и Ф.А.Т. срещу решение №194813 от 16.08.2017г.,
постановено по гр.дело №40280/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание чл.415,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ и чл.415,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Ф.Т., непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ф.А.Т., и Ф.А.Т. дължат
на „Т.С.” ЕАД всеки от тях сума от по
1191.58 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.януари 2012г. до м.април 2014г. за
имот, находящ се в град София, СО район "*********, с абонатен №173045,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2014г. до
окончателното й изплащане, както и всеки
от тях сума от по 195.92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 29.02.2012г. до 06.10.2014г., за които суми е
издадена заповед от 06.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57675/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав. С решение е осъден
всеки от ответниците - В.Ф.Т., непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Ф.А.Т., и Ф.А.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума от по 483.87 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Във въззивната жалба са наведени твърдения относно
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилно СРС е изчислил размера на
дължимата от всеки от ответниците сума за доставена топлинна енергия, тъй като е
приел, че действителното задължение на ответниците се изчислява след извършено
прихващане на начислената сума за връщане в резултат на направените корекции по
изготвените за периода изравнителни
сметки с
неплатените от потребителите стари задължения. Излага се още, че първостепенния съд не се е съобразил с факта, че след
като бъде изготвена изравнителната сметка за абоната, отнасяща се за даден
отоплителен сезон, в случай, че се установи, че е налице сума за връщане, без
да е налице волеизявление от страна на ответниците не може да се извършва
прихващане и ищцовото дружество по своя инициатива да погасява неплатени
задължения на абоната, които се отнасят за период извън процесния такъв. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното
решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, както и да
уважени исковите претенции за установяване на вземания за главница и мораторна
лихва за посочените във въззивната жалба размери. Претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД не депозира
писмен отговор, в представена молба в съдебно заседание на 11.04.2019г. се
взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани
от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Б.Б.” ООД не изразява
становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Ф.Т.,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Ф.А.Т., и Ф.А.Т. при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В случая не е спорно и се установява от събраните по
делото доказателства, че въззивниците-ответници като съсобственици при равни
квоти на процесния имот се явяват потребители на топлинна енергия за исковия
период, през който период е била доставяна такава видно от приетото като
неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната
експертиза. За процесните искови суми видно от приложено ч.гр.д. №57675/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, въззиваемият-ищец - „Т.С.”
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и такава е издадена на 06.02.2015г..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо
/съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна
квалификация/, но по същество обоснованите в него крайни изводи досежно
дължимия от всеки от ответниците размер на стойността на доставената в имота
топлинна енергия, респективно начислена мораторна лихва върху главницата, противоречат
на материалния закон и като такова е неправилно и незаконосъобразно. За да
постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът е установил със събраните по делото доказателства количеството и
стойността на доставената в имота на ответниците топлинна енергия за исковия
период от време. При определяне на размера на доставената топлинна енергия
първостепенният съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в което е изчислено задължението на ответниците след като е
извършено прихващане със сумата за получаване от изравнителната сметка със
неплатени задължения на абоната за период извън процесния. Въззивният съд
счита, че крайният извод на СРС досежно
дължимият размер на доставената в имота топлинна енергия за исковия период е неправилен, тъй като е обоснован при неправилно тълкуване
на материалния закон - ЗЗД.
Основното възражение в жалбата е
срещу приетия от първоинстанционния съд размер на ползваната през процесния
период топлинна енергия съобразно изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В случая неправилно
първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-счетоводна
експертиза относно дължимия размер на задължението, доколкото видно от същото
със сумите за връщане от изготвените изравнителни
сметки за
периода е извършено прихващане със стари задължения на ответниците за период преди процесния. Въззивният съд счита, че
извършеното от дружеството-ищец прихващане от сумата за връщане със стари
задължения на абоната, отнасящи се за период извън процесния, е изцяло
незаконосъобразно. Съгласно предвиденото по чл.31, ал.6 от действащите за
процесния период Общите условия, които имат силата на закон за страните, когато
се установи при изравнителна сметка, че сумата, която е
начислена по прогнозни сметки е в повече, по желание на
купувача се възстановява или приспада от дължимата за следващия отоплителен
сезон. В настоящия случай безспорно се установи, че от изравнителните сметки, касаещи процесния период, е налице сума за възстановяване на ответниците в размер
на 833.18 лв.. В случая, по делото не е установено да е налице изрично
изявление на ответниците за извършване на
прихващане на сумите за възстановяване от изравнителните
сметки, още
повече не за следващия отоплителен сезон, а за предхождащ го. Допълнителен
аргумент, че извършените от ищеца едностранно прихващания не могат да се
зачетат е и обстоятелството, че стойността на топлинната енергия предмет на настоящето производство, не е безспорна, и не
може да се извършва извънсъдебно прихващане със суми за исковия период
подлежащи на връщане на ответниците, а и няма данни за това прихващане ответниците да са уведомени. С оглед на така изложеното, настоящият състав
намира, че така определената в заключението на съдебно-счетоводната експертиза
стойност на незаплатената от ответниците топлинна енергия не
съответства на реално потребената за процесния период. Настоящият състав приема
изложените от въззивниците съображения в подадената от тях въззивна жалба, че от
реално дължимата сума за процесния период, която е фактурирана по прогнозни
изчисления и възлиза в размер на 2462.10 лв. с ДДС, съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, следва да се приспадне получената за
исковия период сума за възстановяване от 833.18 лв., т.е. дължимата общо за
периода сума от ответниците е в размер на 1628.92 лв., към която сума следва да
се прибави/начисли стойността за услугата дялово разпределение в общ размер на
36.72 лв., или общо дъжима сума е от 1665.64 лв., от която сума всеки от
ответниците дължи по 1/2 част. Следователно предявените искове за главница за
всеки от ответниците се явяват основателни и доказани до размер на сумата от по
832.82 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №21, находящ се в
гр.София, СО район "Люлин", ж.к., „*********,
с абонатен №173045, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2014г. до окончателното й изплащане. Обжалваното решение в частта, в
която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД спрямо всеки от ответниците за главница за сумата, представляваща
разлика над 832.82 лв. до пълния уважен размер от 1191.58 лв. се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и да се постанови друго
решение, с което в тази част исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
По предявената претенция за лихви, съдът намира следното:
В чл.32, ал.1 от Общите условия е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата
разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следователно ответниците
като не са заплатили дължимите от тях суми за доставена топлинна енергия в
посочените в Общите условия срокове са изпаднали в забава и дължат обезщетение
за забава върху дължимите главници за
периода от 29.02.2012г. /дата, на която вземането за лихва по първата процесна
фактура за месец януари 2012г. е станало изискуемо/
– 06.10.2014г. /крайна дата на заявената
претенция за заплащане на мораторна лихва/. Общата
стойност на претендираното обезщетение за забава върху главните вземания възлиза на 221.47
лв. /изчислена при прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК/, от която сума всеки от
ответниците дължи по 1/2 част. Следователно предявените искове за обезщетение
за забава за всеки от ответниците се явяват основателни и доказани до размер на
сумата от по 110.74 лв., мораторна
лихва за периода от 29.02.2012г. до 06.10.2014г.. Обжалваното решение в частта, в която
са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо всеки от ответниците за мораторна лихва за сумата,
представляваща разлика над 110.74 лв. до пълния уважен размер от 195.92 лв. се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и да се
постанови друго решение, с което в тази част исковете да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
С оглед на изложените съображения и поради несъвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение следва да бъде отменено частично като неправилно, тъй като
противоречи на материалния закон, и вместо това да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове до посочените по-горе размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на възложените в тежест за всеки от ответниците разноски. Съразмерно на уважената част от исковете дължимите на въззиваемия-ищец на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК разноски за първата инстанция са общо в размер на 658.11 лв., т.е. всеки от ответниците дължи сума от по 329.05 лв.. Следователно първоинстанционното решение в частта, в която са възложени на всеки от ответниците разноски над сумата от 329.05 лв. до уважения размер от 483.97 лв. следва да се отмени.
Пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивниците-ответници следва да се присъди общо сумата от 700 лв., от която 600 лв., платен адвокатски хонорар, както и 100 лв., платени общо държавни такси за въззивно обжалване. Възражението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, направено в молба от 11.04.2019г. от въззиваемия-ищец, досежно размера на претендирани от въззивниците разноски за адвокатски хонорар, е неоснователно доколкото съдът намира, че уговореният и платен от въззивниците адвокатски хонорар е в минимален размер, съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд намира, че независимо от обстоятелството, че въззиваемият своевременно в молба от 11.04.2019г. е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не му се дължат в настоящото производство предвид липсата на извършени процесуални действия от юрисконсулта - няма подаден отговор на въззивна жалба, както и процесуален представител не се е явил в съдебно заседание. По тези съображения настоящия съд намира, че в полза на въззиваемия-ищец не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №194813 от
16.08.2017г., постановено по гр.дело
№40280/2015г. по описа на СРС, І Г.О.,
39-ти състав, В ЧАСТТА, в която
са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу В.Ф.Т., с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на своя баща и законен представител Ф.А.Т., с ЕГН **********, и Ф.А.Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.150 от ЗЕ във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено както
следва: че ответникът - Ф.А.Т., с ЕГН **********, дължи на ищеца - „Т.С.” ЕАД сумата
представляваща разлика над 832.82 лв. до пълния уважен размер от 1191.58 лв., главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №21, находящ се
в гр.София, СО район "Люлин", ж.к., „*********,
с абонатен №173045, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2014г. до окончателното й изплащане; сумата представляваща разлика над 110.74 лв. до пълния уважен размер от 195.92 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
29.02.2012г.
до 06.10.2014г., както и сумата представляваща разлика над 329.05 лв. до присъдения размер от 483.97
лв., направени пред СРС разноски; както и че ответницата - В.Ф.Т., с ЕГН **********, непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ф.А.Т., с
ЕГН **********, дължи на ищеца - „Т.С.” ЕАД сумата представляваща разлика над 832.82 лв. до пълния уважен размер от 1191.58 лв., главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №21, находящ се
в гр.София, СО район "Люлин", ж.к., „*********,
с абонатен №173045, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2014г. до окончателното й изплащане; сумата представляваща разлика над 110.74 лв. до пълния уважен размер от 195.92 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
29.02.2012г.
до 06.10.2014г., както и сумата представляваща разлика над 329.05 лв. до присъдения размер от 483.97
лв., направени пред СРС разноски
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:******, срещу В.Ф.Т., с ЕГН **********, непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ф.А.Т., с ЕГН **********,
и Ф.А.Т., с ЕГН **********,***, СО район "*********; при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът - Ф.А.Т., с ЕГН **********, дължи на ищеца - „Т.С.” ЕАД сумата
представляваща разлика над 832.82 лв. до пълния уважен размер от 1191.58 лв., главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №21, находящ се
в гр.София, СО район "Люлин", ж.к., „*********,
с абонатен №173045, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2014г. до окончателното й изплащане; както и сумата представляваща разлика над 110.74 лв. до пълния уважен размер от 195.92 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
29.02.2012г.
до 06.10.2014г.; както и че ответницата - В.Ф.Т.,
с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя
баща и законен представител Ф.А.Т., с ЕГН **********, дължи на ищеца - „Т.С.”
ЕАД сумата представляваща разлика над 832.82 лв.
до пълния уважен размер от 1191.58 лв.,
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот - апартамент №21, находящ се в гр.София, СО район "Люлин", ж.к., „*********, с
абонатен №173045, за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2014г. до окончателното й изплащане; както и сумата представляваща разлика над 110.74 лв. до пълния уважен размер от 195.92 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
29.02.2012г.
до 06.10.2014г., които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 06.02.2015г. по ч.гр.дело №57675/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 39
състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №194813 от
16.08.2017г., постановено по гр.дело №40280/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА “Т.С.”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати общо на В.Ф.Т., с ЕГН **********, непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ф.А.Т., с ЕГН **********,
и Ф.А.Т., с ЕГН **********,***, СО район "*********; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 700 лв., сторени разноски пред въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./