Определение по дело №796/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 378
Дата: 28 юли 2020 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430200796
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ

 

 

2020-та година                                                                   град ***

РАЙОНЕН СЪД – ***,                            ХІІ наказателен състав

На двадесет и осми юли               през две хиляди и двадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

         

 

секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

прокурор: Юлия Накова

сложи за разглеждане докладвано от съдия  ДАСКАЛОВ

НОХД № 796 по описа за 2020 година

 

На именното повикване в 14:21 часа се явиха:

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** – редовно уведомена, се представлява от наблюдаващия прокурор Юлия Накова.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.В.И. – редовно призован, не се явява.

ПОСТРАДАЛО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „Е.М.“ ООД П. с представляващ Д.И.Д. – редовно уведомено, не се представлява.

Явява се адв. Н.Б. за подсъдимия, съобразно пълномощно представено в днешното съдебно заседание.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Б. - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма пречки да се даде ход на разпоредителното заседание, ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът дава възможност на страните да вземат отношение по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Г-н Председател,

По т. 1 – Считам, че делото е родово и местно подсъдно на Районен съд – ***.

По т. 2 – Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т. 3 – В досъдебната фаза на производството не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия и на неговите наследници.

По т. 4 -  Относно т. 4, на чл. 248, ал. 1, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

По т. 5 – Считам, че не са налице основния за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По т. 6 – Относно мярката за процесуална принуда, не са налице основания за промяна на същата.

По т. 7 – Нови искания по доказателствата нямам на този етап.

По т. 8 – Моля, да насрочите делото с призоваване на свидетелите посочени в обвинителния акт.

 АДВ. Б. – Уважаеми Г-н Съдия, моля да приемете моето становище, както и в предходното съдебно заседание изразено съгласно формулираното обвинение по връчения ни обвинителен акт. То е следното:

По т. 1 – Считам, че делото не е подсъдно на Районен съд – ***, тъй като се твърди, че действието по подписване на инкриминирания запис на заповед е извършено в ***. Между впрочем, така е посочено и в самия запис на заповед, че мястото му на издаване е в ***, с оглед, на което от Прокуратурата се твърди, че деянието е извършено в гр. *** и подсъдимостта на наказателния съд следва да бъде Софийски районен съд.

По т. 2 – По отношение на т. 2., намирам, че има дискусия в практиката следват ли да са налице основания да се цитират тук по смисъла на чл. 24 НПК. Намирам, че в обвинителния акт и след неговата редакция съобразно указанията на съда от предходното разпоредително заседание не се сочи извършването на конкретно престъпно деяние, тъй като с подписването на запис на заповед не се извършва разпореждане с имущество. Става въпрос за поемане на задължение, но не и разпореждане. От гледна точка на това, аз твърдя, че е налице основание за прекратяване на производство, тъй като няма твърдян престъпен състав от фактическа страна, което влияе на възможността ни да упражним правото си на защита, тъй като от така изпратения ми по имейл обвинителен акт - не ми става ясно в какво е обвинен подзащитният ми.

По т. 3 – На следващо място, по т. 3 твърдя, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт е посочено на страница № 2 абзац 3-ти, че през месец септември 2010 г. Д.И. бил сключил сделка с имущество на дружеството без да свика общо събрание - не е посочено за коя сделка става въпрос. Предполага се, че през месец септември 2010 г. управителят в качеството на управител може да сключи множество сделки. На мен не ми става ясно дали става въпрос за някоя от процесните сделки или за някаква друга сделка. Какво има предвид Прокуратурата като става въпрос, се пише в обвинителния акт „сключил сделка с имущество без да свика общо събрание и без да уведоми съдружника“? Разпоредителна сделка с имущество на мен не ми е известно да е сключвана през 2010 г. месец септември и въобще не ми става ясно за коя сделка става въпрос. Намирам, че това е съществено нарушение, което отвсякъде води до ограничаване правилата ни, защото не можем да разберем какво се твърди във фактическата страна на обвинителния акт.

На следващо място, остава неясно в обвинителния акт и твърдя, че от тази гледна точка не са изпълнени указанията на съдебния състав от предходното съдебно заседание - не става ясно за какви вреди и за какъв период се сочи да са тези вреди, като има разлика между диспозитива на обвинителния акт и обстоятелствената му част, като съобразно указанията на съдебния състав от предходното съдебно заседание описанието на периода за нанасяне на вреди в обстоятелствената част просто е махнато, поне така аз го разбирам от Прокуратурата, но в диспозитива е останало като в периода между 29.04.2011 г. и 2015 г. не се сочи какви конкретно действия е  извършил подсъдимият, които действия да са разпореждане с имуществото на дружеството, тъй като за този период са извършвани действия на разпореждане от съдебния изпълнител по силата на закона или поне така ние го разбираме, а не от самия подсъдим. Поради тази причина, не става ясно в какво точно е обвиняван подсъдимият, поради което ще Ви моля отново да постановите определение, с което да прекратите производството и да укажете на прокурора да отстрани тези съществени нарушения на процесуалните правила допуснати, които водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като не можем да разберем в какво точно ни обвинява Прокуратурата.

На следващо място, което също е от значение - не е посочено в обвинителния акт какво точно е нарушил от устава или от закона, кое свое задължение като управител от гледна точка на представителната му власт, защото ние трябва да знаем за какво да се защитаваме като твърдения, че сме извършили конкретно нарушение. В чл. 141 ал. 2 от Търговския закон е посочено, че управителят представлява дружеството и няма ограничения. В случая в обвинителния акт се твърди, че при представителството, това е смисъла на текста на това инкриминирано деяние - е осъществено нарушение, но не е посочено нарушение на какво. Как да организираме защитата като не знаем какво се сочи да сме нарушили, кой член на устава или на закона? Защото следващото съществено нарушение, което твърдя е в Търговския закон е посочено, че общото събрание взима решения за извършване на действия за разпореждане с недвижими имоти и ограничени вещни права, но в случая обвинението е повдигнато за подписване на запис на заповед - това е едностранна, каузална, абстрактна, без основание т.е. сделка, при която нямаме действия на разпореждане с вещно имуществено право, поради което това разминаване между диспозитива и съдържанието на обвинителния акт води до още по-голяма неяснота в какво точно е обвинен подсъдимият и поради тази причина намирам, че обвинителния акт не отговаря на изисквания на чл. 248 НПК - да бъдат посочени ясно, точно и конкретно обстоятелствата от фактическа и правна страна въз основа, на които се повдига обвинението.

По тези причини ще Ви моля да съобразите тези аргументи и до голяма степен да преповторите определението си от предходно съдебно заседание.

Да отбележа и това, че тъй като за удобство в обвинителния акт е посочено на 08.11.2010 г. в гр. *** и в гр. ***, в обвинителния акт не се твърди нито едно действие, което да е извършено в гр. *** т.е. - възможно ли е на една и съща дата в два различни града при сравнително голямо разстояние да не е посочено какво се сочи, че е извършено на едното място и какво се сочи, че е извършено на другото място? Така, че тази неяснота пак поражда невъзможността да организираме правната защита, поради което Ви моля да се произнесете в този смисъл.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТТЕГЛЯ се в тайно съвещание в 14:33 часа.

След тайно съвещание, разглеждането на делото ПРОДЪЛЖАВА в 15:07 часа.

Явяват се прокурора Юлия Накова и адв. Н.Б. като защитник на подсъдимия Д.И..

Като взе предвид становищата на становищата на страните, Съдът намира следното:

Настоящото дело е родово и местно подсъдно на Районен Съд ***, съобразно правилата за родова подсъдност. Конкретно, във връзка с въпроса за местната подсъдност, видно от материалите по делото, този въпрос е бил поставян неколкократно в хода на досъдебното производство, като в крайна сметка, от страна на Върховната Касационна Прокуратура, делото е изпратено на Районна Прокуратура – ***, по последственост - и именно тази Прокуратура е приключила досъдебното производство. В този смисъл, най-малкото от гледна точка на разпоредбата на чл. 36 ал. 3 НПК, делото следва да бъде разгледано от РС - ***.

Не са налице и основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

От друга страна, Съдът намира, че в хода на досъдебното производство и по-конкретно - при изготвянето на обвинителния акт, са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила изразяващо се в следното:

Спрямо подсъдимия Д.И. е повдигнато обвинение за това, че на 08.11.2010г., в гр. *** и в гр. ***, в качеството си на управител на „***“ ООД - *** съзнателно действал против законните интереси на представляваното от него дружество, като издал Запис на заповед от същата дата в полза на Й.В.С., с която неоснователно задължил „***“ ООД - *** със сумата от 300 000 лв., като от деянието в периода 29.04.2011 г. до 17.09.2015г. последвали значителни щети на дружеството в размер на 130 604, 39 лв. - престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 НК.

Както е имал възможност да отбележи и при предходно произнасяне настоящият съдебен състав, следва да бъде отбелязано, че престъплението по чл. 217 ал. 4 НК е резултатно такова, като законодателят е предвидил, че следва да са налице значителни или невъзстановими щети. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че е налице значителна щета за дружеството „***” ООД - *** в размер на 130 604.39 лв. /сто и тридесет хиляди, шестстотин и четири лева и тридесет и девет стотинки/. Описано е, че обвиняемият решил съзнателно да ощети интересите на дружеството и че в резултат на това свое решение – в крайна сметка издал запис на заповед в полза на своята тъща – Й.В.С., за сумата от 300 000 лева, на свой ред – последната завела изпълнително дело за принудителното събиране на това вземане и в периода 29.04.2011 г. - 17.09.2015г. по изпълнителното дело били приведени от страна на „Е.М.“ ООД-*** общо  130 604, 39 лв.

При предходно произнасяне на настоящия съдебен състав, на РП – *** е указано да конкретизира обстоятелствата на престъплението и по-конкретно – да бъдат посочени достатъчно факти и обстоятелства във връзка с твърдяното престъпление. РП – *** е предприела известни действия в тази насока, като е отбелязала, че първоначално на 29.04.2011г. била преведена сума в размер на 9237,38лв., след което, обстоятелствената част на обвинителния акт препраща към заключението по изготвената в досъдебното производство експертиза – подход, който няма как да бъде споделен, в контекста на процесуалните изисквания към съдържанието на обвинителния акт.

На следващо място, напълно актуална остава и направената при предходното произнасяне по делото, констатация от страна на Съда, че не са изложени факти и обстоятелства по какъв начин, в резултат на какви действия или бездействия от страна на подсъдимия и/или трети лица, включително в резултат евентуално на какъв причинно-следствен процес, е настъпила така твърдяната значителна щета. Неясно е дали са налице действия и бездействия от страна на подсъдимия И., които действия или бездействия да могат да бъдат свързани с настъпването на посочената по размер значителна имуществена щета. Отново следва да бъде подчертано, че очевидно се прави някаква връзка между подписването от страна на Д.И. на Запис на заповед за сумата от 300 000 /триста хиляди лева/ лв. и изплатени от страна на дружеството *** ООД парични средства в общ размер на  130 604.39 лв./сто и тридесет хиляди лева, шестстотин и четири лева и тридесет и девет стотинки/, но без съмнение, посоченият Запис на заповед, не се намира във видима и ясна причинно-следствена връзка с посочения размер на имуществени щети.

Нещо повече, сам по себе си, подписаният Запис на заповед не е в състояние да причини парична вреда като описаната в обвинителния акт, а това на свой ред, налага именно да бъдат изложени достатъчно ясно и последователно фактите и обстоятелствата, свързващи според Прокуратурата подписването на Записа на заповед, настъпването на имуществените вреди - и по какъв начин едното и другото се намират в причинно следствена връзка, през призмата на действията и бездействията на подсъдимия И.. Следва да бъде подчертано, че така, както са описани обстоятелствата на твърдяното престъпление се налага изводът, че твърдяната значителна имуществена щета в размер на 130 604. 39 лв. е в резултат на събрани в хода на образувано изпълнително производство, от страна на съответен ЧСИ, парични суми, а не – резултат от конкретни действия на подсъдимия. При положение, обаче, че образуването на изпълнително производство представлява своеобразен опосредяващ момент между издаването на процесния запис на заповед - от една страна и твърдяните значителни имуществени вреди – от друга, коментираната неяснота досежно конкретните действия/бездействия от страна на Д.В.И., които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с приетия от Прокуратурата престъпен резултат, се демонстрира като още по-сериозна и налагаща съответните пояснения в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На следващо място, в обвинителния диспозитив се посочват като места на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение гр. *** и гр. ***. Същевременно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, процесният запис на заповед, с който очевидно Прокуратурата свързва настъпването на съставомерни имуществени вреди е посочено, че е подписан в гр. ***; в гр. *** е образувано и изпълнителното производство, за което по-горе стана дума и по което са превеждани определени парични суми. Поставя се въпросът дали посочването на гр. *** в обвинителния диспозитив е плод на техническа грешка или касае неяснота на повдигнатото обвинение и според настоящия състав се касае за второто, тъй като преди да опише обстоятелствата, свързани с процесния запис на заповед, прокурорът е описвал и други обстоятелства, извършени през месец септември 2010 г. в гр. *** и свързани с продажба на маслена фабрика и селскостопанско летище. Във връзка с тези продажби, извършени от страна на „***” ООД под управлението на подсъдимия Д.И., не е повдигнато обвинение, но в този случай пък се поставя въпросът за правното значение на гр. *** като посочено местоизвършване на престъплението, както и за относимостта на фактите и обстоятелствата свързани с покупко-продажба на маслена фабрика и селскостопанско летище в гр. *** към повдигнатото обвинение по чл.217 ал.4 вр.ал.2 НК.

Отново следва да бъде подчертано и това, че макар и с едностранен характер, записът на заповед е търговска сделка, уредена в Глава Тридесет и първа от Търговския закон. В тази връзка  - и отчитайки изложените от Прокуратурата  обстоятелства в обвинителния акт, в т.ч. – взетото от страна на подсъдимия решение за съзнателно ощетяване интересите на представляваното юридическо лице, поставя се въпроса за това какво престъпление се описва в обвинителния акт – такова по чл.217 ал.4 НК или такова по чл.220 ал.2 вр.ал.1 НК – въпрос, който няма как да не бъде поставен и от гледна точка на това, че последното е родово подсъдно на ОКРЪЖЕН СЪД – ***.

Така коментираните неясноти в обстоятелствената част на обвинението, Съдът намира за недопустими, тъй като не позволяват на подсъдимия надлежно да реализира правото си на защита, а наред с това, обвинителният акт не е в състояние коректно да рамкира предмета на доказване по настоящото дело, в това число - за да бъде разкрита обективната истина по същото.

По тези причини, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 796/2020 г. по описа на ПлРС и ВРЪЩА делото на РП-*** за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на мотивите на настоящото Определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест, в седемдневен срок от днес, пред ПлОС.

ПРОТОКОЛЪТ написан в разпоредително заседание, което приключи в 15:18 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: