Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2836 05.07.2019
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на 26.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова,
като разгледа докла.аното от съдията гражданско дело № 11683 по описа
на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Ищец „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД иска да се признае за установено, че
ответник К.М.Н. дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 100/04.01.2018г. по ч.гр.д. № 50/2018г. по
описа на РС – Пловдив за следните суми:
700.00 лева, която
представлява главница по договор за паричен заем № ... сключен с Вива Кредит
ООД с ЕИК *********;
107.48 лева договорна лихва
за периода от дата на първа погасителна вноска - 01 април 2017 г. до 25 ноември
2017 г. - дата на последна вноска;
288.54 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение;
288.54 лева за такса за експресно разглеждане
на документите;
245.00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; л
лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 48.51 лева за периода от 02
април 2017 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 22
декември 2017 - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,
ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
02.01.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
които суми са били
прехвърлени в полза на заявителя, респ. ищеца по силата на Приложение № 1 към
Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения от ...
Иска се ответникът К.М.Н. да заплати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство в заповедното производство и в настоящата
инстанция. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът К.М.Н. чрез
особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – а.. З.намира исковете
за изцяло неоснователни като излага подробни съображения. Посочва, че длъжникът не е редовно уведомен за извършената между ищеца и „Вива
кредит" ООД цесия, поради което договорът за цесия нямал действие по отношение на него. Извършената цесия не била съобщена на ответника преди началото на процеса. Не можело да се приеме, че връчването на съдебни книжа на особен представител
представлявало редовно връчване на всякакви изявления /съобщение
са цесия/ между страните. Особеният представител имал
само процесуални функции и правомощията по отношение на страната, за която е
назначен, в които не влизало получаване на съобщение за
цесия по материалноправното правоотношение.
Твърди се, че ищецът не е
материално легитимиран да търси сумите по исковата молба. Договорът за цесия
бил сключен на ... Договорът за кредит с ответника бил сключен на ..., т.е. към
момента на цесията не било съществувало вземането на „Вива кредит" към
ответника Н.. Договорът за цесия бил каузален, формален и консенсуален. Негов
предмет бил прехвърляне на вземане, което следвало да съществува към момента на
сключване на договора и да е прехвърлимо. Приложеното към исковата молба
„приложение" към договора за цесия или по-скоро някакъв вид „извадка"
не можело да докаже валидно прехвърляне на вземането.
Твърди се, че договорът
за паричен заем е недействителен и вземането по чл. 23 от ЗПК се дължало на
съвсем различно извъндоговорно основание. Подобно вземане не било
предмет на договора за цесия.
Твърди се, че договорът за
паричен заем, сключен на ... между „Вива Кредит" ООД и К.М.Н. бил
недействителен поради противоречието му с императивни правни норми:
- Бил съставен с различен по
вид, формат и размер шрифт, който бил с размер шрифт -по-малък от 12, с което
била нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК);
-Договорът
не съдържал данните по чл. 11, ал. 1, т.7-11 от ЗПК.
-Не било
посочено в договора погасителната вноска от 60.89лв как точно е формирана, каква част е
главница, каква част лихва и каква част е такса за експресно разглеждане /чл.3,
ал.1, т.1 от договора/, нито пък това било посочено в погасителен
план, всъщност такъв нямало изобщо. Договорът не съдържал
информация за последователността на разпределението на
вноските между различните неизплатени суми, нямало и
погасителен план.
-Нарушена била разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от ЗПК - ответникът не бил подписал всяка страница от общите
условия.
-Преди подписване на договора
на ответника не бил представен стандартен европейски формуляр.
Сочи се, че тъй като
договорът е недействителен, кредиторът „Вива кредит" ООД имал вземането само
за главницата, но основанието затова било неоснователно обогатяване какъвто иск
не бил предявен. Посочва се още, че претенцията за „такса
разходи" била неоснователна, защото такива разходи не били
правени.
Тяхното предварително фиксиране водило единствено и само до неоснователно
обогатяване на кредитора, но не и до възстановяване на реално направени разходи.
Ако такива разходи били реално направени, то ищецът следвало да
ги изброи по видове и размер и съответо да бъдат доказани. Ето защо се иска
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Със заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение № 100/04.01.2018г. по ч.гр.д. № 50/2018г. по описа на РС – Пловдив е
разпоредено длъжникът К.Н. да заплати в полза на кредитора следните суми:
700.00 лева, която
представлява главница по договор за паричен заем № ... сключен с Вива Кредит
ООД с ЕИК *********;
107.48 лева договорна лихва
за периода от дата на първа погасителна вноска - 01 април 2017 г. до 25 ноември
2017 г. - дата на последна вноска;
288.54 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение;
288.54 лева за такса за експресно разглеждане
на документите;
245.00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; л
лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 48.51 лева за периода от 02
април 2017 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 22
декември 2017 - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,
ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – ….
до окончателното изплащане на дължимите суми.
които суми са били
прехвърлени в полза на заявителя, респ. ищеца по силата на Приложение № 1 към
Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения ….
Ищецът доказва следните факти:
1.придобиване процесните вземания от първоначалния кредитор
Вива кредит ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от ... приложение № 1 към него от ... и Потвърждение за сключена цесия;
2. предоставен заем в размер на 700
лева в полза на ответника по силата на Договор за паричен заем № ..от ...,с падеж ... с анюитетни вноски на две седмици в размер на
сумата от 60,89
лева годишен лихвен процент 40,27% и ГПР 49,29%, обща сума за погасяване 1096,02
лева – чл.7, договорена лихва в размер на 107.48 лева, такса експресно
разглеждане по чл.1,т.2, ал.3 от договора в размер на сумата от 288.54 лева и
разходи за събиране на просрочените вземания – 245 лева.
3. Неустойка по чл.5, ал.2 от
договора в размер на сумата от 288,54 лева при непредставяне на обезпечение –
банкова гаранция или поръчители – размер на вноската 76,92 лева;
4. Не се установяват вноски за
обслужване на процесния заем – заключение на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Д.Т.К. – л. 90 от делото
5. Налице е погасителен план, за
който ищецът не доказва, че е предоставен на ответника при подписване на
процесния договор за заем.
Видно от съдебно-счетоводната
експертиза, е че разчетите в погасителния план са предоставени специално за
целите на настояща експертиза. Вещото лице посочва, че задълженията са надлежно
осчетоводени.
По направените от ответника
възражения:
По първото възражение на
ответника относно неуведомяването за извършената цесия – съдът го намира за
неоснователно. От една страна, длъжникът е уведомен за цесията с връчването на
исковата молба, респ. със заповедта по чл. 410 ГПК, а от друга страна,
съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав за действителността
на прехвърлянето на вземанията, респ. по делото няма данни ответникът да е
платил претендираните суми на стария кредитор и поради това да счита, че същите
не се дължат на новия. В тази връзка съобщаването на цесията е с оглед
избягване споровете относно погасителния ефект при извършено плащане към стария
или новия кредитор – какъвто не е настоящия случай. В допълнение ответникът не
е извършил каквито и да е било плащания по процесния договор. Действителността
на вземането на ищеца, което му е цедирано не се обуславя от съобщаването на
цесията, последното единствено има значение в случай на извършено погашение и
противопоставяне възражения в тази насока от длъжника затова, че извършените
плащания на стария кредитор имат погасителен ефект и спрямо новия кредитор
предвид опорочаване процедурата по съобщаването на цесията.
По второто възражение – видно от
съдебно-графологичната експертиза на вещото лице С. А.договорът за заем е в
шрифт 12 поради което и отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
Третото възражение за нарушение
на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК също е неоснователно. Съгласно чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Такава информация се съдържа в процесния договор - чл. 3, ал.1 т.8 и чл3, ал.1, т.7. В чл. 5,
ал.2 е фиксирано друго задължение за неустойка, което се заплаща с всяка
погасителна вноска на отделно основание, а не е част от тази вноска, респ. това
задължение не е част от вноската по връщането на кредита. В случая договорът
съдържа информация за общия размер на кредита, а неустойката се явява условие
за усвояването му като при представено обезпечение условието по усвояването му
би било това по чл. 3, а при непредставяне условията по чл.3 и неустойката по
чл.5, ал.2. Следователно, ясна е общата сума дължима от потребителя.
Съгласно чл.
11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая договорът съдържа погасителен план, който включва
информация за размер на вноските – чл.3, ал.1 т.1, за броя на вноските чл.3,ал.1
т.3, за периодичността и датите на плащане на вноските чл.3, ал.1, т.4.
Договорът обаче не съдържа информация по чл.11, ал.1,
т.12, предл. второ ЗПК погасителният план следва да включва разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент. В случая по договора има вноска от 60,89 лева,
която не показва каква част от тази вноска се отнася за главницата и каква част
за договорната лихва, респ.чл.5, ал.2 добавя вноска от 288,54 лева при
активация на неустойката. При което вноската се формира като сума в общ размер
от 76,92 лева от която вноска не е ясно каква сума се отнася за главницата и
каква за договорната лихва. Ясна е само сумата за неустойката. Ето защо това
възражение е основателно.
Основателно е възржение относно
нищожността на клаузата за неустойката по чл.5, ал.2 от договора като
неравноправна и като накърняваща добрите нрави съгласно тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС. От една страна с тази неустойка се заобикаля
забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК за максимален размер на ГПР като в случая общото
оскъпяване на кредита възлиза на сумата от 288.54 плюс 107,48 лева или сума в
размер на 396.02 лева към която сума се добавят таксата за експресно
разглеждане от 288.54 лева или общо оскъпяване – сума в размер на 684,56 лева,
което е с близо 45% над допустимото ГПР от 50% поради с което е налице
основанието на чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД.
От друга страна, тази неустойка е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави тъй като оскъпява кредита без да
се държи сметка за еквивалентността на престациите, респ. не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца.
Изискването за добросъвестност предполага, че цената на кредита е договорната
лихва, а не скрита лихва под формата на неустойка, а неравновесието в
отношенията възниква поради
обогатяването на кредитора за сметка на длъжника, респ. поетия от него
риск от евентуалната неплатежоспособност се компенсира с ГПР съгласно чл. 19,
ал.4 ЗПК, а не с 92.82%. Налице е хипотезата на
чл. 143,т.3 ЗЗП.
Петото възражение относно недействителност на клаузата на чл.2, т.6 от
договора, която определя годишен лихвен процент
40,27% като противоречаща на чл. 146, ал.1 ЗЗП вр. с чл. 143, т.9 е
неоснователно. Това е цената на кредита, която е определена от кредитора и
която е в съответствие с изискванията на ЗЗП. Длъжникът се е запознал със
съдържанието на договора и се е съгласил с него. Следва да се посочи, че
договорът за кредит се сключва след предоставянето на стандартен европейски
формуляр посочващ всички условия по бъдещия кредит. Другояче казано ответника е
бил наясно с размера на лихвата и е можел да прецени дали желае да получи
заема.
Следователно, до колкото се
констатира нарушение на договора по чл. чл.11, ал.1, т.12, предл. второ ЗПК относно
липса на съществен реквизит в съдържанието на погасителния план затова каква
част от задължението е главница и каква част е лихва съдът е длъжен да приложи
чл. 22 ЗПК и да го обяви за недействителен като в този случай е дължима само
чистата стойност на заема, която в случая е 700 лева и която се установи, че е
дължима.
Предвид липсата на евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 23 ЗПК вр. с чл. 55 ЗЗД съдът не може да присъди чистата стойност
на ищеца, тъй като би се произнесъл свръхпетитум и това би било в противоречие
с диспозитивното начало в гражданския процес.
Следователно, предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора по делото не следва да се
присъждат разноските на ищеца сторени от него в настоящата инстанция и
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114 с у.Р. А.и Т. К.чрез ю.. Н. С.за
признаване за установено, че К.М.Н. с ЕГН ********** *** дължи сумите за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 100/04.01.2018г. по ч.гр.д. №
50/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва:
700.00 лева, която
представлява главница по договор за паричен заем № ... сключен с Вива Кредит
ООД с ЕИК *********;
107.48 лева договорна лихва
за периода от дата на първа погасителна вноска - 01 април 2017 г. до 25 ноември
2017 г. - дата на последна вноска;
288.54 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение;
288.54 лева за такса за експресно разглеждане
на документите;
245.00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; л
лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 48.51 лева за периода от 02
април 2017 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 22
декември 2017 - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,
ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
02.01.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми както и присъдените
със заповедта разноски в размер на сумата от 83,56 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.