НОХД № 386/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Р.Б.М., с ЕГН- **********,***
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в гр. Пазарджик, след като е
бил осъден с влязло в сила на 22.07.2016 г. съдебно решение № 478/24.06.2016 г.
по гр. д. № 4153/2015 г. на PC- Пазарджик за издържане на низходящ- М.Р.М., с
ЕГН: ********** чрез неговата майка- А.И.В., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, общо 10 месечни вноски,
всяка една по 150 лв., в размер на общо 1500 лв.- за периода от март 2017 г. до
месец декември 2017 г., включително.
Подсъдимият, редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Делото е разгледано в негово отсъствие с участието на назначения му
служебен защитник, който пледира на подсъдимия да бъде определено наказание
пробация в минималния предвиден в закона срок.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и
определяне на наказание пробация, с налагане на задължителните пробационни
мерки за срок от шест месеца.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. А.В. и подс. Р.М. имали връзка, но не са
съжителствали заедно. На *** г. двамата станали родители на детето М.Р.М.. Тъй
като междувременно подс. М. претърпял ПТП и здравословното му състояние било
влошено, той се дезинтересирал от детето, като майката св. В. изцяло поела
грижите, отглеждането и възпитанието на малолетния М., като подсъдимият не
осигурявал средства за издръжката му.
След известно време св. В. узнала, че подс. М. получил
голяма парична сума, изплатена му от застрахователна компания като обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП. Поради тази
причина тя от името на малолетния си син М.М. предявила срещу подс. М. иск на
основание чл.-139 от СК, въз основа на който било образувано на гр. д. № 4153/2015 г. на PC- Пазарджик. Редовно
призован подс. М. не присъствал на съдебните заседания по делото. Последното
приключило с решение № 478 от 24.06.2016 г., съобщение за което било връчено на
подс. М. по надлежния ред, не било обжалвано и влязло в сила на 22.07.2016 г. По
силата на съдебния акт подсъдимият бил осъден да заплаща на малолетния си син М.М.
месечна издръжка в размер на 150 лева чрез неговата майка и законен
представител св. А.В.. подс. М. обаче не заплащал издръжката на детето си,
поради което св. В. завела съдебно-изпълнително дело, по което чрез ЧСИ била
събрана издръжка, покриваща периода от влизане в сила на съдебното решение до месец
февруари 2017 г., включително. След това подс. М. отново преустановил
заплащането на месечната издръжка, считано от м. март 2017 г. до м. декември
2017 г. Поради тази причина св. В. ***. След извършена проверка по случая било
отпочнато настоящето наказателно производство.
Установено е по делото, че подс. М. не се ползвал от привилегията на чл.183
ал.3 от НК, т.к. не е изпълнявал изцяло (в пълен размер) дължимата издръжка за
детето си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на св. В., както и приетите по делото писмени
доказателства и материалите по гр.д. № 4153/2015 г. по описа на РС- Пазарджик.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства,
както и свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват. От същите става ясно, че подс. М. не е полагал грижи за детето си М.
и че след осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, не е заплащал
регулярно същата, като извън нея не е давал парични суми на сина си, нито е
закупувал дрехи, вещи и др. под. За детето основно се грижела неговата майка,
св. В.. Безспорно се установява от посочените доказателства, че издръжката на
малолетния низходящ на подсъдимия се дължи въз основа на влязъл в сила съдебен
акт, който е бил обявен на подс. М. своевременно и не е бил обжалван от него.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тай като в гр.Пазарджик, след като е бил осъден с влязло в сила
на 22.07.2016г. съдебно решение №478/24.06.2016г. по гр.д. №4153/2015г. на
РС-Пазарджик за издържане на низходящ - М.Р.М.,
чрез неговата майка – А.И.В., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от 2 месечни вноски, общо 10 месечни вноски, всяка по 150 лева - в
общ размер на 1500 лева, за периода от месец март 2017г. до месец декември
2017г. включително.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден
с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на свой
низходящ- малолетния си син, както и че независимо, че е в млада възраст, макар
и неработоспособен, но имащ финансовата възможност, поради получената голяма
парична сума като обезщетение, не изпълнява това си задължение.
С оглед на изложеното съдът намира и че не съществуват
обективни причини, най-вече от финансово естество, които да обосновават
неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия, като се има предвид, че
„ЗД Евроинс“ АД гр. София му е изплатило сума в размер на 292 588,74 лева
като обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, в
резултат на настъпилото ПТП през 2016 г. Вярно е че по делото са налице данни,
че подсъдимият продължава да се провежда лечение и да се възстановява
здравословно, но са налични и такива, че състоянието му значително се е подобрило.
Освен това паричната сума, с която разполага позволява изплащането на
определения размер на месечната издръжка на детето, още повече че от м. януари
2018 г. подсъдимият регулярно изплаща същата, видно от показанията на св. В..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Р.М. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан и не е криминално проявен, а по местоживеене е положително
охарактеризиран.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени влошеното му здравословно състояние, неговата нетрудоспособност,
факта че продължава своето лечение и възстановяване сред претърпяното ПТП, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни
и не-големият размер на дължимата издръжка, а като отегчаващи- нерегулярното заплащане на издръжката за продължителни
периоди от време.
При тези данни, като даде
превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на
подсъдимия Р.М., следва да се определи по-лекото от предвидените две
алтернативни наказания в санкционната част на чл.183 ал.1 от НК, при условията
на чл.54 ал.1 от НК, а именно „Пробация“, включваща следните мерки за контрол и
въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца
при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца.
При определяне на размера на
изтърпяване на отделните пробационни мерки, съдът прецени, възможността на
подсъдимия да продължи своето лечение и възстановяване.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: