Решение по дело №610/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Селище”, с ЕИК:2016195800210, със седалище и адрес на управление: м. „Селище”, община Сърница, обл. Пазарджик, представлявано от директора А. Р. К., с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, кантора 5, адв. С., срещу Решение № 43 от 17.04.2024 г., постановено по а.н. дело № № 20235210200314 по описа на Районен съд Велинград за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300391 от 29.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Селище”, с ЕИК:2016195800210, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.

 

3. Жалбоподателя счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, което ще рече постановено в нарушение на материалния закон. Тоест, поддържа се касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1от НПК.

Възразява се, че първоинстанционния съд неправилно е преценил фактите по делото и е приложил неточно материалния закон.

Счита се, че данните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели са неточно и погрешно преценени. Сочи се, че свидетеля М. С. К. е заявил, че „…той и останалите работници са работили за „шефа“ наричащи го А. в случая лицето И. Х., който ги е наел. К. твърди, че не познава никого от горското дори не знаеше името на Горското…“.

За неправилно се счита разбирането на решаващия съд, че данните за това, че М. К. е заварен да работи не само в отдел 152а, а и в отдел 147г, с нищо не се отразяват на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Счита се, че „….Макар и доказано, че нарушението е извършено в отдел 147Г в землището на гр. Сърница, то рамката на обвинението е била незаконосъобразно очертана….“. Сочи се, че е от приложените към преписката Технологични планове на двата отдела е видно, че те не са дори съседни.

Поддържа се, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по делото писмено становище чрез процесуалния представител юрк. С. счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на районния съд.

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е основателна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според т. 3 от Протокол № ПР2319700 от 16.06.2023 г., при извършена проверка по документи в периода от 26.05.2023 г. до 16.0б.2023г., относно спазване на трудовото законодателство в Териториално поделение Държавно горско стопанство „Селище“, ЕИК 2016195800210, Побит камък 4633, м. „Селище“, стопанисван от ТПДГС „Селище“ е установено, че същото в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 20.04.2023 г. от контролните органи на РДГ Пазарджик и ОД на МВР Пазарджик, в обект на контрол - сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност С. чарк , отдел 147 Г и 152 А, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно сключване на писмен трудов договор с М. С. К. с [ЕГН], заварен да работи на обекта, с което е нарушен чл.62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда

 

8. От С. Г. Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-2300391 от 16.06.2023г., в който изцяло са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР2319700 от 16.06.2023г., който е посочен като приложение към акта.

Посочено в акта е още, че нарушението е извършено на 20.04.2023г., в общ. Сърница при проверка на контролните органи на РГД Пазарджик и ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград в обект на контрол - сечище/добив на дървесина отдел 147 Г (Позволително за сеч №0711327/06.02.2023 г.) и отдел 152 А (Позволително за сеч №0711320/06.02.2023 г.), където се извършва работа от собствени работници на ТП ДГС „Селище“. Посочено е, че М. С. К. с [ЕГН] е заварен да работи като дървосекач и е декларирал, че не е назначен във фирма или предприятие и нямам трудов договор. Нарушението е констатирано на 08.06.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик при проверка на фирмена документация, видно от която ТП ДГС „Селище“ не е уредило отношенията като трудови с лицето , а именно не е сключил трудов договор. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Акта е връчен на адресата на 16.06.2023 г. , без да са заявени конкретни резерви или възражения.

 

9. Посочените фактически констатации и правни изводи и квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1600,00лв.

 

10. В хода на първоинстанционното производство са представени всички писмени документи съставляващо административна преписка по издаване на процесното наказателно постановление, които са подробно описани в протокол от съдебно заседание на 11.03.2024 г. Между същите са :

- Сведение от 20.04.2023 г. от М. С. К., в което същия е заявил, че работи като секач от около две години за А., който го наема и му плаща на ръка. Твърди, че няма сключен трудов договор с него. К. е заявил, че „… в този обект ни доведе и настани горския на района, не му знам името. Висок е и носи очила…“;

- Трудов договор от 23.01.2023 г., сключен между ТП ДГС „Селище“, като работодател и И. С. Х., като „работник ГС“;

- Констативен протокол от 20.04.2023 г. на РДГ, Пазарджик, в който е отразено, че на сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност С. чарк , отдел 147 Г е заварен да работи М. С. К., който няма разрешение за достъп до обекта;

- Ведомости на ТП ДГС „Селище“ за изплатени заплати з м. април 2023 г., в които е отразено изплатеното трудово възнаграждение на И. С. Х.

 

11. Разпитана като свидетели са били служителят който е съставил акта за установяване на административно нарушение и служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, които са извършили проверката по документи; служителите на РДГ, Пазарджик и РУ Велинград, които са извършили проверката в обект сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност С. чарк.

Като свидетел е бил разпитан И. Салих Х., който е заявил, че е назначен за дървосекач от м. януари 2023 г. в ТП ДГС „Селище“, като е работил в отдели 147г и 152а. Твърди, че е уведомил директора на ТП ДГС „Селище“, че ще осигури още работници за обекта. Така той казал на няколко човека, между които е бил и К.. Те се отзовали и работили на обекта, като Х. им плащал от парите, които били превеждани на него. Твърди, че „… Тези хора ги бях пазарил за м. април и малко за м. март да работят …“.

които са извърш по делото е била Г.Д.Л., [ЕГН], която е заявила „…Преди да дойдат проверяващите, аз няколко дни преди това вече работех във фирмата… Парите се преведоха за добития материал, който всъщност добиваха тези намерени от мен работници. Директорът устно ми възложи това ….“.

Като свидетел е бил разпитан и М. С. К., който е заявил „…Таман работих 2-3 дни в гората и дойдоха подвижната охрана. Ние рампирахме материал. Не знам кой стопанисва гората там. Не съм чул ТП ДГС Селище. Освен А., там никой не съм виждал да идва. Материала го приемаха горските. Идваха някакви мъже, които не познавам и те приемаха материала. А. ми плащаше. Тези мъже нищо не са ми казвали - не са ми казвали какво да правя. Горският на района ни настани в този район, но не беше А.. Ако го видя ще го позная, но не му знам името. Ние от И. вземахме парите, но на него кой му ги е давал не знам….“.

 

12. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел за установено, че по устна уговорка между Директора на ТП ДГС „Селище“ и назначеният като „работник ГС“ в поделението И. С.Х. с прякор „А.“, през месец април 2023г. на същия е възложено да осигури работници, които да извършват дърводобив в отдели 147г и 152а в сечище в м. С. Чарк, общ. Сърница, в които осъществява дърводобивна дейност ТП ДГС „Селище“. Х. е осигурил над 10 работника, сред които М. С. К.. Според решаващия съд, Х. е получил възнаграждение за работа значително надвишаващо уговореното в трудовия му договор, тоест около 1010лв.-1160лв., именно за да плаща от получената парична сума на работниците, които е набавил, включително на М. К..

Теди констатации са основани и на показанията на разпитания по делото свидетел Р.М. и на съставеното от неко сведение от 22.04.2023 г.

Прието от решаващия съд е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

За несъмнено установено е прието, че към момента на проверката на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, М. К. е полагал възмезден труд за ТП ДГС „Селище“ извършвайки дърводобив в отдел 147г на сечище в м. С. Чарк, общ. Сърница, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, писмен трудов договор.

Според решаващия съд, обстоятелството, че от описанието в наказателното постановление на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, се разбира М. К. да е заварен да работи не само в отдел 147г, а и в отдел 152а, с нищо не се отразява на законосъобразността на постановлението. Счетено е, че рамката на административното обвинение е напълно ясна, като санкционираното лице е имало възможност да се брани срещу всички конкретно описани факти - и затова с нищо не е нарушено правото му на защита. Пояснено е, че недоказаността на част от тези факти не означава липса на административнонаказателна съставомерност на извършеното, тъй като такава се установява от останалите - описани в постановлението и доказани факти.

 

ІV. За правото :

 

13. Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Според чл. 414, ал. 4 от КТ пък, за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.

 

14. В контекста на цитирания национален нормативен ред, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи на които се основава и касационното обжалване, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :

Действително, данните заявени от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не са безпротиворечиви, но съвкупната и им преценка включително във връзка и с приобщените по делото писмени доказателства налага да се констатира, че И. Х., работник по трудово договор в предприятието на ТП „Държавно горско стопанство Селище” е уведомил, работодателя си, че ще осигури още работници за осъществяване на дейността на обект - сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност Стойков чарк , отдел 147 Г и 152 А. Несъмнено е също така, че възнаграждението на тези допълнително привлечени работници е заплащано от паричните суми, които са превеждани от ТП „Държавно горско стопанство Селище” на Х..

 

16. Несъмнено е при това положение, че М. К. е работил със знанието на ръководството на ТП „Държавно горско стопанство Селище” на обект, стопанисван от същото това Териториално поделение. Конкретния трудов резултат, който е формиран от дейността на К. насъщо така, конкретно определения обекта е придобиван не от някой друг, а именно от ТП „Държавно горско стопанство Селище”. Съответно, срещу придобиването на резултата от използваната работна сила, именно Териториалното поделение е заплащало съответното възнаграждение.

Казано с други думи, налице е възмездно наемане на работна сила; придобиване на резултата от нейното използване и съответното заплащане на дължимото за трудовата дейност възнаграждение, тоест налице е фактически сложило се трудово правоотношение, което не е обективирано в изисквания от закона писмен трудов договор. Страни по това правоотношение са ТП „Държавно горско стопанство Селище” и К.. В този смисъл, приобщените по делото доказателства изключват възможността да се направи извод, че страни по трудовото правоотношение са Х., като работодател и К., като работник. Несъмнено е, че Х. не е определял конкретната трудова функция която С. е следвало да осъществява; не е определял мястото на работа; не е придобивал резултата от трудовата дейност и не е заплащал за собствена сметка, дължимото трудово възнаграждение.

 

17. Действително, по делото няма данни, които да налагат констатация, че К. е работил на обект сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност Стойков чарк в отдел 152 А. Това е установено единствено по отношение на отдел 147 Г. Тези данни обаче, не изключват извода, че съставът на административното нарушение обемащ наемане на работник по трудово правоотношение, като за същото не е съставен писмен трудов договор не е фактически наличен при извършване на дейността на търговското предприятие на ТП „Държавно горско стопанство Селище”. Каза се, данните в тази насока са еднозначни и несъмнени.

В хода на производството не са установени несъмнени данни, К. да е работил и в отдел 152 А на сечището и явно, посочването му в наказателното постановление е погрешно. Тази неточност обаче, сама по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на администрацията следва да се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита в размер на 80 лева, определен от съда съобразно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 17.04.2024 г., постановено по а.н. дело № № 20235210200314 по описа на Районен съд Велинград за 2023г.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Селище”, с ЕИК:2016195800210, със седалище и адрес на управление: м. „Селище”, община Сърница, обл. Пазарджик, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, [улица], сумата от 80,00лв.(осемдесет лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.