№ 273
гр. Враца, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Евгения Г. Симеонова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Ц.а Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600341 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.
К. от АК-София, в качеството й на договорен защитник, против определение
№ 65/20.05.2025г., постановено по ЧНД № 117/2025год. по описа на РС-
Козлодуй, с което е взета МН "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия С. по ДП № 288/2024г. по описа на РУ-Козлодуй, пр. пр. №
7244/2024 г. по описа на РП-Враца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че не са налице
основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, т.к липсват доказателства, от които
да се направи извод за налично основателно подозрение за съпричастност на
обв. С. към престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Освен това
се твърди, че няма опасност обвиняемият да се укрие, като тези доводи се
извеждат от факта, че обвиняемият е с установена самоличност и точен адрес
за призоваване. По отношение на опасността от извършване на престъпление,
в жалбата не се сочат доводи за нейната липса. Твърди се още, че обвиняемият
през м.2.2025год. е претърпял медицинска интервенция- поставяне на стенд,
във връзка с което му е назначена медикаментозна терапия, че още
м.3.2025год. при повторен престой в медицинско зевадение му е препоръчана
консултация с кардиолог, но такава не е проведена до повдигането на
1
обвинението- м.05.2025год. Иска се да бъде отменена взетата по отношение на
С. мярка за неотклонение „задържане под стража“ и да бъде постановена
друга по- лека „домашен арест“, която ще осигури полагането на грижи за
здравето му. С жалбата е представена медицинска документация и е поискано
назначаване на СМЕ от кардиолог, които да даде заключение може ли обв. С.
да пребивава в Следствените арести предвид здравословното му състояние.
В с.з. на 02.06.2025год. съдебният състав е назначил по делото СМЕ, но
след запитване в три лечебни заведения- МБАЛ „Хр. Ботев“ Враца, Първа
частна ЧБАЛ Враца и МБАЛ „Сити клиник“ Монтана, вещо лице по делото не
е определено, поради отказ от страна на лекарите за изготвяне на експертиза.
В с.з. на 17.06.2025год. е отменено определението с което е назначена СМЕ. За
сметка на това, с разпореждане на съда е изискана справка от Медицински
център при Затвора Враца, обслужващ и Следствени арести Враца, като по
делото е постъпила информация, че от постъпването му на 20.05.2025год. след
снемане на анамнеза на обв. С. е назначена поддържаща терапия с 8 вида
медикаменти, подробно описани в справката. Уточнено е, че обв. С. посещава
МЦ при Затвора Враца по график, съобразен с правилника за вътрешен ред,
когато не е налице спешност. Уточнено е, че извън работното време на мед.
специалисти от МЦ на разположение е дежурен екип на ЦСМП Враца, като до
момента на справката обв. С. е в добро общо здравословно състояние.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като иска
въззивния съд да потвърди определението на Районен Съд Козлодуй. Навежда
доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. С. да извърши
престъпление, като по този начин осуети разследването. Поддържа, че по-
лека мярка от наложената не би постигнала целите на чл.57 от НПК, както и че
по делото е налице достатъчна медицинска документация във връзка със
здравословното състояние на обв. С. към момента.
В с.з. пред настоящата инстанция обв. С. се явява лично и с договорния
си защитник адв. Н. К. от АК София, като поддържат жалбата с наведените в
нея доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане да
бъде отменена мярката за неотклонение и взета друга по- лека такава-
„домашен арест“. Твърди се, че липсва приетата за налична от първата
инстанция реална опасност обв. С. да се укрие и да попречи на разкриването
2
на обективната истина по случая. Твърди се, че липсват доказателства за
съпричастност на обв. С. към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Сочи се, че от две седмици обв. С. не приема лекарствата, които са му
предписани, тъй като съпругата му не може да ги осигури, както и че се налага
да се консултира с кардиолог, който да намали броя на лекарствата, които
приема.
В предоставеното му право на лична защита и в предоставеното му
право на последна дума обв. К. С. поддържа казаното от защитника си. Иска
от съда да вземе мярка за неотклонение „домашен арест“.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата частна жалба, с доводите на страните изразени в
с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към
ДП № 288/2024г. по описа на РУ-Козлодуй, пр. пр. № 7244/2024 г. по описа на
РП-Враца, приема за установено следното:
Частната жалба е подаден в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледан по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, РС-Козлодуй, в
мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови
основания, които следва да са налице, за да се определели най-тежката
репресивна мярка „задържане под стража“, каквато е поискана от РП-Враца,
ТО-Козлодуй по отношение на обвиняемия К. С..
Видно от представените по делото доказателства, по ДП № 288/2024г.
по описа на РУ-Козлодуй, пр. пр. № 7244/2024 г. по описа на РП-Враца, К. Д.
С. е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 30.04.2025 г. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 23.10.2024 г. в
гр.Козлодуй, обл. Враца около 16.50 часа в съучастие, като съизвършител с М.
Л. К. от с. Камено поле, обл. Враца и Й. А. С. от гр. София, обл. София, от
жабка на паркиран микробус „Форд“, с peг. № СА*** ХН е отнел от
владението на И. И. Д. от гр. Белене, обл. Плевен парична сума в размер на 12
578.17 лева собственост на търговско дружество „В. С и М Груп“ АД, гр.
Плевен, без съгласието на представител на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвано
МПС - л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР *** СН, и деянието е извършено в
3
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти на лишаване
от свобода по НОХД № 506/2020 г. по описа на PC Бяла Слатина в сила от
12.11.2020 г. с което му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода,
изтърпяно на 30.03.2021 г. и по НЧД № 2479/2024г. на СГС, влязло в сила на
06.0.2024 г., с което е определено общо най тежко наказание по НОХД №
206/2022 г. на РС Своге, НОХД № 315/2020 г. на PC Червен бряг и НОХД №
1975/2024 г. на СГС – 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на
27.09.2024г., като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.
Постановлението за привличане на обвиняемия К. С. му е предявено на
19.05.2025год.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл. 64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторство на деянието е обсъдена в
мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е необходимо в
производството по вземане на мярка за неотклонение. Обоснованото
подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството на деянието,
дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на първо място от
свидетелските показания на свидетелите И. Д., М. Ц., Р. М., П. П., Е. Ц., Р. Т.,
Н. Б., Л. Б., И. К., Р. Х., Д. Й., А. М., Н. Т., както и изготвената видео
техническа експертиза и писмени доказателства– трафични данни от
мобилните оператори. Всички тези доказателства, в своята съвкупност
установяват фактите относно времето, мястото, предмета и начина на
извършване на деянието.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия С. е съпричастен към осъществяване на деянията.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че опасността от
извършване на престъпление по чл.63 ал.1 и ал.2 НПК на настоящият етап на
разследването е налице и е реална, което обуславя извода, че вземането на най-
4
тежката МН спрямо обвиняемия не е израз на необосновано тежка репресия.
Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и непротиворечащ
на събрания по делото доказателствен материал. Видно от събраните
доказателства, обв. С. е осъждан за девет престъпления от общ характер, като
повечето от тях са за извършени кражби, изтърпявал е наказания лишаване от
свобода ефективно, вкл. при строг режим, като настоящето деяние, за което му
е повдигнато обвинение е в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода, както следва: по НОХД № 506/2020
г. по описа на PC Бяла Слатина в сила от 12.11.2020 г., с което му е наложено
наказание 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 30.03.2021 г. и по НЧД
№ 2479/2024 г. по описа на СГС, влязло в сила на 06.0.2024 г., с което е
определено общо най тежко наказание по НОХД № 206/2022 г. по описа на РС
Своге, по НОХД № 315/2020 г. по описа на PC Червен бряг и по НОХД №
1975/2024 г. по описа на СГС - 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на
27.09.2024 г., като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.
Освен това обвиняемият К. С. е с лоши характеристични данни, ползва с лошо
име в обществото, няма изградени трудови навици и не е трудово зает.
Правилно районния съд, отчитайки изискването всяка мярка за неотклонение
да е строго индивидуална и да бъде съобразена с обществената опасност на
деянието и на дееца, е приел, че определяне на по-лека мярка за неотклонение,
не би постигнала целите на чл.57 НПК.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав също като
първоинстанционния съд приема, че предвид времето, начина, мястото на
извършване на деянието е налице единствения извод за наличие на висока
обществена опасност на деянието. Поведението на обв. С. сочи на такова от
негова страна, демонстриращо незачитане собствеността на останалите
членове на обществото, от което се извежда високата обществена опасност на
дееца. Всичко това потвърждава приетото от първостепенния съд, че по
отношение на К. С. е налице реална опасност от извършване на престъпление,
като реализирането на тази опасност не е хипотетична, а реална и може да
доведе до осуетяване на разследването.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
5
наличието на обоснована необходимост от налагането на мярка за процесуална
принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия К. С..
За прецизност следва да се отбележи, че от страна на районния съд не е
направено необходимото разграничение между двете опасности предвидени в
чл.63 НПК, а именно опасността от укриване и опасността от извършване на
престъпление, които според изискванията на закона следва да са кумулативно
налице. Тази липса на прецизност от страна на първоинстанционния съд е
довела и до твърденията изложени от страна на защитата в жалбата, а именно
за липса на опасност обв. С. да се укрие. На първо място, действително обв. С.
е с постоянен и настоящ адрес и е трайно установен. По отношение на тази
опасност, настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на
защитата за липса на реална такава. Предвид това в конкретният случай
въззивния съд приема, че не е налице опасността обв. С. да се укрие, но е
налице реална опасност от извършване на престъпление.
Настоящата инстанция съобрази и доводите на защитата, че
обвиняемия К. С. през м.2.2025год. е претърпял медицинска интервенция-
поставяне на стенд, във връзка, с което му е назначена медикаментозна
терапия, че м.3.2025год. отново е постъпил в болница и му е препоръчана
консултация с кардиолог, но за разлика от твърденията на защитата и на обв.
С. на 18 и на 22.04.2025год. Защитата и обвиняемия поддържат, че
консултацията с кардиолог трябвало да бъде проведена до 15.06.2025год., но
до повдигането на обвинението- м.05.2025год. такава не е проведена. Тези
обстоятелства са мотивирали въззивния съд да поиска справката от МЦ при
Затвора Враца, обслужващ и Следствени арести Враца, от която става ясно, че
от постъпването му на 20.05.2025год., след снемане на анамнеза, на обв. С. е
назначена поддържаща терапия с 8 вида медикаменти, подробно описани в
справката и след съпоставянето им с епикризата по делото от м.3.2025год.,
напълно съответстваща на предписаната в нея терапия. В справката от МЦ при
Затвора Враца е уточнено, че обв. С. посещава МЦ при Затвора Враца по
график, съобразен с правилника за вътрешен ред, когато не е налице
спешност. Уточнено е, че извън работното време на мед. специалисти от МЦ
на разположение е дежурен екип на ЦСМП Враца, като до момента на
справката обв. С. е в добро общо здравословно състояние. Изложеното сочи,
че от фактическото задържане на обв. С. до настоящият момент- близо месец в
6
условията на Следствени арести Враца за обвиняемия се полагат
необходимите грижи довели до доброто общо здравословно състояние, в което
същия се намира към момента. Липсват доказателства от които да се
установят твърдените от страна на обв. С. и неговия защитник необходимости
от намаляване на вземаните медикаменти и прочие.
Спрямо обв. С. следва да бъде осъществена мярка на процесуална
принуда, възпираща го да извърши други престъпления, с оглед данните за
личността му и обществената опасност на извършеното от него деяние.
Неоснователни са доводите на защитата, че следва да бъде определена по лека
мярка за неотклонение „домашен арест“, която според защитата ще изиграе
същата роля като МНО „задържане под стража“. Както бе описано по- горе
настоящият съдебен състав намира, че на този ранен етап на разследване
определянето на по-лека мярка за неотклонение, не би постигнала целите на
чл.57 НПК. На следващо място с МНО „домашен арест“ за обв. С. не би могло
да се полагат същите грижи необходими за поддържане на здравословното му
състояние без лекарски контрол, какъвто в Следствените арести се
осъществява, видно от събрания доказателствен материал.
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение 65/20.05.2025г., постановено
по ЧНД № 117/2025год. по описа на РС-Козлодуй, по отношение на
обвиняемия К. Д. С., с ЕГН ********** по ДП № 288/2024г. по описа на РУ-
Козлодуй, пр. пр. № 7244/2024 г. по описа на РП-Враца мярка за
неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8