Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260450 / 16.11.2020г. 16.11.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На деветнадесети октомври Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03781 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЧСИ Ш.Д., с рег. №***, БУЛСТАТ:**********, и адрес:г***, срещу „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“***, с която e предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 130,00лв., представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№***. на ЧСИ Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №958/14.05.2020г. по ч.г.д.№1810/2020г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът „НД Мениджмънт“ООД е подал отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо, тъй като вземанията по изпълнителното производство са цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 05.03.2020г. При условията на евентуалност ответникът е оспорил иска по основание и размер, като твърди, че ищецът основава претенцията си на изготвена от същия сметка и фактура, без да има реално извършени услуги. Ответникът твърди, че ако са извършени изпълнителни действия от ЧСИ без внесена от взискателя авансова такса, то същите действия са неправомерни. Ответникът твърди, че ищецът не е издал данъчна фактура за извършените изпълнителни действия, като съответно ответникът не е осчетоводил такова задължение, нито е ползвал данъчен кредит.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявеният иск за вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №958/14.05.2020г. по ч.г.д.№1810/2020г. на ПРС е допустим и следва да се произнесе по същество.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че не е надлежна страна в процеса,
тъй като вземанията и задълженията по изпълнителното производство са цедирани с
Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. Ищецът твърди,
че е бил уведомен за процесната цесия на 01.06.2020г. след образуване на
заповедното производство на 14.04.2020г., а ответникът не е представил
доказателства, опровергаващи това твърдение на ищеца.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о., ГК, при заместването в дълг по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.
Предвид гореизложената практика съдът намира, че Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. няма действие за ищеца в частта, с която се прехвърлят задължения. Ищецът, който се явява кредитор за вземанията за такси и разноски по изпълнителното производство, не е дал съгласието си за заместването в дълг на ответника от трето лице –„Севар Бизнес груп“ЕООД. Едностранното прехвърляне от ответника на задълженията му към ищеца е невъзможно предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД и не обвързва ищеца. Поради това и съдът намира, че ответникът остава задължен към ищеца за всички такси и разноски и след цедиране на процесните вземания, от които произтичат и задълженията за разноски в изпълнителното производство.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че въз основа на молба на ответника и приложен към нея изпълнителен лист е образувано изп.д.№***. на ЧСИ Ш.Д., с което ответникът иска принудително събиране на вземанията срещу длъжника Л.Г.А..
Ищецът твърди, че по възлагане на ответника по реда на чл.18 ЗЧСИ е предприел множество действия за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, в това число справки в НАП за регистрирани трудови договори, справки в БНБ за открити банкови сметки и др. Ищецът твърди, че е предприел действия по налагане на запори, изпращане на съобщения и уведомления, изготвяне на копие от изпълнителното дело, като е направил и др. разноски по чл.31 ТТРЗЧСИ.
За извършените действия ЧСИ Ш.Д. е издал два броя сметки по чл.79 ЗЧСИ от 20.03.2020г. на обща стойност 130,00лв. и фактура №14923 от 20.03.2020г. на стойност 90,00лв. Фактурата е издадена за стойността на доставките, облагани с ДДС, а разликата от 40,00лв. е за разноски на ЧСИ по пощенски и куриерски услуги, които съгласно чл.26, ал.5, т.4 ЗДДС не са част от данъчната основа и не се облагат с ДДС, поради което и за тях не се издава данъчна фактура.
По делото са приети като доказателства и препис от две молби на ответното дружество до ЧСИ Ш.Д. от 18.09.2015г. и 26.06.2019г. за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника. По делото няма други доказателства за искани от ответника, съответно извършени от ищеца изпълнителни действия.
Видно от заключението на вещото лице В. П. по съдебно- счетоводната експертиза процесните два броя сметки и фактура №14923 от 20.03.2020г. са отразени в счетоводството на ЧСИ Ш.Д. през март 2020г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС. Процесните два броя сметки и фактура №14923 от 20.03.2020г. не са отразени в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период. Видно от същата експертиза ответникът не е заплатил претендираната сума.
Видно от обясненията на вещото лице В. П. в с.з. на ПРС от 19.10.2020г. процесната фактура е издадена с общата дължима сума, но към същата не е дадена така наречената разшифровка /разчет/ за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Това е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция. Освен това от процесната фактура не може да се направи извод в кой период е извършена услугата и дали фактурата е съставена своевременно. Това от своя страна поставя ответника в невъзможност да осчетоводи фактурата и съответно да ползва данъчен кредит.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ЧСИ няма право да иска от взискателя дължимите се такси по принудителното изпълнение доколкото същите не са събрани авансово. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГТК прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Но ако същият не се възползва от тази възможност извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях. ЧСИ има възможност да събере таксите от длъжника или от взискателя, съгласно разпоредбата на 79, ал. 3 ЗЧСИ.
Съгласно Решение №366/2014/12.01.2015 по дело №4597/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. императивните разпоредбите на чл.79 ЗЧСИ и т.5 от ТТРЗЧСИ задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл.79 ЗЧСИ, съгласно която за събиране на таксите по изпълнение се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. Съгласно чл.435, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него. Ако длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не може да упражни правото си на защита, предвидена в чл.435, ал.2 ГПК, респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване.
Предвид
горецитираната практика съдът намира, че за събирането на таксите в
изпълнителното производство е предвиден императивен ред, част от който е и
изготвянето на сметката по чл.79 ЗЧСИ, в която се посочва основанието и размера
на всяка такса за всяко изпълнително действие.
В процесния случай съдът намира, че ЧСИ Ш.Д. както в сметките по чл.79 ЗЧСИ, така и в процесната фактура, е посочил бланкетно, че общата дължима сума
се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело на основание т.3, 4, 8 и 31
ТТРЗЧСИ. В същите обаче не са посочени отделните услуги, като вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Предвид
липсата на законосъобразно издадена сметка е правноирелевантно дали ЧСИ е
извършил и конкретни изпълнителни действия, макар и по делото да няма
доказателства за това. Това е поставило ответника в невъзможност да осчетоводи редовно
фактурата и съответно да ползва данъчен кредит за това.
Не се спори по делото, че ЧСИ Ш.Д. е регистриран по ЗДДС, а това е видно и от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П.. Поради това и ЧСИ е задължен в петдневен срок да издаде данъчен документ- фактура за извършената от него облагаема услуга, която следва да съдържа реквизитите на чл.114, ал.1 ЗДДС. Видно от обясненията на вещото лице В. П. в с.з. на ПРС от 19.10.2020г. процесната фактура е издадена с общата дължима сума, но към същата не е дадена така наречената разшифровка /разчет/ за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Това е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция. Освен това от процесната фактура не може да се направи извод в кой период е извършена услугата и дали фактурата е съставена своевременно. Това от своя страна поставя ответника в невъзможност да осчетоводи фактурата и съответно да ползва данъчен кредит.
Предвид гореизложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 430,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата в размер на 350,00лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства и сумата от 80,00лв. за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на ЧСИ Ш.Д., с рег. №***, БУЛСТАТ:**********, и адрес:г***, срещу „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“***, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 130,00лв., представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№***. на ЧСИ Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №958/14.05.2020г. по ч.г.д.№1810/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш.Д., с рег. №***, БУЛСТАТ:**********, и адрес:г***, да заплати на „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“***, сумата от 430,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата в размер на 350,00лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства и сумата от 80,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№1810/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: