№ 444
гр. Стара Загора, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201850 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-001941 от
07.07.2022 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара
Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021одина/, с което на Н.
М. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 100 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за допуснато нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175, ал.1,
т.5 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, адвокат Б., се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.
Претендират се направените по делото разноски в размер на 350 лева.
Въззиваемият, чрез процесуалния се представител намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление законосъобразно
и правилно и моли съда да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
1
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На Н. М. М. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № АД 48756 от 23.06.2022 година за това, че на 18.05.2022 година,
около 04.05 часа по път 6602 км 1+0, в посока запад-изток е управлявала лек
автомобил „Пежо“ с регистрационен № ****, собственост на друго лице, като
поради движение със скорост несъобразена с пътните условия /мокра пътна
настилка/, губи контрол над управляваното моторно превозно средство,
отклонява се вляво по посока на движението си, моторното превозно средство
се завърта и с предната си дясна част се блъска в крайпътна канавка и скат.
Реализира ПТП. Не спира да установи последиците от ПТП-то. Водачът
установен впоследствие на същата дата. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.123, ал.1 от Закона за движението по пътищата. При
съставяне на акта жалбоподателката не се е възползвала от правото си на
възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателката, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
предвиденото в закона административно наказание –„глоба” към минималния
размер от 100 лева, и лишаване от правоуправление за срок от един месец.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, в обжалваната част по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на административното
обвинение, в обжалваното наказателно постановление, е посочено, че
жалбоподателката на 18.05.2022 година, около 04.05 часа в по път 6602 км
1+0, в посока запад-изток е управлявала лек автомобил „Пежо“ с
регистрационен № ****, собственост на друго лице, като поради движение
със скорост несъобразена с пътните условия /мокра пътна настилка/, губи
контрол над управляваното моторно превозно средство, отклонява се вляво по
посока на движението си, моторното превозно средство се завърта и с
предната си дясна част се блъска в крайпътна канавка и скат. Реализира ПТП.
Не спира да установи последиците от ПТП-то. Водачът установен
2
впоследствие на същата дата. Следва да се има в предвид, че се оспорва така
описаното като нарушение, че не спира и не установява последиците от ПТП-
то и нарушаване на задълженията по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът намира
обаче, че от доказателствата по делото не се установява реализиране на
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, под която правна норма е привлечена като нарушител
жалбоподателката. Съгласно тази правна норма, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя да спре да установи какви са последиците от
произшествието. В разглеждания случай въз основа на свидетелските
показания по делото се установява, че жалбоподателката, след реализирането
на ПТП-то /по него не се спори по делото/, е спряла на място, установила е, че
са налице материални щети и поради уплаха е напуснала ПТП-то, но не с
лекия автомобил, и в последствие се е завърнала. Лекия автомобил е останал
на мястото на ПТП-то, като не имало други участници в него нито пострадали
лица. С тези нейни действия не може да се възприеме, че е осъществен
фактическия състав на административното нарушение, визирано в
обжалваното НП, а именно това по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочена е като
нарушена цитираната по-горе – чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за която обаче съдът
намира, че не е реализирано изпълнителното деяние от страна на
жалбоподателката, тъй като тя е преустановила управлението на автомобила
след реализираното ПТП, слязла е от него и предвид това, което е причинила,
виждайки нанесените материални щети е напуснала ПТП-то за да потърси
помощ. Следователно, от една страна съдът намира, че формулираното
административно обвинение, касаещо обжалваната част от наказателното
постановление, не е доказано. От събраните по делото доказателства –
свидетелските показания, съставения протокол за ПТП, съставения АУАН,
несъмнено се установява, че нарушителят е установен след около 30 минути,
на същия ден, в който е настъпило ПТП-то, а не по късно, което още веднъж
обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Обобщено казано, въззивният съд намира, че при реализиране на
административно наказателната отговорност е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, от друга страна формулираното
административно обвинение не е доказано по своята същност и не
съответства на правната норма, под която е подведено за наказателна
3
отговорност, което като цяло обуславя незаконосъобразността на
наказателното постановление в неговата обжалвана част.
Ето защо съдът намира, че наказателното постановление в
неговата обжалвана част е незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради несъответствие между
описаното в административно-наказателната преписка и приложения
материален закон и поради липса на несъмнена доказаност на
административното обвинение.
С оглед претенцията на жалбоподателката и нейния представител
за присъждане на направените по делото разноски съдът им ги присъди.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1228-001941 от
07.07.2022 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара
Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021одина/, с което на Н.
М. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 100 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за допуснато нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175, ал.1,
т.5 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР град Стара Загора ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща направените от него разноски по делото за ползвана
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4