№ 20125
гр. София, 06.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110154416 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за непогасени задължения
по договор за потребителски кредит с № .г., както и евентуални осъдителни искове за същите
суми. Съдът намира, че така предявените евентуални осъдителни искове са недопустими,
доколкото е налице пречка за разглеждането им на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126
ГПК. Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. По предявените главни искове петитумът на ищеца е за установяване на
вземанията, за които са предявени искове при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се
установят вземанията, инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е изпълнително
основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване на осъдително
съдебно решение, което също представлява изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК.
Касае се за искове, предявени на едно и също основание, между същите страни, и за същото
искане, поради което производството по осъдителните искове се явява процесуално
недопустимо. Допълнителен аргумент за посоченото разрешение е и обстоятелството, че
ищецът мотивира искането си единствено с твърдение за настъпване на изискуемостта на
вземането едва в хода на исковия процес, което обстоятелство обаче не обуславя различно
основание на иска, а подлежи на съобразяване от съда, ако бъде установено, при условията
на чл. 235, ал. 3 ГПК с решението по делото. С оглед недопустимостта на предявените
евентуални осъдителни искове производството по делото по отношение на тях следва да
бъде прекратено.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
1
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, посочени в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси, поставени
от съда: „Какъв е предвиденият ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е
размерът му) и какъв би бил размерът на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи
уговорената . и застрахователната премия?“ и „Какви компоненти включва главницата, върху
която е начислявано обезщетението за забава и какъв е неговият размер, респ. надхвърля ли
същият размера на законната лихва за забава за исковия период?“
Производството по ч.гр.д. № 54120/2022г. по описа на СРС, 145 състав, следва да се
приложи към настоящото производство.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищеца да представи в цялост сключения рамков договор за прехвърляне на вземания, както и
общите условия по договора за кредит, тъй като същите са представени в относимата си
част с исковата молба.
На ответника следва да се дадат указания за представяне на доказателства за
упълномощаване на адв. С. П., подписал отговора на исковата молба като пълномощник,
или за потвърждаване на извършените без представителна власт действия по подаването му.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 54416/2023г. по
описа на СРС, 145 състав, в частта по отношение на предявените от „. срещу П. Л. Г. в
условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата от 7219,70 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит с № .г. за периода
от 20.09.2022г. до 20.09.2025г. и за сумата от 2408,58 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 17.01.2019г. до 05.10.2022г., прехвърлени на ищеца
съгласно Приложение 1 от 11.01.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г.
УКАЗВА на ответника П. Л. Г. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок
от съобщението да представи по делото доказателства за упълномощаване на адв. С. П.,
подписал отговора на исковата молба като пълномощник, а именно адвокатско пълномощно
с дата, предхождаща датата на подаване на отговора или в същия срок с писмена молба
изрично да потвърди извършените без представителна власт действия по подаването му,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме, че по делото не е подаван отговор на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54120/2022г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
2
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси: „Какъв е предвиденият
ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е размерът му) и какъв би бил размерът
на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи уговорената . и застрахователната
премия?“ и „Какви компоненти включва главницата, върху която е начислявано
обезщетението за забава и какъв е неговият размер, респ. надхвърля ли същият размера на
законната лихва за забава за исковия период?“, при депозит в размер на 350 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н., тел. **********.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, направено по реда на чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.06.2025г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът П. Л. Г. дължи на ищеца „. сумата от 7219,70 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит с № .г. и сумата от
2408,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
17.01.2019г. до 05.10.2022г., прехвърлени на ищеца съгласно Приложение 1 от 11.01.2019г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54120/2022г. по описа на СРС,
145 състав.
Ищецът „. твърди, че на 18.09.2018 г. между ., като кредитор и ответникът П. Л. Г.
като редитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит с № . при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като редът и условията, при които
кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 10 000 лв. С
подписването на договора кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса
за ангажимент, която е била в размер на 350 лв., като същата следвало да се заплати от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата от общия
размер на кредита. Сочи, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало
изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле
„месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните
вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
3
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 32 795,28 лв., като договорната лихва
по кредита била в размер на 18 091,28 лв. Твърди, че на 11.01.2019 г. е било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между .“ и ., по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ., сключен на 18.09.2018 г. между .“ и
П. Л. Г., било прехвърлено в полза на „. изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен до реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането и предсрочната изискуемост от името на . с Уведомително писмо с изх. № . от
дата 18.02.2022 г., и Уведомително писмо с изх. № .. от дата 15.01.2019 г. чрез .. Отделно от
това поддържа, че ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия и
обявяването на предсрочната изискуемост и с връчването на тези доказателства, приложени
към исковата молба. Посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54120/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които
ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли да се
признае за установено, че ответникът му дължи процесните вземания. Претендира законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Л. Г.,
с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва активната
процесуална легитимация на ответника. Прави възражение за нищожност на договора за
прехвърляне на вземането поради липса на предмет, както и изобщо липса на валиден
договор поради изтекъл срок на действие на общия рамков договор за цесия сключен между
първоначалния кредитор и настоящия ищец. Оспорва да е налице предсрочна изискуемост
по кредита. Оспорва кредитодателят да е предоставил сумата в размер на 10 000 лв. Оспорва
пасивната пасивна процесуална легитимация, доколкото не е получавала сумата по кредита.
Счита, че не е изпадала в забава, с оглед на което не дължи лихва за забава. Моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за
цесия с твърдяното съдържание и уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
4
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на фактите, за които
носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът дължи
произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението, в частта с която е прекратено производството по делото, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5