РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500523 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5998/21.01.2025 г. от Р. С. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Ч.“ ***, чрез адв. Кр.А., срещу решение №
4475/11.12.2024г. по гр. дело № 2345/2024 г. на ВРС, 50-ти състав, в частта, с която е
изменен, на основание чл. 150 СК, определения с влязло в сила решение № 1010/12.03.2019
г. по гр. д. № 402/2019 г. на ВРС, 43-ти състав, размер на дължимата от него месечна
издръжка в полза на детето А. Р. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Б. Д. В., ЕГН **********, като е увеличен за разликата над сумата от
269.25лв., представляваща минималния размер на издръжката, определен по реда на чл. 142,
ал. 2 от СК до присъдените 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска –
27.02.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, в частта, в която е
осъден да заплати на Б. Д. В., ЕГН **********, сумата от 357,14 лева, представляваща
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в частта, в която е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 360.00 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано. Изразява
1
несъгласие с определения размер на алиментните плащания, защото линията на бедността от
януари 2025 г. е определена на 638.00 лв., а логично е да се приеме, че нужните средства за
задоволяване на потребностите на малолетно дете са значително по – ниски от тези на 40-
годишен човек. Районният съд не е съобразил обстоятелството, че макар майката да полага
непосредствени грижи за издържания, то това й предоставя и облаги, изразяващи се в
приспадане на ДДФЛ, чрез „връщане“ на по 600 лв. годишно от НАП. Отправя оплакване и
за недоказаност на нуждите, обуславящи увеличение в този размер. Районният съд не е
коментирал фактът, че е безработен и регистрирането му като активно търсещ работа в
бюрото по труда. Ищцата е затаила, а ВРС не е коментирал издръжката, която ответникът
плащал на другото си дете – К.. Макар определеният размер от 150.00 лв. месечно да е
малък, той сам е започнал да заплаща за детето А. и по – големи суми през последната
година. За пътуване в Турция е дал на детето, чрез неговата майка сума равностойна на 300
лв. в турски лири. На следващо място излага, че първоинстанционният съд не е изследвал и
не е обърнал внимание на неговото здравословно съС.ие. То е силно влошено и макар да е в
работоспособна възраст не е в съС.ие да си набавя друг по – голям или допълнителен доход.
Инвестирал е в образованието си за което е изтеглил и кредит. Не живее в собствено
жилище. Макар да не плаща наем, заплаща комуналните и битовите сметки в домакинството
на настоящата си партньорка. От друга страна детето не боледува често и не се установени
негови специфични нужди. Като твърди, че решението на ВРС е явно несправедливо се
моли за отмяна на обжалваното решение в посочените части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. Д. В., ЕГН ********** от
гр. Варна, чрез адв. Ив.Г., в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Ответникът
не е изтеглил кредит за обучение, а защото строи къща на Аладжа манастир. Другото му
дете живее с майка си в гр. Пловдив, поради което той не полагал никакви грижи, вкл. и
финансови за него. Представената с въззивната жалба декларация, която иска да бъде
приобщена като доказателство във въззивното производство е издадена за да послужи пред
миграционните власти за придобиване на разрешение за поС.но пребиваване и евентуално –
гражданство, а не за да докаже реално полагани грижи и заплащана издръжка. Макар и
ответникът да е останал без работа, той веднага е започнал нова работа.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
ДСП-Варна, редовно призовани, не изпращат представител, не изразяват становище
по постъпилите жалби.
В редовно проведените о.с.з. по въззивното дело въззивникът Р. С. А., чрез адв. Кр.А.
поддържа въззивната си жалба, като внася уточнение за обжалвания размер, а въззиваемият
А. Р. А., чрез законния си представител и негова майка Б. Д. В., чрез адв. Ив.Г. я оспорва,
поддържайки писмения си отговор.
2
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба А. Р. А., ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен
представител Б. Д. В., ЕГН **********, двамата от град Варна, жк „Владислав Варненчик“
бл. 301, вх. 10, ет. 5, ап. 67, чрез адв. Ив.Г., насочена срещу баща му Р. С. А., ЛНЧ: ***, от
град Варна, ул. „Б.“ *** е предявил иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на
определената с решение № 1010/12.03.2019 г. по гр.д. № 402/2019 г. на 43-ти състав на ВРС,
издръжка, като бъде увеличена от 150.00 лева на 500.00 лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска – 27.02.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена
вноска.
В исковата си молба излага, че с решение № 1010/12.03.2019 г. по гр.д. № 402/2019 г.
на 43-ти състав на ВРС ответникът, той и негов баща е бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 14.01.2019 г., платима до 25-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. От присъждане на
издръжката до момента са настъпили значителни промени в нуждите му и в икономическите
условия в страната, включително и на размера на минималната работна заплата. Посещава
подготвителна предучилищна група, което обуславя по-големи потребности във връзка с
учебния процес. Посещава и различни извънкласни занимания и състезания. Често боледува,
което налага оставането му вкъщи и отсъствието на майка му от работа. Тя работи и заема
длъжността „Технически сътрудник“ в търговско дружество, на осемчасов работен ден и
брутно трудово възнаграждение в размер на 1800.00 лева. Всички непосредствени грижи във
връзка с отглеждането и възпитанието му се полагат от майка му. Баща му е в
работоспособна възраст, има добро здраве, няма задължения за издръжка по отношение на
трети лица и получава доходи, достатъчни да заплаща претендирания увеличен размер на
издръжката.
Ответникът Р. С. А. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Ч.“, ***, чрез адв. Ст.Д.,
намира иска за частично основателен. Твърди се, че не са налице извънредни нужди на
детето над обичайните такива, които да обуславят претендирания размер на месечна
издръжка. Той издържа друго свое непълнолетно дете – К. Р. А., ***, като заплащаната
месечна издръжка е в размер на 250.00 лева. Записал е редовна форма на обучение,
специалност „Телекомуникации и мобилни технологии“ в Технически университет – Варна
и срок на обучение от година и половина и задочна форма на обучение в специалност
„Химическо машиностроене“ в същия университет, за срок от две години, поради което не е
в съС.ие да полага труд по трудово правоотношение. Той е безработен. Наложило се е да
сключи договор за потребителски кредит, за да може да се издържа и финансира
образованието си, месечното задължение по който е в размер на 164,45 лева със срок на
изплащане 16.05.2034 г. Не е български гражданин и няма недвижимо имущество. Предвид
изложените съображения, иска частично уважаване на предявения иск до размер на 250
3
лева, като в останалата част до пълния претендиран размер на издръжката искът следва да
бъде отхвърлен.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изпраща
представител. В писмена молба вх. № 78681/02.10.2024г. изразява становище, че е в интерес
на детето А. Р. А. да бъде актуализирана издръжката му, до размер, който бащата да е в
съС.ие да плаща и предоставящ реална възможност да се разчита на нея.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и се установява от приложеното удостоверение за раждане на А. Р. А., че
детето е родено на 11.04.2018г. и негови родители са Б. Д. А. и Р. С. А..43-ти състав на ВРС,
гражданският брак между Б. Д. А. и Р. С. А. е прекратен на осн. чл. 50 от СК, като е
утвърдено постигнатото от тях споразумение, като родителските права по отношение на
роденото от брака дете А., р. 11.04.2018г. са предоставени на майката, на бащата е определен
режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща за сина си месечна издръжка в
размер на 150.00лв., считано от 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на основание за изменение или прекратяване.
Съгласно служебна бележка № АСД-09-32/16.02.2024 г., детето А. Р. А. е записано в
ДГ № 40 „Детски свят“ в трета група през учебната 2023 г. – 2024 г.
По първоинстанционното дело са представени амбулаторни листи за осъществени
прегледи на детето А. Р. А. в периода от м. ноември 2022 г. до м. април 2023 г. Посочената
анамнеза е, че пациентът е с кашлица само сутрин. При всички прегледи е установено, че
гърлото е хиперемирано, т.е. зачервено, възпалено.
Според служебна бележка изх. № 170/16.02.2024 г., Б. Д. В. работи на длъжност
„Технически сътрудник“ в „ААА Конфекция“ ЕООД, като за периода от м. февруари 2023 г.
до м. януари 2024 г. е получавала среден брутен месечен доход от 1874.37лв.
От удостоверение за раждане на детето К. Р. А., родено на ***, се установява, че
негов баща е ответникът Р. С. А., а майка –Д.Р.А..
Съгласно писмо от ТД НАП – Варна за 2023г. Р. С. А. е декларирал облагаем доход от
трудови правоотношения в размер на 21915.78лв. или средно месечен от 1826.32лв. , като е
ползвал данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ от 600.00лв. Според справка за
осигуряване на ответника за периода от м. октомври 2023г. до м. юни 2024г. Р. С. А. има
среден месечен осигурителен доход в размер на 1678.16 лева и облагаем доход от 1400.66лв.
Видно, за периода от 29.06.2020г. до 01.07.2024г. той е работил в „Римакем ЕООД-Девня
като механошлосер. От 09.07.2024г. до 23.08.2024г. е работил в Бека ЕООД-Варна като
монтажник дограма при основно възнаграждение от 1600.00лв. За м.август и м. септември
2024г. няма данни Р. С. Малка А. да е осигуряван. Той е представил служебна бележка изх.
4
№ 60-03-02-13942/04.07.2024 г., издадена от Директор на Дирекция Бюро по труда – Варна и
регистрационна карта от 04.07.2024 г., според които документи е безработен, считано от
посочената дата-04.07.2024г. На 05.08.2024г. е имал среща с трудов посредник, но липсват
данни дали се е състояла и при какъв резултат, както и как са се развили по-нататък
отношенията по повод търсене на работа. В периода от 23.08.2024г. до 30.11.2024г. на Р. С.
А. е изплатено обезщетение за безработица на осн. чл. 54б, ал. 1 от КСО в общ размер на
3863.31лв., видно от изготвената на 13.01.2025г. справка за изплатени парични обезщетения
за безработица.
Съгласно Уверение № 24182/04.07.2024 г., изд. от ТУ-Варна, ответникът Р. С. Малка
А. е записан за учебната 2023 г. – 2024 г. в специалност „Телекомуникации и мобилни
технологии“, първа година, редовна форма на обучение, при срок на обучение от 1 година и
половина. Съгласно Уверение № 24183/04.07.2024 г. изд. от ТУ-Варна, ответникът Р. С.
Малка А. е записан за учебната 2023 г. – 2024 г. в специалност „Химическо машиностроене –
4“, първа година, задочна форма на обучение, при срок на обучение от 2 години.
От договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2024 г. и погасителен план към
него, ответникът Р. А. е получил кредит за текущо потребление от 13000.00лв. за срок от 120
месеца, като е поел задължението да прави към кредитора месечни вноски от по 164,45 лева.
На въззивна инстанция Р. С. А. е представил медицинска документация, според която
в началото на 2024г. е установено, че има увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Назначено му е
медикаментазно лечение и физиотерапия. Ползвал е продължително болнични На
08.01.2025г. въззивникът се е оплакал от болки в лявата колянна става. Няма данни за
резултата от назначения му ЯМР.
Майката Б. Д. В. е представила доказателства за свое заболяване, с което е
диагностицирана през 2009г.-Ендометриоза, което е наложило четирикратно провеждане на
операции до м.март 2012г.
За да се произнесе, съдът прави следните правни изводи.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 150 от СК.
След като родителските права по отношение на детето А. се упражняват от майката,
бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е изменил постигнатата от родителите споразумение за размера на
издръжката в полза на детето А., съгласно решение № 1010/12.03.2019г. по гр.д. №
402/2019г. на 43-ти състав на ВРС, като я е увеличил от 150.00лв. на 400.00лв. Жалбата касае
произнасянето на първоинстанционния съд за разликата над 269.25лв. до присъдените
400.00лв. като издръжка на детето А., на осн. чл. 150 от СК.
От влизане в сила на решението по гр.д. № 402/2019г. на ВРС на 12.03.2019г. до
5
приключване на устните състезания във въззивната инстанция по настоящото дело,
доколкото съдът е длъжен да вземе предвид всички настъпили обстоятелства, от значение за
спора, съгласно нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК са изминали шест години и два месеца,
период от време през който нуждите на детето, с нарастване на възрастта му са нараснали
значително. Детето посещава детска градина, като след по-малко от три месеца му предстои
да е ученик в първи клас. Това е свързано с доста големи извънредни разходи за набавяне на
тетрадки, пособия и материали, закупуване на униформи, организиране на новия начин на
живот на ученика и приучаването му към него. Освен това, А. е често, почти всеки месец
боледуващо дете, според ангажираната от майката медицинска документация, като
страданията му са свързани със заболявания на горните дихателни пътища. Предписвани са
му видно, както хомеопатични препарати, така и противоалергични, а също така и
антибиотик. И лечението налага разходване на допълнителни парични средства, както и
отсъствия на майката от работа. Съдът има предвид икономическата обстановка в страната
и непрекъснато нарастващите към момента цени на стоките от първа необходимост, услугите
и консумативите за дома.
Следва да бъдат взети предвид и възможностите на родителите да дават издръжка.
Майката Б. Д. В. работи като технически сътрудник и получава средно месечно брутно
трудово възнаграждение от 1874.37лв. Тя е диагностицирана с „Ендометриоза“ и е
провеждала оперативно лечение.
Следва да бъде прието, че за релевантния за спора период, бащата е имал по-високи
брутни месечни доходи, след като данните от справката от ТД на НАП-Варна се отнасят за
осигурителния му, съответно облагателния му доход от 21915.78лв. за 2023г., като е ползвал
и данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ в размер на 600.00лв. Вярно, че видно от
данните от БТ-Варна, той считано от 04.07.2024г. е безработен и регистриран в Бюрото по
труда като активно търсещ работа. Според справката от НАП-Приложение № 1, обаче той е
започнал работа на 09.07.2024г., като трудовият му договор е бил прекратен на 23.08.2024г.
Информация за регистрация като безработен след 23.08.2024г. от БТ-Варна Р. С. А. не е
представил. Дори и да се приеме, че е бил безработен, т.к. е получавал обезщетение за
безработица за периода от 23.08.2024г. до 30.11.2024г., съгласно справката от НОИ, то той е
получил общо сумата от 3863.31лв. за тези 3 месеца и 1 седмица. Доказателства за това, че е
безработен и след 30.11.2024г. по делото няма, още по-малко, дали е получавал обезщетение
и в какъв размер, или не. Дори и да не е работил, то следва да бъде взето предвид, че е млад,
работоспособен човек, който предвид специалността, която притежава и професиите, които е
упражнявал-механик-шлосер и монтажник на дограма, той е в съС.ие да си осигурява
високи месечни доходи, в размер не по-нисък от средната за страната работна заплата.
Действително, Р. А. е представил медицинска документация, видно от която има дискова
херния на гръбначния стълб и болка в лявото коляно. Той е ползвал продължително
болнични. Предприел е лечение, приложени са терапии. Какво е съС.ието на въззивника-
ответник след 28.03.2024г., когато последно му е издаден болничен за още 15 дни, няма
информация. Така или иначе не са ангажирани доказателства за произнасяне на ТЕЛК за
6
намалена работоспособност и съответно невъзможност или затруднение да полага труд.
Освен това, след като Р. А. е записал през учебната 2023/2024г., летен семестър,
магистърска програма-редовна дневна форма на обучение в ТУ-Варна, специалност
„Телекомуникационни и мобилни технологии“ с продължителността на обучението от
година и половина, то обучението му вече е приключило , а магистърската му програма по
специалност „Химическо машиностроене-4“-задочна форма на обучение и продължителност
2 години, приключва. От една страна не се налага той да участва в провежданите обучения
и това да прави невъзможно полагането на труд, а от друга, при завършено обучение той
разполага с по-добри възможности да си намери висококвалифицирана, съответно по-добре
заплатена работа. Следва да бъде отчетено също така, че Р. С. А. има родено още едно дете,
на което дължи издръжка, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК-К. Р. А., р. 06.10.2013г. Ако
издръжката, която предоставя, както твърди въззивникът-ответник е в размер на 250.00лв.,
то тя в момента е дори под минималния по чл. 142, ал. 2 от СК размер. При определяне
размера на дължимата от родителите издръжка не следва да бъде взет предвид тегления от
бащата потребителски кредит.
Съобразявайки нуждите на детето А., р. 11.04.2018г., както и месечните доходи на
двамата му родители, обсъдени по-горе, възрастта им, липсата на ангажирани доказателства
за заболявания към момента, които да говорят за тяхната нетрудоспособност, това, че бащата
има задължения към още едно ненавършило пълнолетие дете, но вземайки предвид
безусловното задължение на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца,
задоволявайки потребностите, дори преди своите собствени или за общото домакинство със
съжителстващите с тях лица и преди погасяване на кредитните си задължения, както и
минималния към момента размер на издръжката от 269.25лв., определен по реда на чл. 142,
ал. 2 от ГПК, който би могъл да задоволи нуждите от издръжка на новородено дете, каквото
не е детето А., настоящият състав намира, че за правилното му отглеждане са необходими
800.00лв. месечно, от която сума бащата заплаща по 400.00лв., а майката поема остатъка от
400.00лв. Съобразявайки всички обсъждани по-горе обстоятелства, настоящият състав
намира, че общият размер на издръжката следва да бъде разпределен поравно между
двамата родители, въпреки, че майката полага непосредствените ежедневните грижи по
отглеждане и възпитание на детето. Размерът на издръжката зависи от нуждите на детето и
възможностите на родителя, но водещ е интереса на детето. Нуждите на детето и тяхното
задоволяване е от първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят
месечни доходи, които им позволяват да откликват на тези нужди. Те налагат издръжка в
определения от ВРС размер, дължим от датата на завеждане на иска в съда-2702.2024г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските.
В останалата си част обжалваното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Двете страни са поискали присъждане на разноски. Не се сладват такива в полза на
въззивника. Той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски, на осн. чл. 78,
7
ал. 1 от ГПК за въззивната инстанция в размер на 500.00лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.05.2025г.
и списък по чл. 80 от ГПК на л. 69 и 70 по делото.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4475/11.12.2024г. по гр. дело № 2345/2024 г. на ВРС,
50-ти състав, в частта, с която е изменен, на основание чл. 150 СК, определения с влязло в
сила решение № 1010/12.03.2019 г. по гр. д. № 402/2019 г. на ВРС, 43-ти състав, размер на
дължимата от Р. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Ч.“ ***, месечна издръжка
в полза на детето А. Р. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.
Д. В., ЕГН **********, като е увеличен за разликата над 269.25лв. до присъдените 400.00
лева, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, в частта, в която Р. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, ж.к. „Ч.“ № *** е осъден да заплати на Б. Д. В., ЕГН **********, сумата от 357,14
лева, представляваща разноски за първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в
частта, в която Р. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Ч.“ *** е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
360.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Ч.“ *** да заплати на
Б. Д. В., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** разноски за въззивната инстанция в
размер на 500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2,
предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8