Решение по дело №99/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20227250700099
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 93                                11.07.2022 година                                 град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                               първи състав

На  двадесет и първи юни                                                                         2022 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 99 по описа за 2022 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, във връзка с гл. Х от АПК.

Подадена е жалба от „МАРАНИ-26“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Стара Планина“ 11, представлявано от управителя Н. Й. Н. против Решение №114/26.05.2022 г. на Директор ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ДОПК, С 220025-023-0001266/03.05.2022 година. С цитираното постановление е наложен запор на всички банкови сметки на Дружеството в „Райфайзен банк“ АД, за сумата от 42 351 лв., както и на  три броя МПС-та подробно изброени в постановлението. Счита решението за необосновано и постановено в нарушение на материалният закон. Излага доводи, че съгласно чл. 121 ДОПК, по време на ревизията, орган по приходите, може да поиска налагането на предварителни обезпечителни мерки, с цел предотвратяване на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които ще се попречи или затрудни събирането на данъци. Неправилно и в противоречие със закона директорът на НАП-Варна е установил, че орган по приходите предполага, че ревизията ще завърши с определен финансов резултат. Ревизиращият екип извършил „проучване“, от където е установил, че ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на тези вземания. Така постановен, изводът на решаващият орган противоречи на закона. На първо място, от извършеното проучване, е видно, че това е действащ търговец. Този търговец има банкови сметки, активи, оборотни средства и т. н. Същевременно, законът забранява на администрацията да действа на основата на предположения. Законодателят е предвидил две алтернативни възможности: „Ще бъде невъзможно или ще се затрудни“. Обективно е невъзможно тези алтернативи да съществуват едновременно. Необоснован и противоречащ на закона е извода на ответната администрация, че търговското дружество е регистрирано с определен „оборот“. В търговски регистър, дружествата се регистрират с определен капитал. Съобразно действащото право, минимално изискуемият капитал е два лева. Търговското дружество е регистрирано с капитал от 3500лв., през 2008 г., и съществува и до настоящият момент. С наложения запор на банковите сметки силно се затруднява и ограничава оперативната дейност на дружеството. Въз основа на изложеното моли за отмяна. В с.з. процесуалният представител адв. Игнатов поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Д. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че наложените обезпечителни мерки съответстват на изискванията на закона и са наложени във връзка с установени изискуеми публични задължения на лицето.   Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се Решение №114/26.05.2022 г. на Директор ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ДОПК, С 220025-023-0001266/03.05.2022 година.

Не се спори, че срещу жалбоподателя има започната ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002522001587-020-001/31.03.2022 година.  Ревизиращият екип с достигнал до предположение, че ревизията ще завърши с резултат данък за внасяне както следва: ДДС в размер на 27 937,00 лв. главница и 3 624,00 лв., лихва и корпоративен данък в размер на 10 000,00 лв. главница и 790,00 лв. лихва или общ размер на задълженията - 42 351,00 лв. Ревизиращия екип е достигнал до извода, че събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Подадено е било  искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002522001587-039-001/27.04.2022 година. Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище  го е преценил за основателно и е издал  Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С220025-023-0001266/03.05.2022 г., с което е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги на жалбоподателя в ТБ/доставчик на платежни услуги РАЙФАЙЗЕН БАНК за сумата от 42 351,00 лв.

Издаденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С220025-023-0001266/03.05.2022 г.  е съобразено   с изискванията на чл. 121 от ДОПК и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и наличието на правно основание. Съгласно чл. 121, ал. ДОПК „в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни“. Посочените в тази разпоредба две условия са изпълнени. Има започнала ревизия срещу жалбоподателя, възложена със ЗВР № Р03002522001587-020-001/31.03.2022 г., като срокът на ревизията е до 05.07.2022 година. Изпълнено е и второто изискване, а именно - направено е мотивирано искане от органа по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В искането са посочени мотиви за това, че ще е невъзможно или ще се затрудни значително събирането на евентуалните задължения. Приложени са справки за имущественото състояние на ревизираното лице, от които е видно. че имуществото му не е достатъчно за покриване на евентуалните задължения. Въз основа на това искане публичният изпълнител е издал обжалваното постановление.  Публичният изпълнител е посочил, че събирането на евентуалните задължения ще е невъзможно или значително ще се затрудни. Този извод той е направил на основа представените към искането справки. Изводът на публичния изпълнител е правилен. Основанията за това са следните: На първо място евентуалните задължения са в особено големи размери - 42 351,00 лева. На следващо място, жалбоподателят не разполага с достатъчно активи за покриване на тези задължения. Този извод следва от извършени справки, приложени към административната преписка, а именно: от справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че дружеството е регистрирано с оборот 5 000,00 лв., от които 3 500,00 лв. внесен оборот. Няма имуществени вноски под формата на движими или недвижими вещи. От приложения баланс за периоди 2017-2020г. е видно, че дружеството има счетоводна печалба 5 000 лв. за 2017 г., 6 000 лв. за 2018 г., 7 000 лв. за 2019 г. и 12 000 лв. за 2020 г. Видно е, че печалбата не е достатъчна за покриване на евентуалните задължения, които ще бъдат начислени в резултат на ревизията. От справка на имущественото състояние на жалбоподателя с видно, че той няма недвижимо имущество, няма плавателни средства, няма въздухоплавателни средства, няма лек автомобил.

  От справка от ИС на НАП е видно, че дружеството няма вземания от банки и трети лица. Дружеството разполага с две банкови сметки в РАЙФАЙЗЕНБАНК. Налице е условието, че ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на евентуалното задължение в размер на 42 351.00 лв.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 ДОПК. Съгласно чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава. Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Варна и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

   В тежест на административния орган е преди налагане на обезпечителни мерки да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно, следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.

Тя  е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение запор върху 3 бр. МПС.

Не е спорен факта, че дружеството няма никакви превозни средства -товарните автомобили, с които дружеството е разполагало са прехвърлени през 2022 г., от юридическото лице на едноличния собственик на капитала – Н. Н. с ЕГН **********. Твърди се ,че  запора върху посочените МПС не е наложен. Същевременно те фигурират в постановление - С 220025-023-0001266/03.05.2022 г. Видно от писмените доказателства справката е към 30.04.2022 г. и генерирана на 20.05.2022 г.  до датата на издаване на  Решение №114/26.05.2022 г. на Директор ТД на НАП-Варна. Административният орган е разполагал с необходимата информация и оставяйки жалбата без уважение в тази част, акта се явява незаконосъобразен. Видно от писмена кореспонденция с дата 10.05.2022 г.  запорът не с въведен в АИС „КАТ-Регистрация на ПС и собственици“, тъй като горепосочените превозни средства не са собственост на длъжника МАРАНИ 26 ЕООД с БУЛ:*********.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореното Решение на директора на ТД на НАП Варна, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 200 от ДОПК  на публичния изпълнител при ТД на НАП, следва да се отмени в тази му част, като на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.  По отношение на другите обезпечителни мерки жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено, платимо от жалбоподателя, своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение – в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, което  определено по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1800,55 лева върху материалния интерес по пункт първи от атакувания акт  42 351 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „МАРАНИ-26“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Стара Планина“ 11, представлявано от управителя Н. Й. Н., Решение №114/26.05.2022 г. на Директор ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ДОПК, С 220025-023-0001266/03.05.2022 г. в частта за наложен запор върху 3 броя МПС и ОТМЕНЯ наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 200 от ДОПК изх. С 220025-023-0001266/03.05.2022 година в частта на наложен запор върху 3 броя МПС на публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна.

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРАНИ-26“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Стара Планина“ 11, представлявано от управителя Н. Й. Н., против Решение №114/26.05.2022 г. на Директор ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ДОПК, С 220025-023-0001266/03.05.2022 година в частта му , с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги на дружеството в ТБ/доставчик на платежни услуги „Райфайзен банк“ АД, за сумата от 42 351 лв. , като неоснователна.

ОСЪЖДА „МАРАНИ-26“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул. „Стара Планина“ 11, представлявано от управителя Н. Й. Н. ,    да заплати на ТД НАП Варна сумата в размер на 1800,55 лв. ю.к. възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: