Решение по дело №1639/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260335
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Калина Христова Христова
Дело: 20211420101639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № …….…..

                                                    гр. В., 31.05.2021 г.        

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГО, VII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАЛИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело ***39 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.

Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. В.чрез директора Н.С., с която се иска постановяване на решение, с което поставеното под пълно запрещение лице С.Н.Д., ЕГН **********, да бъде настанено в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - с. Т.К., община В., за срок от Т.години.

В молбата се твърди, че С.Н.Д., родена на *** г., съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 0852 от 152/20.12.2001 г., издаден от  „ОДПЗС – В.“ ЕООД, с пожизнен срок, с водеща диагноза: ,,Друга умствена изостаналост”. С влязло в законна сила на 24.03.2004 г. Решение № 30 от 24.03.2004 г. по гр. д. № 30/2004 г. по описа на Окръжен съд – гр. В., лицето е поставено под пълно запрещение. За настойник на лицето е определен Директорът на специализираната институция – ДПЛУИ – с. Т.К. В.Н.. Сочи се, че със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-ВР/49 от 02.04.2021 г. на Директора на ДСП – гр. В., лицето е настанено временно в  ДПЛУИ – с. Т.К. до произнасянето на Районен съд – гр. В.. Изложено е, че бащата на С.Д. е неизвестен, а майка й Н.П.подписала декларация за съгласие за осиновяване и я изоставила. Оттогава не е потърсена или посещавана от близки и роднини. С.Д. е в добро общо физическо състояние, няма физически, сетивни и хронични заболявания. Лицето никога не е излизало само от институцията. Всички дейности от ежедневието се извършват от персонала. Тя се справя сама с почистването на стаята си, помага и на другите лица от групата си. Знае трите си имена, ориентирана е за време и място само в институцията. Помни имена, данни и събития, има краткотрайна памет. Бързо се изморява и отегчава. Тя е опасна за себе си и за околните. Няма изградени навици за елементарно самообслужване, не осъзнава опасности. Тя е на поддържаща медикаментозна терапия. Може сама да измие ръцете и лицето си, но след подканяне, защото не може да прояви самоинициатива. Храни се самостоятелно, в нормални количества и използва само лъжица. Няма развито собственическо чувство, не може да се грижи за стаята и вещите си. Не познава парите и не може да борави с тях. Не участва в трудовотерапевтична дейност и в образователната програма на дома. Поради заболяването си не е посещавала училище и е без образование. В молбата се посочва, че в дома са осигурени подходящи битови условия, качествена и здравословна храна, 24-часови здравни грижи, медицинска и стоматологична помощ, социално обслужване, организация на свободното време и др. Сочи се, че социалните услуги, предоставяни в ДПЛУИ – с. Т.К., отговарят на всички стандарти и критерии и са подходящи за С.Д., предвид здравословното й състояние, възрастта и липсата на алтернатива за живот в домашна /семейна/ среда, с подкрепата на близки и роднини. Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да допусне настаняване на С.Н.Д., ЕГН **********,***, за срок от 3 години.

Районна прокуратура – гр. В.не изразява становище по молбата и не изпраща представител в съдебното заседание.

Настойникът на пълно запретеното лице е изразил становище в проведеното открито съдебно заседание, че е в интерес на С.Д. да бъде настанена в ДПЛУИ - с. Т.К. за срок от Т.години. Заявява, че лицето няма близки и роднини и не може да се грижи за себе си. Моли да бъде настанено в ДПЛУИ – Т.К..

В съответствие с изискването на чл. 97, ал. 2 ЗСУ съдът предприе действия за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като изслушването бе осъществено  посредством интернет приложение за комуникация – Вайбър – при осигурена видео и аудио връзка по представено от настойника мобилно устройство – телефон. Лицето посочи трите си имена и заяви, че й харесва да живее в дома, добре се грижат за нея и желае  да остане там.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 0862 от зас. 152/20.12.2001 г., издаден от „ОДПЗС – В.“ ЕООД, е видно, че лицето е със 80% ТНР,  с пожизнен срок и с водеща диагноза: ,,Друга уточнена олигофрения. Средна имбецилност”.

От представения и приет по делото препис от влязло в законна сила Решение № 50 от 24.03.2004 г. по гр. д. № 1142/2003 г. по описа на Окръжен съд – гр. В., се установява, че лицето е поставено под пълно запрещение.

Със Заповед № 1436/03.09.2019 г. органът по настойничество и попечителство при община В.е определил за настойник на поставената под пълно запрещение директора на специализирана институция, в която лицето е настанено –  ДПЛУИ, с. Т.К., общ. В., понастоящем В.В.Н..

С.Д., чрез настойника си В.Н., е подала заявление вх. № СУ/Д - ВР/49 от 29.03.2021 г. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, до директора на дирекция ,,Социално подпомагане” – гр. В., за ползване на социалната услуга на ДПЛУИ - с. Т.К., общ. В.. В изготвения социален доклад е предложено лицето да продължи да ползва социалната услуга в ДПЛУИ – с. Т.К., тъй като няма близки и роднини, които да се грижат на нея.

Със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-ВР/49 от 02.04.2021 г. на Директора на ДСП – гр. В., лицето е настанено временно в  ДПЛУИ – с. Т.К. до произнасянето на Районен съд - гр. В.. Заповедта е връчена лично на настойника на 06.04.2021 г.

В изпълнение на изискването на чл. 95, ал. 3, т. 3 ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на област В.. От същата се установява, че към момента на територията на страната функционират 27 броя специализирани институции - Домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в общността от резидентен тип - 42 броя Центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/, и 86 броя Защитени жилища за лица с умствена изостаналост /ЗЖЛУИ/. От същите най-подходящо за настаняване на С.Д., предвид здравословното й състояние, се явява Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Т.К., община В., област В..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 95 - чл. 101 ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва подходяща, с оглед спецификите на обследваните лица, семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение. Установи се също, че не е налице възможност биологичното семейство на лицето да полага грижи за него. Предвид здравословното състояние на С.Д., изискващо същата да е под постоянен надзор, с оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни човешки нужди, се налага се налага изводът, че същата следва да бъде настанена в специализирана институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.

Предложената от ДСП – гр. В.социална услуга – настаняване в ДПЛУИ, с. Т.К., общ. В., от своя страна осигурява възможността лицето да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда предвид невъзможността на лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство и изключителните му и специфични нужди. Настаняването на поставеното под запрещение лице в специализираната институция е в съответствие и с нормата на чл. 98, ал. 2 ЗСУ, тъй като в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда или за настаняването му в социална услуга в общността от резидентен тип.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането на ДСП – гр. В.за настаняване на С.Д. *** е основателно, тъй като е изцяло в интерес на поставеното под запрещение лице.

На основание  чл. 98, ал. 3 ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за Т.години, считано от настаняването по административен ред – 02.04.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

НАСТАНЯВА С.Н.Д., ЕГН **********, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) - с. Т.К., общ. В., ул. ,,***” ***, за срок от 3 години, считано от настаняването по административен ред – 02.04.2021 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр. В.в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..