Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при участието на
секретаря Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 400/2017 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 9936/05.04.2017 г. от С.К.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Басаров и Г.“, гр.
Варна, ул. „Братя Шкорпил“, № 26А, офис 16-17 срещу Б.И.К., ЕГН **********,***
и „АДРЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Р. Жинзифов“, № 7, представлявано от В.Г.Р., с която е предявен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, за прогласяване относително недействителен по отношение
на С.К., внесеният от Б.К., апорт в капитала на „Адре“
АД до размера на ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: Апартамент № 35.36, на ет. VII, с площ от 382 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ген.
Колев“, № 104, с идентификатор № 10135.2558.134.1.35 по КК и КР на гр. Варна,
състоящ се от дневна с кухня, три спални, кабинет, две бани-тоалет, тоалет,
коридор, два склада и две тераси, при съседи по документ за собственост:
коридор, стълбище, асансьор, от три страни улици и вътрешен двор, заедно със
7.8768 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ищецът твърди, че първият ответник в качеството на купувач на 300 бр., дружествени
дяла от „Електрически системи“ ООД, съгл. договор за покупко-продажба от
22.08.2014 г., поел задължението до 31.12.2015 г. да заплати сума в размер на
60000.00 евро, представляващи неизплатен остатък от продажната цена на
дяловете, общо в размер на 105000.00 евро. Тъй като задължението не било
изпълнено, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК, по гр.д. № 1713/2016 г. на ВРС, X с. Излага, че след извършена справка се
установило, че първия ответник в периода след поемане на задължението по
договора, предприел действия п(о отчуждаването на притежаваното от него
имущество, с цел да бъдат увредени интересите му на кредитор. Така на 25.09.2014
г. отв. К. и съпругата му направили едностранно изявление, обективирано в
цитираната декларация, за внасяне на процесния имот като апортна вноска в
„Адре“ АД, което се явявало свързано с тях лице, предвид участието им в
управителните органи на дружеството. На 06.08.2015 г. било извършено
разпореждане с други три имота, в полза на друго свързано с ответника дружество
„АЦМ“ ЕООД. На същата дата бил отчужден и последния притежаван имот, в полза на
И. К. – баща на първия ответник. В резултат, от което се твърди, че отв. К. не
притежава имущество, към което да бъде насочено изпълнението и по този начин е
увреден интересът на ищеца като кредитор, което обосновавало правния интерес от
предявяването на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Б.И.К. депозира писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. Твърди, че решението за извършване на апортната вноска е взето преди
ищецът да придобие качеството кредитор, а отделно от това вземането не е било
изискуемо към момента извършването на апортната вноска. Излага, че заповедта и
изпълнителния лист са издадени за неизплатен остатък по договора, поради което
апортната вноска не е имала за цел да увреди кредитора. Излага, че срещу
стойността на апортираното имущество, е получил акции на същата стойност, която
надхвърля размера на задължението, поради което не е налице увреждане за
кредитора, който разполага с възможността да се удовлетвори от стойността на
придобитите акции. Излага още, че кредиторът не би могъл да се удовлетвори от
апортираното имущество, тъй като то попада в категорията на несеквестируемото
такова. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Адре“ АД, депозира писмен отговор, в който изразява становище,
че искът макар и допустим е неоснователен. Твърди, че решението за извършване
на апортната вноска е взето преди ищецът да придобие качеството кредитор, а
отделно от това вземането не е било изискуемо към момента извършването на
апортната вноска. Сочи, че „Адре“ АД като трето лице за отношенията между ищеца
и първия ответник не е знаело за увреждането. Излага, че срещу стойността на
апортираното имущество, отв. К. е получил акции на същата стойност, която
надхвърля размера на задължението, поради което не е налице увреждане за
кредитора, който разполага с възможността да се удовлетвори от стойността на
придобитите акции. Излага, че апортираното имущество е от категорията на
несеквестируемото такова, по см. на чл. 444, т. 7 ГПК. По същество отправя
искане за отхвърляне на предявения иск.
В
срока по чл. 372 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която твърди, че подписването на
договора от 22.08.2014 г. е предхождано от продължителна кореспонденция между
страните по него, свързана с прекратяване на участието на К. в „Електрически
системи“ ООД, поради което представените от ответниците документи не могат да
удостоверят намерения на първия ответник, различни от тези да увреди
кредиторите си. Сочи, че съобразно съдебната практика, длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
задължението, какъвто е и конкретния случай. Сочи, че след като длъжникът се е
разпоредил с несеквестируемото си жилище, то той явно не се нуждае от облагите на
несеквестируемостта като сочи съдебна практика в този смисъл.
В
срока по чл. 373 ГПК,
в допълнителен отговор отв. К. заявява, че между него и ищеца не е водена
кореспонденция преди сключването на договора от 22.08.2014 г. Коментира
цитираната от ищеца съдебна практика и я счита за неприложима в конкретния
случай. Репликира доводите изложени от ищеца в допълнителната искова молба.
В
срока по чл. 373 ГПК,
в допълнителен отговор отв. „Адре“ АД, заявява, че ищецът не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията за водена кореспонденция между него и първия ответник
преди сключването на договора от 22.08.2014 г. Счита за неприложима посочената
от ищец а съдебна практика. Репликира доводите изложени от ищеца в
допълнителната и скова молба.
В
с.з. ищецът и първия ответник, чрез процесуални представители поддържат
доводите изложени в процеса на размяна на съдебните книжа, а втория ответник,
не изпраща представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
След
извършена служебна справка по партидата на „Електрически системи“ ООД, ЕИК
*********, в ТР, воден при АВ, съдът установи, че на 17.08.2014 г. отв. Б.И.К.,
е депозирал молба да бъде приет като съдружник в дружеството като е заявил, че
ще закупи притежаваните от ищеца С.К. 300 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност 100.00 лв.
По
партидата на същото дружество е представен и сключен на 22.08.2014 г. Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове, рег. № 7548/22.08.2014 г. на
Нотариус № 214, с район на действие – ВРС. По силата на договора ищецът, в
качеството на продавач прехвърля на първия ответник, в качеството на купувач
собствеността върху 300 дружествени дяла, всеки от които с номинална стойност
100.00 лв. от капитала на „Електрически системи“ ООД, ЕИК *********, за сумата
общо 105000.00 евро. Така уговорената цена следвало да бъде заплатена по
следния начин: – 45000.00 евро – в момента на нотариалната заверка на договора
и – 60000.00 евро - в срок до 31.12.2015 г., по посочената в договора банкова
сметка *** (чл. 1, 2 и 3 от Договора).
В полза на ищеца е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 3180/10.06.2016 г., ч.г.д. № 1713/2016 г., на
ВРС, X с., по силата на която Б.И.К. е осъден да заплати на С.К.К. сумата 60000.00
евро, представляваща неизплатен остатък от продажна цена в общ размер на 105000.00
евро, по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.08.2014 г., с
нотариална заверка на подписите, с предмет 300 дружествени дяла от капитала на „Електрически
системи“ ООД, всеки с номинална стойност 100.00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2016 г.
до окончателното изплащане на задължението, както разноски.
От представеното удостоверение
изх. № 24579/07.09.2016 г., се установява, че по издаден възоснова на заповедта
изпълнителен лист е образувано и. д. № 20168080401017, по описа на ЧСИ рег. №
808, срещу длъжника Б.К..
По делото е
представена и справка по персоналната партида на отв. К. в Служба по
Вписванията за периода до 16.03.2017 г., от която се установява, че Б. и Ц.К. отчуждили
притежаваните от тях имоти, както следва: - на 25.09.2014 г. е налице вписване
на извършената апортна вноска (№ 7 от справката),
- 06.08.2015 г. е налице вписване на продажбата на недвижим имот в полза на
лицето И. П.К. (№ 5)
и на същата дата е налице вписване на продажбата на още 5 имота в полза на
„АЦМ“.
Представен по делото
е акт за назначаване на вещи лица № 20140812074105/13.08.2014 г. на длъжностно
лице при АВ, по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ.
В преписката по
издаване на акта е представено решение на едноличния собственик на капитала на
„Адре“ ЕАД, ЕИК *********, от 11.06.2014 г., от което се установява, че на
същата дата е приет нов акционер – Ц.К.; увеличен е размера на капитала в полза
на Ц.К. и Б.К., в равни части, вноската да бъде извършена чрез апортна вноска
на недвижими имоти, собственост на акционерите, измежду които и процесния.
След
извършена служебна справка по партидата на „Адре“ АД, ЕИК *********, в ТР,
воден при АВ, съдът установи, че към искането за вписване на апортната вноска е
представено Решение от 27.08.2014 г., с което отв. Б.И.К., в качеството на
едноличен собственик на капитала е взел следните решения: - приел е нов
акционер в лицето на Ц.К.; - увеличил е капитала на дружеството с още 326000.00
лв., разпределени в 326000 бр. обикновени поименни акции с право на глас,
разпределени по равно между Б.К. и Ц.К.; - вноската в капитала да бъде
извършена чрез апортна вноска на недвижими имоти, собственост на Б. и Ц.К., а
именно процесния Апартамент и 64.51 кв.м./ид.ч. от ПИ, в който е построена
сградата; - приема оценката на имотите, предмет на апорта и – възлага на Изп.
Директор да извърши действия по изпълнение на решенията.
По
делото е представена декларация рег. № 8394/16.09.2014 г. на Нотариус № 214,
изготвена по реда на чл. 73, ал. 1 ТЗ, манифестираща съгласието на Б. и Ц.К.,
собствените им недвижими имоти, притежавани в режим на СИО да бъдат апортирани
в капитала на отв. „Адре“ ЕАД, измежду които и процесния апартамент.
Вписването
на апорта в капитала на дружеството е извършено на 23.09.2014 г., видно от
отразяванията по партидата на дружеството в ТР при АВ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право
на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или
друго действие), с която длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на
фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да е
кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора, да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора, да е
налице знание у нтретото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на
кредитора, когато действието е възмездно.
Кредиторът
трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу
длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо.
Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в
този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а
ако вземането е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на
кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Страната,
поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си
на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес. (така
Р № 328/23.04.2010
г., по гр. д. №
879/2009 г., ВКС, III
ГО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай, Павловият иск не е обективно съединен с иск за вземането, следователно правоотношенията, от които
произтича вземането не стават предмет на делото и съдът не може да преценява
дали същите съществуват, а изхожда от положението, че вземането е налице, ако
то произтича от твърдяните факти.
В продължение на горните доводи и съобразно безспорната съдебна практика,
следва да се посочи, че съдът, разглеждащ ревокаторния иск не може да
проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен
ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (така Р № 639/ 06.10.2010 г., по гр. д. № 754/2009 г., ВКС,
IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая, съществуването на вземането не само, че не е
отречено, а напротив същото е установено с влязла в сила Заповед по реда на чл.
417 ГПК.
Втората
предпоставка изисква длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора. В относимата към този въпрос съдебна практика последователно е
застъпвано становището, че след като извършените разпоредителни сделки
осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези
сделки са и увреждащи кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се
посочи, че прехвърлителната сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, който намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора (в този смисъл Р № 55/24.02.2016 г., по гр. д. №
4525/2015 г., ВКС, IV ГО и Р № 639/06.10.2010 г., по гр.д. № 754/2009 г., ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Предмет на иска могат
да бъдат различни действия – възмездни или безвъзмездни договори сключени между
длъжника и трето лице, едностранни правни сделки, други правни действия, напр.
плащане. Апортът в акционерно дружество представлява правно действие по см. На
чл. 135, ал. 1 ЗЗД и е особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за
правото на собственост, специфичен вещно-прехвърлителен производен способ,
който се осъществява с оглед постигане на определена цел – участие в съответно
дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталовото дружество имотът излиза
от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството (в
случаите на учредителен апорт), респективно с вписване
увеличението на капитала на капиталовото дружество, в резултат на извършения
апорт, в случаите на непарична вноска в капитала на учредено вече дружество.
Срещу апортната вноска длъжникът получава акции от дружеството. Апортирането на
недвижим имот безспорно затруднява удовлетворяването на кредитора, поради това
че длъжникът се лишава от ликвиден актив от своето имущество, а придобива
акции, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на дружеството и
неговата търговска дейност и двете представляващи динамична величина. Поначало
принудителното изпълнение спрямо акции е по-трудно осъществимо.
В светлината на разглеждания казус е
налице увреждащо разпореждане, представляващо извършена непарична вноска в капитала
на отв. „Адре“ АД (преди
апорта с правно организационна форма ЕАД) с предмет Апартамент № 35, 36, находящ
се в гр. Варна, бул. „Ген Колев“, № 104, което както бе посочено по-горе би
затруднило удовлетворяването на кредитора, предвид зависимостта на стойността
на придобитите акции от имущественото състояние на дружеството.
В константната и
задължителна съдебна практика е
прието, че въпросът притежава ли длъжника друго имущество, респ. средства,
достатъчни за удовлетворяване на кредитора не следва да бъде изследван,
тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която
може да бъде преодоляна като
длъжникът изпълни задължението си
(така Р №
407/29.12.2014
г., по гр. д. № 2301/2014 г., ВКС, IV ГО и Р № 320/05.11.2013 г., по гр. д. №
1379/ 2012 г., ВКС, ІV ГО, по реда на чл. 290 ГПК), а
отделно от това кредиторът може да избира към кое имущество ще насочи
изпълнението си и не може
да бъде принуждаван да ограничи избора си.
Възражението на
ответниците, че решението за апортната вноска е взето преди ищецът да е придобил
качеството кредитор, е неоснователно. В случая меродавен е момента на
отчуждаването на вещта, тъй като тогава тя е излязла от патримониума на
длъжника. Доколкото апорта, представлява особен вид продажба, със сложен
фактически състав, в случая вещно-прехвърлителното действие между страните по
него, е настъпил с вписване на увеличението на капитала на дружеството, по арг.
На чл. 231, ал. 1 ТЗ, извършено на 23.09.2014 г.,. Тъй като към този момент са
налице всички изискуеми от Закона елементи от състава, в това число и
съвпадащите си волеизявления на страните – за акционера съгласие за апортиране
на имуществото и придобИ.е на съответния брой акции и за дружеството решение за
увеличение на капитала чрез стойността на апортната вноска и приемане на
нейната оценка. Към този момент задължението на първия ответник към ищеца вече
е било факт, тъй като договорът за покупко-продажба на дялове е сключен на
22.08.2014 г.
По третата предпоставка (знание (съзнаване) на
увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник – приобретател на
имуществото):
В разпоредбата на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД е закрепена оборима презумпция, че знанието се предполага до
доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника. Същата е приложима и за юридическите лица, доколкото те се
представляват от волеизявяващите си органи, съставени от физически лица. В
случая, безспорно се установява наличие на правна връзка между двамата ответници.
Към момента на отчуждаването на имота, отв. К. е и едноличен собственик на
капитала на „Адре“ ЕАД, а и негов представляващ до 14.07.2015 г., следователно са
свързани лица по смисъла на § 1
ДР на ТЗ, поради което би могло да се направи обосновано
заключение за знание у юридическото лице - ответници в производството. С оглед на
горното, налице е и субективната предпоставка от фактическия
състав на ревокаторния иск, предмет на настоящия спор.
На разглеждане подлежи възражението на отв. К., че апортираното имущество
попада в категорията на „несеквестируемото“ такова и ищецът не би могъл да
удовлетвори вземането си от него. Безспорно е, че единственото жилище на длъжника е несеквестируемо,
по см. на чл. 444 ГПК (преди чл. 339 ГПК
(отм.)). Когато длъжникът, в чиято
полза е прогласена несеквестируемост на определени вещи, сам се разпореди с
тях, той сам се лишава от законовата привилегия за тях, поради което е налице
отпадане на несеквестируемостта. Ако се приеме обратното би се стигнало до
възнаграждаване на недобросъвестния длъжник. (така Р № 1206/19.12.2008 г., по гр. д. № 3864/2007 г., ВКС, III г. о.). Нещо повече, в
случая, към момента на отчуждаване на процесния имот от страна на длъжника,
същият е притежавал още 6 недвижими имота, от собствеността върху които
доброволно се е лишил, посредством прехвърлителни сделки. Предвид характера на
предявения иск, неговото уважаване няма да има за последица връщане на
апортирания имот в патримониума на ответника, до размера на ½ ид.ч.,
поради което и ако той евентуално е бил несеквестируем за длъжника преди
отчуждаването му, тази привилегия няма да се възстанови в негова полза. По
изложените съображения възражението се явява неоснователно.
Изложените
обстоятелства правят възможен извода, че са налице
елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Поради
което искът следва да бъде уважен изцяло до размeра на ½ ид.ч., както е предявен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на производството разноски.
На обсъждане подлежи релевираното от ответника К. възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в размер на 2000.00 лв. Възражението е
неоснователно, тъй като изчисленият по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба №
1/2014 г. за МРАВ е в размер на 3267.32 лв. и не се надвишава от заплатения по
делото. Следователно на присъждане подлежи сумата 3610.00 лв., представляваща
разноски по делото, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Претендираната за присъждане държавна такса за обезпечителен процес, не се
присъжда предвид липсата на доказателства за такъв разход.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен спрямо С.К.К., ЕГН **********,***, внесеният от Б.И.К.,
ЕГН **********,***, апорт в капитала на
„АДРЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Р.
Жинзифов“, № 7, представлявано от В.Г.Р., до
размера на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Апартамент № 35.36, на
ет. VII, с площ от 382 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ген. Колев“, № 104,
с идентификатор № 10135.2558.134.1.35 по КК и КР на гр. Варна, състоящ се от
дневна с кухня, три спални, кабинет, две бани-тоалет, тоалет, коридор, два
склада и две тераси, при съседи по документ за собственост: коридор, стълбище,
асансьор, от три страни улици и вътрешен двор, заедно със 7.8768 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл. 135 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.И.К., ЕГН **********,*** и „АДРЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Р.
Жинзифов“, № 7, представлявано от В.Г.Р. да
заплатят на С.К.К., ЕГН **********,***, сумата 3610.00 лв. (три хиляди шестстотин и десет лева), разноски по
делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му, пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: