Р E Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
12.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При участието на прокурора от ОП Плевен Иван Шарков, при секретаря
Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно
дело № 669 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 404 от 21.07.2020 г., постановено по анд № 1213/2020
г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 495375-F535687 от 17.02.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на осн. чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. Чл. 18 ал.4 от ЗДДС
на „ДЕСИ- 75“ ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ ***
със седалище и адрес на управление: с. Брестовец, обл. Плевен, ул***,
представлявано от Д.М.К. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, затова че при извършена на оперативна
проверка на 22.01.2020г. на търговски обект – Пункт за изкупуване на метали,
продажба на такива и резервни части за автомобили втора употреба, находящ се в
с. Брестовец, ул. *** и експлоатиран от „ДЕСИ- 75“ ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ *** е
установено, че не за всяка извършена продажба се издава фискална касова бележка
от ЕКАФТ.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от
ТД на НАП, в която се сочи че решението
на Районния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
поради което моли съда да го отмени и да потвърди НП. Излага доводи, че
нарушението е установено по надлежния ред, административно наказателното
производство е проведено при спазване на
разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН, съобразил е извършеното от
„Деси-75“ ЕООД с ЕИК *** нарушение и е
наложил наказание имуществена санкция към минимален размер. Излага доводи, че
мотивите на РС, с които е приел, че случая представлява „маловажен случай“ са
неправилни и доводите на съда мотивиращи прилагането на чл. 28 от ЗАНН с
липсата на вреда са неотносими към предмета на спора. Излага доводи, че
преценката за маловажност не следва да
почива единствено и само на целесъобразност.Моли съда да отмени
решението на РС Плевен, като неправилно и да потвърди издаденото от Директора
на ТД на НАП В. Търново.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрк.М., която изразява становище, че поддържа
жалбата..
Ответникът по касационната жалба – „Деси75“ ЕООД се
представлява от адв. К., която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила
оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.Излага
становище, че решението на ПлРС е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
22.01.2020г. в търговски обект – Пункт за изкупуване на метали, продажба на
такива и резервни части за автомобили втора употреба, находящ се в с.
Брестовец, ул. *** и експлоатиран от „ДЕСИ- 75“ ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ *** при
извършена контролна покупка от проверяващ екип на един брой фар за „Опел Корса“
/ляв/ на стойност 20 лв., заплатен в брой, не е издадена фискална касова
бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, модел „Елкатрейд
А1-КL+“, регистриран в НАП с рег.№ 4030614 от 18.02.2019г., ИН на ФУ ED 304823
и ИН на ФП 44304823. Плащането е извършено в брой и е прието от П.Ц.К., на
работа в обекта като управител.Проверката е документирана с ПИП № 0371998 от
22.01.2020г., в който подробно са отразени констатациите от проверката.
В хода на проверката от фискалното устройство е разчетена
наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства в размер на 400,00 лв,
и фактическа наличност 420 лв като установената разлика между разчетената
наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е 20
лв. Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка ПИП
№ 0371998 от 22.01.2020г, в който подробно били отразени констатациите от
проверката. По повод горното свидетелят А.П.съставил АУАН № F535687/28.01.2020г.,
който бил предявен и връчен на представляващия дружеството. Въз основа на
съставения акт, на 17.02.20г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Деси- 75“
ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: с. Брестовец,
обл. Плевен, ул***, представлявано от Д.М.К. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС.
За да постанови решението съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя, св. А.А.,както и на П.К.и Св.Д., като
последователни, логично изложени, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. Съдът изцяло кредитирал и писмените материали от
административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по
делото като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуалния нарушения водещи до незаконосъобразност на
издадените актове-приел е, че са нарушени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като нито в АУАН, нито в НП е посочено времето на извършване на нарушението,
което според първостепенния съд е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. На второ място съдът е приел, че плащането на сумата 20 лв е
прието от лице, в чиято трудова функция не са включени такива задължения. Приел
е, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, тъй като сумата 20
лв не е постъпвала в касата, поради това не е регистрирана и неотчетена, както
и поради това че не са настъпили вредни
последици, не е ощетен иска, поради това че и в самото НП е записано че
нарушението не води до неотразяване на приходи.Изложил е мотиви, че освен
значително по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 от ЗДДС, взел е предвид влошеното здравословно състояние на П.К.- служителят приел плащането и неговата
съпруга Д.К.- представляваща дружеството, емоционалното състояние в което се
намира и трудностите които се налага да преодоляват.
Касационната инстанция намира, че
постановеното решение е неправилно и постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства. По делото не се оспорва, че при проверката е
констатирана разлика между фактическата
наличност и разчетната такава + 20 лв. Впрочем тези данни не се опровергават и
от самия търговец, който и в жалбата срещу НП е посочил, че служителят приел
плащането не е имал право да стори това, само представляващия дружеството е
имала право да оперира с фискалното устройство, поради което и сумите не са въведени
в касовия апарат и не е издаден фискален бон.
Съдът намира, че правните изводи на
първостепенния съд за допуснато нарушение на административно производствените
правила, досежно непосочването на часът на извършване на нарушението за
неправилни. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл.57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени, съставляват мотивите -
фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. В случая обаче, административното нарушение е описано пълно, точно
и ясно и невписването в АУАН и НП на часът на извършване на нарушението не
представлява съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото
му на защита.
На второ място за да отмени НП съдът е
изложил мотиви, че от приетите по делото писмени доказателства-длъжностна
характеристика и трудов договор на
приелия плащането служител се установява, че той не разполага с
материално-отчетнически функции и няма достъп до касата и до фискалното
устройство. Съдът е приел, че сумата от 20 лв не е попадала във фактическата
власт на представляващия дружеството, поради което не е регистрирана и отчетена
извършването на продажбата. Тези изводи на първостепенния съд са неправилни. Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато
плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е
възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1
от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват фискално устройство (ФУ), издават фискална
касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата
се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги,
което в настоящия случай е факт. Следва да се отбележи, че терминът „плащане“
не съвпада по смисъл с термина „продажба“, доколкото вторият касае реализиране
на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското
законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по
предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща
цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при
преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали
самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент. По
делото не се спори, че св. П. К.е приел плащане на сумата 20 лв от св. А. П.и е
бил длъжен да издаде касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство.
Обстоятелството, че сумата от 20 лв не се е намирала във фактическата власт на
представляващия дружеството е ирелевантно, тъй като за реализирането на
административнонаказателната отговорност в случая е достатъчно безспорното
установяване на обстоятелството, че служител на жалбоподателят фактически е
приел плащане в брой, без да издаде касова бележка. Ето защо настоящият съдебен
състав приема за установено от показанията на проверяващите, дадени пред РС,
които не се опровергават и от показанията на разпитаните по делото свидетели от
страна на жалбоподателя, че след като е направена контролната покупка и е
извършено плащане в брой, не са
получили касов бон.
Не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата ѝ дейност.
Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни
наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква
някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да
се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането
на фиска чрез облагането с данък върху добавената стойност чрез регистрирането
на всяка доставка, като в него както предвиденият контрол, така и отговорността
при нарушения по същия, които увреждат фискалните интереси на държавата, са
чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността
/респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.
9 от НК. Изложените от първостепенния
съд мотиви относно здравословното и емоционално състояние на нарушителя се
отнасят до индивидуализацията на наказанието, а не до квалифицирането му като
маловажен случай.
Правилно описаното нарушение е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 4 ЗДДС, се
налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, какъвто е настоящият случай. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18
изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС,
поради което и нарушението на чл. 3, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране именно
по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че неправилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите при определяне на административната
санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като
не е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв.
Наложена е санкция в размер по-висок от минималния, а именно 600 лв. В НП е
отразено, че нарушението е извършено за първи път. Като се взе предвид това
обстоятелство и тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите релевантни обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да бъде определено наказание в минимален размер от
500 лв., което би въздействало предупредително и възпитателно, както на самото
дружество нарушител за спазването на установения правен ред, така и на
останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
По тази причина определеното наказание следва да бъде намалено до законовия
минимум от 500 лв., а следователно и постановлението да бъде изменено.
Като е достигнал до други правни изводи РС е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се измени обжалваното наказателно постановление, като се намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от имуществена санкция в размер на 600 лв, на имуществена санкция в размер на 500 лв.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 404 от 21.07.2020
г., постановено по НАХД № 1213/2020 г. на Районен съд – Плевен, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 495375-F535687/17.02.2020
г. на Директора на ТД на НАП В. Търново,
с което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.27 и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във
вр. чл. 18 ал.4 от ЗДДС на „ДЕСИ- 75“
ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: с. Брестовец,
обл. Плевен, ул***, представлявано от Д.М.К. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.