Решение по дело №1202/2019 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 715

 

                                        гр. Плевен, 04.12.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Плевен, втори  касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Снежина Иванова

                                                                          Венелин Николаев

                                                                          

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Николаев, касационно административно-наказателно дело № 1202 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 638 от 01.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1297 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 423089-F-477614 от 27.03.2019  г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на основание чл. 18, ал. 3 от Валутния закон на „Фаст Кеш“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Плевен e наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като е намалил размера на имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „ФАСТ КЕШ“ ЕООД, в която се излагат твърдения, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че доводите на районния съд, че  касаторът е нарушил императивната норма на чл. 13, ал. 2 от  Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ не кореспондират с действителната фактическа обстановка, създадена в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че съдът е изградил своята преценка въз основа на документи, които не са съставени в хода на извършената проверка, както и на свидетелски показания, които по никакъв начин не доказват извършено нарушение. Посочва се, че при издаването на НП административнонаказващият орган е възприел бланкетно изложеното в АУАН.

Счита се, че е неправилен извода на съда, че в случая има нарушение на чл. 13 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон като се изтъква, че в цитираната разпоредба е записано „За всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец в два екземпляра и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото“. На следващо място се сочи, че в случая контролната сделка е извършена от служител на НАП в качеството му на физическо лице, както и че сделката не попада в регулацията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, тъй като стойността й е в размер на 50 евро, чиято левова равностойност е в размер на 97 лева. Навеждат се доводи, че ако в разширената фискална касова бележка са присъствали данни за име, адрес, ЕГН и пр. на клиента, това би представлявало нарушение на Закона за защита на личните данни, като в същото време се твърди, че издаденият фискален бон съдържа всички необходими реквизити. Твърди се, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН тъй като е съставен в присъствието на един свидетел, на който не е изписано ЕГН. Сочи се още, че в АУАН е изписан грешно часът на извършената проверка, респ. на извършеното нарушение – в АУАН е записан час 14:00, а в протокола за проверка 4.40 часа. Излагат се твърдения, че нарушението е извършено за първи път. Счита се, че в конкретния казус се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на настъпили вреди. В заключение се прави искане за отмяна на решение № 638/01.10.2019 г. на РС – Плевен като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на съдебен акт, с който да се отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът „Фаст Кеш“ ЕООД – редовно призован, не се представлява. В депозирана молба до съда с вх. рег. № 5549/07.11.2019 г.  се моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се преповтарят доводите изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен се представлява от юрисконсулт  М. Ж., която счита касационната жалба за неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд Плевен като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Фаст Кеш“ ЕООД  за това, че при извършена проверка на 21.02.2019 г. в 14:00 часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр. Плевен, ******, експлоатирано от „Фаст Кеш“ ЕООД с ЕИК ******, е установено, че издаденият разширен фискален бон с № 0007585/21.02.2019 г. за сключена сделка в обекта за обмяна на валута /покупка/ на 50 евро по курс купува 1.94 лв. на стойност 97.00 лв. изплатени от касиера, не съдържа всички реквизити на бордеро, съгласно приложение № 7 от чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. на МФ, а именно адреса и имената на клиента. Нарушението е квалифицирано по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ вр. с чл. 3, ал. 5 от Валутен закон.

Районният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват описаната в акта и НП фактическа обстановка. Счел е, че по безспорен начин е доказано, че „Фаст Кеш“ ЕООД е осъществил състава на административно нарушение по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ, вр. с чл. 3, ал. 5 от Валутен закон. Приел е за неоснователни доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като подробно е мотивирал своя извод, че в случая, вредни последици не се изискват и не се явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото издаване на изискуемите документи без необходимото съдържание, като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия. Районния съд е счел, че липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид не са представени. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност.  Съдът е приел, че е налице неизпълнение на публично задължение, което създава предпоставки за заблуда на клиентите, извършвайки покупко-продажба на валута, при която следва да им бъде издадено бордеро в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка с определени реквизити, които се подписват и от двете страни и с полагането на подпис от страна на клиента се приема, че същият е съгласен да извърши сделката или съответно чрез липсата на законоустановените реквизити липсва индивидуализация на същата, с което се нарушават правата им, поради което деянието не може да се квалифицира като маловажно. В заключение е счел, че при съставяне на акта и издаване на постановлението не са допуснати нарушения на правилата на ЗАНН, които да нарушават правото на защита на ЕООД.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите  установени от РС-Плевен в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания

 Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана отговорност на дружеството за нарушение по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. на МФ. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК.  

Възраженията в касационната жалба  за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН,  който е следвало да бъде  съставен в присъствието на двама  свидетели е било направено и пред възиввната инстанция.Това възражение     изчерпателно, подробно и задълбочено   е  обсъдено от първоинстанционният съд и правилно е било отхвърлено като неоснователно.

 Не отговаря на истината, че  съдът не е предприел действия за разкриване на обективната истина.  Следва да се посочи, че актосъставителят  извършил проверката по случая   се явява свидетел очевидец на нарушението. В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел очевидец е разпитана и свидетелката  М. С., която е извършила проверката заедно със актосъставитя. Посоченото в т. 10 на Постановление № 10  от 28.09.2973г. по н.д.№9/1973г. на Пленума на ВС  при наличие  на  очевидци  при извършване на нарушението  те да се посочат в акта като свидетели  се основава от  необходимостта в съдебната производство  тези свидетелите  да се призоват и да се разпитат  за фактите, които са възприели лично  и  да допринесат за разкриване на обективната истина по случая. Именно това е сторил и първоинстанционния съд като е разпитал С.и  по този начин е изпълнил задължението си да  вземе всички  мерки  необходими  за обективното, всестранно и пълно изследване  всички на обстоятелствата по делото за да осигури разкриването на обективната истина.

В случая протоколът за извършена проверка има характер на официален документ, който наказващият орган е използвал, за да обоснове изводите си за извършено нарушение. При това фактическо  положение по силата на чл.40, ал.4 от ЗАНН,   когато  нарушението е установено    въз основа  на официални документи, актът може да бъде съставен в отсъствие на свидетели.

Възраженията в касационната жалба са сведени до приложението на чл. 28 от ЗАНН, на които районният съд е дал подробен и мотивиран отговор, който се споделя от настоящия състав.

 Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 638 от 01.10.2019 г., постановено по НАХД № 1297 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/                    ЧЛЕНОВЕ:   1.  /п/

 

 

                                                                                               2.  /п/