О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2447 14.12.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №493 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1 от 2.01.2018г. постановено
по гр.д.№228 по описа за 2016г. на Районен съд гр.Царево са отхвърлени следните
искове, предявени от Б.П. *** против А.Н.П. и Б.А.П.- Г., двамата от гр.София:
1.
Иск с правно основание чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД- за прогласяване нищожност на
договор за дарение, сключен с нотариален акт №88, т.2, дело №252 от 2006г. на
нотариус Д.Чалъков с район на действие РС- Царево, с който на ответника са били
прехвърлени 800 кв.м. идеални части от земеделски имот- нива за строителство, с
площ от 2680 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на гр.Ахтопол,
обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“, съставляваща имот №107501 по картата на
землището на гр.Ахтопол, при граници/ съседи: имот №107504; имот №107411; измот
№107570; имот №107561, с кадарстрален идентификатор на целия имот 00878.107.501;
2.
Иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на 800 кв.м. идеални части от земеделски
имот- нива за строителство, с площ от 2680 кв.м., четвърта категория, находяща
се в землището на гр.Ахтопол, обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“,
съставляваща имот №107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, при граници/
съседи: имот №107504; имот №107411; измот №107570; имот №107561, с кадарстрален
идентификатор на целия имот 00878.107.501 и за осъждането ѝ да му предаде
владението върху описания по-горе недвижим имот.
Ищецът е осъден да заплати на
ответниците деловодни разноски в размер на 2600 лв., или по 1300 лв. за всеки
от тях.
Решението е съобщено на страните на
12.01.2018г.
На 26.01.2018г. ищецът, чрез
пълномощника си адв.Н.Н. е подал чрез куриерска фирма въззивна жалба срещу
решението на Рс-Царево. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са
оплаквания, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност-
неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че вторият
докладчик по делото не вникнал в
предмета му, а подходил повърхностно и незадълбочено. В доклада по делото не
били отразени значителния брой основания за нищожност и възраженията на страните,
не била надлежно разпределена доказателствената им тежест. Обемът от събрания
доказателствен материал, съотнесен към всяко от твърденията за нищожност на
дарението и в последствие на замяната, не бил надлежно обсъден от съдебният
състав, което довело до порочност на съдебния акт и неправилни заключения на
съдебния състав. Неправилен бил извода на съда за това на коя дата е депозирана
исковата молба в съда, който бил относим към извода за приложимите в случая
давностни срокове. Сочи се, че същата била подадена по пощата на 7.07.2016г.
Затова счита, че в тази му част решението противоречи на материалния закон и
давностните срокове не следва да се считат изтекли, още повече че за
прогласяване на нищожност няма давност. На следващо място се сочи, че съдът се
отклонил от първоначално дадената с доклада правна квалификация на исковете и
едва с решението преквалифицирал иска като такъв с правно основание чл.32, ал.2 ЗЗД. Така били нарушени изискванията на чл.146, ал.1 ГПК, понеже в доклада
твърденията на въззивника не били квалифицирани като искане за унищожаване на
сделката, нито била разпределена доказателствената тежест във връзка с
унищожаване на дарението или на замяната. Съдът пропуснал да въведе в доклада
си твърдението за привидност на дарението, да го квалифицира и да разпредели
доказателствената тежест по него. Липсвали каквито и да било мотиви на РС-
Царево относно това основание за нищожност на дарението, базирано на твърдения
на въззивника, че дарението било извършено с оглед договорки между страните, че
ответникът ще осигури бъдеща помощ на ищеца за спасяване на бунгалата му от
вземането им от трето лице, както и с оглед размяна на пари и материали срещу
прехвърлянето на имота. Това обуславяло според въззивника и нищожност на
дарението по чл.226, ал.3 ЗЗД. На следващо място са изложени оплаквания, че
районният съд не дал указания на страните за обстоятелствата и връзките между
фактите, за които страните не са посочили доказателства, в резултат на което
делото останало неизяснено от фактическа и правна страна. Липсвало ясно разпределение на
доказателствената тежест по въпроса дали описаната в нотариалния акт скица е
тази, изискуема по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ или била скицата по решението за
възстановяване на собствеността. В нарушение на закона съдът не приел и не
обсъдил в решението си представената от въззивника справка от началника на ОЗС,
че не е издавана скица по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ за процесния имот и процесната
сделка. Не били обсъдени и показанията на свидетелката Светлозара Паскова,
която била пряк свидетел на притесненията и поведението на Б.П. към датата на
сделката, а показанията ѝ били последователни, точни и непротиворечиви.
Същите според въззивника разкриват както противоречието със закона и добрите
нрави, липсата на дарствено намерение у дарителя, липсата на надлежен мотив за
извършване на дарението и неговата привидност. Единственият мотив бил да се
заобиколят останалите съсобственици и с оглед получените обещания за помощ от
ответника и материално стимулиране на дарителя. Неправилно била възприета и
интерпретирана съдебно-психиатричната експертиза, която не била съпоставена с
показанията на съпругата на въззивника, които разкривали симптоматиката на
заболяването му в деня на сделката. При съмнение и с оглед служебните си
компетенции съдът бил длъжен да назначи допълнителна СПЕ с оглед данните от
свидетелските показания ако счете, че не разполага със специални знания, за да
ги съобрази с оглед болестната картина описана в СПЕ. Превратно и в нарушение
на закона било интерпретирано и доказателството „проект за разпределение на
реалното ползване“, изготвено от геодезист Найден Киров, което не било
подписано от въззивника и не го обвързвало. Съдът обаче неправилно му придал
качеството на решение на съсобствениците, макар върху проекта да липсвали техни
подписи. Така неправилно бил издирен и приложен закона, като било прието, че е
налице решение на съсобствениците по чл.32 ЗС, което заключение било неправилно
и непочиващо на доказателствения материал по делото. Следващото оплакване касае
липсата на мотиви по иска за прогласяване на нищожност на дарението поради
това, че мотивът за сключването му противоречи на закона или добрите нрави. По-нататък
се сочат нарушения на материалния закон- неправилно приложение на чл.7 ЗСПЗЗ,
представляващ императивна правна норма, поради което липсата на скица по ал.4
от цитираната норма води до нищожност на дарението. Неправилно било и
заключението на съда, че не е налице заобикаляне на закона- чл.7 ЗСПЗЗ, като
според въззивника чрез дарението била постигната забранена от закона цел-
ответниците да придобият 800 кв.м. от земеделски имот въпреки забраната за
раздробяване на земеделските имоти. Установено било, че ответниците завладели и
самоволно оградили пространство от почти 800 кв.м. По нататък въззивникът излага
оплаквания, че съдът не е изложил мотиви по другото заявено основание за
нищожност, а именно- противоречие на договора за дарение с добрите нрави, както
и че не е обсъдил събраните в тази връзка доказателства. Развити са подробни
съображения. Във връзка с оплакванията, касаещи разноските се сочи, че липсват
доказателства за изплащане на присъдените суми от всеки от ответниците.
Изтъква, че било направено и евентуално възражение за прекомерност, а освен
това било налице и основание за освобождаване на ищеца от разноски по чл.83,
ал.2 ГПК, понеже ищецът бил освободен от заплащането на държавни такси и
разходи за експертизи. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а вместо
него се постанови нов, с който иска за прогласяване нищожността на дарението на
посочените в исковата молба основания бъде уважен. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Моли да се приемат представените
към жалбата писмени доказателства, както и да се допусне допълнителна съдебно –
психиатрична експертиза, която след обсъждане на свидетелските показания на
св.Стефанова да даде заключение дали същите описват болестно състояние на ищеца
към датата на сделката и какво е било неговото състояние към тази дата, с оглед
заболяването му.
По делото своевременно е постъпил
отговор от страна на въззиваемите, чрез адв.Д.З.. Същите намират жалбата за
изцяло неоснователна, поради което молят да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение- потвърдено. Сочат, че в жалбата са описани допуснати от районния съд
нарушения, които обаче според въззиваемите не са толкова съществени, че да
обосноват отмяна на решението. Според тях по същество решението е правилно, а
претенциите на ищеца за прогласяване нищожността на договора са неоснователни. Затова,
след като установил, че договорът за дарение не страда от твърдените от ищеца
пороци и е породил вещно-прехвърлително действие, районният съд правилно
отхвърлил и ревандикационния иск против въззиваемата П.- Г.. Изтъква се, че с
подадената жалба се цели преодоляване на процесуалното бездействие на ищеца,
който едва с нея въвеждал факти и ангажирал доказателства в подкрепа на
претенциите си, което според въззиваемите е недопустимо. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК въззиваемите възразяват да бъдат приети
писмените доказателства /и по-конкретно извлеченията от банковата сметка на
ищеца/, както и на допускането на допълнителни задачи към СПЕ, като се сочи, че
те изобщо не са били правени пред първата инстанция. Акцентира се и на това, че
доказателствените искания са недопустими и поради липса на предпоставките на
чл.266, ал.2 и 3 ГПК, както и поради липсата на твърдения във въззивната жалба
за допуснати процесуални нарушения от районния съд във връзка с тяхното
събиране. На следващо място в отговора са изложени подробни съображения по
съществото на спора. Според въззиваемите не са доказани при условията на пълно
и главно доказване твърденията в исковата молба за нищожност на договора за
дарение. В случай, че се приеме обратното, въззиваемата П.- Г. поддържа
възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност, включително чрез
трети лица. Заявяват, че владението на въззиваемата е било необезпокоявано до
предявяването на исковата молба вх.№3499/12.07.2016г. Предвид собствеността на
въззиваемата спрямо процесния имот искът по чл.108 ЗС следвало за бъде
отхвърлен. Въззиваемите намират решението за правилно и в частта за разноските,
като са изложени подробни доводи. Молят за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Във връзка с уточнените от страна на въззивника фактически твърдения
на които се основава иска въззиваемите са представили и молят да се приеме
удостоверение изх.№********** от 3.07.2006г., издадено от Общинска
администрация, Местни данъци и такси, Община Царево.
Въззивникът не е взел становище
по доказателственото искане на въззиваемите в дадения му едноседмичен срок от
получаването на становището на адв.З..
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Отговорът е подаден
от надлежно упълномощен за това адвокат.
Доказателствените искания на
страните са относими и необходими за изясняване предмета на делото. Налице са
предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на писмените доказателства
представени от страните във въззивната инстанция, както и за допускане на допълнителна СПЕ, доколкото на съда липсват специални
знания, за да прецени дали от показанията на съпругата на ищеца се установяват
данни за заболяване, поради което ищецът не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА писмените доказателства,
представени от въззивника с въззивната жалба и писмонето доказателство ,
представено от въззиваемите със становище от 23.10.2018г.
ДОПУСКА допълнителна
съдебно-психиатрична експертиза, която след запознаване с показанията на
св.Светлозара Александрова Стефанова- Паскова /о.с.з. на 30.11.2017г. по
гр.д.№228/16г. на РС-Царево, л.6,7 и 8 от съдебния протокол/ да отговори на
въпроса дали нейните свидетелски показания описват болестно състояние към
датата на сделката и какво е било емоционалното състояние на ищеца към тази
дата с оглед неговото заболяване, както и дали към датата на сключване на
сделката същият е могъл да разбира и да ръководи действията си. Експертизата да
се изпълни от в.л. д-р Веселин Борисов Секулов, след внасянето на депозит в
размер на 150 лв. по сметката на Районен
съд- гр.София, в който експертът следва да бъде разпитан по делегация.
Депозитът следва да бъде внесен от въззивника в едноседмичен срок, считано от
17.12.2018г., като квитанцията следва да се представи в деловодството на
Бургаския окръжен съд в същия срок.
ПРОДЪЛЖАВА с един месец срока на
адв.Н. за становище по отношение становището на адв.З. с вх.№8032/5.06.2018г.
Дава на страните възможност да
вземат становище по твърденията, възраженията и др.становища на насрещната
страна в срок до приключване на устните състезания.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.