№ 3257
гр. Варна, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501824 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 46177/07.07.2022 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
против Разпореждане № 19310/02.06.2022 г., по ч.гр.д. № 5241/2022 г. по описа на ВРС, 17
състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 28247/27.04.2022 г.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК
срещу длъжник АТ. ЯН. К. е отхвърлено за сумата от 832,19 лв. /осемстотин тридесет и два
лева и деветнадесет стотинки/ премия за застраховка „BANK Защита на кредита“, сумата от
327,49 лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ възнаградителна
лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 05.05.2021 г. –
28.03.2022 г. и сумата от 38,29 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/
обезщетение за забава върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода
05.05.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„BANK Защита на кредита“ от датата на подаване на заявлението в съда /27.04.2022 г./ до
окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.03.2021 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането в обжалваната част е неправилно.
Поддържа тезата, че са спазени всички изисквания към договора за кредит съгласно Закона
за потребителския кредит, както и всички законови изисквания към застрахователния
договор съобразно Кодекса за застраховането, в т.ч. и в аспект потребителска защита. Моли
за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за описаните суми.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление от “ТИ БИ АЙ БАНК”
1
ЕАД, срещу длъжника АТ. ЯН. К., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги
на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 05.03.2021 г., а именно: сумата от 3 000 лв. главница, сумата от 832,19 лв.
премия за застраховка „BANK Защита на кредита“, сумата от 1 180,60 лв. възнаградителна
лихва върху главницата за периода 05.05.2021 г. – 28.03.2022 г., сумата от 327,49 лв.
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода
05.05.2021 г. – 28.03.2022 г., сумата от 138,02 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода 05.05.2021 г. – 12.04.2022 г., сумата от 38,29 лв. обезщетение за забава върху
премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 05.05.2021 г. – 12.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата и премията за застраховка „BANK Защита на
кредита“ от датата на подаване на заявлението в съда /27.04.2022 г./ до окончателното
погасяване на задълженията. Претендират се и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 110,33 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал извод, че
уговорките в Договора за кредит, във връзка със сключените застраховки и дължимостта на
лихви върху тях (в частност чл. 7.2.2 и чл. 19), са нищожни, защото са обвързани от
сключването на допълнителни споразумения уреждащи условията по застраховането, които
споразумения (неразделна част от договора за кредит) в случая са нищожни на основание
чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото са с шрифт по-малък от 12, което нарушава правото на
потребителя адекватно да се запознае със същите и да съобрази правните им последици.
Приел е също, че с включването на застрахователните премии в главницата по договора за
кредит се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в
размера на годишния процент на разходите (ГПР). Изложил е, че макар и да е записано
обратното в договора за кредит, не е налице опционална възможност за сключване на
застраховка, а задължително условие, като при отказ няма да бъде сключен договорът, от
който длъжникът се нуждае поради липса на парични средства. Приел е, че за да отговаря на
изискванията на закона застраховката по кредита следва да е уговорена като допълнителна
услуга, различна от главницата, при ясни условия, да бъде включена в размера на ГПР и
длъжникът да има възможност да избере застрахователя, при който да я сключи. В
конкретния случай нито едно от тези условия не е спазено, което само по себе си води до
неравноправност на клаузите, водещо до неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и длъжника.
От заявителя е представен Договор за потребителски кредит № ********** от
05.03.2021 г., сключен с длъжника АТ. ЯН. К., ведно с приложенията към него, в изпълнение
на чл.417, т.2 ГПК. Видно от чл. 7 от договора, потребителят е приел част от общата сума по
договора за кредит в размер на 832,19 лв. да му бъде предоставена с цел заплащане на
премия по застраховка „BANK Защита на кредита“, предлагана от заявителя в качеството му
на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, която сума съобразно чл.7.2.2
от договора се превежда директно по банковата сметка на застрахователя и видно от чл. 7.1,
съотв. чл.11.2 от договора е част от общия размер на кредита и е включена в погасителния
план.
Съобразно чл.19 от договора, потребителят може да се присъедини към
застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент, без това да е условие за сключването на договора. Приложен е към заявлението и
Сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“, от който е видно, че „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД е застрахователен агент, а застрахователи са „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и Кардиф Общо Застраховане, Клон България“. В този формуляр са
посочени застрахователната сума и застрахователната премия, както и всички условия на
застрахователния договор и носи подпис за застрахованото лице АТ. ЯН. К..
2
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това, дали представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
Наред с това заповедният съд следва да извърши служебна проверка за съответствие
на искането със закона и с добрите нрави и, че същото не се основава на неравноправна
клауза когато са налице основания да се приложи потребителска защита – чл. 411, ал. 2, т. 2
и 3 от ГПК.
От страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги,
носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание и задължителните реквизити по чл.60, ал. 2 от ЗКИ – броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата
сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания.
Следователно, налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник за
вноските от главницата и начислените върху тях възнаградителни и наказателни лихви.
Кредитополучателят – длъжник е физическо лице, на което е предоставен
потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което същият има качеството "потребител" по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, т.3 от ГПК съдът дължи оценка за
неравноправни клаузи по договорите по смисъла на ЗЗП. Съответно съдът трябва да
провери дали клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, особено тази
по т.10, ако налага на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се
запознае, или по т.19 – не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
В процесния случай, спорните клаузи от сключения от длъжника договор са тези на
чл. 7.2.2 и чл. 19, според които в главницата на предоставения потребителски кредит наред
със сумата, която се предоставя по сметка на кредитополучателя, са включени и отпуснатите
от кредитора средства за заплащане на застрахователна премия по застраховка „BANK
Защита на кредита“, сключена чрез кредитора, но в качеството му на застрахователен агент.
От представения със заявлението договор за потребителски кредит не може да се
направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. В чл. 19 от
договора е предвидена възможност потребителят да сключи договор за застраховка без това
да е задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят е попълнил и заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, където в чл. 13 е дал съгласие да бъде
сключена застраховка и се е подписал под това, че е получил информацията за ползватели
на застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от КЗ. Спазени са изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК по отношение на договора за кредит, както и на чл. 325а, ал. 8 от КЗ по
отношение на информационния документ за застрахователния продукт.
Същевременно, много ясно в договора за кредит е посочено, че размерът по
главницата се формира както от предоставените средства на кредитополучателя, така и от
дължимите застрахователни премии, защото съгласно чл. 7.2.2 от договора за кредит става
ясно, че кредитната институция предоставя финансиране и за дължимите застраховки, но
сумата се превежда на застрахователя от кредитора. Компонентите, от които се формира
вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по
заема както и общият размер на ГПР.
3
Във връзка с това съдът намира, че клаузите, съгласно които една част от кредита се
предоставя за заплащане на застрахователни премии, са ясни и разбираеми за потребителя
както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение на конкретния им
обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи, че сключва договори за
застраховка „BANK Защита на кредита“, но и че получава кредит за покриване на
дължимата застрахователна премия, който кредит е със същите условия за ползване и
издължаване, при каквито се предоставя за усвояване и кредитът по сметката на
потребителя. Съответно, потребителят е в състояние да прецени икономическите последици
от подобна клауза върху финансовите му задължения, а именно, че ще бъде задължен и за
лихвите върху допълнително предоставените кредитни средства.
Ето защо съдът намира, че разпореждането на ВРС в обжалваната част е неправилно.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде
постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение за посочените в жалбата суми,
както и за сумата 23,96 лева разноски за заплатена държавна такса и 10,86 лева
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на допълнително уважената част от
заявлението.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 19310/02.06.2022 г., по ч.гр.д. № 5241/2022 г. по описа на
ВРС, 17 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №
28247/27.04.2022 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 ГПК срещу длъжник АТ. ЯН. К. е отхвърлено за сумата от 832,19 лв.
/осемстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/ премия за застраховка „BANK
Защита на кредита“, сумата от 327,49 лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки/ възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на
кредита“ за периода 05.05.2021 г. – 28.03.2022 г. и сумата от 38,29 лв. /тридесет и осем лева
и двадесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху премията за застраховка „BANK
Защита на кредита“ за периода 05.05.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ от датата на подаване на заявлението в
съда /27.04.2022 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно
извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 05.03.2021 г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу длъжник АТ.
ЯН. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 61,
вх. 3, ет. 3, ап. 55, за сумата от 832,19 лв. /осемстотин тридесет и два лева и деветнадесет
стотинки/ премия за застраховка „BANK Защита на кредита“, сумата от 327,49 лв. /триста
двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ възнаградителна лихва върху премия
за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 05.05.2021 г. – 28.03.2022 г. и сумата
от 38,29 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху
премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 05.05.2021 г. – 12.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ от
датата на подаване на заявлението в съда /27.04.2022 г./ до окончателното погасяване на
задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката,
4
обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
05.03.2021 г., както и за сумите 23,96 лева заплатена държавна такса и 10,86 лева
юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени в заповедното производство
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5