Р Е Ш Е Н И Е
№ 2529
гр. Пловдив, 30 ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2773 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
ЕТ “*** 72- Н.Д.”, със седалище и адрес на управление: ******№3, ЕИК *****, представляван от адвокат Р.И.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-18-493 от 21.05.2018г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения- чужда собственост”, намиращ се в парцел №І, имот 237- ж.к-с, кв.429-стар по плана на “Русин махала”, с административен адрес: *******.
Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, представляван от юрисконсулт К.С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
За издаването
на оспорената в настоящето производство заповед (листи 37, 68-69) на информационното
табло на Община Пловдив - Район “Централен” (ул. “Христо Г. Данов” №39) и на
вратата на строежа (*******) на 17.08.2018г. е залепено нарочно съобщение с
№493-2018 (лист 38), съгласно §4 от ДР на ЗУТ. също така, според нарочно
отбелязване върху заповедта (лист 69), същата е получена от Н.Д. на
20.08.2018г. От своя страна, жалбата (листи 3-13) е подадена чрез ответника на 31.08.2018г.
или в рамките на 14 дни, считано от датата на залепване на
посоченото по-горе нарочно съобщение. Респективно, жалбата е подадена в
законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Според
посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения
индивидуален административен акт разпоредба на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. А със Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г. (листи 80-81),
кметът на община Пловдив е предоставил (делегирал) редица свои функции и
правомощия по ЗУТ на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, между които правомощията
по чл.223 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория (т.12 от
заповедта), включително и правомощието да издава заповеди за премахване на
незаконни строежи (т.12.8 от заповедта). Така посоченото делегиране на
правомощия съдът намира за надлежно направено.
Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпореденото за премахване “преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения- чужда собственост” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същото е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), доколкото същият представлява част от сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ (РЗП) от около 191,31 кв.м.
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 95-107) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), както и от приетото по делото заключение на вещото лице Х.Й.Х.(листи 119-131) по назначената повторна СТЕ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган.
Със Заповед №РД-16-133 от 17.02.2016г. (лист 16, дело №615/2016г.) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, е забранено ползването на строеж “преустройство на коктейл-бар с приобщаване на два броя помещения”, находящ се в парцел №І – им.237- ж.к.с, кв429-стар по плана на “Русин махала”, с административен адрес : ул. “Младежка” №23, който се ползва без издадени строителни книжа и разрешение за ползване. По жалба на Н.А.Д., в качеството му на собственик и управител на ЕТ ”*** 72- Н.Д.” (листи 3-8, дело №615/2016г.), против Заповед №РД-16-133 от 17.02.2016г. е образувано административно дело №615 по писа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ХХV-ти състав. С Решение №68 от 18.01.2017г. (листи 230-232, дело №615/2016г.) жалбата на Н.Д. е отхвърлена и същият е осъден да заплати разноски на Община Пловдив - Район “Централен” в размер от 600,00 лв. По касационна жалба на ЕТ “*** 72- Н.Д.” против Решение №68 от 18.01.2017г. е образувано административно дело №2133 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2017г., Второ отделение. С Решение №7323 от 12.06.2017г. по дело №2133/2017г. на ВАС, Второ отделение (листи 30-31), са отменени Решение №68 от 18.01.2017г. по дело №615/2016г. на Административен съд- Пловдив, както и Заповед №РД-16-133 от 17.02.2016г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”.
С протоколно определение от 10.10.2018г. (лист 84) за послужване по настоящето производство е прието административно дело №615 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ХХV-ти състав.
На 15.02.2018г. работна група от длъжностни лица при Община Пловдив - Район “Централен” извършва проверка на място на строеж, представляващ “преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения- чужда собственост”, намиращ се в парцел №І, имот 237- ж.к-с, кв.429-стар по плана на “Русин махала”, с административен адрес: *******. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на ЕТ “*** 72- Н.Д.”, по силата на нотариален акт от 07.07.2006г., с №183, том ІІ, рег.№5496, Н.дело №348/2006г. (лист 28), и всички етажни собственици в сградата с административен адрес: *******. Строежът е собственост на ЕТ “*** 72- Н.Д.” по силата на посочения нотариален акт. Възложител на строежа е едноличният търговец. Няма данни за строителя и за лицето, упражняващо строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, заповедна книга, строителен надзор, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Строежът представлява извършено вътрешно преустройство на “коктейл-бар” в парцел №І – им.237- ж.к-с, кв.429-стар по плана на “Русин махала”, с административен адрес: ул. “Младежка” №23, гр. Пловдив, с приобщаване на два броя помещения- представляващи чужда собственост, които са разположени на партерното ниво под жилищната сграда със същия административен адрес. Горното е направено в отклонение от одобрените проекти (листи 33-35, 123-141, дело №615/2016г.), Разрешение за строеж №337 от 27.11.2000г. (листи 25-26) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен” и Разрешение за ползване №290 от 30.03.2001г. (лист 21а, 27) на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), гр. Пловдив., за “Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, клон 109 на “Роден плод” ЕАД в коктейл-бар”. Към обекта са приобщени два броя помещения, които в проектната разработка са показани като чужда собственост и попадат изцяло в контура на жилищната сграда, както е посочено на ситуацията (лист 32а, 78) и са отразени като “чужда собственост”. Извършено е вътрешно преустройство без необходимите строителни книжа, като двете помещения са придадени към коктейл-бара. Едното помещение се ползва като част от залата за клиенти, а в другото са обособени тоалетни и складова част. Съгласно експертно заключение по АХ дело №615/2016г. (листи 153-161, дело №615/2016г.), приобщената площ към коктейл-бара е в размер на 42,28 кв.м. от “подблоковото пространство” на жилищната сграда. Проверката по документи не установява наличието на други документи за собственост (частна или общинска( за така приобщените помещения в подблоковото пространство. Преустройството е напълно завършено, помещенията са технологично оборудвани и се ползват от собственика на коктейл-бара.
Проверката е извършена в отсъствието на Н.Д.. За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт с №14 от 15.02.2018г. (листи 32-33, 77-79) с който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.148 от ЗУТ. установеното нарушение е съществено по смисъла на ЗУТ и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Предвид установеното нарушение, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Според нарочно отбелязване върху констативния акт (лист 33, 79), същият е получен от Н.Д. на 22.03.2018г. Против Констативен акт №14 от 15.02.2018г. постъпва възражение с Вх.№94-012-14114(10) от 28.03.2018г. (листи 34-36, 74-76) на Н.А.Д., след което е издадена оспорената заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Съответно, направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя е неоснователно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Според Договор №97-21 за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез преговори от 23.07.1997г. (листи 12-13, 209-211, дело №615/2016г.), А.К.Г., ЕГН **********, закупува от Пловдивския общински съвет (община Пловдив), чрез Общинска агенция за приватизация, обект: магазин за плодове и зеленчуци- клон 109, обособена част на “Роден плод” ЕАД, представляващ недвижим имот с адрес: ул. “Младежка” 023, гр. Пловдив, съставляващ самостоятелна масивна едноетажна постройка, монолитна конструкция, със застроена площ (ЗП) от 135 кв.м., сътоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общинско място в имот пл.№237, парцел І-комплексно жилищно строителство в кв.429-стар по плана на кв. “Първи май”, гр. Пловдив, одобрен със Заповед №92 от 17.04.1965г.
По силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот от 18.07.2000г., с №40, том І, рег.№3083, Н.дело №395/2000г. (лист 10, 22, дело №615/2016г.), А.К.Г., ЕГН **********, и Ц.Д.Д., ЕГН **********, са признати за собственици на масивна едноетажна постройка (магазин) с монолитна конструкция, със ЗП от 135 кв.м., състоящ с от търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общинското дворно място, върху което е построена сградата, находящо се в *******, съставляващо имот пл.№237, парцел І-комплексно жилищно строителство в кв.429-стар по плана на кв. “Първи май”, гр. Пловдив, одобрен със Заповед №92 от 17.04.1965г.
Според Разрешение за строеж №337 от 27.11.2000г. се разрешава на А.К.Г. да изпълни строеж “преустройство на магазин за плодове и зеленчуци клон 109 на “Роден плод” ЕАД в коктейл-бар”, съгласно одобрените на 23.10.2000г. проекти. Според одобрените на 23.10.2000г. проекти, част “архитектурно заснемане” (лист 128, дело №615/2016г.) обектът е със ЗП от 172,95 кв.м., полезна площ от 162,70 кв.м. и застроен обем от 655,17 куб.м.; според част “архитектура” (лист 129, дело №615/2016г.) обектът е със ЗП от 130,67 кв.м.; бруто застроена площ от 130,67 кв.м. и бруто застроен обем от 495,36 куб.м.; а според част “архитектура” (лист 34, 205, дело №615/2016г.) обектът е със ЗП от 130,67 кв.м., бруто ЗП от 130,67 кв.м., бруто застроен обем от 495,36 куб.м., работни помещения от 11,47 кв.м., обслужващи площи 7,84 кв.м. и полезна площ от 119,31 кв.м. Изрично в проекта са защриховани части “чужда собственост”, които не са предмет на проекта.
Според Разрешение за ползване №290 от 30.03.2001г. на началника на РДНСК- Пловдив, се разрешава ползването на строеж “Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, клон 109 на “Роден плод” ЕАД в коктейл-бар”, който е изпълнен в съответствие с одобрените проекти (част “архитектура”, одобрена на 23.10.2000г.); собственост на строежа е А.К.Г.; инвеститор и експлоатация на строежа е “Наксел” ООД, ЕИК *********, съгласно наемен договор с рег.№1582 от 31.03.2000г. (лист 98, дело №615/2016г.).
Според посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2006г., с №183, том І, рег.№5496, Н.дело №347/2006г., жалбоподателят закупува от Ц.Д.Д.-Г. и А.К.Г., ЕГН **********, недвижим имот, а именно: масивна едноетажна постройка (коктейл-бар) с монолитна конструкция, със застроена площ от 135 кв.м., състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху общинското дворно място, върху което е построена сградата, находяща се в *******, съставляващо поземлен имот (ПИ) с №5180125 по кадастрален план “Русин махала” на гр. Пловдив, одобрен със Заповед №РД-02-14-2280 от 29.12.2000г. на МРРБ (министър на регионалното развитие и благоустройството), включен в урегулиран поземлен имот (УПИ) І- жилищен комплекс от кв.429, съответстващ на имот пл.№237, част от парцел І-комплексно жилищно строителство в кв.429-стар по плана на кв. “Първи май”.
Според приетото по делото заверено копие на Схема на самостоятелен обект в сграда (СОС) с №15-258238 от 05.06.2017г. (лист 14) в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК (Агенция по геодезия, картография и кадастър) в КК на град Пловдив е заснет СОС с идентификатор №56784.518.124.2.1, с площ, посочена в документа, от 172,95 кв.м., брой нива на обекта 1, който се намира в сграда с идентификатор №518.124.2, разположена в ПИ с идентификатор №518.124; предназначение на СОС: за обществено хранене; собственик на обекта- ЕТ “*** 72- Н.Д.”, ЕИК *****, съгласно нотариален акт №192, том 65, рег.№19147, дело №14917 от 10.07.2006г. (под който номер е вписан в Служба по вписванията- Пловдив нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2006г., с №183, том І, рег.№5496, Н.дело №347/2006г.). Според посочената схема на СОС, последното изменение на КК и КР на гр. Пловдив е направено със Заповед №18-3952 от 05.06.2017г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив при АГКК. ,
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Експертно становище (листи 15-20) от 22.08.2017г. на С.П.Ж.- лицензиран оценител на недвижими имоти (лист 21), според което експертно становище процесният “коктейл-бар” (кафе-бар) е с общо застроена площ от 172,95 кв.м., в това число площ в едноетажното тяло- 120,60 кв.м.
Според обясненията на свидетеля С.И.К., който е брат на съпругата на Н.Д. (листи 84а-85), “Роден съм и живея в гр. Пловдив. През 2002г., тъкмо когато беше саниран пазарът на ул. *****, със сестра ми отворихме магазин или по-точно павилион за дрехи. За съжаление, нямаше санитарен възел в този павилиони, както и на целия пазар също нямаше санитарен възел. Конкретното заведение беше единствената опция. Това заведение се намираше на ул. ***** №23, точно срещу нашия павилион. През 2002г. се казваше *****и тогава редовно го посещавахме, за да използваме санитарния възел така, както и всички останали собственици на павилиони на пазара. От централния вход, който е на север, се влиза надясно, минавахме покрай носеща голяма колона с размери около 3,5 - 4 метра, която е надясно от входа и влизахме в санитарния възел. Аз съм завършил архитектура и по моя преценка към 2002г. тази колона считах, че е доста солидна, носи цялата сграда, намира се в средата на заведението. Това е много сериозна носеща колона. Санитарните възли, тоалетната и мокрите помещения попадаха в подблоковото пространство през 2002г. В останалата част на заведението от ляво и надясно има преградна стена. Това е едно общо голямо помещение, което през 2002г. беше без преградни стени. Имаше маси и голямо сепаре, пада се под блока, в самия ъгъл. Имаше витрина с големина 4-4,5 метра, от входа като се погледне. В края на 2006г. Н.Д. се запозна със сестра ми. Аз след архитектурата следвах информатика и помагах за монтирането на видеонаблюдението и окабеляване на музиката. През 2006г. заведението отзад и отпред беше същото както през 2002г. През 2006г. и от южния вход съм имал достъп. Там от юг се вкарваше стока и стълби и имах достъп до помещението отзад на заведението. Отзад подът беше направен. Настилката я помня, представляваше от старите мозайки, която продължаваше през цялото помещение, еднородна мозайка на 5 метра през цялото заведение, попада в подблоковото пространство, има голямо ел. табло, закачено на 5-6 метра навътре в сградата, до стената. Има складови помещения. Д. е собственик на заведението от м.август или от м.септември 2006г. Категорично не е правен сериозен ремонт, само козметично пребоядисване и облицовка на колоната с кожа, както и леки гипсокартонени закърпвания. Преди заведението е било магазин за плод и зеленчук. Баба ми, която винаги е живяла в този квартал, е споделяла, че е ползвала този магазин. Той си е останал същият през годините, същата витрина, като разположение и големина е същото помещение. През годините 2002г., 2006г. и 2018г. е абсолютно еднакво и по същия начин е това заведение. Мокрите служебни помещения към 2002г. и 2006г. са на същото място и същите помещения съществуват. Категорично Н.Д. не е извършвал никакъв ремонт през началото 2018г... Помещението се ситуира под сградата, има застъпване в пространствено отношение, има издадена част с лице към ул.****. Входът е откъм ул.***** – северният вход. Южният вход е отзад”.
Според
обясненията на свидетеля Р.А.Н. (лист 85), “Познавам Н.Д., приятели сме,
запознахме, когато през 1997-1998г. бяхме на работа в Испания. После през
2004г. заедно в Испания в един апартамент живяхме и сме добри приятели. През
2004г. аз се върнах в България, а той през 2005г. си дойде. През 2006г. ме
помоли да извърша ремонт в заведението в гр.София, кв. Лозенец, да сложа
теракота. След няколко дни се обади, че продава това заведение и е купил заведение
в Пловдив. Дойдох в Пловдив да помагам за това заведение, което сега се нарича
“Портокали” и се намира на ул. *****. Влизал съм вътре много пъти, правил съм
козметични ремонти. За първи път съм влязъл през лятото на 2006г. Заведението е
в абсолютно същия вид, както тогава и в момента до преди 5-6-месеца, когато за
последно съм влизал. Мокрите помещения - плътно вдясно около бара се завиваше и
се влизаше в една умивалня с 2 мивки и 2 тоалетни. Срещу входа има бар плот, от
него се влиза в кухнята; оттам има коридор и друга тоалетна и оттам по метални
стълби се качва в сервизно помещение. В подблоковото
пространство беше. Виждаше се, че е в блока. От сервизните помещения една част
от тях влиза в една част от дясната страна. Такива са ми впечатленията по
памет. От север, ако застана, витрините през 2006г. и сега не са променени,
попадат под блока около 4 метра. Към 2006г – само боядисахме и облякохме
колоната с кожа и заведението почна да работи. Поне 3–4 пъти в месеца съм ходил
там. От около 5 месеца не съм ходил. Основни ремонти Н.Д. не е извършвал. Аз
извърших ремонти за подмяна на плочките, облякохме колоната, само козметични промени.
От дясната страна на входа не съм видял да има носеща стена. Сервизните помещения
са в подблоковото пространство. Плотът е целият. През
2006г. визуално, заедно слагахме паркет, ламинат-
около 140-150 кв.м., за тази част отпред с маси и столове. Отзад, от юг ако се
влиза от задната врата, има мозайка, която е стара, нямаше плочки и ламинат. Помещението е непосредствено вдясно от стълбите, в
подблоковото пространство. Втората тоалетна е служебна,
за кухненския персонал. Ел. таблото е в ниша под стълбите и там е водомерът, в подблоковото пространство точно от тези части става
захранването. И сега, и тогава към 2006г. оттам се захранва заведението, не са
преместени. Няма други мокри помещения извън подблоковото
пространство, които да обслужват това заведение. Правата и обратна вода също
няма извън подблоковото пространство. Последно,
когато съм влизал, те са си на същото място в подблоковото
пространство. Д. ми беше споменал, че има проблем от страна на общината. Витрината
от север попада в подблоковото пространство от 3 до 4
метра от страна на централния вход и от 2006г. не е променяна от Н.Д..
Трафопост има в задната част, която е на юг, на лявата част на заведението е
залепено. Ел.таблото през 2006г. беше старо, представляваше висока зелена кутия”.
Според заключението по назначената ССЕ, както и според информация, достъпна на страницата на АГКК в интернет, на адрес: https://kais.cadastre.bg/bg/Map, сградата с идентификатор №518.124.2, в която е разположен процесният строеж (СОС с идентификатор №518.124.2.1) е с площ от 133 кв.м.
Пак според заключението на експерта Р., прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, площта на обекта (кафе-бар, коктейл-бар) в самостоятелната едноетажна сграда е 127,95 кв.м.; площта на обекта под 3-етажната съседна жилищна сграда е 45,61 кв.м.; общата ЗП на обекта е 173,56 кв.м.
Очевидно е, че СОС с идентификатор №518.124.2.1, с площ от 172,95 кв.м. по КК (1 ниво) е заснет в КК на гр. Пловдив в сграда с идентификатор №518.124.2, с площ от 133 кв.м. по КК (1 етаж), което предпоставя извод, че към този СОС са приобщени 39,59 кв.м. по кадастрални данни (45,61 кв.м. по ССЕ). Съответно, налице е СОС, чиято ЗП е по-голяма от ЗП на сградата, в която се намира, а според общите понятия на Евклидовата геометрия “Цялото е по-голямо от частта”.
Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира, че разпореденото за премахване “преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения- чужда собственост” е изпълнено след датата на придобиване на недвижимия имот от страна на жалбоподателя (07.07.2006г.), тъй като на 07.07.2006г. жалбоподателят придобива собствеността върху масивна едноетажна постройка (коктейл-бар) с монолитна конструкция, със застроена площ от 135 кв.м. (133 кв.м. по КК), а на 15.02.2018г., на която дата е съставен Констативен акт №14, е установено, че към кафе-бара (коктейл-бара) е приобщена част със ЗП от 42,28 кв.м.
Освен това, приобщаването на площ от 42,28 кв.м. (според оспорената заповед), 45,61 кв.м. (според заключението по ССЕ) и 39,59 кв.м. (според данните от КК), представляваща подблоково пространство на съседната 3-етажна жилищна, към съществуващия коктейл-бар (кафе-бар) е допустимо въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрен за целта инвестиционен проект, каквито в случая липсват.
Също така, с оглед времето на изпълнение на строежа или след 07.07.2006г. същият не може да бъде квалифициран като търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, нито пък като търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Следователно, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, респективно налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за издаването и. Освен това, разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ, поради което издадената заповед за премахването му от кмета на Община Пловдив - Район “Централен” се явява постановена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за постановена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване. Разбира се, в заповедта се посочва, че предмет на същата е преустройство на “кафе-бар”, както и на “коктейл-бар”; и че обстоятелствата, посочени в заповедта, са отразени в Констативен акт №13/23.06.2014г. на Техническа служба- Районен строителен контрол при Община Пловдив - Район “Централен” – Община Пловдив (какъвто констативен акт по преписката не е наличен). Посочените обстоятелства, макар и да представляват нарушения на изискванията за форма на акта, не са съществени такива, тъй като не препятстват правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък се препятства съдебният контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконното строителство.
Следователно, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед се явява законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
С оглед очерталия с изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “*** 72- Н.Д.”, със седалище и адрес на управление: ******№3, ЕИК *****, против Заповед №РД-18-493 от 21.05.2018г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “преустройство на кафе-бар с приобщаване на два броя помещения- чужда собственост”, намиращ се в парцел №І, имот 237- ж.к-с, кв.429-стар по плана на “Русин махала”, с административен адрес: *******.
ОСЪЖДА ЕТ “*** 72- Н.Д.”, със седалище и адрес на управление: ******№3, ЕИК *****, да заплати на Община Пловдив - Район “Централен” сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/......................
/Н.Бекиров/